Устойчиво икономическо развитие в Осоговската планина

Биосферните паркове под егидата на ЮНЕСКО са доказани модели, които гарантират устойчиво развитие и съответно покачване на жизнения стандарт и съхранение на природните ресурси. В този смисъл те са желаният изход от продължителните усилия на български и македонски експерти да оценят и опазят наследството на Осоговската планина. Анализът дотук разкри девет базови пречки за създаване на биосферен парк в този селски район, но нито една от тях не е непреодолима. Напротив, биосферният парк дава отговор на всички изброени икономически и политически проблеми на Осогово: повишаване на доходите, осигуряване на заетост, преодоляване на недоверието между страните, подобряване на инфраструктурата, избягване на корупцията в местната власт. Той ще действа като демократичен механизъм, гарантиращ, че интересите на най-важните заинтересувани страни ще бъдат взети под внимание, когато се планира траекторията на развитие на територията. Съответните изчисления, оценки и базиран на факти анализ потвърдиха това.

В този смисъл е икономически целесъобразно да се учреди трансграничен биосферен парк в Осоговската планина.

Все пак толкова общо заключение не може да се прави, ако не се отчетат 1) времето, за което ще се учреди паркът, 2) територията, която той ще включва и 3) степента, до която местните хора са въвлечени в този процес. С други думи, едно решение, което изглежда целесъобразно днес, утре може да донесе само разходи и неоправдани усилия. Първо, следва да се подчертае, че може и да не е приемливо да се пристъпва към учредяване на биосферен парк, след като вече се е осъществило планираното разрастване на ски зоната и на минната индустрия. Зоната между Калин камен и Пониква лежи в сърцето на планината от македонска страна. Предвидената урбанизация на Калин камен ще се осъществи с цената на загуба на усещането за свобода в съхранен природен ландшафт – тъкмо онова нещо, което оправдава очакванията за привличане на достатъчен брой религиозни и екотуристи.

Ако въпросите за лошите условия на труд в мините и ниското ниво на безопасност на хвостохранилищата не бъдат разрешени, би било неприемлив компромис за биосферния парк да съжителства с разрастваща се минна индустрия. По-нататъшна “дива индустриализация” и зле планирана урбанизация на Македонско Осогово върви ръка за ръка със загубата на потенциал за създаване на биосферен парк.

Второ, резултатите от биосферния парк ще са различни в зависимост от това дали той ще обхваща цялата територия на Осоговската планина, тоест 80 000, 100 000 или дори 120 000 ха, или ще е малко по размер начинание, ограничено до високопланинската зона или до само една страна. Много е вероятно България да не разполага с потенциала самичка да учреди биосферен парк в Осогово – просто защото демографската структура там е твърде изтъняла. Пространственото развитие, което програмата „Човек и биосфера” насърчава, просто се нуждае от хора, за да бъде успешно.

От друга страна, два едри хищника, рис и кафява мечка, днес обитават само от българската част на планината. Те може да имат сериозно икономическо значение за планината, тъй като й осигуряват завидна пазарна и туристическа привлекателност. Историята за завръщането на риса може да намери пазари за множество продукти и услуги, идващи от Осогово. Евентуална реинтродукция на черния лешояд, протичаща паралелно с възраждането на животновъдството може да повиши още повече интереса към това място и неговите продукти. Но ресурсите както на българската, така и на македонската част от Осогово са недостатъчни за изграждане на биосферен парк, ако останат отделени от другите. Въпросът дали да се кандидатства с една апликация за двете страни или с две отделни апликации е по-скоро технически. Но икономическите и социалните ползи от биосферния парк, които бяха изтъкнати в горния анализ, бяха изчислени при допускането, че Осоговската планина ще се управлява като обща териториална единица и това ще носи синергии и взаимодействия.

Трето, има много примери за “хартиени биосферни паркове”, според находчивата фраза на някои експерти на ЮНЕСКО. Биосферният парк днес е предизвикателство не само за неустойчивите икономически дейности, но също и за стария подход към зоните с високо биоразнообразие. Вместо опазването да се постига с контрол и сакнции, идващи отгоре и отвън, биосферните паркове разчитат на съзнателността и личния интерес на местното население. Всички биосферни паркове в България са учредени преди Севилската стратегия. Няма много надеждни примери за съзнателно екологично самоуправление както в България, така и в Македония, макар че през октомври 2014 г. беше обявен трансграничния биосферен парк Охрид – Преспа върху значително по-голяма от Осогово територия (4462 кв.км., с близо 455 хиляди души население, включени в 23 общини в Албания и 6 в Македония).

