Третият раздел обхваща изследванията върху интерпретацията на изречения и разбирането на текстове

Третият раздел обхваща изследванията върху интерпретацията на изречения и разбирането на текстове.

Приети за студенти по специалност психология

Запознаване с биологичните основи на човешкото поведение, на механизмите, които са внеговата основа

Обучението включва представяне на физиологичните механизми на сензорната и двигателната дейност, на вроденото и научено поведение, на висшите корови функции и техните нарушения.

Изучава се строежа и функциите на основната функционална единица на нервната система – нервната клетка, невроналните мрежи и тяхното функциониране, невромедиаторите и поведението.

Разглеждат се подробно методите прилагани във физиологичната психология, както и приложенито на някои методи в практика

Разглежда се строежа на централната нервна система, неговата организация на макро ниво и функциите, както на отделните части, последователниия и паралелен начин на обработка на информация. Представят се най-простите невронални мрежи и функциите на спинално ниво, ниво мозъчен ствол, подкорови възли и мозъчна кора.

Двигателната дейност и сензорните процеси се изучават с представяне на анатомичните и морфологични основи, на физиологията на тези процеси, на съзряването им, на организацията на различни нива в нервната система и значението им в човешкото поведение

Изучават се функциите на неспецифичните системи, ретикуларна формация и лимбична система, разликите в анатомичен, морфологичен и функционален аспект от специфичните системи, връзката с автономните функции,емоции,

памет и обучение.

Висшите корови функции, гнозис, праксис и език се разглеждат вкл. В психолингвистичен аспект, като се представят и техните нарушения.

Съзнаниие и нарушения на съзнанието, физиологични основи на стреса, на съня и бодърствуването, на вниманието, на емоциите и паметта са други важни теми, които се разглеждат подробно.

1. 
   Общ строеж и функции на нервната система. Нива на обработка на информация.
   
2. 
   Нервна клетка – строеж и функции, общи структури при всички клетки, свързани с жизнените функции. Типични за нервната клетка структури. Белтъчини в мембраната – канали, помпи, ензими и др.
   
3. 
   Електрически явления в живите тъкани. Мембранен потенциал, потенциал на покой, постсинаптични потенциали. Приемане, предаване и съхранение на информацията на ниво клетка – теории, хипотези, доказателства.
   
4. 
   Невронални мрежи. Общи приниципи на функциониране. Теории за паметта.
   
5. 
   Невромедиатори, невромодулатори и поведение
   
6. 
   Гръбначен мозък – строеж и функции. Спинални рефлекси.
   
7. 
   Мозъчен ствол – строеж и функции. Стволови рефлекси. Функции на ретикуларните ядра в ствола.
   
8. 
   Черепно-мозъчни нерви – строеж и функции. Мимика. Връзки с волевото движение и с вродени инстинктивни реакции.
   
9. 
   Зрителен анализатор – строеж и функции, сензорен процес – възприятие и разпознаване.
   
10. 
    Слухов анализатор – строеж и функции – слухово възприятие и разпознаване.
    
11. 
    Соматосензорна система – строеж и функции. Пътища. Болкова перцепция Централни механизми на болката.
    
12. 
    Двигателна система – строеж и фунции. Спинални и централни механизми на движението. Теории.
    
13. 
    Малък мозък – строеж и функции, габаергична медиация. Значение за двигателните функции. Координация и фина моторика.
    
14. 
    Междинен мозък – зрителен хълм. Строеж и функции. Специфични и неспецифични ядра. Внимание.
    
15. 
    Междинен мозък – подхълмие – строеж и функции. Значение за хомеостазата. Автономна нервна система.
    
16. 
    Подкорови ядра – строеж и функции. Невромедиатори. Значение в двигателните функции и поведението.
    
17. 
    Мозъчна кора – строеж и функции. Цитоархитектоника.
    
18. 
    Функционална асиметрия на мозъчните хемисфери. Доминантност на лявата и дясна хемисфера за различни ВКФ. Експерименти, доказателства, приложение в практишката.
    
19. 
    Висши корови функции/ВКФ/ – локализация на мозъчните функции. Съвременни аспекти.
    
20. 
    ВКФ – гнозис. Зрителен гнозис, слухов гнозис, тактилен гнозис.
    
21. 
    Сложни гностични процеси – зрително-пространствен гнозис, ориентация, възприемане на собственото тяло в пространството.
    
22. 
    Праксис. Диспраксии. Задръжка в моторното развитие.
    
