Устойчиво икономическо развитие в Осоговската планина

4. 
   PEST анализ на базовите условия за създаване на биосферен парк
   

По отношение на политическите фактори България се придържа към правилата на Европейския съюз. Македония се очаква да започне в някакъв момент процес на присъединяване към ЕС и това ще предопредели по-тясно сътрудничество между администрациите на граничните общини. До някаква степен това може да доведе до общо териториално планиране и инфраструктурно развитие. Биосферен парк на обща географска територия може да се окаже от полза за този процес. Понякога се усеща нежелание на институционално ниво за кооперация между двете страни. От съществено политическо значение може да се окаже насърчаването на минните инвестиции в планинските райони от страна на македонското правителство. Лобиране срещу биосферния парк може да намали мотивацията на властите за устойчиви начинания. Препоръчителното решение е да се осигури подкрепа за биосферния парк от държавните глави на двете страни, от които се очаква да подкрепят каузите на ЮНЕСКО.

Основните икономически фактори на средата са неблагоприятни в този момент. Икономическата криза доведе до ръст на безработицата, а това натиска заплатите надолу. БВП на човек от населението в Осоговския регион е около десет пъти по-ниско от средното за ЕС. Различната покупателна способност на парите смекчава до известна степен тази разлика, но това не променя факта, че по всички европейски стандарти Осогово е потънал в бедност район. От друга страна, регионът не е лишен от индустрия и това може да създаде условия за по-устойчиво развитие в бъдеще. Ако в Осогово например се установи голямо предприятие от преработващата промишленост, добивната индсутрия ще загуби част от сегашното си значение за местното благосъстояние. Дори сега, преработващата промишленост формира значителен дял от регионалната икономика, особено в Кюстендил.

Има няколко взаимоизгодни (win-win) последици от биосферния парк, в т.ч.:

• 
  Да се предостави паша в България на македонски стада;
  
• 
  Част от животновъдната продукция от Македония да се преработва в Кюстендил;
  
• 
  Обща стратегия за достъп на плодове от Осогово до пазарите в ЕС;
  
• 
  Съвместни туристически маршрути;
  

Друга икономическа възможност на биосферния парк е улесненият достъп до фондовете на Европейския съюз. Според Системата за мониторинг на структурните фондове в България (ИСУН) в периода от 2007 г. до 05.2015 община Кюстендил е инициирала проекти за 60 млн. евро. Действителната сума, платена дотук е значително по-малка, освен това един текущ проект за модернизация във водния сектор формира по-голямата част от общата сума. Все пак Кюстендил вече е получил от ЕС 2.1 млн. евро за улично озеленяване, а няколко промишлени компании са усвоили над десет гранта за технологично обновяване и енергийна ефективност, всеки на стойност 200-700 хил. евро. Македонската страна дотук също активно се възползва от европейското финансиране, и то в не по-малка степен от България. По програмите IPA, PHARE и CARDS в периода 2007-2012 македонските общини на Осоговския регион са работили по проекти на стойност над 6.2 млн. евро.

Също и социалните фактори в момента не са съвсем позитивни. В момента демографската криза представлява най-голяма заплаха. Средната плътност на населението в същинско Осогово е под 10 души на кв.км. Това създава добри условия за опазване на биоразнообразието, но тази демографска ситуация е пречка за икономическата активност и за социалния живот. Толкова ниска плътност на населението не е благоприятна за устойчивото благосъстояние на региона: „социалната тъкан” на Осогово днес е много изтъняла. В изследвания регион има общини с много висока смъртност при раждане, показват официалните статистически данни от Македония. Образователното ниво също е много ниско в по-отдалечените части на планината. Биосферният парк следва да се справи по някакъв начин и с тези трудности. Населението от двете страни на планината все пак желае да си сътрудничи и да контактува по някакъв начин. Редовните срещи на българи и македонци от Осогово, които всяка година се правят на граничната бразда, са широко посещавани.