Зонирането на бъдещия биосферен парк в Осогово е все още нерешен въпрос, а политическата подкрепа за добива на олово и цинк, „черното злато на Македония”, е много силна. Възможно е да се учреди биосферен парк и едновременно с това да се запази текущото ниво на добив на руда в Осогово, като двете минни компании се привлекат за съюзници и ресурсите им се ползват за проекти, свързани с опазването на биосферата. Но ако не се повишат безопасността на труда и екологичните стандарти и без да се осигури на миньорите далеч по-добро заплащане за техния опасен труд, би било безсмислено да се говори за устойчиво развитие на тази територия.

Като се вземат всички изтъкнати по-горе условия, би било по-прецизно да се заключи, че учредяването на биосферен парк в Осоговската планина е целесъобразно при определени условия.

От друга страна, има значително увеличение на броя на средните компании, от 11 на 27 – тоест почти тройно, а това ясно говори за тенденция на изграждане на капацитет от регионалния бизнес. Също и броят на големите компании с над 250 заети се е удвоил, от 2 на 4. С инвестициите в машиностроене в Кочани през 2014 г. броят на големите компании в региона вероятно е продължил да се покачва. Следва да се очаква също и тенденцията за намаляване на капацитета на малките фамилни предприятия да се задълбочи. Но подобен извод очаква да се потвърди от следващата серия данни, които статистиката ще изнесе.

Кочани е най-важната в икономическо отношение община на Македонско Осогово. В нея са разположени половината компании от региона, а броят на средните и големите компании се е удвоил за пет години. Същевременно община Кочани е най-силно засегната от откритата икономическа поляризация на фирмите. Броят на малките компании е спаднал с 300, сходно е нарастването в категорията на микро фирмите. Това може да се интерпретира в смисъл, че капацитетът на семейния бизнес, вероятно и на домашното производство в планините рязко спада. Ако изводът е верен, той говори негативно и за перспективите за биосферен парк.

В община Крива паланка установеният процес на икономическа поляризация (малките предприятия стават по-малки, появяват се повече средни и големи компании) е още по-силно изразен. Там и общият брой на фирмите спада с 8.3% през периода. Малките фирми намаляват с 204, или с 66% - и тези от тях, които не фалират, се свличат в категорията на микро предприятията. В същото време се появяват средни предприятия – категория, която през 2009 г. липсва. Динамиката в броя и размера на фирмите е малко по-позитивна в общини Делчево и М. Каменица. В последната общият брой на компаниите се е увеличил за периода от 5 години. Спад на дела на малките фирми има и там, но данните показват, че в същото време се създават и редица нови микро фирми. Рудник „Саса” осигурява постоянна заетост и това е позитивен фактор за малките фирми, занимаващи се с търговия, ремонт и други услуги.

Данните на българския Национален статистически институт показват, че между 2005 и 2013 г. община Кюстендил е намаляла с 2719 души зарди миграция. Това се равнява на 4.5% от цялото население. За разлика от македонската страна, най-интензивен емиграционен процес се наблюдава в края на периода, тоест в Кюстендил проблемът със загубата на население заради негативна миграция се задълбочава. Сравнен с общия брой на населението, емиграционният проблем в българската част от планината се оказва два пъти по-сериозен, отколкото в македонската част.

От друга страна, че нетната миграция в община Невестино през този период е положителна (29 души). В периода 2005-2013 г. общо 738 души са се заселили в тази селска община. Това може да се разглежда като признак, макар и слаб, за обратен демографски поток: градски жители от София, Кюстендил, Дупница и т.н., а дори и от чужбина избират да се заселят в селски район. Предположението за минимум 300 нови жилища, закупени благодарение на биосферния парк в Осогово се гради на тези данни.

Й. Обезлюдяване и застаряване: уникалният случай Невестино

Преброяването от 2011 г. в България установи следната възрастова структура на населението в общини Невестино и Кюстендил.

В община Кюстендил също има поводи за притеснения във връзка с демографията, но ситуацията там не е така безнадеждна. Делът на хората над 65 г. е 21.7%. Има 1733 деца и младежи (във възрастовата граница 0-19 г.), които живеят в община Кюстендил, но извън град Кюстендил.

Според македонската официална статистическа служба, към 31.12.2013 г. населението на осемте общини в Осогово е следното:

	Общо	0-19	20-64	Над 65
Делчево	16 515	3 200	10 926	2 389
Кочани	37 950	7 919	24 757	5 274
Кратово	9 614	1 769	6 381	1 464
К. Паланка	20 211	3 978	13 585	2 648
М. Каменица	7 690	1 581	5 201	908
Пробищип	15 406	2 826	10 400	2 180
Ранковце	3 804	855	2 408	541
Чешиново - Облешево	7 084	1 308	4 560	1 216
Общо	118274	23436	78218	16620