ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ В ПОДКРЕПА НА БИОСФЕРЕН ПАРК

Общините около Осоговската планина споделят не само един географски масив, но и общи икономически и демографски характеристики. Целият регион е подложен на обезлюдяване, като естественият прираст е отрицателен дори за демографския шампион Кочани. Заплатите са ниски, трудовият пазар е обтегнат, а независимо от свързаните с туризма бизнес очаквания в инфраструктурата зеят празнини. Но тези фактори са по-скоро общи черти на планинските и граничните райони на Балканите. От друга страна, има много различия, които предопределят различните интереси на двете части от Осогово, а също така и дават възможности за синергии и взаимоизгодно влияние.

В македонската част на изследвания регион селското стопанство като цяло е по-добре развито. Българската страна има предимство само в две области – в отглеждането на плодове, най-вече череши, и в производството на пшеница. Последната е най-лесният начин да се оползотвори наличната земеделска земя и да се кандидатства за европейски субсидии. Добивите са ниски, а почвите и климатът предоставят по-доходоносни възможности за земеползване. Производството на череши в Кюстендилския регион е около 10 пъти по-голямо по сравнение с македонската част и реколтата понякога е изобилна, но при събирането и доставянето й до пазара редовно възниква напрежение.

В македонската част от изследвания регион аграрният сектор се фокусира върху производството на ориз и зеленчуци и животновъдството, като броят на домашните животни е над десет пъти по-голям по сравнение с двете български общини. През лятото над 60 000 овце пасат по високопланинските пасища на Осогово. Качеството на произвежданото месо и млечни изделия е високо и те може да се продават на по-добра цена като „природни” и „органични” дори ако се прецени, че сертификацията е твърде обременителен процес за осоговските фермери. Силното животновъдство намалява обхвата на горите, което от своя страна позволява мащабно събирачество на боровинки и гъби. От българската страна изоставянето на животновъдството доведе до нарастване на дърводобива и засилване на горския сектор. Българските пасища обрастват с храсталаци и да се предоставят пасища на някои македонски фермери може да се окаже взаимоизгодно начинание.

Регионалната стратегия в минното дело също се различава между Българско и Македонско Осогово. Разкриването на нови рудници в Македония се представя като ценна възможност за създаване на заетост и повишаване стандарта на живот в необлагодетелстван район. Има очаквания, че биосферният парк би могъл да намали възможността за инвестиции в нови мини и така да попречи на благосъстоянието на местното население. Един по-задълбочен поглед по въпроса би изтъкнал също и лошите условия на труд, ниските заплати и многобройните замърсявания на околната среда. Така или иначе, има силна опозиция срещу всеки ход, който би ограничил изгледите за експанзия на минните операции. В Осоговските рудници работят над 1500 души и вероятно до 10 000 души във формалния и неформалния сектор по някакъв начин са свързани с доходите от мините (това е една пета от общото население на планинската част и вероятно над една трета от икономически активното население). Минната индустрия се ползва от подкрепа на най-високо държавно ниво.

В България преди време бе взето решение Осогово да се фокусира върху меки отрасли като производството на плодове и многообразните форми на туризъм, като не се пристъпва към отваряне на старите оловно-цинкови рудници. Кюстендил се опитва да придобие имиджа на чист и здравословен спа център. Всеки опит за възраждане на мините там би срещнал обществена опозиция. Затворените мини в българската част от планината в най-добрия случай биха могли да се ползват като туристическа атракция. Така че отрасловите интереси от двете страни на границата се разминават. Минната експанзия на руската и индийската компании, работещи в Македония може да попречат на по-малки по размер, но много на брой устойчиви сектори като алтернативен туризъм или хранителна индустрия.

В Осоговския регион има два типа индустриални компании. Едните са включени в чуждестранни вериги за доставки и е трудно да се очаква някаква регионална кооперация между тях и особен ангажимент към биосферния парк в тази връзка. Други преработват местни ресурси и най-вероятно съществува възможност те да допълнят своите продукти и пазари чрез по-тясна регионална интеграция. Тоест, при тях е възможно създаване на местни трансгранични вериги на доставки. Това е в сила най-вече за хранителната индустрия, предвид близостта на много големите пазари на София и Скопие, и ненатоварените производствени мощности в Кюстендил. Този производствен капацитет може да се запълни, като например се купува качествено месо от Македония, предлагайки на производителите честни цени във взаимоизгодна ситуация.