Що се касае до културните фактори, очевидно е, че биосферен парк през граница ще допринесе за взаимното разбирателство между съседи. Независимо как този факт се интерпретира официално, хората от двете страни на Осогово се разбират на общ език. Между България и Македония би могла да възникне позитивна конкуренция в устройването на местни събития, които може да са интересни и за туристите. Последен, но не по значение е фактът, че териториалното развитие на Осоговския регион може да се окаже от значителен научен интерес, тъй като една географска цялост при две различни системи на управление е развила своеобразни и емержентни характеристики. Историята на Осогово позволява да се направи изследване с фундаментално значение относно въздействието на различните политики върху териториалното или отрасловото развитие.

Има няколко фабрики в Кюстендил и Кочани, които работят на сравнително по-високо технологично ниво, но техологичната подготвеност на населението има по-голямо значение за учредяването на биосферния парк. Високите цени на мобилните комуникации през граница допълват негативното впечатление от оскъдната, понякога подвеждаща информация за общините в интернет. Позитивна стрна е сравнително добре развитият административен капацитет на общинско ниво, формиран с множество европейски проекти. Тази организационна мрежа от общински експерти може да улесни процеса на внедряване на биосферния парк.

5. 
   Други икономически фактори за устойчивото развитие на Осоговския регион
   

Б. Маркоски през 2009 г. изчисли, че в македонската част на Осоговската планина около 12 000 души живеят в села. Намаляващият им брой е само част от демографския проблем. Също и броят на хората средно в едно домакинство намалява, до по-малко от 2 души. Селските стопанства разчитат на ежедневния тежък труд на цели семейства, съответно този демографски процес означава, че много домакинства в Осогово са с изчерпан икономически потенциал. Възможно е да се окаже, че местната икономика не може незабавно да произведе количеството „чиста храна” или натурални продукти, които пазарът може да потърси.

В по-общ смисъл, регионалната икономическа активност бавно заглъхва. Няколко хиляди домакинства в Осогово са основните заинтересувани субекти за изграждането на биосферен парк. Но привличането им към процеса не е лесна организационна задача, тъй като много хора живеят в отдалечени села без магазини, асфалтов път или канализация. Друг демографски минус на Осогово е, че на изследваната територия мъжете надхвърлят по брой жените, които напускат региона за да учат, работят или да се омъжат.

Повишаване цените на недвижимите имоти е типично следствие от учредяването на биосферен парк. Данните за цената на земята в македонските общини показват по-високо ниво по сравнение с България: между 600 и 1500 евро на декар. Цената на земята в скалистите терени на Кратово е малко по-ниска, но по-плодородната земя в Облешево достига 3000 евро за декар. Селскостопанските земи в граничните райони на България рядко струват повече от 300 евро за декар. Възможно е македонските респонденти да са посочили цена, която търсят от пазара и е предмет на по-нататъшно договаряне. Така или иначе, поскъпването на недвижимите имоти може да облагодетелства местната общност. Някои села, например в община Невестино може да се превърнат във вилни зони за много млади специалисти, тъй като достъпът от София до този селски регион е само 90 минути. По време на имотния бум през 2000-те някои чужденци купиха къщи в по-отдалечени села в Южно Осогово в България. Поне някои части от Българско Осогово може да се възродят от млади работещи хора, бягащи от градския стрес. Биосферният парк може да се превърне в стимул за подобен процес.

Също и митническите такси трябва да се вземат под внимание, когато се анализира поетнциала за устойчиво икономическо развитие. Беше изтъкнато, че за да е икономически успешен, биосферният парк трябва да създава синергии. В това число спада и превозът на производствени ресурси през граница: добитък, плодове и зеленчуци, дървесина или храни – те следва да се обмитяват съгласно националните наредби. Това може да обезкуражи предприемачи, опитващи да изградят бизнес връзки и мрежи. Може да се обмисли специален режим, касаещ малките предприятия, произвеждащи традиционни продукти.

Горският сектор в Осогово е пример за различните подходи в земеползването от двете страни на планината. Има няколко фактора, които може да попречат на устойчивото ползване на горските ресурси. Според данните, предоставени от македонските партньори, в периода 2002-2005 г. в Осогово е имало 37 горски пожара, които са засегнали около 600 ха. По-нова информация (Наталия Ангелова, Магистърска теза, 2010) разкрива острия спор между местното население и горските стопанства относно използването на дърва за огрев от домакинствата.

Местните жители са свикнали да не плащат за дървата за огрев, които те събират свободно в гората и години наред това е било негласно приемано от горската полиция. Средно на година домакинствата ползват по 15 куб.м. дървесина за огрев, тоест годишното нерегистрирано ползване в Македонско Осогово може би достига 100 000 куб.м. Обемът е голям сам по себе си, но в допълнение към това някои местни хора започват да секат дърва, за да ги продават. Горските контрольори отговарят, като затягат контрола, някои местни жители са наказани. Реакцията на общността е бойкот на горските стопанства, но без някакъв по-сериозен ефект. Междувременно има подозрения, че някои от горските сами са се заели с бракониерство на дървесина. И това не бива да ни учудва, тъй като Местният икономически план на община Крива паланка разкрива как в горските стопанства не са получавани заплати с години.

По правило – не само на Балканите, но и в цяла Европа, горският сектор е консервативен и затворен за промени. Биосферният парк може да получи силна подкрепа от публичните горски стопанства, но за целта трябва да се осигури одобрението и подкрепата на централно равнище – в противен случай ще надделее недоверието.

Ползването на горите в българската част от Осогово е по-интензивно по сравнение с Македония – и въпреки това българските гори предоставят убежище на два големи хищника, завърналият се рис и кафявата мечка, които не са установени от македонска страна. Трите големи хищници – рис, вълк и мечка не само позволяват да се мисли за специфични туристически продукти, но и може да осигурят по-голяма популаряност на целия регион, попадащ в обхвата на това изследване. Има редица успешни примери – например в САЩ ябълки, отглеждани в индиански резервати се продават с посланието, че са расли в подножието на прочути планински върхове. Месо, млечни изделия, дори плодове, брандирани като идващи от „Осогово, земята на завърналия се рис” може да имат незабавен пазарен успех.

Общото заключение в тази връзка е, че е напълно възможно да се прокара баланс между ползване на горските ресурси, екотуризъм и опазване на биоразнообразието на регионално ниво. Но понякога подходът „отдолу – нагоре” може да се окаже недостатъчен да разпредели правата и задълженията на местно равнище, особено в горския сектор и в трансграничен контекст. Инициативата на местните хора не може да бъде заместена с команден подход, но следва да има и правителствени политики, които изрично да я подкрепят.

Голямата въпросителна при оценката на устойчивия икономически потенциал на Осоговския регион е геотермалната енергия. В Кочани тя се използва за отопление на сгради още от 1987 г., но все още не обхваща битовите клиенти (отопляват се три училища, спортна зала, сградата на Общинския съд, както и 18 ха парници край село Подлог). Минералните извори на Кочани са с температура 75-78 градуса и дебит 300 л/с, като постоянно се откриват нови извори (последно през март 2015). След 1998 г. Република Австрия е предоставилa близо десет гранта за развитие на геотермалната енергия в Кочани на обща стойност 2.3 млн. долара (според информационната система на Open Aid Data). Вследствие на това е внедрена дублетна система, при която използваните за отопление минерални води се инжектират обратно под земята, което подобрява екологическия и икономическия резултат на системата, същият метод е широко разпространен в Исландия.

Водното тяло в Кочани е едно от големите в Европа. То е на дълбочина 350-500 м. и е лесно достъпно в технологично отношение. Оператор на съоръженията в Кочани е „Геотерма”, поделение на местната комунална компания „Водовод”, което събира около 30 млн. денара приходи годишно. Преди няколко години е бил изготвен проект за цялостно отопление на Кочани с горещи води, но все още няма практическо приложение.

Следва да се отбележи, че в Балканския регион има твърде много случаи, когато инфраструктурното развитие е самоцелно или се превръща в източник на корупция. Понякога, това вероятно е случаят с новия язовир „Кнежево” в община Пробищип на стойност 100 млн. евро на първа фаза, не се избират най-икономичните решения на регионалните проблеми. В друг случай решения, които ще увеличат ползата за местните жители, но ще намалят доходите на запазените интереси, се отлагат. Това вероятно е случаят с геотермалната енергия на Кочани. Горещите води на Кюстендил пък са напълно неоползотворени за енергийни цели. Има смисъл да се кандидатства за европейско или друго финансиране за паралелно развитие на геотермалната енергия в Кочани и Кюстендил. Това може да се превърне в още една точка на туристически интерес в рамките на идеята за минен / геологичен туризъм.

1. 
   Екосистемни услуги на Осоговските планини
   

Един от начините за изчисляване на екосистемните услуги е условното оценяване (contingent evaluation). Същността му е да се попитат хората колко биха платили за съхраняването на определен природен ресурс. Този подход е приложен през 2010 г. в Магистърската теза на Наталия Ангелова относно екосистемните услуги в Осоговската планина. Анкети с 200 местни жители в Македония показват средна склонност да се плати 7.3 евро месечно на домакинство за „устойчивото бъдеще на Осогово”. Ако всички семейства в Осогово са готови да дадат същите пари, оказва се, че населението, живеещо в македонската част от планината оценява стойността на екосистемните й услуги на около 2 650 000 евро.

Има и други подходи в оценката на екосистемните услуги. Някои опитват да открият пазари за различните природни услуги (улавяне и съхранение на въглерод, регулация на водния цикъл, добив на дървесина, събиране на плодове, туристически посещения и др.) Изследване в община Етрополе в Стара планина („Ландшафтна структура и екосистемни услуги в община Етрополе”, Стоян Недков, 2013, на английски) отчита различното земеползване на територията. За община с площ от 317 кв.км. годишните екосистемни услуги се оценяват на над 18 млн. евро. Ако към територията на Македонско Осогово се приложи същата методология, при еднаква стойност на хектар на услугите от различните ландшафти с тази, изчислена за община Етрополе, оценката възлиза на 35 млн. евро.

Горното число значително надхвърля резултатите от условното оценяване. Все пак това е грубо приближение към действителността, което се опира на данните на Милевски за земеползването в македонските части на Осогово, и на базовите цени, определени от Недков за дъбовите и букови гори по южния склон на Стара планина.

Ако в тази груба оценка се включи и българската територия на Осогово, оказва се, че скритата цена на екосистемните услуги на планината е в порядъка на 50 млн. евро годишно. По-голямата част (63%) от тях се формира от широколистните гори. Според тази оценка, почти 10 млн. евро е годишната стойност на регулиращите услуги, предоставяни от широколистните гори, а културната им стойност възлиза на 8 млн. евро годишно.

Що се отнася до относителния дял на различните категории екосистемни услуги, материалните в българските гори по правило не надхвърлят 25% от общата стойност на екосистемните услуги (изчисления на автора в ДЛС Беглика в Западните Родопи и в Природен парк „Странджа”, както и констатация на Недков за община Етрополе от 27%). В случая с македонската част от Осогово, дялът на материалните услуги е малко по-висок – 33%. Това може да е сигнал, че икономическият натиск върху природната среда там не е пренебрежимо малък. Също и високата културна стойност на широколистните гори следва да се вземе под внимание във връзка с бъдещи туристически проекти.

Повече от десетократната разлика в резултатите на двете техники за оценка на екосистемните услуги може да наведе на заключението, че местното население не възприема пълната стойност на ползите, които извлича от различните екосистеми на Осогово. Това допускане е близо до ума, но не се базира на научно потвърдени данни. Едно по-задълбочено изследване на екосистемните услуги в Осогово следва да е първостепенна задача в подготвителния процес на биосферния парк.

2. 
   Пазарният потенциал на устойчивите икономически отрасли
   

Друг сектор, който би могъл да застраши устойчивите перспективи на Осогово е ски туризмът. Засега базовата ски инфраструктура не влиза в конфликт с другите ползвания в планината. Но има общински план за разширяване на ски зоната от сегашния малък ски курорт в Пониква до Калин камен. Това означава, че съоръженията за ски спорт ще се разпрострат в сърцевинната зона на Осоговската планина. По принцип зимният туризъм би могъл да е важен фактор за повишаване качеството на живот в Осогово, но мащабът на инвестиционните намерения е плашещ. Туризмът в индустриален размер влиза в противоречие с устойчивото ползване на територията. В известен смисъл, последиците от масовия туризъм върху биоразнообразието може да са по-лоши по сравнение с минната дейност.

