Устойчиво икономическо развитие в Осоговската планина

Периодът, за който устойчивите сектори може да възникнат или да разширят мащаба си е средносрочен – между 3 и 10 години. Като се отчете времето, за което публичността, осигурявана от биосферния парк ще започне да работи, второто число изглежда по-реалистично. Но някои положителни ефекти ще се наблюдават от самото начало на устойчивия икономически процес. Горните изчисления са направени при допускането, че централните и местните власти ще работят съвместно с местното население и всички заедно ще подкрепят изграждането на трансграничен биосферен парк в Осогово, или два парка, обхващащи по-голямата част от планината от двете страни на границата. Без широка обществена подкрепа може да се окаже, че парите, инвестирани в Осогово трудно ще се възвърнат.

Ясно е, че биосферният парк и устойчивите сектори, които той ще насърчи няма да решат всички проблеми, свързани с ниската заетост и ниските доходи в Осогово. Но оценките по-горе бяха направени при подчертано консервативни допускания и може да се окаже, че нетната печалба в доходи и работни места ще е значително по-голяма. Също така, много отрасли с устойчив потенциал не бяха включени в изчисленията, например геотермалната енергия, събирачеството, риболовът и ловът, производството на зеленчуци, научните изследвания за нови или традиционни породи и сортове, преработката на вълна и текстилът, както и много други.

Дори консервативната оценка дава перспективата за над 5000 нови работни места и 60 млн. евро по-високи доходи чрез устойчива икономика – без да се уврежда дългосрочният икономически потенциал на региона, а напротив, като се повишава стойността му. Инвестиционните намерения за нови мини и нови ски курорти дори не може да доближат перспективите на устойчивата икономика, измерени в доходи и работни места. Но в същото време добре познатите „стари” сектори лесно може да подкопаят дългосрочния потенциал за подобряване стандарта на живот и благоденствието на населението в изследваната територия.

3. 
   Различни сценарии за регионалното развитие на Осогово
   

Днес по-голямата част от икономическата активност на социализма си е отишла, регионът е обезлюден и демографските прогнози са тежки. Важно е да се изтъкне, че моделът на слабо развитие няма задължително да доведе до по-добро опазване на околната среда. Притиснати от бедността на местните хора, както и от присъщата на политическата система в Югоизточна Европа корупция, общините бързо се съгласяват да разменят публичните блага за нови работни места или по-високи печалби. Завръщането на риса на българска територия се дължи главно на липсата на икономически интереси в тази територия. Но един нов ски курорт или мина лесно може да сложат край на позитивите за биоразнообразието. По-голямата част от Българско Осогово попада под защитата на европейската мрежа Natura 2000, но от македонска страна има само няколко малки защитени зони и липсва стратегия за териториалното бъдеще на цялата планина.

Ако се запази, този модел на слабо развитие обещава тежка депопулация на Осогово, до точката, когато в планината ще живеят не повече от 4-5 хиляди души, с плътност под 3-4 души на кв.км. Геостратегическите и етническите напрежения на Балканите нарастват. Такъв огромен демографски вакум – а Осогово на практика е външна граница на ЕС, може да провокира навлизането на криминални или дори на терористични групи. Това няма да попречи на минната и горската промишленост, но туризмът – дори в сегашния си малък обхват, ще замре. Ако се оценят от гледна точка на тяхната устойчивост, всички ползи за биоразнообразието в един изоставен регион ще са изключително нестабилни.

Да обобщим, статуквото е свързано с обезлюдяване, разпадаща се инфраструктура, настъпване на горите и свиване на пасищата заради намалелия брой домашни животни. Разрастващата се минна активност няма да се обременява с екологични или здравни стандарти. На такава територия силата на закона запада.

Жителите на планината прилагат множество прости решения за оцеляване в суровата околна среда. Например през пролетта те сушат коприва, с която в студените месеци хранят кокошките; копривата стимулира снасянето на яйца и през цялата зима стопаните разнообразяват с тях менюто си.