23. 
    Език, реч, говор. Теории за възникването и развитието му. Функции. Структури на мозъка свързани с езиковите функции. Нарушения.
    
24. 
    Емоции – физиологични основи на емоциите. Нарушения.
    
25. 
    Сън и бодърствуване – физиологични основи. Нарушения.
    
26. 
    Памет – физиологични основи, нарушения
    
27. 
    Внимание- физиологични основи, нарушения
    
28. 
    Стрес – физиологични основи на стреса.
    
29. 
    Възраст – развитие, стареене, физиологични основи.
    
30. 
    Психоактивни вещества – физиологични основи на зависимостта.Класификация, механизми на действие.
    

Семинарните занятия и упражнения следват лекциите, обсъжда се научения материал от предходната лекция, представят се болни с нарушения, разглеждани като модел на нарушени функции, разглеждат се и се обсъждат рефератите на студентите, подготвени по отделни важни теми

1. 
   Пирьова Б. Биологична психология
   
2. 
   Пирьова Б. Анатомия и физиология
   
3. 
   Райчев Р., Райчев И. Основи на неврологията /обща част/
   
4. 
   Лурия Нейропсихология
   
5. 
   Спрингер С, Г Дейч – Левый мозг, правый мозг.
   
6. 
   Мавлов, Боянова - Анатомия и физиология на човека
   
7. 
   Рашев Р- Анатомия и физоиология на висшата нервна дейност
   
8. 
   Милнер Физиологическая психология
   

По своята същност, съдържанието на курса има пряко отношение към изграждането на теоретична и методологична култура у студентите, както и към развитието на уменията им за анализ и оценка на психологическите идеи и гледни точки.

Интерпретацията на съдържанието се подчинява на духа на един еклектичен реализъм, с цел да се открият и синтезират рационалните моменти в отделните школи и течения, да се разбере научната ценност на всяка от тях.
План на семинарните занятия

В хода на обучението студентите изпълняват определен обем от самостоятелна работа върху основни, първични литературни източници, пишат курсови работи и съвместно обсъждат реферати върху значими теми и автори, получават възможност да изложат собствени гледни точки и прозрения.

География на психичното: панпсихизъм, зоопсихизъм, антропопсихизъм и епифеноменализъм. Онтология на психичното. Гносеология на психичното. Феноменология на психичното. Глобални характеристики на психичната реалност.

Съзнанието като психична форма на отражение. Културно-историческа същност на съзнанието. Основни структури на съзнанието - когнитивни, екзистенциално-афективни, интенционално-волеви и рефлексивни образувания.

Психологическото мислене в античността - идеи и възгледи на Аристотел и Платон. Психологически идеи в източните школи и учения.

Психологическото мислене в ранното и късно Средновековие. Основни идеи и факти; някои представители.

Социални и научни предпоставки за обособяването на психологията като самостоятелна наука. Вилхелм Вундт (1832 - 1920) и дефинирането на предмета на психологията. Анализ на молекулите на опита. Психофизичен паралелизъм.

Понятие за научен метод. Самонаблюдение и интроспекция. Синтез на експерименталния и интроспективния метод.

Уошбърн М.Ф. Интроспекицията като обективен метод. В: История на психологическата мисъл (Христоматия). Съст. - проф. д.пс.н. Павел Александров. С., "Лик", 2000.

Боринг Е.Г. История на интроспекцията. В: История на психологическата мисъл (Христоматия). Съст. - проф. д.пс.н. Павел Александров. С., "Лик", 2000.

Boring Е.G. In: Psychological Bulletin, 1953, Vol. 50, N-3, P. 169-189.

Вундтъ В. Основания физиологической психологии (Т. 1-2). М., 1880-1881. [От Т.1., С: 1-5; 316-318. От Т.2., С.: 738-739; 1007-1200.]

Вундтъ В. Очеркъ психологии. Спб, 1897. [С.: 1-19.]

Вундт В. Сознание и внимание. В: Хрестоматия по вниманию. Под ред. на А. Леонтиев, А. Пузырея и В. Романова. М., 1976.
Тема 7. Вюрцбургска школа (1901-1911) и Корнейлска школи

Основни идеи и факти във всяка школа. Сравнителен анализ на гледните точки на школите за предмета на психологията.

Зелц О. Законы продуктивной и репродуктивной духовной деятельности. В: Хрестоматия по общей психологии: Психология мышления. Под ред. на Ю. Гиппенрейтер, В. Петухова. М., 1981.

Титчънър Е.Б. Брентано и Вундт: емпиричната и експерименталната психология. В: История на психологическата мисъл (Христоматия). Съст. - проф. д.пс.н. Павел Александров. С., "Лик", 2000.

Титчънър Е.Б. Постулатите на структурната психология. В: История на психологическата мисъл (Христоматия). Съст. - проф. д.пс.н. Павел Александров. С., "Лик", 2000.

Титчънър Е.Б. Върху "Психологията така, както я разглежда бихевиористът". В: История на психологическата мисъл (Христоматия). Съст. - проф. д.пс.н. Павел Александров. С., "Лик", 2000.

Titchener E.B. Experimental psychology, vol. 1-2. N.Y. - L., 1901-1906.

Тitchener E.B. Lectures on the elementary psychology of feeling and attention. N.Y., Macmillan, 1908.

Titchener E.B. Text-book of Psychology. N.Y., 1910.

Понятие за интенция. Основни актове на съзнанието. Разбиране за метода в психологията

Източници и същност на функционализма. Понятието психична функция. Основни психологически теми във възгледите на Уилям Джеймс (1842-1910): теория за съзнанието и емоциите; структура на Аз-а и личността.

Джеймс У. Съществува ли "съзнание"? В: История на психологическата мисъл (Христоматия). Съст. - проф. д.пс.н. Павел Александров. С., "Лик", 2000.

Ейнджел Дж.Р. Областта на функционалната психология. В: История на психологическата мисъл (Христоматия). Съст. - проф. д.пс.н. Павел Александров. С., "Лик", 2000.

James W.: What is an emotion? In: Mind, 1884, v. 9, N- 34, pp. 188-205.

James W. The Principles of Psychology (2 vols.). N.Y., 1890.

Джеймс У. Прагматизмът. София, 1994.

Джемс У. Психология. Спб, 1905.
Тема 10. Гещалтпсихология

Теоретични основи и предмет на изследване. Качества на формата (автохтонни закономерности) и организация на физичното поле - изоморфизъм. Понятието “инсайт”.

Кьолер В. Гещалтпсихологията днес. В: История на психологическата мисъл (Христоматия). Съст. - проф. д.пс.н. Павел Александров. С., "Лик", 2000.

Wertheimer, М. Über Gestalttheorie. Vortrag, behalten in der Kant-Gesellschaft. Berlin, 1924.

Вертгеймер, М. О гештальттеории. В: История психологии (10-е - 30-е гг.): Тексты. 2-е изд. Под ред. на П. Гальперин, А. Ждан. М., 1992.

Вертгеймер, М. Продуктивное мышление. М., 1987.

Köhler V. Some Tasks of Gestalt Psychology. Murchison C. (ed.). Psychology of 1930. Worch., 1930.

Köhler V. Dinamics of psychology. N.Y., 1942.

Кëлер В. Некоторые задачи гештальтпсихологии. В: История психологии (10-е - 30-е гг.): Тексты. 2-е изд. Под ред. на П. Гальперин, А. Ждан. М., 1992.

Кëлер В. Исследование интелекта человекоподобных обезьян. В: Хрестоматия по общей психологии: Психология мышления. Под ред. на Ю. Гиппенрейтер, В. Петухова. М., 1981.

Кëлер В. Исследование интелекта человекоподобных обезьян. М., 1998.

Кëлер В. Об изиморфизме. В: История психологии (10-е - 30-е гг.): Тексты. 2-е изд. Под ред. на П. Гальперин, А. Ждан. М., 1992. [Откъс от кн. "Die physische Gestalten in Ruhe und in Zustand", Brunswick: Vieweg, 1920. S. 189-193.]

Koffka К. Perception: an Introduction to Gestalt-Theorie. In: Psych. Bulletin, 1922, vol. 19, pp. 551-585.

Koffka К. Ptinciples of Gestalt Psychology. N.Y. - L., 1935.

Коффка К. Основы психического развития. М., 1998.

Коффка К. Возприятие: введение в гештальттеорию. В: Хрестоматия по ощущению и восприятию. Под ред. Ю. Гиппенрейтер и М. Михалевской. М., 1975.

Коффка К. О внимании. В: Хрестоматия по вниманию. Под ред. на А. Леонтиев, А. Пузырея и В. Романова. М., 1976.

Релационен подход към интерпретацията на психичната реалност. Теория за полето и личността. Критичен анализ на методите в психология.

