4.
Системното развиване, усъвършенстване и надграждане входа на цялостния процес на обучението по история на специфични исторически умения, чрез които да се формират компетенции от типа на критично мислене и анализ, синтез, изграждане на общи познавателни умения и др.
5. Организиране на активна самостоятелна познавателна дейност на учениците. За нейната ефективност трябва предварително да се определи рационално трудността на урока като цяло и на отделните негови елементи с оглед организиране на конкретните дейности в класа в зависимост от неговите педагогически характеристиките. там, където е необходимо да се отдели повече внимание за обяснение на сложни процесии явления в класове с по-малки интереси и възможности. Да се прецизират дейностите, предвидени за самостоятелна работа на учениците. Ако е необходимо да се заложи
например работа по групи, като групите се формират така, че при колективната работа в група по-силните ученици да подпомагат тезис по-малки възможности и на практика всички да участват в изпълнението на поставената задача.
6. Използване на разнообразни източници на информация и форми на учебна дейност
7. Съответствие между общата структура на урока и методическия замисъл. Наличиие на вътрешната логика и синхронна отделните структурни елементи на урока, така чеда се постигне максимална реализация на целите на урочната единица.
Няма смисъл, ако предварително планираната структура се схваща като строга рецепта за изпълнение и ограничава свободата на учителя за вариативни модификации и решения в зависимост от конкретната ситуация вдадения клас. Планираната структура има смисъл да насочва студента- практикант времево и оперативно входа на часа, което е от изключителна важност поради липсата на опит. Ясната методическа концепция трябва сама в себе си да има заложени елементи на вариативност, да бъде гъвкава, да
може ситуационно да се 8
модифицира в зависимост от педагогическата среда, в която се реализира.
8. Създаване на условия за получаване на своевременна и достатъчна информация отстрана на учителя входа на урока, за степента на усвояване на заложените знания, умения и понятия от учениците и постигането на педагогическия замисъл на урока. /т.нар.
обратна връзка 9. Осигуряване на необходимите дидактически средства за реализация на урока – нагледи, постери, цветни маркери, карти и др.
10. Висока езикова и правописна култура. Речта на учителя трябва да бъде в съответствие с нормите на езика, да се търси оптимален темп на говорене, изразности емоционалност, което ще допринесе и за развитие на речта на учениците и формиране на
историческата им култура, култура на говорене и поведение.
11. Създаване на творческа атмосфера в класа, допринасяща за неговата работоспособност – прецизност на учителя при доброжелателна актуализация и проверка на знанията, оценка, която е мотивирана поясни за учениците критерии, поощряване на инициативноста и творческото
мислене на учениците, насърчаване на изказване налични мнения, аргументиране на позиция, яснота на поставяните задачи, коректност при проверка на изпълнението им и др. Ученикът да чувства интелектуално предизвикателство да се включи в
обсъждане на въпросите, да има усещането за свобода при изказване на своите разсъждения, но ида уважава правото на другия да мисли различно от него, да цени аргументите ведно становище и др.
Сподели с приятели: