ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РЕГИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

1. 
   Първичният икономически сектор в Осоговския регион
   

Поради някои негативни ефекти от европейските субсидии, механизираното производство на пшеница измества на места в България не само картофите и царевицата, но също и плодовете и зеленчуците. Този процес се наблюдава и в Кюстендил. Има планове за развитие на производство на органични плодове около града и насажденията подлежат на сертификация през 2018 г. Селскостопанските площи в най-голямата община на Осоговския край възлизат на 45 600 ха, обработваеми са 27 400 ха. В община Невестино пасищата заемат 43 970 ха, обработваемата земя е около 10 хил. ха. Според официалната статистика, само 20 ха от селскостопанските земи в Невестино са заети с плодови насаждения – череши, ябълки и круши.

Селското стопанство е много по-силно развито в македонската част на изследвания регион. Селскостопанските земи общо в осемте македонски общини заемат 127 000 ха (частни ферми) и над 65 000 ха от тях са обработваеми. Пшеницата през 2013 г. заема 5240 ха, но по принцип добивът от нея не е особено висок, около 300-350 кг/дка. Оризът е значително по-производителен, отглежда се в низините от южната част на планината в общините Кочани и Чешиново – Облешево. Общото производство на ориз през 2013 г. достига 24 250 тона, което по текущи пазарни цени (370 евро за тон на 29.04.2015) означава продукция за 9 млн. евро. В двете споменати общини се отглеждат също така голямо количество зеленчуци: зеле, домати, пипер и др., общо над 10 хил. т. За това интензивно земеделие способстват изградените над 280 км. напоителни канали. Производството на тютюн е незначително, по-привлекателни за фермерите в Осоговския край са култури като ябълки, круши, сливи, лешници. Общото производство на вина в осемте македонски общини е 815 хил. литра.

Таблица 2 Земеделска продукция в осемте македонски общини през 2013 г., в тона

Пшеница	Ечемик	Ориз	Картофи	Зеленчуци	Сено	Череши	Ябълки	Сливи	Лешници
15239	11518	24467	22885	10 662	46052	1714	2858	7918	631

На това сравнително интензивно растениевъдство в македонските общини не отстъпва значителното по размер животновъдство. Според изследване на В. Джабирски от 2007 г., общият брой на домашните животни в седем Осоговски общини на Македония (разглежданите тук, с изключение на Делчево) възлиза на около 18 000 крави, 29 000 кози и 56 000 овце, без в това число да се включват около 7000 овце – собственост на големи търговски фирми, които се извеждат на паша из Осоговската планина само през лятото. Ако посочените числа се сравнят с броя на животните в Кюстендилска община – 1700 крави и 3900 овце, вижда се над десетократна разлика в полза на Македония. Тя говори за различния начин на ползване на планинските терени от двете страни на границата. Сходна е разликата също и при прасетата: през 2012 г. в Кюстендилска община са преброени 2340 прасета, през 2007 г. в седемте македонски общини броят им е бил 29 000. Само домашните птици са по-многобройни в Кюстендилския край по сравнение с македонските общини. Що се касае до Невестино, броят на домашните животни там още по-силно подчертава предимството на македонските общини по отношение на животновъдството: на площ от 442 кв.км. се отглеждат едва 554 крави и по-малко от 1300 овце.

Средното производство на мляко от една овца в Осогово е 30-45 л годишно, в допълнение и 15-16 кг. овче сирене. Млеконадоят от местните крави е също нисък, 2000-3000 л годишно. Типичният модел на Осоговската семейна ферма е стопанство с 1 до 3 крави и 1-2 прасета, което обработва до 10 ха земя. Има и специализирани ферми, типичният им размер е 100-200 овце и/или 5-20 крави, повечето подобни ферми притежават трактор. Голямата част от овцевъдните и говедовъдните стопанства са разположени на разстояние над 10 км. от мандра или кланица. Делът на животновъдните ферми, които замърсяват повърхностните води и може да представляват заплаха за биоразнообразието според извадката на Джабирски е около 1/3. Местните фермери понякога търпят загуби заради нестабилни цени, установява изследването.

