Урок 1 Основополагащите принципи на църквата Урок 2 Историята на църквата в Библията

Дяконите са втората постоянна служба в църквата. Думата дякон означава слуга и те служат за материалните нужди на църковното тяло, за да освободят презвитерите в тяхната работа на молитва и служение на Словото (Деяния 6). В Стария завет Израил има граждански закони, чрез които да се грижи за бедните и тази служба се развива в ранната църква в Деяния 6 глава.

Целта на църковната власт, независимо дали е службата на презвитер, на дякон или упражняването на дарба в църквата, е да направи членовете по-христоподобни по характер, да ги доведе до зрялост (Еф. 4:13 и сл.). Всеки човек е насърчаван да развива своите дарби и призвание, за да помага на църквата и да я води към зрялост.

Заветът структурира нашето богословие, нашето разбиране на тайнствата и нашата доктрина за църквата. Заветът е Божията суверенна воля и ние имаме задължение да го изпълняваме. От това извличаме следните основни принципи:

1. 
   Църквата принадлежи на Бога и Той дава насоките как трябва да се управлява. Христос е Главата на тялото.
   
2. 
   Църквата е тялото Христово, взаимнозависима организация.
   
3. 
   Всеки член на тялото притежава дарби (І Кор. 12). Служителите също са дар за църквата (Фил. 1:2).
   
4. 
   Въпреки че всеки член играе някаква роля, властта се възлага на служителите.
   
5. 
   Организирането на всички, които имат дарби, които имат Духа и подходящите служби е най-добрият начин да се насърчи духовното израстване на членовете. Хол казва, че „няма разлика между действията на любов и подкрепата от структурите” (Hall, 24).
   

Църквата е жизненоважна част от Христовото дело на земята. Христос е глава на църквата, но й дава дарби, за да я направи способна да функционира. Властта на църквата се намира в цялото нейно тяло.

1. 
   Защо църквата е важна част от Божия план за света?
   
2. 
   Дайте определение на „църква.”
   
3. 
   Опишете църквата от гледна точка на единението с Христос и от гледна точка на историята на изкуплението.
   
4. 
   Обяснете просветлението на църквата и нейната апостолска същност.
   
5. 
   Пряко или косвено управлява Своята църква Христос? Какво значи това?
   
6. 
   Обяснете идеята за едно тяло и много части.
   
7. 
   Къде се крие властта в църквата?
   
8. 
   Какво имаме предвид, когато казваме че властта на презвитерите е да служат и да изявяват?
   
9. 
   Каква е функцията на презвитера?
   
10. 
    Каква е целта на властта в църквата?
    

В този урок ще проследим развитието и напредъка на църквата от нейното типично начало в Стария завет до пълната й зрялост и изпълнение при Новия Завет.¹⁶

Доктрината за църквата започва в книгата Битие с Адам и Ева. В своите взаимоотношения като съпруг и съпруга първите хора сочат напред към по-великото и окончателно взаимоотношение между Христос и Неговата църква. Павел развива тази линия на мислене в Ефесяни 5:23, 30-32.

От изложението на апостола могат да се направят редица изводи:

1. 
   В Адам и Ева виждаме как още със зараждането си първоначалното творение, даже преди грехопадението, говори за по-велико и пълно осъществяване на взаимоотношението между Христос и Неговата църква. Това се вижда както при Адам и Христос (І Кор. 15:45-47), така и при Адам и Ева (Бит. 1, 2; Еф. 5:23, 30-32). Структурите на сегашното творение сочат към своето изпълнение в Христос при новото творение.
   
2. 
   При първоначалното творение бракът винаги е временно явление, нещо, което сочи към по-велико и окончателно откровение, което ще се прояви във връзката между Христос и Неговата църква.
   
3. 
   В това творение бракът е най-основната човешка структура, докато при новото творение най-главна ще е връзката между Христос и Неговата невяста. В новото творение връзката между Христос и Неговата църква ще доминира над всички останали. Това приканва към по-висш възглед за църквата още днес, докато живеем в последните дни.
   

Реформаторите обичайно подчертават, че в ранна форма църквата съществува във времето на Авраам, Исаак и Яков. Патриархът Авраам има уникална позиция в историята на изкуплението и той и неговото домочадие образуват първата църква.¹⁷

Те разсъждават така:

1. 
   Благовестието е проповядвано първо на Авраам (Гал. 3:8), благовестие, което включва езичниците.
   
2. 
   Църквата е ecclesia, призована общност, призваните. Избирането на Авраам да създаде предана общност от хора е много ясно представена в Писанието.
   
3. 
   Новата общност е заветна общност. Това е ясно представено на Авраам от:
   
   1. 
      Божият завет с него в Битие 15, 17 и 22 глави и
      
   2. 
      При даване на обрязването като белег на завета на Авраам и на неговия дом (Бит. 17). Заветът е както за Авраам, така и за неговия дом (Бит. 15, 17). Тази заветна общност включва децата и всички членове на неговото домочадие.
      

По същия начин църквата е заветната общност, събрана заедно при Новия Завет чрез кръщението и Господната трапеза. Тя включва родителите в църквата и техните семейства.

В Библията Бог работи с групи хора в и чрез представител-водач. По времето на патриарсите църквата съществува като тип,¹⁸ който сочи към пълното осъществяване и проявление на църквата при Новия Завет.

1.3. Израил

По същия начин народът на Израил е тип, сочещ към бъдещото проявление на Христос и църквата при Новия Завет. Това е окончателното, пълното, есхатологично изявление на Божия народ.

Типологията е развита чрез: 1) имената на Израил, които се използват и за църквата, 2) метафорите за здания и 3) изпълнението на обещанието за Израил.

1.3.1. Имената на Израил прилагани за църквата

В Стария завет Израил е наричан църква и Божият народ е ecclesia, светиите, избраните, възлюбените и призованите. Павел прилага всички тези имена към църквата в Новия завет и често в един и същи стих използва няколко от тях. В Колосяни 3:12 апостолът пише на църквата: И така, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Тук той в своето писмо към църквата съчетава идеите за избраните, святите и възлюбените. Съчетанието на имена, прилагани първо към Израил, а след това към църквата показва връзката между Израил и църквата и факта, че църквата се създава чрез Божия любящ, суверен избор да отдели хора, които ще Му се покланят.¹⁹

• 
  Църквата: Думата църква или изразът Божията църква идва от гръцката ecclesia или ecclesia tou Theo. Септуагинта²⁰ използва думата ecclesia, за да опише Израил. Стефан нарича Израил ecclesia в Деяния 7:38.
  

• 
  Светиите (Святият): Израилтяните трябва да са свят народ на Бога, отделен за Него (Изх. 19:6; Лев. 11:44-45). Събранието е наричано светии (Вт. 33:3; Числа 16:3). В новозаветната църква вярващите са светии (Римл. 8:27; 16:2; І Кор. 6:1; Еф. 1:15; 5:3; 6:18; Кол. 3:12), израз, който Павел употребява както в поздравите, така и в заключенията на своите послания (Римл. 1:7; І Кор. 1:2; ІІ Кор. 1:1; Еф. 1:1; Фил. 1:1; Кол. 1:2; Римл. 16:15; ІІ Кор. 13:12; Фил. 4:21-22). Понятието често се използва във връзка с църквата. Именно църквата или светиите са тези, които са истинският, свят и отделен за Бога народ. Те са Божият народ, който Бог пази и избавя от нечестието и осъждението.
  

• 
  Избраните: Понятието се фокусира на Божия суверен и великодушен избор да отдели църквата от света. В Тит 1:1 Павел казва: Павел, слуга на Бога и апостол на Исус Христос според вярата на Божиите избрани и според познаването на истината, която е според благочестието... Понятието избрани отпраща към концепцията за Божия избран народ, Израил, който Бог избира измежду народите (Вт. 7:6-7; 14:2). Въпреки че ги наказва, Той също така обещава, че ще се върне при тях и ще възстанови Израил в бъдеще.²¹
  

• 
  Възлюбени: В Осия Израил е наречен „Божия възлюбен”, понятие, което подчертава Божията любов към Неговия народ. В Новия завет църквата сега е Неговата възлюбена (Римл. 1:7; І Сол. 1:4; ІІ Сол. 2:13; Кол. 3:12). Интересно, че дори невярващият Израил все пак е наричан възлюбени заради отците (Римл. 11:28). Това е важен довод в Римляни 11 глава и говори, че Бог не е напълно приключил с етническия Израил.
  
• 
  Призованите: Павел говори за църквата като за призованите. Те са призовани да бъдат светии, да бъдат святи и да бъдат според образа на Христос (Римл. 1:6-7; 8:28; І Кор. 1:2, 24). Този израз подчертава Божието ефективно дело в тях. Така както Израил е извикан от Египет, църквата е създадена от тези, които Бог, по суверен и мощен начин, призовава от този настоящ свят: между които сте и вие, призованите на Исус Христос; до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани светии (Римл. 1:6-7).
  

Старият завет използва редица метафори за „сгради” (къщи, стени, градове и храма), за да опише възстановяването и изпълнението на окончателните есхатологични обещания за Израил. Тези обещания напълно се осъществяват в църквата и Новия завет черпи от тези образи при описание на църквата: дом, храм, здание, Божие насаждение, Неговата лоза и нива.

Главната метафора извлечена от Стария завет е храмът. Материалният храм в Израил става църквата, духовния дом съграден от живи камъни (І Петър 2:5), принасящи духовна жертва и пълен с живи жертви на Бога (І Кор. 3:16-17; ІІ Кор. 6:16; Еф. 2:21; Римл. 12:1; 15:16):

Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? (І Кор. 3:16).

И какво споразумение има между Божия храм и идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както каза Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ” (ІІ Кор. 6:16).

Църквата също е наречена Божие здание, Божия нива (І Кор. 3:9) и Божий дом (Еф. 2:19), в който вярващите са съработници и настойници (І Кор. 4:1; Тит 1:7). Църквата е видяна като стълб и основа на истината (І Тим. 3:15; Гал. 6:10).

Обещанията към Авраам намират своето първоначално (типологично) изпълнение в Стария завет, в Израил, и достигат своето пълно изпълнение в Христос и Новия завет (Гал. 3:16, 28). Връзката е Христос. Той е изпълнението на надеждата на Израил и основата на църквата. В Него, църквата, съставена както от юдеи, така и от езичници, е истинският народ на Бога, изпълнението на всички Божии обещания към Израил.

Новият есхатологичен Израил включва всички, които са в Христос, без значение юдеи или езичници. В Галатяни ап. Павел нарича езическата църква чеда на Авраам, Божии синове (Гал. 3:28). Те са новият народ на Бога, Израил, юдеи и езичници, които идват при Бога с вяра, получават обещанията на Авраам, и имат Христос и Духа (Гал. 3:2, 29). Всички в Христос са съграждани и членове на Божието семейство свързани с общността на Израил:

Затова помнете, че... в онова време бяхте без Христос, отлъчени от израилевото гражданство и чужди на заветите на обещанието, без да имате никаква надежда и без Бог на света. Но сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос. Защото Той е нашият мир, който направи двете едно и събори средната стена, която ги разделяше, като в плътта си унищожи враждата, тоест закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си от двата един нов човек и така да въдвори мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата. И като дойде, благовества мир на вас, далечните, и мир на близките. Защото чрез Него и едните, и другите имаме достъп в един Дух до Отца. И така, вие не сте вече странници и чужденци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство (Еф. 2:12-19).

Тук обещанията дадени на Израил се изпълняват в епохата на църквата. Израил е специално притежание на Бога (Изх. 19:5), църквата - също (Еф. 1:4; Тит 2:14). Израил е Божии син (Изх. 4:22-23) и днес вярващите са Божии синове (Гал. 4:5-6). На Авраам е обещано наследство (Гал. 3:8). Израил получава тип от това наследство (Ханаан), а днес при благовестието има пълно наследство и църквата в новото творение е сънаследник с Христос (Римл. 4:13; 8:17). Обещанието, че Бог ще бъде с Израил (Римл. 9:4) се изпълнява в това, че Бог обитава сред Своя народ, а църквата е Божият храм. Външното обрязване, което сочи към вътрешното обрязване на сърцето, се изпълнява в църквата. В Христос църквата е истинското обрязване (Фил. 3:2-3). Чрез Духа църквата спазва закона (Римл. 2). В църквата, в Христос, се изпълняват Божиите обещания за Израил.

В Галатяни 6:15-16 Павел посочва, че самото ново творение и Божия Израил всъщност са едно и също. Израил намира своето изпълнение в Христос и Христос е основата на новото творение. В обобщение делото на Исус в Галатяни ап. Павел пише:

Защото в Христос Исус нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание. И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.

1.4. Пленът и синагогата

С времето религиозният живот се премества от старейшините в едно семейство в храма и свещенството в Йерусалим. Основават се местни синагоги. Ролята на местните синагоги нараства по времето на плена и след разрушаването на храма през 586 г. пр. Хр. По това време изгнаниците се събират за прочит, песни и молитва в синагоги. При тази система старейшините отново имат главна роля (Ер. 29:1; Езек. 8:1; 14:1; 20:1, 3). Системата продължава да се разпространява дори след като поклонението в храма е възобновено. Юдейската диаспора²² се покланя редовно в синагогите. По времето на Новия завет синагогите имат равини (учители), презвитери и служебни лица, които раздават милостиня на бедните (Taylor, 81). Юдейската система прилича на презвитерианското деление според Новия завет между поучаващи презвитери, управляващи презвитери и дякони. При развиване на своето богословие на църквата шотландските презвитериани изрично посочват тази връзка, като заявяват, че служителите и структурите на църквата произхождат пряко от синагогата (D. Bannerman XXX).

Църквата достига своето изпълнение при Новия Завет. Ще проследим историята и богословието на църквата в следните части: 1) Основаване на църквата и на царството на благовестието от Исус, 2) Развиване на църквата и царството в Деяния на апостолите и 3) църквата в Пастирските послания, написани след Деяния на апостолите в края на апостолската епоха.

В синоптичните Евангелия има две позовавания на църквата. Матей казва, че Исус основава църквата като нова общност родена и заместила Израил. След като народът на Израил Го отхвърля, Исус образува нова общност, родена чрез вяра в Него и Неговото дело:

Тези стихове описват основаването на църквата и излагат следните принципи:

1. 
   Църквата принадлежи на Христос, тя е основана от Него и се основава на Него.
   
2. 
   Тя е изградена на две платформи: Отец открива на хората кой е Христос и на обещанието на самия Исус Аз ще съградя Своята църква.
   
3. 
   Личната власт на Христос да изгради Своята църква почива на три истини: първо, Христос е създателят на всичко, второ, Той е изкупителят и първородният на новото творение и трето, църквата е основана на Неговото дело, най-вече на Неговото възкресение от мъртвите (Кол. 1:15-20).
   

Тук Исус настоява да изповядат вяра. Той пита: А ВИЕ (второ лице, множествено число) какво казвате, кой съм аз? (Мат. 16:15). Въпросът е зададен на всички ученици, както говори и контекста, и конкретното местоимение вие, във второ лице, множествено число на гръцки. Петър отговаря: Ти си Христос (Мат. 16:16). Той говори от името на цялата група. В Евангелията и в Деяния ние постоянно наблюдаваме как Петър поема инициативата и говори не само от свое име, но от името на цялата група. Този модел се вижда в Матей 15:15-16; 19:25-28 и 26:40. Петър става говорител на цялата група и Исус му отговаря, не лично на него, а като водач на групата ученици. По този начин Петър е пръв сред равни.

Църквата е образувана чрез откровението на Отец и чрез силата на Сина.

В отговор на изповедта на Петър, Исус отвръща: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е на небесата (Мат. 16:17).

Наред с другите ученици Петър може да разбере тези неща, само защото Отец е открил това на хората (Мат. 16:17). Отец дава църквата на Сина. Тя е свръхестествена организация. Състои се от избраните, избраните по благодат, и на тях Той открива Христос. Реалността и славата на Христос и църквата трябва да бъдат разкрити на хората. Не можем да видим това по естествен път.

Исус казва: Ще съградя Своята църква (Мат. 16:18).

Исус я нарича Своята църква. Тя е Негова, изградена от Него и притежавана от Него. Уникална привилегия за църквата е да принадлежи на Христос. Няма народ, корпорация и институция, която може да претендира за подобно положение. Той ще изгради Своята църква, за да може тя да стигне до зрялост (Еф. 4:4-16). Исус издига Своята църква върху Своето дело, Неговата собствена смърт и възкресение (І Петър 1:18-19; І Петър 2:24) и продължава да изгражда църквата чрез хората, които обдарява (Еф. 4:11-16).

Христос издига църквата на Петър, тъй като Петър изповядва Исус като Месията, синът на живия Бог (Мат. 16:16). Този текст е игра на думи с Петър и канара. Петър току-що нарича Исус Христос и веднага след това Исус му дава ново име и го благославя. Заявява: Ти си Петър или Кифа, канарата.

Исус съгражда църквата на Петър, канарата. В Стария завет Бог нарича Себе Си „канара” (Вт. 32:4) и тази картина сега се прилага за Исус като крайъгълен камък (Еф. 2:20) и за Петър. Гръцката дума Petros (Петър) в мъжки род, единствено число, означава независима скала, но Исус казва на „тази канара” Petra (женски род, множествено число). Женската форма се отнася за основата на сградата (ср. Мат. 7:24-25). Тук Петър и неговата изповед са самата канара, върху която ще се положи основата на църквата.

Метафората за канарата се отнася не само за Петър, но и за всичките апостоли. Петър и апостолите стават основата, построена на Исус Христос, крайъгълния камък (І Петър 2:4-8). В Ефесяни 2:20 ап. Павел нарича Исус крайъгълен камък, другите ученици образуват основата на зданието. В това отношение Петър, както и останалите апостоли, е канарата, основата, на която е изградена църквата. Взаимоотношенията между основата и крайъгълния камък се виждат в свидетелството на апостолите за Исус. Те свидетелстват за личността и делото Му. Петър е непогрешима канара, само когато поддържа своята изповед.

В лидерската си позиция в рамките на групата апостоли Петър не е непогрешим и е все така отговорен пред останалите (Деяния 11:1). На събора в Йерусалим той е един от мнозина (Деяния 15). Освен това допуска грешки, както се вижда, когато Павел го изобличава в Галатяни 2 глава. Накрая с течение на времето описано в Новия завет Петър заема не толкова първостепенна позиция. Неговото място е главно в първата половина на книгата Деяния на апостолите, но във втората половина в центъра застава великият мисионер сред езичниците - Павел.

Важното по темата за непогрешимостта на Петър е въпросът към кой се обръща Исус, когато говори на Петър и учениците. В историята на църквата този израз е тълкуван по три основни начина. Едни твърдят, че думите на Исус се отнасят само за Петър, други смятат, че се прилагат само към съдържанието на изповедта на Петър, докато трети заявяват, че думите се прилагат както за Петър, така и за неговата изповед.

Римокатолическата църква заявява, че думите на Исус се отнасят лично за Петър, не за останалите апостоли. По-нататък те твърдят, че ролята на Петър се осъществява от папата. До този извод достигат като 1) обличат с власт единствено личността, не и изповедта, 2) като разделят Петър от останалите апостоли и 3) като заявяват, че има неразривна връзка между Петър и Римокатолическата църква чрез полагането на ръце. Ето защо папата става непогрешимият основополагащ камък на църквата.

В отговор протестантските църкви стигат до другата крайност. Те ограничават основата само до изповедта, до думите, и така напълно изключват Петър като личност. Този подход не отразява уникалната роля, играна от апостолите в историята на изкуплението. Апостолите са основата на църквата, църквата е изградена върху тяхното свидетелство и учение. Ние не можем да разделяме личността, делото и свидетелството на апостолите.

Позицията, която съчетава уникалната същност на апостолите и тяхното свидетелство като канарата, на която Исус издига Своята църква, се подкрепя от следните аргументи: Първо, при основаването на църквата в Новия завет Исус се обръща към Петър като апостол. Второ, промяната направена от Исус от Petros на Petra е съществена. Исус говори не само за Петър, а за цялата апостолска основа (Еф. 2:20). Трето, самият Петър не е непогрешим. Истината за вероятността Петър да допуска грешки и неговата нужда да остане верен на своята изповед се наблюдават и в този текст от Писанието. След няколко стиха Петър се отрича от изповедта си и с тази си постъпка престава да бъде канарата, на която е изградена църквата. Превръща се в камък за препъване.

Когато Петър се отрича от своята изповед, поправя Исус и Го изкушава да се откаже от Своята мисия, Исус разобличава Петър и го нарича препятствие. Думата съблазън, примка, пречка буквално е skandelon, камък за препъване, за нарушение. Това е капан, който хваща крака и кара човека да се препъне и падне (Clowney, 50). Петър използва същата дума в І Петър 2:8.