Туризмът около Кюстендил е значително по-развит, отколкото в Македония, с повече отчетени нощувки в българската община, отколкото в цялата македонска Източна област. Но и в бълграския туристически сектор се наблюдават нецелесъобразни аспекти на туристическото предлагане. Новата хотелска база следва да съответства на класата на клиентите и да предлага настаняване и ресторанти от средния пазарен сегмент, вместо да се прицелва към малката и непостоянна група на луксозните туристи. Македонската страна има предимство по отношение на храните и в нея са разположени важните религиозни центрове. Българският подход към туризма в региона залага на балнеология и планински маршрути.

За разлика от България, в Македония няма изградена мрежа от къщи за гости и семейни хотели. Два малки ски курорта в двете страни позволявт да се мисли за някаква обща публичност, но контактът между „Осогово” и „Пониква” е ограничен в географско отношение: пътят от Кюстендил до Кочани е приблизително еднакъв през ГКПП Делчево и през Гюешево и в двата случая е над 120 км. Много по-големите ски курорти в Банско и Боровец са разположени по-близо до Кюстендил.

2. Основните икономически сектори на Осогово по отношение на биосферния парк

Разминаващата се икономическа и демографска структура на двете части на Осоговската планина говори, че ефектът от биосферния парк ще е различен за различните общини и икономически отрасли. Таблица 5 обобщава първоначалните очаквания за въздействието върху различните отрасли. Може да се заключи, че биосферният парк ще има най-голям ефект върху селското стопанство, минното дело и туризма.

Растениевъдството в българската част на Осогово може да извлече значителна полза от биосферния парк. Новата структура може да се използва като доказателство за „специалното качество” на кюстендилските плодове и така да увеличи дохода на местните производители, откривайки им нови пазари и клиенти. Биосферният парк също така ще насърчи отглеждането на традиционни сортове и породи животни. Ефектът за животновъдството в България ще е по-малък просто защото броят на животните е силно намалял вследствие на тежкото обезлюдяване. Но биосферен парк със сигурност ще насърчи производството на месо и млечни изделия също и в България, стимулирано от пазара в София. Биосферният парк ще е от полза и за държавното горско и ловно стопанство, тъй като ще ускори преминаването към многофункционално управление на горските ресурси.

От македонска страна също ще има значителни ползи за първичния сектор като цяло. Изглежда най-печелившо ще е животновъдството. Цените на хранителните стоки в Македония и в България в момента са на сходно ниво и надали може да се очакват сериозни „удари” при евентуални сделки, но допълнителното търсене на мляко и месо от Македония от страна на българските преработватели със сигурност ще е от полза за местните фермери, тъй като ще направи цените по-стабилни. Животновъдните ферми, както и производителите на месни и млечни изделия може да се опитат да продават също и на трети пазари, използвайки Осогово по някакъв начин като етикет.

Растениевъдството в Македонско Осогово има най-голям неоползотворен потенциал при плодовете, например при сливите, не е за пренебрегване и събирачеството на боровинки, които също може да опитат да достигнат до чуждестранните пазари. Производството на ориз в Кочанската котловина следва да се следи отблизо за евентуални нови замърсявания от мината Саса. Като цяло, в Македонската част има много селскостопански продукти, храни и напитки с високо качество, които може да се продават като произлизащи от „Осогово, органичното сърце на Балканите”.

Ако учредяването на биосферен парк в Осогово се осъществи едновременно с българската страна, то би могло да претендира за по-голяма публичност, а първоначалните разходи ще се споделят между двете страни. Позитивните ефекти ще се проявят и на битово ниво, например в горското стопанство. Може да се идентифицират пасища в България, подходящи за македонски фермери, като първа стъпка към по-близко икономическо сътрудничество. С времето натискът на пашата ще се разпредели в региона, ограничавайки захрастяването в България и позволявайки известно залесяване на по-висока надморска височина в Македония. Това може да подейства и като тласък за животновъдството в България.

Минната експанзия от македонска страна е един от тесните моменти за внедряване на модела на биосферния парк. Течението на Каменичка река под мината Саса и нейното хвостохранилище е било изключено от територията на защитената област, предвиждана през 2012 г. в Осогово. По този начин и „кръгът около Осогово” – ако някога се предлага като туристически маршрут, свързан например с велосипеден туризъм или поклоничество, трудно ще се затвори. Има документирани случаи на замърсяване на почви и води, някои от тях в голям размер. Условията на труд в мините противоречат на принципите на устойчивото развитие, а именно печалбата от ресурсите на региона честно да се споделя с местната общност. Според профсъюзите, в Осоговските мини има висок риск миньорите да развият силикози.