По отношение на горския сектор няма лесно съпоставими данни за двете части на планината, все пак е възможно да се направи някакво сравнение, ползвайки различни източници. Брутният добив на дървесина в Източния регион на Македония през 2013 г. възлиза на 31 000 куб.м. в допълнение към 92 000 куб.м. дърва за огрев. В началото на 2000-те средният добив на дървесина и дърва за огрев в македонските държавни горски стопанства на Осогово е в порядъка на 40-60 000 куб.м. В значително по-малкото по площ Държавно горско стопанство „Осогово” в България планът за 2015 г. предвижда добив на 43 000 куб.м. техническа дървесина и дърва за огрев. По-малкото по мащаб горско стопанство в македонската част на Осогово отчасти се компенсира от значителната реколта от боровинки по пасищата на по-висока надморска височина, които се поддържат чисти от затревяване и храсталаци благодарение на животинската паша. Македонски експерти оценяват устойчивия потенциал на събирането на боровинки на 200 тона годишно. Това количество не е малко, тъй като през някои години изкупната цена на тон достига 3000 евро, съответно доходът от боровинки надхвърля 1 млн. лева. Тези пари се разпределят основно сред местното население. Събирането на гъби е популярно в осоговските общини и на двете страни.

Друга гледна точка към анализа на аграрния сектор в Осогово дават данните за ползването на земята. Според проучването на Ивица Милевски от 2013 г. „Морфометрия и ползване на земите в планините на Република Македония”, от 981 кв.км., които обхваща „същинско Осогово” в Македония, 275 кв.км. са заети със селскостопански терени, 405 кв.км. са широколистни гори, иглолистните гори заемат едва 37 кв.км., а храстите 215 кв.км. В македонската част на Осогово 44% от терените са разположени на надморска височина 500-1000 м., същият е процентът за зоната с надм.вис. 1000-1500 м. Според съобщението на Милевски, горите на надморска височина над 1800 м. са били изкуствено унищожавани в миналото, за да се създадат ливади за паша, и сега много склонове са „разчистени” от дървета. В Осогово се провеждат залесителни мероприятия, но главно с иглолистни видове, които не растат добре предвид локалните климатични и почвени условия.

2. 
   Рудодобивът: преустановен в България, разрастващ се в Македония
   

С учредяването на Натура зоната в Осогово през 2006 г. бе взето принципно решение, че територията на планината от българска страна ще служи основно за целите на природозащитата и там няма да се позволява минна дейност, свръхзастрояване или разораване на пасища. Министерството на околната среда и водите по това време преценява, че по-меките сектори като туризъм и традиционно фермерство няма да изпитат ограничения заради защитния режим и дори може да извлекат облаги от него. Следва да се подчертае, че минната дейност сама по себе си не противоречи на режима на биосферните паркове. В стратегически документи на най-високо равнище, посветени на устойчивото развитие на планинските райони, се посочва, че минните дейности трябва да са отговорни към околната среда и че местните хора трябва да споделят честен дял от печалбите.

В македонската част на Осогово има три действащи мини: Саса в М. Каменица, Тораница в Крива паланка и Злетово в община Пробищип. Две от тях – Тораница и Злетово, се контролират от „Индо минералс енд металс”: минна компания със седалище в Лондон, която освен това притежава металургичен комбинат в Мароко. IMM е свързана с индийския индустриален конгломерат „Бинани Индустрис” със седалище в Мумбай. По данни на компанията, тя е един от големите чуждестранни инвеститори в Македония, вложила над 1 млрд. македонски денари само за реновация на мината в Злетово. Най-голямата от трите мини Саса се държи от руската компания „Солвей Груп”. Оловно-цинковият концентрат, който се произвежда в Саса се транспортира до металургичния комбинат КЦМ край Пловдив за по-нататъшна преработка. Таблица 3 обобщава показателите на рудодобива в Осогово, на база фирмени данни.
Таблица 3. Резултати на оловно-цинковите мини в Осогово

	Добив на руда, тона на година	Запаси	Инвестиции, евро	Заети	Съдържание
Саса	750 000	20 години	50 000 000	700	*7-10% Pb и Zn
Тораница	300 000 (500 000)	10 000 000 тона руда	3 700 000	(192) 382?	4.2% Pb 3.1% Zn
Злетово	400 000	16 000 000 тона руда 40 години	16 400 000	465	6% Pb 2% Zn
Общо	> 1 500 00	50 000 000 т	70 100 000	1547

Производството на руда в Осогово в настоящия момент надхвърля 1.5 млн.тона, което е значителна величина, сравнено с настоящото производство в далеч по-обширните Родопи в България от 0.6 млн. тона за 2012 г. Пикът на рудодобива в Родопите през 1980-те достига производство от 2-3 млн.т. Нещо повече, минната дейност в Македонско Осогово в момента се разраства. Според националната статистическа служба на Македония, производството на оловни и цинкови концентрати в страната се е увеличило с над 12% в периода 2012 – 2014 г., а оловно-цинковите рудници в Македония са разположени единствено в Осогово.

През последните две години работниците в Тораница и Злетово на няколко пъти са обявявали ефективни стачки, за последно през април 2015 г. Причина са големите забавяния на заплатите и много лошите условия на труд под земята. Заплатите в тези мини възлизат на 400 долара месечно, но индийската компания в края на февруари е изплатила на работниците само 5000 денара (по-малко от 100 долара) за тяхната работа през януари. Забавянето и намаленият размер на заплатите освен всичко друго означава, че работниците губят здравноосигурителни и други права, посочват запознати източници. Профсъюзите настояват своевременно да бъде закупено оборудване за безопасен труд и работното време да се намали до предвидената в закона продължителност.

Също и в екологично отношение мините в Осогово са проблемни. Има няколко случаи на големи аварии на хвостохранилищата и замърсяване на почви и води с тежки метали. Интензивното производство на храни в низините е изложено на постоянен риск от дейността на мините, също и питейната вода е застрашена. На 30.08.2003 г. в рудник Саса се случва голяма производствена авария. Стената на старото хвостохранилище се къса и огромна купчина хвост, по сведение на очевидци 10 м. висока, се свлича в Каменичка река, която от своя страна се влива в язовир Калиманци. С вместимост 127 млн.куб.м. това е най-големият водоем в Източна Македония, който се използва за напояване на оризищата в плодородната Кочанска котловина. Чрез водосбора на река Брегалница този инцидент засяга и качеството на питейната вода в градовете Кочани и Щип, чието водоснабдяване черпи вода от кладенци в алувиалния хоризонт на река Брегалница (В. Мирцовски, 2003). Непосредствено след аварията екологичното министерство оценява щетите на 100 млрд. денара. Хвостът, изсипал се в реката е бил 160 000 куб.м. Значителна част от него, вероятно 20 000 куб.м. достига Калиманското езеро.

През 1993 г. е имало сходна авария на хвостохранилището в Злетово, която замърсява 750 ха земеделски земи в община Пробищип. Над 20 години по-късно много високи концентрации на кадмий, олово, манган и други тежки метали в почвите не позволяват тези земи да се използват за каквито и да е дейности, свързани с производство на храни. Дори производството на биодизел не е изгодно върху тези терени, тъй като концентрациите на отровни метали са по-високи от границата на толерантност на растенията.

Приносът на трите мини за доходите на местното население е значителен, макар и нееднозначен. Те осигуряват заетост на над 1500 души в регион с много висока безработица. В случай на фатален инцидент в мините компаниите плащат на семействата на загиналите 50-100 хиляди евро. Профсъюзите твърдят, че ако вместо за „смъртни глоби” тези пари своевременно се инвестираха за превенция, инцидентите можеха да бъдат избегнати. Осигурявайки храна на местни празници или спонсорирайки дейности на общинско ниво, компаниите се опитват да си гарантират лоялността на местното население. Но от подобни жестове ниските заплати и лошите условия на труд не се подобряват. През последните години в мината Саса е имало седем тежки трудови злополуки.

Съгласно македонските закони, поне 70% от концесионните плащания се превеждат в общинския бюджет. Общините от своя страна имат задължението да инвестират 15-30% от тази сума в дейности за защита на околната среда. Община М. Каменица например получава от мина Саса 12 млн. денара (200 000 евро) годишно. Според „Солвей Груп” фирмата внася в националния бюджет на Македония 400 млн. денара годишно (около 6.5 млн. евро), а стойността на изнасяните концентрати възлиза на 33 млн. евро. В момента се работи по план за повишаване на годишния добив от Саса до 1 млн. тона руда.

Минният сектор е много важен за Македония, тъй като формира съществен дял от индустриалната й продукция (около 12%). Минните инвестиции се насърчават на най-високо политическо ниво и на чуждестранните добивни компании се дава гласна подкрепа. Над 400 са разрешенията за проучвания на рудни и други минерални ресурси, издадени в последните години. Има намерения за отваряне на още една оловно-цинкова мина в община Крива паланка, като руската компания „Солвей Груп” (всъщност тя е регистрирана в Никозия, Кипър) вече е получила по-голямата част от нужните разрешителни. Офшорният инвеститор изтъква, че неговата дейност особено силно допринася за „интеграцията на Република Македония в Европейския съюз”. Старото хвостохранилище е рекултивирано, изградено е ново, фирмата дори е получила сертификат за система за опазване на околната среда ISO 14 001. Независимо от всички тези мерки, местните хора в М. Каменица са категорични, че на всеки няколко месеца мината замърсява водите на реката, протичаща през града.

Неметалните полезни изкопаеми на Осогово все още не са напълно проучени. Смята се, че находище на битумни шисти край Пробищип съдържа 2 млн. куб.м. резерви. Разработват се някои кариери на строителни материали и кварцит. В община Кочани една германска инвестиция на стойност 2 млн. евро наскоро е разработвала находище на габро – тъмна скала, използвана предимно за облицовка, която понякога съдържа значителни примеси от хром, никел, кобалт, мед и др. Заради геологичната си структура находището се е оказало икономически нецелесъобразно.

3. 
   Промишленият сектор в Осоговския регион: възстановяване след кризата
   

Хранително – вкусовата промишленост без съмнение може да намери повече общи интереси с плана за създаване на биосферен парк в Осогово. В Кюстендил секторът включва няколко средни по размер дружества, произвеждащи хляб, макаронени изделия, млечни продукти, месо, сушени плодове. Има фабрика за играчки, голяма фабрика за кухненско обзавеждане и винарна. Общо в преработващата промишленост в града са заети над 4600 души, а общата сума на платените възнаграждения възлиза на 23 500 000 лева. Това означава, че средната месечна работна заплата в индустрията в община Кюстендил е 220 евро – много ниска стойност дори по ниските национални стандарти. Част от обяснението за ниските възнаграждения дава закриването на добивните компании, тоест на въглищните мини и на рудниците, което е увеличило предлагането на труд в региона.

Компания, която би могла да извлече директни ползи от биосферния парк в Осогово е „Серена” ЕООД със седалище в Кюстендил. Тя произвежда сушени плодове, главно череши, но също и сушени зеленчуци и плодов прах, и се рекламира като „100% натурална и био”. Дейността й не е незначителна по регионалните стандарти: през 2013 г. нетните приходи от продажби са за 2.2 млн. евро, като на годишна база има 87% увеличение. Но счетоводните документи показват, че тази фирма, която се стреми към устойчив имидж, е платила на служителите си едва 68 200 евро заплати за година. Едва ли компания, която следва стратегия на ниски заплати, може да се причисли към устойчивия сектор, независимо от качествата на продуктите й.

В македонската част на Осогово има 485 фирми, които се числят към производствения сектор. Повечето от тях са разположени в общините Делчево, Кочани, Крива паланка и Пробищип – съответно 93, 230, 59 и 47 фирми. Данни за съвкупните им приходи липсват. През 2013 г. броят на средните по размер компании общо в осемте разглеждани общини е 27, а трябва да се отбележи, че по македонските критерии към средните фирми спадат и такива с персонал до 30 души. Така че повечето предприятия от преработващата промишленост в региона са малки по размер и с ограничен инвестиционен капацитет. Технологичното им ниво е под въпрос, независимо че 183 фирми в Македонско Осогово са декларирали, че са заети в сектора на изследователските и развойни дейности.

2014 е особено успешна година за индустрията в Кочани. На уебсайта на общината се съобщава за възобновяване работата на фабрика, произвеждаща части за трактори и автомобили, със 150 нови заети, включително 25 инженери. Инвестицията в размер на 1 млн. евро е осигурена от две фирми от Кочани, които се надяват на нарастващи продажби от някои стари клиенти в Румъния, Турция, Южна Африка, Сърбия и др. Друга компания, която произвежда кабели за автомобили и антени за мобилни телефони е създала 300 нови работни места и има планове за удвояване на броя им. Модерна инсталация за отглеждане на орхидеи за пазарите в Западна Европа е осигурила други 50 работни места с намерение броят им да достигне 150.

Вторичният сектор в Кюстендил през 2012 г. формира 40.8% от нетните приходи от продажби и осигурява заетост на 36% от работещите. Следва да се отбележи, че градът е запазил по-голямата част от производствените си предприятия, докато редица други региони в България са напълно деиндустриализирани. Но кризата от 2009 г. отнема 15% от заетостта в производствения сектор на Кюстендил.

Общото заключение по отношение на туристическия сектор в Осоговския регион е, че той е развит под потенциала си. Град Кюстендил полага усилия да се утвърди като дестинация за културен и екотуризъм, но все още не може да намери собствения си облик. Историческото наследство на града включва римски терми – вторите най-големи антични бани в България след тези в Одесос, както и крепостта в парка Хисарлъка, датираща от късната Античност и ранното Средновековие. В Градската художествена галерия са събрани много от картините на големия български художник Владимир Димитров – Майстора, някои от тях показват пищните градини в подножието на Осогово. Кюстендил привлича и международни гости, но засега е далеч по-популярен сред българските туристи. Данни от 2008 г. показват, че над 80% от нощувките са на българи.

