Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

Хипотезата (догадката-предположение) е предварителен модел на някаква неизвестна още закономерност или зависимост, същес­твуваща в обективната действителност. Хипотезата може да се пот­върди или отхвърли от практиката и експеримента. Предположенията предхождат знанията. Методът на пробите и грешките, развит в про­цеса на научното творчество, е съставяне и опровергаване на хипотези.

Абстрактните модели, включително и най-нереалните, не се съз­дават самопроизволно, от нищо, в човешката глава. Те са продукт на своеобразна „права" трансформация от оригинал към модел плюс синтетичната работа на мисълта по допълване и оформяне на модела. Имайки пред себе си действителността и опита си, хората използ­ват свойства и елементи от различни предмети и явления като пър­вични съставки; комбинират ги и създават синтетичен модел на нещо, което го няма в действителността, т. е. нереален модел. След това с трудовата дейност на колектива го реализират. (Или не успяват да го реализират; или го реализират, но не точно такъв, какъвто е в про­екта — процесът на реализация налага корекции, изменения, допус­ка дефекти.) Получава се продукт на труда — нещо ново в действителността.

Нови неща се създават и в природата, но случайно. Така поня­кога твори и човекът. Но характерното за човека е, че той, преди да създаде свой нов продукт, най-напред го създава в главата си или на чертеж като модел. Единствен човекът създава модела за бъдещи неща и действия. В мозъка на животното се изграждат само условнорефлекторни връзки, които могат да включат готови подпрограми за поведение, кодирани в хромозомите, програми за типови действия,

„Паякът извършва операции, прилични на тези на тъкача, а пче­лата със строежа на своите восъчни килии може да засрами мнози­на майстори-строители. Но и най-лошият строителен майстор се раз­личава от най-добрата пчела по това, че преди да построи нещо, той вече го е построил в главата си. В края на трудовия процес се полу­чава резултат, който преди това е съществувал в представата на строителя идеално" (К. Маркс).

27.7. Познание. Съдбата на нереалните модели

Адекватните идеи налагат реални модели. Те съвпадат с обектите. Там, където се получи несъвпадение, практиката и живо­тът коригират моделите и те все по-точно съвпадат с действител­ността. Тоя процес на пасване, нагаждане на човешките модели към действителността е познанието. Това е процес на взаимна размяна на информация между хората и действителността, установяване на все по-плавна, успокоена обратна връзка. Такова е познанието в ис­торически план.

Създаваните познавателни модели за обекта постоянно се срав-

III. Душевността на съвременния човек или,,

217

Изпращаните биологически сигнали от света човекът, както и всяко животно, възприема чрез сетивата си. Несетивното, същнос­тното човечеството познава чрез практиката си. По отношение на несетивните същности на нещата човекът прилича на сляп прилеп, който не вижда предметите и праща ултразвукови вълни да ги „опи­пат". Отразявайки се в предметите, тия вълни после се връщат в ушите му. (Така работи и радарът.) Аналогията обаче е непълна. Самият „ултразвук" у човека (идеите, моделите, които човек праща да опипат предметите и които, коригирани, потвърдени или непотвърдени, се връщат отново у него, преминали кодирани през сетивата му) е изграден от хилядолетния опит на човечеството.

Познанието е само един аспект на практиката, която е взаимно нагаждане на моделите към действителността и на действителност­та към моделите. В индивидуалната си практика човек прилага и прис­пособява идеи-алгоритми, взети от външната памет, конкретизира ги, попълва ги и изменя природата. И това почти винаги става във взаимодействие с други хора като елемент от колективния труд. Познанието е абстракция от тая практика.

Противопоставянето познанието на практиката, отделянето му от практиката е почти неизвестно в общинния строй. Това се извър­шва много по-късно след разделението на труда на умствен — привилегирован, достояние на жреците и на хората от висшите кла­си, разполагащи със свободно време, и на практически, физически труд — участ на простолюдието.

Човечеството изгражда в много случаи нереални модели на бъ­дещи неща, които реализира. Но не всички нереални модели имат такава щастлива съдба. Някои неадекватни идеи и съответните им нереални модели, въпреки че се задържат в обществото заради тях­ната спойваща социална роля, все по-явно противоречат на дейст­вителността и нереалният модел се разпада.

Например бог Агни и досега продължава да се тачи сред наро­дите на Индия като източник на огъня. Но хората, които ежедневно произвеждат огън с кибрит или запалка, все по-малко вярват, че при­чинителят на огъня е бог Агни. С нереалния модел са станали промени. Агни се е превърнал в религиозна абстракция. А за причи­нител на огъня вместо митологичен, е бил предложен натурфилософ-

///. Душевността на съвременния човек или...

219

ски модел — флогистонът — невидим флуид, който се намира във веществата и при висока температура гори и изчезва. Когато се е оказало, че този модел не съвпада с практиката, флогистонът е бил просто отхвърлен (научните модели, за разлика от религиозните, не играят особена социална роля и раздялата с тях е почти безболез­нена за обществото). Създаден е бил нов модел за произхода на огъня, съвременният. Според него огънят представлява бързо окисляване на някои вещества. Засега сме уверени, че този модел е съ­вършен и последен.

Всяка идея кореспондира на определено множество от действителността. Но множествата в света не съществуват незави­симо едно от друго или в безразборно отношение едно към друго. Техните връзки са строги и са следствие на общия произход, исто­рическите условия, при които са създадени отделните видове, родо­ве и класове, и на общата връзка и взаимозависимостта между яв­ленията в света.

За разлика от твърдите, еднакви, непроницаеми предмети, от­ношенията между които се подчиняват на аритметични зависимости, отношенията между множествата включват йерархическа подчине­ност, съподчиненост, частично или пълно взаимно проникване и др. п. Закономерностите в отношенията между множествата се разглеж­дат в друг дял от математиката — алгебра на множествата или ал­гебра на Бул.

В началния период на своето развитие човечеството има създа­дени само няколко алгоритми-идеи. Те все още са без връзка една с друга и всяка една от тях е предмет на специален култ и традиции, с оглед на нейното съхраняване и ползване.

Но идеите стават все повече и повече. Процесът на увеличаване броя на идеите се засилва със създаването на контакти между от­делните колективи и общества и установяването на обмен, включи-телно и обмен на културни ценности, между тях. Когато се натрупат

много идеи, става необходимо те да бъдат подредени по някакви съ­ществени признаци в строг ред, за да могат удобно да бъдат издир­вани във външната памет и ползвани. С това изработените идеи не­избежно влизат в определени отношения една към друга. Това е обек­тивен процес, в който участват хората. Те са принудени да подреж­дат създадените от тях идеи.

Исторически погледнато, при натрупването на все повече идеи хората се стремят да подреждат идеите в най-удобен за ползване от тях ред. От дългата практика, от хилядите проби и грешки се е установило, че най-удобен ред, най-стабилна класификация на иде­ите е тази, при която отношенията между идеите са същите, какви­то са отношенията между обхванатите от тях множества. При тако­ва подреждане всяка грешка и всяко отклонение се ликвидират ав­томатически под действието на практиката. И идеите попадат на съ­ответното им място.

Идеите постепенно се свързват в структури и отношения, отго­варящи точно на отношенията между множествата, които те представят. Критерий на систематизирането става истината — съв­падението на идеята с действителността (съвпадане в смисъл точно пасване). Отношенията между идеите отговарят на отношенията между множествата. В подреждането и взаимната връзка между иде­ите хората създават точно изображение на съществуващите вече отношения между множествата в света. Ползвайки системата, съз­дадена във външната памет, отделният човек започва да получава нов вид познание, немислимо при животните — познание за общия ред в света. Това познание човекът получава не от външния свят непосредствено, не и а priori, свише, а от това че ползва външната памет и следва нейната структура, от системата на подреждане иде­ите във външната памет, нещо, създадено от хората. На отделния индивид, който получава готови идеи и отношения между идеи от външната памет без да съзнава това, му се струва, че ориентиране­то в логиката е нещо, дадено му априорно.

Отразявайки отношенията между множествата, идеите влизат в точно определени отношения една спрямо друга, в отношения на йерархия, съподчинение, взаимно застъпване, изключване, отрица­ние и т. н. Това са логически отношения. Помежду си идеите образу­ват цяла система — логическа структура на външната памет. Науката, която изучава тая система и нейните закономерности, е логиката. Логиката, подобно на граматиката, и за разлика от фило­софията например, е точна, неидеологическа наука. Но идеолозите често спекулират с нейните тънкости.

28.2. Понятието като адресен етикет на идеята

Във външната памет всяка идея си има точно определено място сред другите идеи. Тук, разбира се, „място" не трябва да се разбира

221

Логическата структура на външната памет не е някаква структура, която има самостоятелно веществено или физическо битие. Но тя съществува реално в граматическите форми на всички езици, във формите на логическите съждения, в структурата на ези­ка и мисълта на всеки човек.

Хората мислят, планират и подготвят своите бъдещи действия, предварително моделирайки тези действия, замествайки предмети­те и множествата с идеите или с елементи от идеите-модели. Като ползва в мисленето тази толкова полезна логическа схема на външ­ната памет, отразяваща истинските отношения между множества­та и предметите в света, за човека се оказва прекалено трудно да извежда от външната памет идеите в цялата им сложност и така да ги внася в индивидуалната си памет. Колкото повече расте броят на идеите, колкото идеите стават по-съвършени и по-сложни, толкова по-трудно става да се изваждат те от външната памет, да се прена­сят в главата и да се оперира там с тия сложни структури. Търси се чрез проби и грешки начин за опростяване операциите на човешко­то мислене.

И ето, оказва се, че не е необходимо да извикваме в главата си идеите в пълната им сложност и така да работим с тях. За подавля-ващата част от случаите достатъчни са техните представителни части

— в случая адресните етикети на идеите, показващи мястото им във външната памет. Тези адресни надписи представляват минималната информация, съдържаща се в идеите, която може да замени идеите в мисленето, без с това да се намали неговата ефективност, логичност и истинност.

Историческата практика установява, че е необходимо и достатъчно тази минимална информация да обхваща отношението на идеята към другите идеи, мястото на идеята сред другите идеи, с други думи — адреса на идеята в логическата структура на външна­та памет. Това са сведения, на кои по-общи множества принадлежи множеството, кореспондиращо на идеята, с кои се застъпва, с кои се изключва... и как идеята подхожда към множеството?

Тази минимална информация — най-съществена част на идеята

— се нарича понятие. Понятието е адресният надпис, представи­телната част на идеята, с който човек мисли. Макар и идеята сама по себе си да е чиста порция информация, нейният модел — поняти­ето, е значително по-малка, по-лесно преносима порция информация. Вместо да събира в главата си голям брой алгоритми (идеи) за подход към нещата или за направа на нещата, човек натрупва в гла­вата си понятия. В същия капацитет на мозъчната памет, където би-

ха се побрали 2,3... 10 идеи, сега се побират няколко хиляди понятия. Това ще се окаже решителен момент за пълната победа на логичес­кото мислене у общественото животно — човека, отличаващо го ко­ренно от всяко друго животно.

Отделният човек усвоява много (хиляди) понятия с точното отношение, което имат помежду си тези понятия. И това става глав­но през първите десет години от живота му. Опитът и образовани­ето след тази възраст допълват събраните понятия в едно или друго направление, но броят им никога не достига границите на множест­вото понятия, записани във външната памет.

В годините на учение и професионално обучение човек усвоява с различно съвършенство ред идеи за производствен подход „Как се прави това". При това приучва ръцете си за тяхното изпълнение. И те представляват основата на неговото професионално майстор­ство. В наше време човек има в главата си много понятия, може да води смислен разговор по много неща, но владее до съвършенство само няколко десетки или стотици производствени алгоритми-идеи, свързани с неговата професия. Впрочем, и тук разделението на тру­да ни показва твърде широк спектър от комбинации и нюанси.