В същото време мините осигуряват заетост на може би една пета от местното население от македонска страна. Заплатите може да са ниски, но те са рядък източник на паричен доход в слабо развит район с малък процент на население с висше образование. Отново може да се изтъкне, че минната дейност не противоречи на идеята за биосферни паркове. Минните компании биха могли да продължат своята дейност и дори да я разширят, но само ако стриктно се придържат към най-модерните принципи и процедури в минната индустрия. Въздействието от минната дейност следва внимателно да се следи, за да може всяко несъответствие да се открива своевременно. Условията на труд следва да се подобрят, включително работните заплати да се повишат, както и да се предприемат инвестиции за избягване на трудови злополуки. В този смисъл минната дейност в Македония, и то не само в Осогово, може да извлече дългосрочни ползи, ако бъде принудена да работи в условията на по-високи стандарти – такива, каквито една устойчиво управлявана територия с високо биоразнообразие изисква.

Независимо че преработващата промишленост около Осогово е по-силно застъпена, отколкото би могло да се очаква за един предимно селски регион, ползите от биосферния парк за индустрията ще се разкрият в по-дългосрочен период, първо в хранителния сектор. Операциите с недвижими имоти ще реагират позитивно на учредяването на биосферния парк, тъй като той ще повиши възприеманата стойност на околната среда. Това е в сила особено за община Невестино, където някои днес изоставени махали, разположени в живописния нископланински ландшафт може да бъдат възродени като вилни зони за състоятелни хора, работещи в града.

Туризмът от двете страни на Осогово ще спечели от биосферния парк, но все пак има някои условия за това. Може да се предположи, че бъдещият ръст на туризма ще е по-висок в Македония, тъй като територията като цяло е туристически неусвоена. Ще е нужно време, минимум 5-8 години, за да се създаде инфраструктура, която да осигурява постоянни доходи от туризъм за населението. Местните хора в Македония са дружелюбно настроени към чужденци и особено към българите, които наричат „наши братя” (често повтаряна фраза по време на теренните изследвания). Но централната и местните власти в Македония също следва да се отворят към туристическото развитие на тази гранична зона.

По-голямото туристическо предлагане от българска страна показва белези на грешна стратегия: секторът на хотелите и ресторантите като цяло формира нетна загуба в размер на 1 млн. лева през 2012 г. в община Кюстендил. Заключението е, че или туристическите фирми не отговарят на модерните изисквания на целевите пазари, или пазарите не са информирани за техните достойнства.

Снежните спортове, които в Осогово се развиват паралелно в двете страни, заслужават специално внимание. Снежната покривка в Осоговската планина като цяло е надеждна и двата курорта разполагат с машини за изкуствен сняг. Ски пистите край Кюстендил са подходящи както за начинаещи, така и за напреднали скиори и цените са много по-ниски по сравнение с големите ски курорти в Рила и Пирин. Ски спортът в Осогово се развива в специфична икономическа ниша, която може да гарантира неговите резултати в средносрочен и дългосрочен период. Днес планинските ски курорти едва ли виждат връзка между техния бизнес и биосферния парк и дори може да са враждебни към проекта, ако почувстват, че устойчивото развитие може да застраши печалбите им по някакъв начин.

Чистите храни местно производство или алтернативни туристически дейности, подчинени на обща стратегия със сигурност ще повишат привлекателността на Осоговската планина като дестинация за туризъм. Но много предприемачи се съмняват във възможността за извличане на дългосрочни печалби посредством устойчива икономика и вместо това се фокусират върху възможните рестрикции – какъвто е случаят с намеренията да се разшири ски зоната от Пониква до Калин камен. Вредният навик да се изсичат гори или увреждат пасища, за да се създават ски писти без оглед на потенциалната консервационна стойност на терена очевидно противоречи на императивите на устойчивото развитие. От друга страна, зимните курорти в Осогово може да повишат стойността си и да привличат нови клиенти, ако се намират в биосферен парк. Затова те може да се привлекат като ценни съюзници на този проект, но за целта е нужна подготвителна работа.

Горният анализ показа, че селското стопанство и производството на храни, минната промишленост и туризмът са най-важните икономически сектори в Осогово с оглед учредяването на биосферен парк. Силните и слабите им страни, както и възможностите и заплахите са представени в три таблици по-долу.