Заслужава да се отбележи, че броят на хотелските легла между 2005 и 2009 г. се е увеличил четирикратно, според местната стратегия за развитие на туризма. Тя твърди, че общият брой на хотелските легла, предлаган в общината достига 902. По-различни са числата, посочени в Общинския план за развитие: 653 легла и 43 000 нощувки през 2013 г., което представлява 54% нарастване спрямо 2007 г.

Дори във втория случай процентът на средногодишна натовареност на легловата база е твърде нисък – 18.6%, или 68 нощувки на легло годишно. Важно е да се отчете и структурата на хотелската база: в Кюстендил има един голям петзвезден хотел с 135 легла, четири хотела с една звезда и общо 177 легла, както и 11 семейни хотела, предлагащи общо 150 легла. Повечето от тях са разположени около Хисарлъка, атрактивно място за рекреация и спорт в близост до Кюстендил. Мотелите, санаториумите, както и две туристически хижи с 43 легла допълват туристическата инфраструктура на общината. Като цяло, хотелскто предлагане в Кюстендилско е диверсифицирано и може да се използва като добра база за по-нататъшно развитие на дестинацията.

Друг елемент от туристическото предлагане в Кюстендил е малкият зимен курорт в Осогово, с три ски и сноуборд писти с различна степен на трудност. Има ски лифт с капацитет 720 души на час, който предлага много по-ниски цени по сравнение с големите зимни курорти в съседство (17 лева на възрастен дневно при 50-58 лева дневна карта в Боровец, Пампорово и Банско). Снежната покривка в средната част на Осогово трае средно 130 дни и засега изглежда, че този малък ски център ще устои на въздействието на климатичните промени. Все пак разузнаване в интернет показва, че фирмата – собственик на съоръженията „Руен спорт” в момента е обявена за продажба от една банка, вероятно нейният кредитор. Ски пистата „Осогово”, подходяща за напреднали скиори е с дължина 903 м. и се спуска от 1838 до 1634 м надморска височина.

Южните части на Осогово също са приютили ски курорт – Пониква в община Кочани. Mакедонската статистическа служба предоставя данни за туризма само в община Кочани, където през 2013 г. македонски туристи са отчели 2951 нощувки, а чуждестранните гости са останали 761 нощи. Тези числа са над 10 пъти по-ниски по сравнение с Кюстендил. За целия Източен регион на Македония броят на нощувките на туристи през 2013 г. възлиза на малко над 42 хил., тоест колкото в община Кюстендил. Това от своя страна означава твърде нисък процент на натовареност на хотелската база, 23 нощувки на легло годишно: или броят на леглата е надценен, или се прикриват приходи. Самата Пониква, която е разположена на 1650 м. надморска височина, предлага места за настаняване на 200 души. В Осоговските планини са изградени четири мотела, а в град Кочани има пет хотела и дузина ресторанти.

В следващите 30 години са предвидени инвестиции в размер на 20 млн. евро за разширяване на капацитета за производство на изкуствен сняг в Пониква. Община Кочани възнамерява съвместно с Крива паланка да разшири ски инфраструктурата в региона и да изгради нови курорти в местностите Калин камак и Царев врв. Само за изготвяне на техническа документация, с която да се кандидатства за финансови ресурси от чуждестранни фондове са вложени 30 000 евро.

Изложените тук числа ясно показват, че туризмът в македонската част на Осоговския регион е развит много по-слабо по сравнение с Кюстендил, но това изоставане говори също така за по-големия неоползотворен потенциал на Македония. Много важно е в тази връзка разширението на инфраструктурата за зимен туризъм по южните склонове на Осогово да няма за последица покачване на икономическия натиск върху природните ресурси до неприемливо високо ниво. Плановете за развитие на туризма в Кюстендил дотук акцентират върху възможностите на рекреационния, здравния и спа туризма, благодарение на естествените лечебни свойства на топлите минерални извори на града, които са били прочути в древността. Кочани и съседното село Истибаня също може да се развият като балнеоложки курорти благодарение на горещите минерални извори (до 75 градуса по Целзий с ценни минерални съставки). Но качеството на предлаганите там 40 хотелски легла засега не е на висота.

Ловният туризъм се практикува активно и в двете части на планината, но като бизнес не е особено печеливш. Ловното стопанство в македонската част заема около 1000 ха. Според горското стопанство „Осогово”, разположено на територията на община Кюстендил, годишната печалба от ловни операции достига едва 50 000 лева. От друга страна, ловът има своето важно значение, тъй като създава специфична заетост и разходите за поддържане на популациите на дивеча не са малки. Ловните стопанства биха могли да бъдат привлечени в прилагането на туристическия модел, свързан с наблюдение на едри бозайници в рамките на бъдещ биосферен парк.

Рибните ресурси са по-изобилни в Македония и за оценяването им са необходими допълнителни изследвания. Според местните жители реките Брегалница и Каменичка, както и голямото езеро Калиманци, са изложени на непрекъснато замърсяване от мините. Освен това следва да се изтъкне, че понятието „вреден дивеч” още се използва в Осоговския регион. В периода 2004-2007 г. в малката община Ранковце от организирани ловци са били убити 85 диви котки и 18 вълка. Този назадничав подход към дивите хищници може да представлява заплаха за туристическа стратегия, залагаща на наблюдение на едри животни. Бракониерството официално се признава като една от основните заплахи за местното биоразнообразие.

В Осогово се наблюдава постоянен поток от религиозни туристи, почитащи планината като убежище на светци и отшелници. Посетителите на празника на манастира на Св. Йоаким Осоговски през 2014 г. достигат 25 000 души, според македонската преса. Друг важен религиозен център в Осоговския регион е манастирът на Св. Гаврил Лесновски. Извън географските граници на Осоговските планини, но все пак в съседство е разположен Руенският манастир. Той е построен в близост до пещерата, използвана от прочутия отшелник Св. Иван Рилски, учител на Йоаким, Гаврил, Прохор и на много други прочути светии.

Като областен център Кюстендил осигурява базово равнище на банкови, комуникационни, търговски, административни, образователни, здравни и друг вид услуги. Все пак туризмът е най-важният клон на третичния сектор, като нетните приходи от хотели и ресторанти през 2012 г. възлизат на 5.6 млн. евро, в това число 1 млн. евро от нощувки. Броят на заетите в туризма в Кюстендил е 766 души, а в сектора работят 239 фирми. Нетният финансов резултат от туристическите дейности в Кюстендил е отрицателен, като фирмите, работещи на печалба отчитат 760 000 лв. нетен финансов резултат, а губещите са на минус с 1 800 000 лева.

В македонската част от Осогово има 7 фирми, работещи в сферата на финансовите и застрахователните услуги, както и 13 фирми за недвижими имоти, повечето от тях в Кочани. Недвижимите имоти в Кюстендил са представени от над 60 фирми, но общата им заетост от 120 души говори, че повечето са малки предприятия, разчитащи на случайни сделки. Общинските икономически сметки в Кюстендил показват, че освен хотелите и ресторантите, също и фирмите в сферата на недвижимите имоти работят на загуба в размер на почти 1 млн. лв. Строителството спада към вторичния сектор, но е пряко свързано с кризата на имотните пазари. Само през 2012 г. то отчита нетна загуба от над 6 млн. евро, което говори, че поне някои от общо 90-те строителни фирми с общо 850 заети може да загубят почва под краката си и да фалират. Транспортните и здравните услуги в Кюстендил се радват на много по-добри резултати, с по 630 души заети и 1.6-1.8 млн. лв. нетна печалба за всеки сектор. Детайлен анализ на финансовите резултати на строителната индустрия в осемте македонски общини е представен в приложението.

5. Бизнес инфраструктура. Предложения за преодоляване на пропуските в туризма

Индустриалният сектор в околностите на Осоговската планина е развит по-добре, отколкото може да се очаква за планински пограничен район. Едно от обясненията за това дава индустриалният рудодобив, който вероятно е пренесъл организационни и технологични умения в региона. Важна роля за териториалното и бизнес развитие на българската част от планината играе и сравнителната близост до София. Но Осоговският регион остава разделен на две икономически обособени части, принадлежащи на две различни държави. Дори във времената на социалистическия режим двете страни не бяха от една и съща страна, тъй като Югославия следваше независима от СИВ икономическа политика. Бурните 1990-е години не дадоха възможност за задълбочаване на регионалните бизнес отношения (ако не броим незаконните). След 2007 г. страните се раздалечиха още повече, когато България влезе в Европейския съюз и това създаде нова регулаторна среда.