Lewin K. Principles of topological psychology. N.Y., 1936.

Lewin K. Behavior and development as a function of the total situation. In: Carmichael (ed.). Manual of child psychology. N.Y., 1946.

Левин К. Конфликт между аристотелевским и галилеевским способами мышления в современной психологии. В: История психологии (10-е - 30-е гг.): Тексты. 2-е изд. Под ред. на П. Гальперин, А. Ждан. М., 1992.

Левин, К. Топология и теория поля. В: История психологии (10-е - 30-е гг.): Тексты. 2-е изд. Под ред. на П. Гальперин, А. Ждан. М., 1992.

Левин К. Теория поля в социальных науках. СПб, "Реч", 2000.

Хекхаузен, Х. Мотивация и деятельность. М., 1986. [Т. 1., С.: 182-194.]
Тема 12. Възникване на диференциалната психология на интелекта

Теории за интелекта и интелигентността: възгледи на Френсис Галтън (1882-1911). Уравнение и тест за интелекта на Алфред Бине (1857-1911) и Теодор Симон. Бифакторна теория за интелекта на Чарлз Спирмън (1863-1911).

Основни елементи на модела. Типология на интелигентността. Понятие за практическа и креативна интелигентност.

Явленето и понятието рефлекс на Главния мозък. Рефлекс и психика. Гледна точка за детерминацията на психичното (решение на психофизичния проблем).

Сеченовъ, И. Физиологически очерки (част II). Варна, 1900.

Учението на Иван Павлов (1849-1936) за висшата нервна дейност. Същност на понятията “безусловен рефлекс”, “условен рефлекс” (сигнализация) и “динамичен стереотип”. Разбирането за двете сигнални системи. Обективният подход към психичното.

Павлов, И.П. Лекции о работе больших полушарий головного мозга. В: Полное собрание сочинений, Т. IV., М., АН, 1951. [Лекции: I-VIII.]

Предпоставки за възникването и теоретични основания. Закон за ефекта на Едуард Торндайк (1874-1949). Джон Уотсън (1878-1958) за предмета на психологията. Обективният анализ на категорията поведение.

Уотсън Дж. Бихевиоризмът: съвременната характерна черта на психологията. В: История на психологическата мисъл (Христоматия). Съст. - проф. д.пс.н. Павел Александров. С., "Лик", 2000.

Watson J.B. Psychology from the stаndpoint of a behaviourist. Philadelphia, 1919.

Уотсон Дж. Бихевиоризм. В: История психологии (10-е - 30-е гг.): Тексты. 2-е изд. Под ред. на П. Гальперин, А. Ждан. М., 1992.

Уотсон Дж. Психология как наука о поведении. М., 1998.

Thorndike Е.L. The elements of psychology. N.Y., 1905.

Thorndike Е.L. Animal intelligence. N.Y., 1911.

Торндайк Э. Принципы обучения, основанные на психологии. М., 1998.

Хипотетико-дедуктивният метод в изучаването на поведението: Кларк Хъл (1884-1952) и въвеждането на междинни конструкти. Когнитивен бихейвиоризъм на Едуард Толмън (1886-1959).

Hull C.L. Principles of Behavior. N.Y., 1943.

Hull C.L. Essentials of Behavior. New Haven, Yele, 1951.

Hull C.L. A behavior system: an introduction to behavior theory concerning the individual organism. New Haven, Yale, 1952.

Халл К. Принципы поведения. В: История зарубежной психологии: Тексты (30-60-е гг. ХХв.). Под ред. П. Гальперина, А. Ждан. М., 1986.

Хекхаузен Х. Мотивация и деятельность. М., 1986. [Т. 1., С.: 79-80; 131-138; 209-213.]

Толмън Е.Ч. Нова формула за бихевиоризъм. В: История на психологическата мисъл (Христоматия). Съст. - проф. д.пс.н. Павел Александров. С., "Лик", 2000.

Tolman E.C. Purposive behavior in Animals and Men. N.Y., 1932.

Tolman E.C. Cognitive maps in rats and men. In: Psychol. Rev., 1948, V. 55, N-4, PP. 189-208.

Толмeн Э.Ч. Когнитивные карты у крыс и у человека. В: История психологии (10-е - 30-е гг.): Тексты. 2-е изд. Под ред. на П. Гальперин, А. Ждан. М., 1992.

