Устойчиво икономическо развитие в Осоговската планина

2008 - 41

2009 - 46

2010 - 51

2014 - 33

Л. Селскостопански земи според начин на ползване в Македонско Осогово. 2013, ха

		Селско стопански земи	Обработваеми земи					Пасбища
			Общо	Ниви и градини	Овошки	Лозя	Ливади
Делчево		20 756	10 225	8 815	619	8	783	10 531
Кочани		22 263	6 560	5 983	169	135	273	15 701
Кратово		22 512	10 057	5 767	200	250	3 840	12 455
К. Паланка		30 740	14 024	11 157	180	-	2 687	16 716
М. Каменица		4 705	3 529	3 158	117	1	253	1 176
Пробищип		10 092	7 446	6 578	205	181	482	2 640
Ранковце		9 245	7 408	6 400	16	1	991	1 835
Чешиново - Облешево		6 927	6 208	5 909	142	82	75	713
Общо		127 240	65 457	53 767	1 648	658	9 384	61 767

Селскостопанските земи в осемте изследвани македонски общини заемат значителен дял от общите селскостопански площи в страната:

• 
  10% от селскостопанските земи;
  
• 
  12.9% от обработваемите земи;
  
• 
  13% от нивите и градините;
  
• 
  10.8% от овощните насаждения;
  
• 
  3% от лозята;
  
• 
  16% от ливадите;
  
• 
  8.2% от пасищата
  

Официалните данни за строителните дейности в Македонско Осогово показва много нисък дял на частните инвестиции в сектора. През целия петгодишен период 2009-2013 г. са завършени само три жилищни сгради: една в Кочани през 2013 г. с 15 жилища и 935 кв.м. жилищна площ, друга в Делчево със сходен размер през 2010 г., и една или две къщи в М. Каменица през 2011 г. Общата стойност на всички частни инвестиции в строителството, включително ремонтите, възлиза на 5.4 млн. евро за пет години. Когато тази сума се съпостави с население над 120 000 души, може да се заключи, че повечето местни жители живеят в тежки материални лишения, които не им позволяват да подобрят условията си на живот. През кризисните години 2009 и 2010 частната инициатива в строителството почти е замряла. Все пак има някои признаци за възстановяване напоследък. В общините Ранковце, Чешиново – Облешево и Кратово почти няма данни за строителни инвестиции в петгодишния период. Това говори, че стандартът на живот в тези общини е много нисък.

Най-големи строителни инвестиции в изследвания регион са отчетени в община Пробищип – над 40 млн. евро, или 64% от общата сума. Строителните дейности през 2009-2013 г. възлизат общо на 63.6 млн. евро. Причина за големия размер на инвестициите в община Пробищип вероятно е хидросистемата „Злетовица”, завършвана през 2009 и 2010 г. Строителните дейности в Делчево и Кочани общо формират една четвърт от регионалните инвестиции в строителството.

Н. Цена на земеделската земя, евро/кв.м. Изследване от февруари 2014

Село	Община	Брой участници	Най-ниска цена	Средна цена	Най-висока цена
Злетово	Пробищип	5	0,5	1,5	3,0
Облешево	Чешиново Облешево	5	0,5	1,5	2,0
Ранковци	Ранковци	8	0.5	1.0	1.5
Сакулица	Кратово	10	0.3	0.6	1.0

О. Кратка история на древния и средновековния рудодобив в Осогово

Много източници хвърлят светлина върху развития от древността рудодобив в Осоговския регион. Аристотел например съобщава, че при продължителни валежи земята в Пеония се размеква (древна земя, по-късно царство по поречието на реките Вардар и Струма) и водата често отмива големи късове злато. Две от тези златни парчета били особено големи и служели като идол на царя. В региона на Кюстендил са намерени многобройни златни предмети от Римско време, вероятно местно производство. Има и много останки от древни рудници и ковачници по горното течение на Струма.

На бронзовите монети на Улпиа Пауталия (Кюстендил), сечени по времето на римските императори Септимий Север и Каракала, е изобразена богиня, символизираща река Стримон. Тя е обкръжена от четири гения – малки голи момченца, олицетворяващи богатствата на древния град. Единият гений стои изправен с торба на гърба пред дупка в скалата и над него е написана думата „сребро”. Българските историци предполагат, че това съответства на съдържащите сребро и олово мини в Кратово. Друг гений държи корито, очевидно за промиване на злато (над него пише “crusoz”).