Така че по-активни икономически взаимодействия между българската и македонската част от Осогово към този момент няма, с изключение на няколко административни проекти на общинско и трансгранично ниво, както и битови посещения на роднини или за пазаруване. Това че и двете части от планината имат малък ски курорт следва да се припише на сходния планински потенциал, както и на сходните нагласи на местните инвеститори, а не на някаква обща стратегия. Това навежда на извода, че съществуват възможности за икономически синергии между българската и македонската част от Осогово, изразени в намаляване на производствените разходи, намиране на нови пазари или разработване на нови общи продукти. Различният производствен профил ще допълни икономическата структура на всяка една част, освен това ще понижи риска от конкуренция за клиенти между българските и македонските предприятия.

Все пак са налице значителни трудности в това отношение и към този момент някакво по-мащабно икономическо взаимодействие все още не се предвижда. В Осогово има сравнително добро мобилно покритие, но ежедневните мобилни комуникации между двете страни са възпрепятствани от много високите такси на мобилните оператори. По-голямата част от администрацията и бизнеса използват интернет, но така или иначе скъпата мобилна комуникация е пречка. Друга трудност е транспортният достъп, тъй като по-голямата част от пътищата са в лошо състояние, а много пътни връзки направо липсват. През зимата някои села (махали) са затрупани със сняг и до тях с месеци няма достъп. 45% от общинските пътища в Кюстендил, което се равнява на 75 км. официално попадат в категорията „пътища в лошо състояние”. Разстоянието между Кюстендил и Кочани е 136 км. по асфалтов път, или над 2 часа път с кола. Разстоянието по въздуха е само 47 км. Има няколко черни планински пътя, единият дори пресича границата и свързва М. Каменица и Невестино, но те са подходящи за високопроходими автомобили и често лоши климатични условия ги повреждат.

“Туристическата инфраструктура” като цяло включва всички активи, които допринасят за изграждането на точки и мрежи от туристически интерес, водещи до туристическо търсене: пътища, храни и напитки, хотели, реклама, публичност и много други. Туризмът без съмнение е много по-добре развит от българската страна на Осогово, тъй като в община Кюстендил има толкова фирми, работещи в сферата на туризма, колкото в осемте македонски общини. Броят на нощувките в Кюстендил официално е поне десет птъи по-голям по сравнение с Кочани. По-голямата гъстота на туристическите обекти в случая с Осогово повишава възприеманата стойност на дестинацията, тъй като дава на посетителя възможност за избор. Моментът на свръхпредлагането и пренаселеността засега тук изглежда твърде далечен.

На Осогово му липсват не само легла и ресторанти, но също така и стил – продукти с общ дизайн, които ще увеличат разпознаваемостта сред целевите пазари. Конкретният дизайн е въпрос на преговори между частни дружества и процесът на учредяване на биосферния парк би могъл да подпомогне избора му.

Част от обяснението за все още неоползотворения туристически потенциал на Осогово е, че разделена между двете страни, планината е твърде малка, за да се възползва от широкия спектър възможности, които модерният туризъм предоставя. Само на 90 км. от София, Кюстендил може да очаква огромно търсене на рекреационни услуги и на естествени храни. Постоянен поток от състоятелни уикенд-туристи от столицата би могъл да съживи местната икономика. Същото важи по отношение на Кочани и Скопие, независимо от по-лошото състояние на пътищата.

Туристическото предлагане следва да съответства на изискванията на пазара. Уикенд туристите не търсят само спокойствие и отмора, и в никакъв случай само легло и храна. Също така, предлагането на „луксозни” условия в хотели и ресторанти трябва да бъде преосмислено, тъй като търсачите на лукс със сигурност ще се спрат на друга луксозна дестинация пред недоразвитото Осогово.

Независимо от това много, ако не и повечето инвестиции в туризма в България и в Македония се стремят да привлекат туристите от високия сегмент, които като цяло не са чувствителни спрямо цените. Регионалните туристически компании го правят, като често предлагат спорен комфорт на неоправдани цени. Вероятно би било по-подходящо те да се насочат към семейства с деца от средната класа, които биха купували традиционни и свързани със здравето продукти, спорт и развлечения, приключения в планините, традиционни храни. В Осогово, както и на повечето места в двете страни има нужда от по-внимателен към клиентите бизнес подход.