Споменатите по-горе противоречия явно показват необходимостта да се оцени пазарният потенциал на устойчивите икономически сектори в Осогово. На теория, устойчивата икономика води до покачване на жизнения стандарт, което се съчетава с опазване на природната среда и съответно тя е по-добрият път за развитие на планинските райони. Но понякога на някои места устойчивите сектори нямат такъв потенциал. Тогава натискът за консервация, водещ до ограничаване на икономически проекти означава само, че местната бедност и изостаналост ще се задълбочат. От най-голямо значение е да се анализира дали е реалистично да се очаква, че устойчивите сектори в Осогово са в състояние да гарантират по-високите доходи, от които местното население силно се нуждае.

В първичния икономически сектор на Осогово устойчивите отрасли с най-голям пазарен потенциал са овощарството и животновъдството. Тук е налице важен положителен признак: селскостопанското производство в Осогово е географски диверсифицирано. Българската част от планината има предимства при производството на плодове, докато македонската – на животни и свързаните с тях продукти. Това разграничение намалява риска от нежелана конкуренция през граница и дори подсказва, че по-добре развитото овощарство в България може да помогне да се повиши производството в Македонската част при намиране на нови пазари в ЕС. И обратно, македонското животновъдство може да насърчи сходен ръст на производството на месо и млечни изделия в България.

Биосферен парк в Осогово, който се простира от двете страни на границата може да осигури подобни ползи, особено ако се фокусира върху традиционни сортове и породи. В близост до Кюстендил Селскостопанският институт поддържа няколко експериментални станции за изследване на череши и ябълки. В ход е подготовка за сертификация на някои овощни градини като „органични”. В Скопие Факултетът по земеделски науки и храни отдавна изследва характеристиките на животновъдството в Осогово. Така че може да се очаква значителна научна подкрепа при разширяване на мащаба на органичното овощарство и пасищното животновъдство.

Заслужава да се отбележи, че дори и по-силно развитото животновъдство в Македонско Осогово работи под потенциала си. Вероятно се оползотворява не повече от една трета от пашата. Установеният през 2007 г. брой говеда, 18 000 глави, би могъл да се удвои, без да се причинява неприемлив стрес върху планинските ландшафти и поддържащи екосистеми, или да се изтласкват стадата овце. В биосферен парк в Испания е изчислена устойчива паша на кравите при плътност 1 животно на хектар. В по-широкия Осоговски регион площта, заета с пасища и ливади достига 70 000 ха. В българските общини Кюстендил и Невестино има значително количество запуснати земи, съответно и там не е неоправдано да очакваме удвояване на производството.

Ако приемем за 800 евро годишната продукция средно от крава (мляко, телета, домашно приготвени млечни изделия и т.н.), неоползотвореният потенциал на македонското говедовъдство възлиза на 15 млн. евро. Към тях се добавят 5 млн. евро нереализиран потенциал на овощарството в България, на още толкова може да се оцени взаимоизгодното сътрудничество между аграрния сектор на България и Македония. В такъв случай, първичният сектор в Осоговската планина може да добави 25 млн. евро към стойността си. Това ще е факт, ако биосферният парк повиши търсенето на чисти храни от Осогово и улесни доставянето им до пазара.

Тази оценка не взима под внимание липсата на човешки потенциал за подобен ръст на производството. Фактът е, че домакинствата в Осогово намаляват – и като брой, и като размер. По време на теренното изследване чест отговор на респондентите бе: „В нашето село няма много животни, защото няма кой да ги гледа”. Липсата на работна сила прави горната оценка наистина „условна”, но това не променя факта, че устойчивият първичен сектор в Осогово има значителен неоползотворен икономически потенциал. Хипотетичните 25 млн. евро нереализирано производство годишно, ако някога бъдат достигнати, ще се разпределят основно между местните хора. Това съответства на 3 до 4 хиляди заети на пълно работно време с месечна заплата от 500 евро (отчетени са и осигурителните вноски).