Толмeн, Э.Ч. Поведение как молярный феномен. В: История психологии (10-е - 30-е гг.): Тексты. 2-е изд. Под ред. на П. Гальперин, А. Ждан. М., 1992.

Хекхаузен, Х. Мотивация и деятельность. М., 1986. [Т. 1., С.: 202-209.]

Оперантната теория за поведението. Анализ на оперантното обуславяне. Екстраполация на оперантния бихейвиоризъм върху социалния живот.

Скинър Б.Ф. Необходими ли са теории за ученето? В: История на психологическата мисъл (Христоматия). Съст. - проф. д.пс.н. Павел Александров. С., "Лик", 2000.

Скинър Б.Ф. Отвъд свободата и достойнството. С., НИ, 1996.

Skinner B.F. The Behavior of Organisms: An Experimental Approach. N.Y., 1938.

Skinner B.F. Science and Human Behavior. N. Y., 1953.

Скинър, Б.Ф. Оперантное поведения. В: История зарубежной психологии: Тексты (30-60-е гг. ХХв.) . Под ред. П. Гальперина, А. Ждан. М., 1986.

Понятие за психоанализа. Учение за организацията на психичното и същността на безсъзнателното. Биологично и социално в структурата на личността.

Фройд З. Въведение в психоанализата. С., НИ, 1991.

Фройд З. Отвъд принципа на удоволствието. С., НИ, 1992.

Фройд З. Тотем и табу. София-Плевен, 1992.

Индивидуално и колективно безсъзнателно. Начин на изява и действие на архетиповете. Процесът на индивидуацията. Праобразите и организацията на психичния живот. Типология на личността.

Юнг К.Г. За основите на аналитичната психология (Тавистокски лекции). Плевен, ЕА, 1955.

Юнг К.Г. Архетиповете и колективното несъзнавано. Плевен, 1999.

Юнг К.Г. Динамиката на несъзнаваното. Плевен, 2001.

Юнг К.Г. Психологически типове. С., 1995.

Юнг. К.Г. Човекът и неговите символи. ЛА, Плевен, 2002.

Мотивация на развитието: чувства за общност, непълноценност и автономност. Компенсация и свръхкомпенсация. Комплекси и механизми за тяхното преодоляване. Проактивно разбиране за детерминацията на психичното.

Адлер А. Практика и теория на индивидуалната психология. "Алегро", 1996?.

Психология и епистемология. Понятие за интелект. Функционални инварианти (асимилация-акомодация) и тяхното равновесие (адаптация). Организация на интелекта (основни свойства на схемите). Понятието “егоцентризъм”.

Пиаже Ж. Психологическото обяснение и проблемът за психофизиологичния паралелизъм. В: История на психологическата мисъл (Христоматия). Съст. - проф. д.пс.н. Павел Александров. С., "Лик", 2000.

Piaget J. La psychologie de l’intelligence. Paris: Presses Universitaires de France, 1946.

Piaget J. Commentary on Vygotsky's criticisms. New Ideas in Psychology, 1995, 13, 325-340.

Piaget J. Le Jugement et le Raisonnement chez l'Enfant. Neuchatel-Paris, Delachaux&Niestle, 1924.

Piaget J. The Language and Thought of the Child. N.Y., Meridian Books, 1955.

Flavell J.H. The developmental psychology of Jean Piaget. 1962.

Флейвелл Дж. Генетическая психология Жана Пиаже. М., 1967. С.: 7-119.

Денев Л. Жан Пиаже и генетичната психология. В: Сп. “Педагогика”, год. VI, 1996, N-8.

Тема 23. Културно-историческа теория за психиката - Лев Виготски (1896-1934)

Теория за развитието на висшите психични функции - основни положения. Теорията за двете зони на развитие. Други идеи.

Выготский Л.С. Исторический смысл психологического кризиса. В: Выготский Л.С. Собрание сочинений. Т. 1., М., 1982.

Выготский Л.С. История развития высших психических функций (Гл. I-V). В: Выготский Л.С. Собрание сочинений. Т. 3., М., 1983.
Тема 24. Неофройдизъм

Фактори за появата на неофройдизма. Психологическите възгледи на Ерих Фром (1900-1980): типове социален характер и форми на обществена организация; психична адаптация, защитни механизми и реализация на човешката същност; “продуктивна” ориентация на характера.

Фром Е. Бягство от свободата.

Фром Е. Да имаш или да бъдеш?
Тема 25. Хуманистична психология

Идейни източници. Възгледите на Карл Роджърс (1902-1987) за мотивите и условията на човешкото развитие; “емпатията” като познавателен метод. Основни положения на теорията за самоактуализиращата се личност на Абрахам Маслоу (1908-1970).