Подобни примери са не само от научно значение, но дават представа за различните методи за справяне с настъпващата промяна на климата. От друга страна, много трудно е да се постигнат високи стандарти на опазване на природата в слабо развит регион. Разходите за борба с бракониерите ще са неприемливо високи, а и държавните бюджети на България и Македония никога не са били особено щедри към приоритетите на опазването на природата. Да обобщим, този модел не е особено вероятен, тъй като разходите не са ефективни. Опазване на околната среда с цената на загуба на местно население не може да се окачестви като устойчиво.

В. Силно развитие, слабо опазване. Бизнесът, който се разраства за сметка опазването на природата днес не държи да прави това публично достояние. Моделът на развитие „Див бизнес” е прикрит и е много вероятно да използва зелен имидж, за да прикрие истинските си намерения. Това е в сила и за местните власти в Осогово. Някои градоначалници може да уверяват, че запазената природа е най-важният фактор на развитието на общините, и да твърдят, че развиват екотуризъм, докато движат проекти, за които е ясно, че ще попречат на екосистемите и биоразнообразието. По същата логика собствениците на рудници ще продължат да инвестират, както правят сега, в мостове, простиращи се над реки, които са постоянно замърсявани от хвостохранилища.

Независимо че днес Осогово е отдалечен слабо развит селски район, планината има своите бизнес перспективи. Рудните й залежи не са изцяло проучени, особено от българска страна, където освен цинк и олово са открити следи от златни руди. Ако екологичните стандарти бъдат занижени, може да възникне интерес в Осогово да се разположи голямо предприятие на тежката индустрия. Диверсифицираният индустриален сектор на Осогово обещава сравнително подготвена работна ръка, а разходите за труд са много ниски. Транспортната близост до София и Скопие също може да изиграе роля за такава голяма „мръсна инвестиция”. В този сценарий ще бъдат предвидени някакви компенсаторни мерки, но те едва ли ще възстановят свойствата на екосистемите, които ще бъдат загубени.

Запазване на сегашното ниско ниво на опазване при разширяване на производствения капацитет е желаният резултат за повечето бизнес лидери в Осогово. Затова по-нататъшните дейности по биосферния парк следва да включат по-подробен анализ на алтернативните цени. Това изследване следва да отговори по-прецизно на въпроса какво в Осогово ще бъде загубено заради неустойчиво развитие и какво може да се спечели с устойчивост. Резултатите от подобно изследване следва да се оповестят и дискутират между партиите преди избори.

Някои поддръжници на индустриалното развитие изчисляват възможната стойност на разширяване на рудодобива в Осогово, включително модернизация на смелтъра във Велес, на 100 млн. долара. Това е сравнимо с горните изчисления, показващи възможни печалби от поне 60 млн. евро чрез устойчива регионално интегрирана икономика. Но действителната полза от минната експанзия в Осогово ще е значително по-малка, тъй като пренебрежима част от споменатите сто милиона ще останат в общинските или домакинските бюджети. Устойчивите печалби със селско стопанство, екотуризъм и др.под., от друга страна, ще се разпределят главно сред местното население. Явно интересите на хората в региона и на фирмите от добивната промишленост се разминават. Ако това бъде ясно посочено, местните лидери много по-трудно ще се водят от традиционните отношения „голям инвеститор – инертна публика”.

Но социалната тъкан на Осогово, а тя е много изтъняла, ще се скъса. Регионът лесно ще се превърне в обширна земя, избягвана от хората. Оказа се, че никой от представените по-горе сценарии не може да избегне тази перспектива. Само балансиран подход, основан на разнообразна местна икономика и стремящ се да оставя колкото се може повече доходи сред местното население може да подобри регионалните перспективи. “Силно развитие” според този сценарий означава, че ще се осъществяват едновременно множество бизнес начинания с устойчив потенциал, вместо да се разчита на един голям инвеститор или на водещ отрасъл.

Подобренията в инфраструктурата и демографското възраждане са последици от нарасналите икономически възможности на хората, а не ги предшестват. В Странджа планина в Югоизточна България през 1980-те беше приложен обратният подход и той доказа, че е грешка да се инвестира в инфраструктура и да се осигуряват щедри демографски стимули на хората, преди да им се предостави възможност за труд с прилични доходи. Осогово, селска територия с площ 1200 кв.км. в България и Македония, се е запътил към демографски и икономически срив и официалната статистика не може да го скрие. Ако проработи за „безнадеждното Осогово”, моделът на биосферния парк ще се прочуе отвъд границите на Югоизточна Европа.

