Утвърдил: инж. Венцислав николов

От данните по-горе се налага следното обобщение, че проливните дъждове с голям интензитет са обикновенно краткотрайни, а дъждовете с по-голяма продължителност имат относително по-малък интензитет, т.е. интензитетът на проливните дъждове намалява с увеличаване на времетраенето им.

За периода април-октомври най-интензивните дъждове при съответното времетраене се случват главно през летните месеци – юни, юли, август, на места и през май, а най-ниските екстремуми са главно през октомври, следван от април.

Най-интензивните дъждове с голяма продължителност (60 мин.) остават валежите в Евсиноград (август 1889 г.) и варненския валеж през август 1951 г. с интензитет 1,64 мм/мин. (231 л/сек на ха) при времетраене 1 час. Характерно за варненския валеж (на 20 август 1951 г.) е голямата му продулжителност при необикновенно голям интензитет.

В планинската част, която обхваща горните течения на реките, снежната покривка се задържа значително по-дълго време - средно около 60-70 дни. Тук тя се образува към края на ноември, а последната покривка се стопява към края на март. Дебелината на снежната покривка е най-голяма през януари и достига средно до 20-25 см.

Периодът на топенето на снежната покривка започва обикновенно през второто деседневие на февруари за равнинните части и второто-третото деседневие на март за планинските райони и е по-къс от този на натрупването и.

Средно месечната максималната височина на снежната покривка (см) в станции за наблюдение на територията на БД по месеци, за разглеждан 40 – годишен период от време е както следва:

Река Шабленска е всъщност суходолие с образуване на водно течение само при силни дъждове. На север от нея няма оформени реки и съществуващите крайморски малки езера имат подземно водно подхранване. В тази част на крайморския склон на Добруджанското плато годишните валежи от 500-550мм не формират речен отток поради силно водопропускливите почви, наличието на карст и дълбок водоупор.

В югоизточната част на Добруджанското плато (водосбор на р. Батова) хидрогеоложките условия позволяват образуването на постоянни речни течения и при същия размер на валежа модулът на оттока достига до 4-5 л/сек/км². За р. Девня след карстовите извори модулът рязко се отличава с високата си стойност  14,7 л/сек/км², което показва, че водосборът на карстовите извори е значително по-голям от този на повърхностния отток.

Най-водообилната част на Черноморския район се намира до южната ни граница. Там съчетанието от планинския масив на Странджа и географското местоположение на пътя на значителна част от средиземноморските циклони, определя високи есенно-зимни валежи и съответно есенно-зимно пълноводие. Годишните валежи в Странджа планина се изменят от 550 мм в подножието до над 900 мм около Малко Търново. Съответно на тези валежи средният отточен модул варира между 5 и 15 л/сек/км²

Втора водообилна зона е Стара планина в югозападната част на поречие Камчия. В най-високите части на Котленския Балкан валежите достигат до над 750-800 мм, а отточните модули до 10 л/сек/км².

В ниските части на поречие Камчия валежите спадат до 550 мм годишно, а модулите на оттока  до 2 л/сек/км²по течението на р. Луда Камчия и до 1-2 л/сек/км²по поречието на р. Голяма Камчия.

В Бургаската низина и нейните по-ниски склонове валежите са между 500 и 550 мм, а отточният модул е под 3-4 л/сек/км².

Реките от Черноморския район в по-голямата си част се характеризират с влажна есен и зима, когато падат най-много валежи  от 50-70% от годишната стойност и то предимно от дъждове. Това определя и есенно-зимното пълноводие на реките, най-ярко изразено в южната част с рязко покачване на оттока още през декември, достигане на максимума през февруари-март, а след април-май започва маловодният период. Минимумите на маловодието за всички реки са обикновено през август-септември.

Изключение от описания ход на овлажнеността през годината, характерен за континентално-средиземноморската климатична област, правят реките в северозападната част на Черноморския район  р. Провадийска и най-северния приток на р. Голяма Камчия  р. Врана. При тях е по-силно изразено влиянието на континенталния климат с обилни валежи в края на зимата и пролетта и формиране на зимно-пролетно пълноводие с месечни максимуми от март до май, а начало на маловодието след май-юни.

Реките с по-силно изразено подземно подхранване имат съответно и по-изравнен хидрограф вътре в годината, без значителни сезонни изменения, като например р. Батовска с колебание между минимума и максимума на средномесечните проценти от 2,6 до 7,4%. Рязко открояващ се е хидрографът на р. Девня след изворите, където максимумът е само 7% по-висок от минимума, поради преобладаващото участие на постоянния приток от Девненските карстови извори в неговото формиране.

Към групата на лиманните езера спадат Дуранкулашкото, Езерецкото, Шабленско, Варненско, Белославско, Бургаско и Мандренско езеро (Узунгерен). Повечето лиманни езера имат сходен воден режим. Максимумът на водното ниво се наблюдава през май, като интегриран резултат от увеличения речен приток и обилните валежи над водното огледало. На север, в Шабленското езеро, максимумът настъпва месец по-рано поради обилното подхранване с карстови води. На юг, в Бургаското езеро максимумът се регистрира през декември вследствие на значителни валежи, обусловени от средиземноморското климатично влияние.

Речните прииждания са екстремни състояния на речните течения, които са резултат от активно протичащи хидроложки процеси във водосборите на реките при проявата на съответни синоптични обстановки. Най-голяма роля за формирането на прииждания през студеното полугодие играят валежните обстановки по топли фронтове, а през топлото полугодие – валежните обстановки по студени фронтове.

Съществени потенциални предпоставки за приижданията са и геолого-геоморфологичните и почвено-растителните характеристики (атмосферно-литоложки водообмен, разчлененост и наклони на релефа, водно-физични свойства на почвите, характер на растителността и др.). Освен от естествените характеристики поройно-ерозионните процеси се активизират и от продължителните, многостранни и повсеместни антропогенни изменения на природните условия във водосборните басейни.

Речните прииждания се характеризират с някои съществени показатели, показани в таблицата както следва:

Приижданията се различават по своят генезис. Преобладават поройно-дъждовните прииждания (над 70-80% от всички изследвани случаи), които формират и най-голяма максимална водност. Снежно-дъждовните и снежните прииждания са характерни за Странджа и Източна Стара планина. В таблицата по-долу са дадени данни за две от реките намиращи се на територията на Черноморски басейнов район.