Maslow, A.H. Motivation and Personality. N.Y., 1954.

Maslow, A.H. Toward a Psychology of Being. Litton Education Publishing, Inc. 1968.

Rogers К. On Becoming a Person. Constable, 1961.

Rogers К. Toward a Science of the Person. In: Wann T. W. Behaviorism and Phenomenology. Chicago-London, 1964.

Rogers К. Empatic: an unappreciated way of being. In: The Counseling Psychologist, 1975, v. 5, n. 2, p. 2-10.

Роджерс К. К науке о личности. В: История зарубежной психологии: Тексты (30-60-е гг. Ххв.) . Под ред. П. Гальперина, А. Ждан. М., 1986.

Роджерс К. Эмпатия. Психология эмоций: Тексты. Под ред. В. Вилюнаса, Ю. Гиппенрейтер. М., 1984.

Същност, свойства и функции на нагласата. Експериментално фиксирана и естествена нагласа. Процесът на обективация. Нагласа и несъзнавано.

Надирашвили Ш.А. Установка и деятельность. Тбилиси, 1987.

Хипотеза за произхода и развитието на психиката. Теория за дейността, съзнанието и личността. Модел за интериоризация и екстериоризация на продуктите на културата. Идеи за развитието на способностите.

Леонтиев А. Проблемът за възникването на усещанията. В: История на психологическата мисъл (Христоматия). Съст. - проф. д.пс.н. Павел Александров. С., "Лик", 2000.

Леонтиев А. Дейност. Съзнание. Личност.
Тема 28. Психологически идеи и възгледи на Сергей Рубинщейн (1889-1960)

Проблемът за същността на психичното. Същност на съзнанието. Предмет на психологията. Учение за двойната детерминация на поведението. Разбиране на отношението между дейност и съзнание.

Рубинштейн С. Основы общей психологии, Т. 1-2. М., 1989. [Т.1: Гл. I-VI.]

Предмет на когнитивната психология. Класически и съвременни представи за когнитивизма. Обаснителни възможности на когнитивния подход.

Обща характеристика на развитието на психологията в България. Психологическите възгледи на Никола Алексиев (1887-1912) - психофизичен паралелизъм, интерпретация на самонаблюдението, проблеми на волята, учение за чувствата и афектите.

Отношение между психично и физиологично. Реактивна теория за психичното. Типология на човека. Периодизация на човешкото развитие.

Обща характеристика на фройдизма в България. Идеи и възгледи на Иван Кинкел (1882-1946). Опит за социологизация на психоаналитичната теория. Други представители на фройдизма в България.

Идеи и възгледи за психичното. Отношение към фройдизма. Психология на смеха. Ейдетични образи и феномени.

Психологически възгледи на Асен Киселинчев (1905-1959). Учение за същността на психиката. Отношение между психично и физиологично. Психичното като субективен образ.

Александров, П. Българската интроспективна психология. Автореферат на дисертация. С.,

1993.

Александров, П. История на психологията (част І). Варна, 2005.

Томашевски, Т. Основни идеи на съвременната психология. С., НИ, 1989.

Ярошевски, М. Психологията през ХХ век. С., НИ, 1977.

Ярошевский, М. История психологии. М., 1985.

Холл К., Линдсей. Теории личности. М., 1997.

Хекхаузен, Х. Мотивация и деятельность (Т. 1). М., 1986.

Хьелл Л., Зиглер Д. Теории Личности. СПб, 1998.

Hozenerfall, D. History of Psychology. NY, 1998.

Формиране на знания за особеностите при реализацията на експерименталните психологически изследвания и изграждане на умения за практическо осъществяване на експериментално изследване, събиране и кодиране на емпирични данни, анализ и интерпретация на експериментални резултати

Лекционният курс по “ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПСИХОЛОГИЯ II ЧАСТ ” запознава студентите с утвърдени, в психологическото познание, ескпериментални техники и изследователски подходи. Специално внимание е отделено на представянето на конкретни методики за изследване в редица частни изследователски сфери; на запознаване с възможностите на многомерните статистически методи в анализа и интерпретацията на експерименталните данни.Познанието на формите и начините на приложение на тези методични средства, подходи и аналитични техники е от съществено значение за професионалното изграждане на студентите от специалността и тяхната бъдеща психологическа практика.