4. 
   Потенциални ограничаващи фактори за биосферния парк в Осогово
   

Демографията изглежда е сред най-големите заплахи за устойчивата икономика на Осогово в биосферен парк. Обезлюдяването на българската част от планината е ясен знак накъде отива Македонско Осогово, ако не се предприемат мерки. В село Смоличано в община Невестино например има 17 махали и стотици стари къщи и там в момента живеят 13 души. 51% от населението на община Невестино е на възраст над 65 години. Това само по себе си е икономическо бедствие, но то може да подкопае и усилията по биосферния парк. Още в началото на 1970-е години е изяснено, че учредяването на биосферни паркове се подчинява на подхода отдолу – нагоре. Но ако местното население е твърде малобройно просто няма достатъчно човешки импулс, който да съпътства прилагането на модела на биосферния парк. Притеснение вдъхва не само малкият брой и съответната ниска плътност на населението, останало в Осогово. Не е реалистично да се очаква възрастни хора да оставят стопанствата си високо в планините, от които няма бърз достъп до общинските центрове, за да преговарят търпеливо характеристиките на новата териториална структура.

Следователно местната власт трябва да поеме по-голяма отговорност за учредяването на биосферния парк, но в случая с Осогово мнозина не подкрепят идеята за биосферни паркове. Кметът на община Крива паланка Арсенчо Алексовски например настоява за урбанизация на местността Калин камен с много нови ски писти около Царев Врв и Сокол – Руен край Тораница, затова се бои, че биосферният парк ще е пречка за неговите проекти. Вече е изготвено изследване за икономическата целесъобразност на разрастването на зимния туризъм в Осогово. Автор е същата компания, която е консултирала развитието на ски курорта Банско в Северен Пирин в България. Заслужава да се отбележи, че община Банско сега предпочита да извади Пирин планина от Списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.

Кметът Алексовски казва, че ще се осъществи обща стратегия за зимен туризъм с общините Кочани и М. Каменица. Официални данни, изнесени от антикорупционната комисия на Македония, го нареждат на второ място по богатство сред македонските кметове с активи за 300 млн. MKD. Градоначалникът на Крива паланка е достатъчно влиятелен, за да повлияе на нагласите и в другите Осоговски македонски общини.

Негативните понякога интереси на местната власт допълват нееднозначната политика на правителствата в София и в Скопие към съседите си. Не е тайна, че България и Македония още не са поделили историческото и културното си наследство. Национализмът се засилва и в двете страни. БЮР Македония все още не е член на ЕС и в региона се разиграват геостратегически интереси. Биосферен парк в Осогово без съмнение ще разсее част от напрежението, но, от друга страна, той може да се превърне в заложник на политически спорове на високо равнище.

По правило не са предвидени големи външни средства, които да подкрепят процеса на учредяване на биосферен парк. На местното население няма да бъде спестен въпросът откъде да се намерят пари за администрацията на биосферния парк. Изчислената преди време склонност да се плати 7.3 евро месечно от домакинство за устойчивото бъдеще на Осогово не е проява на „стиснатост” или екологична безотговорност. Напротив – посочената сума възлиза на около 5% от типичната месечна работна заплата в този потънал в бедност регион. Ако се приложат западноевропейски стандарти, нивото на ангажимент на Осоговските домакинства всъщност достига 150 евро месечно. Така или иначе, намирането на финансиране за биосферния парк ще е постоянна задача. Твърде е възможно, ако местната устойчива икономика се засили, заинтересуваните страни да подпомагат щедро биосферния парк. Но това ще се случи след доста време, а финансирането в първоначалния период ще трябва да се осигури главно от външни на региона източници.