Потенциалният брой на заетите в аграрния сектор значително надхвърля трудовите възможности, които биха предоставили новите мини и ски съоръжения. Осогово е отдалечен селски район и от днешна перспектива подобен размах на регионалното устойчиво аграрно стопанство не изглежда убедително. Но ако предложеният биосферен парк успее да стимулира производството на чисти храни, повишавайки търсенето на произведени от Осогово стоки в двете Балкански столици или на западните пазари, горните изчисления може да се окажат дори занижени. В такъв случай ще се появи усилено търсене на работна ръка и хората ще получат стимул да се заселват в или около Осогово. Органичното фермерство може да помогне да се преодолее демографската криза на тази територия.

Селското стопанство в по-широкия регион на Осогово включва не само крави, овце, картофи и плодове, но и ориз и зеленчуци, особено в Кочанската котловина. Към настоящия момент това производство не може да се счита за устойчиво заради замърсяванията от мината Саса. Има добре документиран случай на голяма авария на хвостохранилище през 2003 г. Дори ако новият руски собственик на мината е повишил стандартите за безопасност, все още не са изолирани последиците от стари замърсявания. Респонденти в община М. Каменица посочват, че на всеки няколко месеца има големи изливания на хвост от мината, които не дават на рибната популация в река Каменичка да се възстанови. Тя се влива в големия язовир Калиманци, чийто води се използват за напояване на плодородната Кочанска котловина.

Възможно е в бъдеще имиджът на биосферния парк да се използва и за изобилната растителна продукция на Кочани (например биоориз, ранни зеленчуци от парници, отоплявани с геотермална енергия и др.). Но докато въпросът за замърсяванията от мината не бъде решен, да се продават тези храни на пазара като устойчиво произведени ще е компромис с екологичните принципи.

Един от главните фктори за устойчивостта на вторичния икономически сектор е той да преработва местни възобновяеми ресурси. От тази гледна точка най-висок устойчив пазарен потенциал в Осогово имат мебелната и хранителната индустрии. Мебелната индустрия може да повиши няколкократно добавената стойност на дърводобива. Устойчивото годишно производство на техническа дървесина общо за Осогово възлиза на 80 000 куб.м. (Без дървата за огрев. Според документа от 2007 г. „Гори и горско стопанство”, изготвен по проекта „Осогово в Зеления пояс”, действителното производство от 10-те горски стопанства от македонската част на Осогово е 385 444 m3 за десетгодишен период. Планираното производство на дървесина е било 880 000 m3). По текущи пазарни цени това се равнява на поне 3 млн. евро годишни продажби на техническа дървесина. Възможно е продажбите на горските стопанства да се увеличат, като се сече толкова дървесина, колкото е годишният прираст на биомасата – и този подход в някакъв смисъл може да претендира, че е устойчив.

На практика не е. Присъщо за планинските райони е изтичането на суровини за преработка на други места, което означава „бягство” на добавена стойност. Това е особено вярно за горския сектор. По-сложно в технологично отношение производство, оползотворяващо добит в Осогово дървен материал може да открие десетки, ако не и стотици нови работни места и приходи в порядъка на милиони евро. Консервативна оценка на неоползотворения потенциал на горите в Осогово е 8 млн. евро – и то без да се увеличи значително ползването на горите. По-скоро, биосферният парк ще способства процеса на горска сертификация, който не само ще позволи дървесината да се продава на по-високи цени, но и засилва многофункционалното ползване на горите в държавните стопанства.

Паричната стойност на неоползотворения потенциал на производството на чисти храни бе отчасти включена в оценките на първичния сектор, но размерът й е още по-голям. В момента в София има засилено търсене на природни храни – пазарът на чистите храни е незадоволен и продължава да нараства. Възникват много хранителни кооперативи. Те включват потребители, които се опитват да избягват индустриалните хранителни вериги и да ги заместват с „храни с биография”. Този пазарен потенциал е голям, но не и безкраен, тъй като много производители в момента инвестират в нишата на органичните храни. Първите навлезли може да се окажат печеливши, а закъснелите да бъдат изтласкани от конкуренцията, тъй като еластичността на цените на храните и поемният капацитет на нишата не са безкрайни. Ако биосферният парк даде стимул на Осогово да достави на пазара достатъчно бързо и достатъчно количество качествени храни, ценовата премия на чистите храни може да нарасне с още 20%, тоест 5 млн. евро.