Мините на Осогово работели в пълен ход през XIV век. След завладяването на земята от османските турци през 1389 г. турски хронист съобщава, че “Константин (местният деспот, от него и името на града Кюстендил) бил господар на княжество, притежаващо много златни и сребърни рудници”. Името “Кратово” най-вероятно е производно от “Коритос” или “Коритон” – сандък за промиване на златен пясък от реката. В първите десетилетия от османското владичество местните господари запазват правото да управляват рудниците в замяна на предоставяне на метали на султана. Така местните хора са се радвали на много повече свободи по сравнение с други части на Балканите. Населението на Кратово дори можело да си позволи да дарява на църкви и манастири, така е подновен Лесновският манастир през 1558 г.

По-късно мините в Кратово стават пълна собственост на турския султан. Първият минен закон на прочутия Сюлейман е издаден специално във връзка със сребърните мини в Кратово. „Въпросните мини”, пише в закона, „дълго време работеха неспирно и произвеждаха желязо и сребро. Но сега те не работят както по-рано и продукцията намаля в сравнение с предишната, така и приходите в хазната ми намаляха”.

През 1475 г. мините в Кратово са описани от венециански дипломат като „едни от най-значимите на Балканите”. През 1491 г. в Кратово живеят 1921 домакинства. В допълнение към среброто там се произвежда също и злато. По изчисления на Стоян Авдев („История на златодобива по българските земи”, 1995) през 1550 г. общото производство на олово, сребро и злато в Кратовските рудници възлиза на 245 кг. златен еквивалент, почти една трета е делът на самото злато. Турският писател Зайифи, който произхожда от тези краища, в една от поемите си пише, че злато и сребро в Кратово се добиват на 200 м. под земята. Според него между 500 и 1000 души работят там, а броят на шахтите е 200 или 300. Нуждата от работна ръка в мините била толкова голяма, че според местна легенда жените трябвало да влизат с мъжете си под земята и само няколко невести оставали в града да гледат децата.

Минната дейност продължава без прекъсване в първата половина на XVII век. Прочутата монетарница на Кратово произвежда едни от най-качествените златни монети в цялата империя. Оловото, добивано в Кратово се доставяло до Истанбул с кораби от пристанището в Солун, или се ползвало на важните строителни обекти из целия полуостров. Администрацията и охраната на рудниците достигала 200 души, а броят на миньорските домакинства бил няколко хиляди. Но към края на столетието минната дейност в Кратово започва да запада. Документирани са затруднения в изплащането на заплатите на работниците. В един момент близо 100 работници от Щип са прехвърлени в Кратовските рудници. Усилията се оказват напразни.

Според друга местна легенда, в началото в мините в Кратово работели чужденци. По неясни причини в града нахлули турски войски и избили „латините” (може би саксонските рудари?), отвеждайки „белогърлите им жени”. Тогава турците сами започнали да добиват рудата и в техните ръце бизнесът пропада.

Пътешественикът Ами Буе през 1836 г. вижда рудниците все още работещи, но по-голямата част от населението вече се е изселило. Като геолог Буе преценява, че рудните залежи в Кратово може би са наистина богати, но ефективността на добива е много ниска, и препоръчва да се наеме опитен инженер. Към 1850 г. мините започват да работят на голяма загуба и държавата трябва постоянно да превежда пари, за да се изплащат заплатите на миньорите. Годишното производство се свива до 5 тона олово и 100 кг. сребро, може би и по-малко. Работата в рудниците на Кратово се превръща в нещо като трудова повинност, заместваща останалите местни данъци. През 1882 г., когато чешкият историк Константин Иречек посещава тези земи, минните дейности в Кратово са преустановени от една година.

Информацията за добива на злато край Кюстендил от онова време е оскъдна, но все пак някои източници навеждат на извода, че отмиваното от реката злато се изпращало в монетарницата на Кратово. Според изчисленията на Авдев, по време на върховото производство в мините на Кратово през 1550-е там са работили 2068 семейства, производството на олово, сребро и злато в златен еквивалент възлизало на 628 кг. Средното годишно производство на злато в зенита си е възлизало на над 80 кг. За целия период от 1400 до 1900 г. производството на злато от мините в Кратово е 10 900 кг., което след Сидерокапса в Халкидики ги прави вторите най-големи на Балканите.