В Осогово се забелязва и нереалистична оценка на местните забележителности. Намеренията да се похарчат десетки милиони евро, за да се създаде ски курорт в средновисока планина в Южна Европа във време на климатични промени говорят сами за себе си. Има и много други несъразмерни претенции. Манастирът на Св. Йоаким Осоговски понякога се представя като импозантен комплекс – докато той е по-скоро скромно, обърнато навътре място за поклонение. Римските бани в Кюстендил може и да са големи, но са зле социализирани – по средата през тях преминава натоварен асфалтов път. Следва да се приеме, че нищо в тази планина не е „импозантно” и „зрелищно”. Казаното по никакъв начин не значи, че в Осогово няма неща от голяма стойност, а че е нужен по-нюансиран подход към наследството.

В същото време, твърде малко се знае и се говори за истинския мащаб на рудодобива в Осогово. Замърсяването с тежки метали и увреждането на ландшафти там в никакъв случай не е пренебрежимо. Обобщавайки съобщенията на компаниите, това изследване разкри, че годишно в Осогово се изкопават 1.5 млн. тона руда и в момента вървят проекти, които значително ще увеличат това количество. Има и друг мит, който замъглява истинските перспективи: македонски медии често съобщават, че минната дейност „съставлява почти 20% от БВП”. IMM също така твърди, че е “най-важният чуждестранен инвеститор в Македония”. Минен годишник за Македония, подготвен от геологическото разузнаване на САЩ разкрива истинския мащаб на интереса: през 2010 г. “мините и кариерите формират само 1.5% (от македонския БВП)”. Минните операции в Осогово дават още по-малък дял в годишната продукция на националната икономика.

Горните разсъждения, да повторим, не поставят под въпрос стойността на природното и културното наследство на Осогово. Те по-скоро настояват за по-адекватно измерване на икономическите перспективи.

Много важен ограничителен фактор за биосферния парк в Осогово е времето. Вече беше посочено, че пазарната експанзия на производството на чисти храни ще облагодетелства първите навлезли на пазара, а следващите фирми може да бъдат изтласкани. В случая с Осогово е нужно време да се отговори на пазарното търсене по отношение на асортимент и качество, и още повече време, за да се достави такова количество чиста продукция, каквото пазарът ще търси да поеме. Евентуален успех на устойчивата икономика ще отклони аспирациите за проекти с индустриален размер в Осогово. Но проектите за мини и ски туризъм са в по-напреднала фаза, отколкото е подготовката на биосферен парк. Ако се отложат и потънат в бюрокрация, предложенията да се повиши качеството на живота с помощта на устойчивата икономика ще загубят надпреварата с добре познатите традиционни практики. Загубата на устойчив потенциал може да е значителна, а сценарият за регионално икономическо възраждане посредством устойчива икономика ще стане невъзможен.

Струва си да се спомене и за ограниченията на самите биосферни паркове. Дори в страни като Австрия и Швейцария има случаи, когато биосферните паркове не може да спрат негативния демографски процес и икономически тенденции. На някои места в Западна Европа за биосферен парк се гласува на местни референдуми и по правило те се ползват от много висока подкрепа в началото (88-95% от местното население). Само няколко години по-късно немалка част от този ентусиазъм изчезва – нивото на подкрепа за парка се смъква например до 65%. Отговорът защо става така е, че рамката на устойчивото развитие не носи незабавни положителни резултати и е нужно време тя да проработи (3-5 години, с пълно разгръщане на потенциала към 8-10 години). Колкото по-високи са очакванията, толкова по-дълбоко е разочарованието.

Но Осогово може да се окаже по-различен случай. Анализът показа тежките демографски и икономически условия в един граничен селски район в сърцето на Балканите. Биосферният парк е рядък шанс да се интегрират оставащите природни и културни активи на Осогово и те да се управляват по устойчив модел, споделящ ползите между местните хора и даващ им смисъл да останат близо до земята. Да обобщим следните ограничителни фактори за биосферния парк в Осогово:

• 
  Липса на човешки потенциал за истински подход „отдолу – нагоре“;
  
• 
  Липса на подкрепа от местните власти, които следват своя неустойчива и дори може би корумпирана икономическа стратегия;
  
• 
  Заплаха от политическо неразбирателство между София и Скопие, а биосферният парк да стане заложник на политиката;
  
• 
  Нереалистични оценки на икономическия потенциал на мястото;
  
• 
  Конкуриращи се интереси на минната и ски индустрията, от една страна, и на устойчивите сектори от друга;
  
• 
  Позитивните взаимодействия от биосферния парк ще се проявят в по-дълъг период и първоначалният ентусиазъм на местните хора може отчасти да отшуми;
  
• 
  Проблеми със сигурността или от военно естество на стратегически кръстопът;
  
• 
  Много ниски доходи на местните хора, които също така ограничават и обхвата на социалния им ангажимент;
  
• 
  Липса на собствени финансови ресурси и несигурност дали ще бъдат получени външни.
  