Сред останалите устойчиви промишлени отрасли на Осоговския регион най-големи надежди буди оползотворяването на геотермалната енергия. Паричният потенциал на геотермалните води в Кюстендил и Кочани изисква допълнително изследване, но е ясно, че той е значително по-голям от онези близо 1 млн. лева такси, които се събират в Кочани. Отопление на публични сгради с геотермални води в община Сапарева баня показва, че инвестициите се изплащат само за две години. Ако се приложи в комунален мащаб в Кочани, геотермалното отопление ще намали сметките на домакинства с ограничени бюджети.

Общината следва да се стреми да получава подобаващ дял от доставката на подобни комунални услуги, от които да печели рента. Доходите биха могли да се ползват за проекти за инфраструктурно, социално или културно развитие. Всъщност перспективите на геотермалната енергетика няма да бъдат заплашени от разрастване на минната дейност или на ски туризма. Но стимулите за оползотворяване на горещите води ще са по-големи в рамките на биосферния парк.

Най-обещаващ отрасъл на третичния икономически сектор във връзка с устойчивото развитие на територията без съмнение е туристическата индустрия. Ако приемем, че доходите от туризъм в Кюстендил може да се увеличат с 50% по устойчив начин, а Македонско Осогово може да постигне настоящото ниво на приходи от туризъм в България – също по устойчив път, то нетните приходи от продажби в туризма ще нараснат с 13.5 млн. евро. Измерено в заетост, това дава над 1100 нови работни места в туристическото обслужване. Подобно нарастване е наистина голямо, но не е невъзможно. Осоговската планина е разположена на по-малко от 1.30 часа път с кола от столиците на двете страни, с общо население 2.5 млн. души. Осоговската планина не е поразително привлекателна, но притежава несъмнена рекреационна стойност. Културното и природното наследство на Осогово са по-скоро непознати на масовата публика и това със сигурност ще породи любопитство за посещение на непозната дестинация, отличена като биосферен парк.

Цените на храните и настаняването в този селски регион са по-ниски, отколкото в София и Скопие, това може допълнително да привлече по-чувствителни към цените клиенти от средната класа, основно семейства с деца. Броят на уикенд туристите може да нарасне паралелно с по-дълги ваканции от 2-3 и повече дни. Възможности в това отношение дават балнеологичните процедури, туризмът свързан с добрите храни, наблюдението на едри животни и птици в естествена среда, минните маршрути, поклоничеството. Биосферният парк в Осогово ще увеличи потенциала да се случи всичко това. Той ще засили туристическата инфраструктура, популярността на мястото, общото качество на продуктите и услугите. В такъв случай, посоченото по-горе увеличаване на приходите и работните места с устойчив туризъм също може да се окаже консервативна оценка.

Секторът на недвижимите имоти има много аспекти и не всички от тях са устойчиви. Но обратният демографски поток от големите градове към обезлюдените селски райони в случая с Осогово може да се счита за положителен за територията в дългосрочен период. Благодарение на биосферен парк цената на земята или на селските къщи може да се увеличи и така местните хора да извлекат неочаквана полза. Ако се промотират правилно, празните села в красивия ландшафт и здравословна околна среда на община Невестино или в околностите на Кюстендил може да привлекат перспективни купувачи. За цялата територия на Осогово увеличеното търсене на селски къщи или градини благодарение на биосферния парк може да привлече поне 300 семейства, които да построят вилите си там, като при среден размер на подобна инвестиция от 30 000 евро потенциалната добавена стойност от биосферния парк при имотите достига поне 9 млн. евро.

Описаните по-горе потенциални възможности взаимно се усилват. Например производството на чисти храни може да запознае повече хора в Скопие и София с региона, което може да повиши броя на посетителите и оттам туристическото предлагане, което да мотивира общините да инвестират повече в пътна инфраструктура и почистване, което от своя страна ще стимулира имотния пазар. Много важен аспект от устойчивото развитие на региона е, че описаните отрасли и ниши взаимно не си противоречат. Мебелното производство не пречи на балнеологията – също както недвижимите имоти и овощарството не са в конфликт. Различно стоят нещата при неустойчивите сектори: минната промишленост не позволява производството на чисти храни, а планинските курорти, стремящи се да привличат луксозни туристи може да решат, че пашата на животни или обширните картофени полета пречат на модерния имидж.