Логическата структура на външната памет се свежда до една мрежа от понятия, която представя систематизирано огромното и необозримо множество идеи. Така те много лесно се усвояват и из­ползват от хората. Само така е възможно външната памет да расте и се уголемява, без да се превърне в непреодолим лабиринт за от­делния човек.

Информацията в понятието не е цялата информация, която се съдържа в идеята, а само част от нея — малка, но доста съществена част. Хващайки се за тая съществена част, можем да изтеглим ця­лата идея. Ако сравним например идеята с чекмедже, пълно с документи, понятието е неговата ръкохватка с етикет, и в същото време — видимата, лицевата, представителната му част.

Понятието е онази малка част от информацията на идеята, ко­ято определя отношението й като другите идеи и мястото й в логи­ческата структура на външната памет. В тоя смисъл понятието е ад­ресен етикет, заглавие на идеята. Понятието, представлявайки най-същественото в идеята, донякъде опростява, само приблизително отразява, изкуствено изолира редица подробности в идеята.

На понятието, което ползваме, ние не поставяме изискването да бъде пълно (да обхваща всички страни и свойства на обекта), да съдържа пълна информация за него — нещо, към което се стремят идеите. Но пред понятието ние поставяме строгото изискване да бъ­де точно, да посочва точното място на идеята между другите идеи.

Понятието може да замества идеята като външен представител
222

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

в отношенията й с другите идеи, в мисленето, в езика. Но то не мо­же да я замести в практическото преобразуване на света. Само с мислене и говорене работа не се върши.

Понятието само по себе си представлява минимална порция информация за това, каква е идеята, какво е нейното място между другите идеи, какво е отношението й към обекта (множеството), до каква степен го обхваща и как го обхваща, доколко го разгра­ничава от другите обекти... Всички тези характеристики определят както идеята, така и понятието, но всъщност те изчерпват понятието.

Идеята и понятието са тясно свързани. Те са едноструктурни неща — представляват обществена информация. Те преминават едно в друго: понятието се развива в идея, а идеята се свежда до понятие. В речта на всекидневното общуване термините „идея" и „понятие" в много случаи се употребяват, замествайки се един с друг. Но те не са тъждествени и в други случаи тяхното взаимно заменяне е недопустимо. „Открадна ми идеята" може да се каже и често се употребява сред творческата интелигенция. Но „Открадна ми понятието" е безсмислица. „Дай ми идея" значи приблизително „Дай ми алгоритъм, предписание, как да подходя към този проблем". „Дай ми понятие" няма такъв смисъл. „Идеите овладяват масите", „Идеите стават материална сила", „Той се бо­ри за идея" и т. н. са изрази, които характеризират определени обществени процеси, но „Понятията овладяват масите" и т. н. ня­мат смисъл.

Идеи за подход се създават и за единични множества, и за кон­кретни неща. Например идея за Васил Левски, за Великата френс­ка революция и т. н. Понятието (и идеята) за единично нещо трудно се търси във външната памет по редовния логически път, тъй като то е сечение на неопределено голям брой множества и притежава не­определено голям брой конкретни свойства. За по-лесно търсене те биват означавани с някакъв ярък белег (образ, гещалт), който се прекодира или изобразява във външната памет. Идеите за особени неща биват търсени само по този втори начин. (Особеното е типич­но множество от един член, което е само и не представлява сечение от по-общи множества.)

На другия полюс в системата на външната памет се намират най-общите понятия — категориите. Те са лишени почти от всякакво конкретно съдържание. Представляват понятия, съответстващи на имагинерни идеи. Общите и най-общите идеи за удобство се предс­тавят като сечения на няколко (или много) категории.

Това са граничните случаи, които не са извън общата логическа схема на външната памет, а я оформят и лимитират.

///. Душевността на съвременния човек или...