В допълнение към изредените концептуални ограничения (пречки) има и по-реални недостатъци, които вероятно са следствие от предишно назадничаво развитие. Поразително е, че в община Ранковце се събират само 40% от общинския боклук (Министерство на околната среда и планирането, 2008). По-голямата част от боклука просто се изхвърля покрай пътища и реки, освен това има три незаконни сметища. Управлението на отпадъците в община Крива паланка не е по-различно. Само 5% от селата и махалите се покриват от комуналната система за управление на отпадъците (LEAP, 2004). В 95% от случаите боклукът се изсипва в дерета, под мостове, в гори и т.н. В град Крива паланка има над 20 незаконни сметища и някои от тях влияят негативно на пейзажа, или замърсяват подземните води и почвите. Напълно възможно е за изминалите 10 години нещо в това отношение да се е подобрило, но при всяко посещение на региона е видно, че управлението на отпадъците е болен въпрос за македонската част от Осогово.

Някои от проблемите на минните аварии вече бяха споменати. В община Крива паланка по време на тежки дъждове хвостът изтича извън хвостохранилището на мина Тораница. Това постоянно замърсяване на почвите с тежки метали (мед, олово, цинк, кадмий, арсен) се отразява негативно на растениевъдството.

Таблица 13 Замърсяване на зеленчуците с тежки метали, мг/кг (източник: ЛЕАП Крива паланка, стр. 61)

	Cu	Zn	Pb	Cd	As
Пределно допустими норми	3.2	20	1	0.02	0.06
Картофи	5.5	29.7	< 4.0	< 0.5	< 2.0
Червени картофи	9.5	16.2	< 4.0	< 0.5	< 2.0
Грах	8.0	48.0	< 4.0	< 0.5	< 2.0
Пипер	4.0	14.8	< 4.0	< 0.5	< 2.0

Трите хвостохранилища на отдавна затворената антимонова мина „Крстов дол” в община Крива паланка продължават да замърсяват почвите, следователно и храната, произведена в съседното село. Има преки последици за човешкото здраве и някои от жителите са били принудени да напуснат. Случаи на екологична миграция са регистрирани също и в село Костур край Тораница. Биосферният парк може да засили мониторинга на тези „екологични горещи точки” и така ограниченията да се превърнат в позитивен фактор. Все пак трябва да се отблележи, че има нужда от задълбочена оценка на състоянието на почвите и водите като предварително условие за разгръщане на производство на органични храни в региона.

На последно, но не по значение място ще бъде споменато за наскоро изградения язовир „Кнежево” във вътрешността на Осогово, който може да засегне негативно бъдещото териториално развитие на планината. Дългото 3.5 км. изкуствено езеро със 75 м. подпорна стена е планирано като първа фаза от хидрологическата система „Злетовица”. Тя трябва да достави питейна и индустриална вода на над 100 хил. души в Източна Македония, включително на общините Пробищип и Кратово. Инвестицията от 100 млн. евро бе осигурена основно от Японската агенция за международно сътрудничество, а проектът е възхваляван от политическите лидери в Македония като жизнено важен за хората в региона. Скоро се оказа, че повечето от ВиК системите на въпросните общини не са пригодени да доставят водите от „Кнежево” на крайните клиенти и са нужни още повече инвестиции, за да се задвижи този голям проект. Напояването на 4000 ха земеделски земи и инсталацията на електрически турбини с капацитет 11 мегавата са обозначени като втора и трета фаза на проекта и ще почакат още доста. Междувременно зарди строителството на този още неизползван язовир почти девствена част от Осогово е урбанизирана и може би завинаги загубена за устойчиво ползване.