Един от примерите за неоползотворен потенциал в Осогово е липсата на фабрики за ботилиране на минерална вода (правени са опити, но неуспешни или с много малък обхват). Старата минерална Чифте баня в Кюстендил в най-натоварените дни посреща над 200 посетители, включително гости от Македония, Сърбия и Албания. Но лековитите минерални води на древната Улпия Пауталия може да надраснат регионалното си значение, ако общината предприеме подходящи промоционни мероприятия или се реши на капиталови инвестиции с помощта на европейските фондове. Нов модерен минерален басейн на световно ниво би могъл да вдъхне нов живот на Кюстендил и на целия регион, осигурявайки стимул за общото туристическо предлагане, производството на храни и напитки, недвижимите имоти и т.н. Историята за древния град, прочут в Римската империя с лековитите си минерални води би могла да допълни посланието за устойчива и здравословна околна среда, на което биосферният парк ще е носител.

Подходящо е да се организират разнообразни приключения в планината, които да допълват балнеологията: разходки по екопътеки, образователни игри за деца, езда, фотографски пленери. По този начин e напълно възможно туристите да се задържат за по-дълга почивка в Осогово – не само за уикенда, но за поне още 2-3 дни. В този случай, съдействието между трансграничните партньори в биосферния парк е от решаващо значение. Най-добрият начин да се осигури забавление на туристите е да им се покаже картината на наследството на целия Осоговски край – което в крайна сметка е общ интерес на България и Македония.

Потенциалът на региона позволява тук да се развият най-малко три специфични и обещаващи туристически форми, а именно наблюдение на едри бозайници, минен туризъм, поклоннически туризъм. Ресурсите от двете страни на границата следва да се допълват, но като цяло България има предимства в туризма, свързан с дивата природа, а Македония в минния и в религиозния туризъм.

Македонски експерт e локализирал 9 средновековни рудника и стопилни около Осогово – в общините М. Каменица, Кратово и Крива паланка. В община Пробищип има още две от римско време. С подходяща археологическа интерпретация, в сътрудничество с действащите мини древното миньорство би могло да привлича посетители, включващи се в маршрути с водачи, обикалящи различни части от планината. Геологическият феномен „Куклица” в община Кратово би повишил интереса към подобно начинание.

Биосферният парк би могъл да привлече към проекта и местните добивни компании, освен това да съдейства за разработването на обща стртегия и дизайн на туристическите продукти. Заслужава да се отбележи, че по искане на италианското правителство през 2007 г. ЮНЕСКО обяви Сардиния за „първия геопарк в света”, с акцент върху повече от 8000 години история на минното дело на острова (някои сведения за историята на минното дело в Осогово, които може да се използват за подобни цели, са дадени в приложението).

Все пак най-важната част от бизнес инфраструктурата са хората – едновременно трудов ресурс, предприемачи и потребители. Трябва да се изтъкне, че човешкият потенциал на същинския Осоговски регион бързо се топи. Една македонска оценка прогнозира, че в обозримо бъдеще половината селско население на Осогово ще изчезне, ако не се вземат някакви мерки. В община Невестино младежка безработица няма, просто защото там има много малко младежи. Новите възможности за работа в Кочани ще привличат там хора, но това ще стане за сметка на околните села, които ще бъдат изложени на по-нататъшно обезлюдяване. Дори в община Кочани смъртността упорито надхвърля раждаемостта и естественият прираст е отрицателен. В дългосрочен период това може да се отрази отрицателно на възможността за увеличаване на животновъдната продукция. Пашата на животни и отглеждането на зеленчуци и картофи е тежък труд, който често не е добре заплатен.

Демографският срив на Кюстендил е представен на графика в приложението. Ако тя се съпостави с едновременно протичащия процес на ръст на безработицата след 2009 г., може да се стигне до извода, че условията на трудовия пазар в Осоговския регион днес са наистина тежки. Но въпреки тази висока безработица, работници и служители с подходяща квалификация се намират трудно. На места образователното равнище е наистина ниско. Преброяването в Македония от 2002 г. показа, че например в община Пробищип едва 4.6% от населението има университетско образование, което е по-малък процент от хората без никакво образование. А в община Ранковце броят на хората, които никога не са ходили на училище е дори десет пъти по-голям от броя на хората с висше образование (503 спрямо 36. „Местен план за действие за околната среда“, стр. 29).

Когато говорим за общите бизнес условия, на които ще бъдат подложени дейностите в бъдещ биосферен парк, може да се окаже, че в един момент митническите тарифи ще поставят пречка за интегрираното производство, например за преработката на хранителни суровини. В предоставянето на общи услуги ще е по-лесно да се пренася стойност през граница. Последно, но не и по значение ще споменем възможните затруднения за македонските компании да се съобразят с европейските стандарти за безопасност не само в минното дело, но и в производството на млечни и други хранителни продукти.