223

При наличието на логическа структура на външната памет и ши­рока възможност идеите да бъдат представени от понятията, се отк­рива втори, по-лесен път за изграждането на някои нови идеи. Нека продължим с примера за Менделеевата таблица. След като я имаме пред себе си, можем да забележим празните места в нея и да пред­скажем свойствата на непознатия още елемент, да го открием в при­родата по-лесно и целенасочено, знаейки какво търсим.

Така и във външната памет, притежавайки мрежа-система от ос­новни понятия с висока степен на общност, ние можем да създадем ново понятие, намиращо се в точно отношение спрямо другите съ­ществуващи понятия. И отношенията на това понятие към съседни­те, съществуващи вече понятия, задължително ще отговаря на ре­алните отношения във външния свят. След това вече, знаейки поня­тието — ядрото на идеята, и търсейки целево данни в действител­ността, обогатяваме понятието от практиката, постепенно облича­ме понятието в конкретна информация, в изводите на нашия опит. То става алгоритъм, с който подхождаме към обекта от действител­ността, то става идея.

У индивида фактически понятията се внасят (това става масово в ранна възраст) и по-късно много от тях се обогатяват. Някои сти­гат до степен „идеи" благодарение на практиката и с помощта на обучението, на което индивидът е подложен. Така че у отделните индивиди изграждането на идеите става по втория начин — чрез обо­гатяване на понятията. И тук трябва да се обърне внимание на следното: изграждането на идеите у индивида не е съкратено повто­рение на историческото изграждане на идеите в обществото. У чо­века идеите се въвеждат, а в обществото се създават.

И в обществото дедуктивният (вторият) път на създаване на но­ви идеи е много по-лесен в сравнение с пионерския път, когато чове­чеството е създавало първите идеи. Но дедуктивният път не е универсален. Пионерският път се налага в много случаи и сега — при изграждането на идеи в неизвестна област.

Особено важно за ориентирането на човека във външната па­мет е категоризирането, групирането на идеите (или, все едно, на множествата от действителността) по някакъв общ признак в много големи групи — категории⁴². Категориите са много общи понятия, получени чрез обобщаване. Те не произлизат от определен алгоритъм-идея, нито могат да се обогатят, конкретизират и да станат идея. Поради голямата си обобщеност не могат да бъдат дефинирани по родов белег (те нямат род) и видово отличие. Затова пък чрез тях

(като тяхно сечение) могат да бъдат дефинирани общите понятия.

Дългата човешка практика е показала, че зад някои категории всъщност се крият основни отношения от материални свят, и те са станали научни понятия. Но повечето от категориите остават засега и не подлежат на дефиниране. Въпреки посочената особеност тези общи понятия-категории са независими една от друга, ясни са инту­итивно за всеки логически мислещ човек и той си служи с тях при ориентирането във външната памет.

Но положението се усложнява по други причини. Редица иде­олози и философи са създали (измислили) нови, удобни за тяхната философска система или идеология, категории. Категориите стават повече на брой, отколкото са необходими; между различните стари и нови категории се получава застъпване, дублиране, отношения на подчиненост и т. н. — нещо, което крайно обърква ориентацията на човека. Затова пък помага за налагането, макар и временно, на тоя или оня мироглед, на тази или онази идеология.

В процеса на мисленето модели на идеите преди всичко са съ­ответните им понятия.

Моделът представя идеята откъм една нейна страна, не изцяло. В такъв смисъл и понятието е своеобразен модел на идеята, модели­ращ отношенията й с другите идеи и мястото й във външната памет. Тоя специфичен вид модел — понятието, бива използван, когато в процеса на мисленето се налага идеята да бъде извадена от външ­ната памет и да се въведе в главата изцяло или отчасти. Характерното за понятието като модел е и това, че е модел в най-абстрактен вид — порция информация. Тая порция информация винаги се кодира в знак-дума, докато моделът в общ смисъл приема и други форми (наг­ледно изображение, символ и пр.).

Моделът е единство от информация за обекта (оригинала) и нейния носител — кода, единство от съдържание и форма. Понятието става такъв модел едва когато се свърже с думата. Без думата то е информация без материален код.