Бъргър П. Капиталистическата революция. С. 1998

Бъргър П. Покана за социология. С. 1999. ЛИК

Разглеждат се значими представители на историята на естетиката. Разглеждат се основните естетически категории.

Методи на преподаване: лекции, работа с оригинални текстове.
Съдържание на дисциплината (анотация и теми)

: В лекционния курс се разгръща концепцията за естетиката като наука за изразяващата форма. Върху основата на тази принципна постановка естетическото се разглежда като закон на отношението между нещо вътрешно /идея/ и изразяващото го външно /форма/. Този закон пронизва системата на категориите, то е принципът за разбиране природата на изкуството и класификацията на видовете му.
Тематичен план

1. Ранна класическа естетика. Разглеждат се питагорейците, милетците, Емпедокъл. Анаксагор. Хераклит и Демокрит като разгръщащи принципа на отношението между вътрешното и външното като универсален космологически принцип. Естетиката на тозиоетап е онтология. - 2 часа

2. Сократ. Първият "антрополог" в гръцката философия се разглежда като авторът, въвел в теоретическо обръщение сложните взаимоотношения между категориите полезно и красиво. - 2 часа

3. Платон. Учението за идеите като същностно принадлежно на пластическия патос на гръцкото мислене се третира като естетическа теория. - 3 часа

4. Аристотел. Учението за четирипринципната структура на причините се разглежда като закон за структурата на художествената творба

5. Елинизъм. Философските учения /стоицизъм, епикурейство, скептицизъм, неоплатонизъм/ на късното гръко-римско развитие се разглеждат в онази трансформация, която ги превръща от етически в естетически. На този етап етиката е естетика. - 3 часа

6. Средновековие. Спазва се традиционното деление на средновековната мисъл на Западна и Византийска. Основният проблем, на който се подчинява темата е проблемът за символното отношение като диференциращо благото от красивото, - 4 часа

7. Ренесанс. Хуманистическият патос на Ренесанса се третира като органическа симбиоза между две грандиозни наследства -абсолютизирането на тялото в Античността и абсолютизирането на божествената личност в Средновековието. Резултатът от това хармонизиране - абсолютизиране на слабата човешка личност - се третира като основен фактор за естетическото развитие през епохата. - 4 часа

8. Просвещение. Разглеждат се най-развитите форми на европейската просветителска мисъл - Английската, Френската и Немската - в неорганизираната пъстрота на естетическите им виждания. - 3 часа

9. Кант. Естетическата му система се разглеада като най-зрелият образец на субективното разбиране за най-общата природа на красивото и възвишеното. - 4 часа

10. Хегел. Абсолютният идеализъм на Хегел и патосът на неговия панлогизъм се разглеждат като могъщи фактори за третиране на изкуството като познание и на красотата като исторически преходна форма за съзнаване на абсолютната истина. - 4 часа

11. Романтизъм. Иронията се разглежда не просто като художествен, а като универсален естетически принцип - не е възможна хармонична структура между крайната форма и безкрайната идея - 3 часа

12. Съвременни естетически теории - 2 часа
13. Предмет на естетиката. На основата на историческия преглед се излага разбирането на предметната сфера на науката естетика - 2 часа

14. Красивото. Разглеждат се трите основни решения навъпроса за природата на красотата:

1. абсолютен предмет

2. субективно състояние

3. особена реалация - 4 часа
15. Възвишеното. Разглежда се като нарушаване на естетическата хармония - превес на вътрешното и недостатъчност на външното - 2 часа

16. Трагическото. Развива се типологията на концепциите за трагическото, която включва като основно класификационно понятие аристотеловото понятие за "трагическа вина" - метафизика на вината, нравствени измерения на вината, естетически измерения на вината - 4 часа

17. Комическото. Разглежда се като нарушена хармоническа структура между вътрешното и външното - изобилие на външното при нищожност на вътрешното - 2 часа

18. Изкуството. Третира се като сфера на сетивновъзприемаеми форми, осъществени чрез целесъобразно организиране на материал, за да се превърнат в израз на ценностно отношение към двата основни пласта в структурата на културата - пласта на познанието и пласта на волевото действие /нравствеността/ - 4 часа

А.Ф.Лосев. История античной эстетики

История эстетической мысли.

А.Ф.Лосев. История античной эстетики

А.Ф.Лосев. История античной эстетики

Аристотел. Учението за четирипринципната структура на причините се разглежда като закон за структурата на художествената творба

С.Н.Булгаков, Свет невечерний

Етиен Жилсон, Филотеус Бьонер, Християнскатафилософия.

А.Ф.Досев, Эстетика Возрождения

М.Бахтин, Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса.

Исак Паси, Немска класическа естетика

Гьоте. За литературата и за изкуството

Шилер, Естетика

Френсис Хатчесън, Давид Юм. Адам Смит,Эстетика.

Эдмунд Бëрк, Философское исследование опроизхожении наших идей возвишеного и прекрасного.

Имануел Кант. Критика на способността за съждение

Исак Паси. Немска класическа естетика

Хегел, -Эстетика

Эстетика ранного французского романтизма

Естетика на немския романтизъм

А.Ф.Лосев, Эстетика; в: Философская энциклопедия, том V.

Бычков, 0 предмете истории эстетики; в: Античная культура и совр. наука.

В.П.Шестаков, Эстетические категории

Исак Паси. Естетически студии

Лонгин, За възвишеното

Ницше, Раждането на трагедията

Исак Паси, Смешното

Шелинг. Философия на изкуството

Мартин Хайдегер. Началото на художествената творба; в: Мартин

Хайдегер, Същности.

3.А.Ф.Лосев, Проблемът за символа и реалистическото изкуство.

Код. Наименование на учебната дисциплина ФИЛОСОФИЯ НА ПРАВОТО
Титуляри на курса: Проф. дфн Александър Андонов, доц. д-р Пламен Макариев
Вид на дисциплината избираема	Образователно-квалификационна степен бакалавър
Година на обучение първа	Семестър първи
Кредити 3	Хорариум 30 лекции, 30 семинари
Форма на обучението редовна	Език на обучението български
Методи на оценяване: изпит Семестриалният изпит, проверяващ познанията, уменията и компетентностите по проблемите на философия на правото е писмен. Провежда се върху подготвен проект за осъществяване на образователен процес по удовлетворяване на Държавно образователно изискване за учебно съдържание.

Предварителни изисквания

няма
Цели на курса

Курсът подготвя студентите да се справят с изискванията за преподаването на предмета "право" в средното училище. Усвояват изискванията за преподаване на философия на правото съгласно Закон за народната просвета и Типова длъжностна характеристика за длъжност учител Студентите усвояват умения за рефлексивното мислене, подготвяйки се в практическо и теоретическо отношение.
Съдържание на дисциплината (анотация и теми)

Курсът по философия на правото е предназначен за студентите-бакалаври от специалност психология на Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски", които желаят да получат учителска правоспособност за преподаването на цикъла "философия" в средните училища на Р. България.

1. 
   Обучението по право в цикъла "Философия" на средното училище
   
2. 
   Закон за народната просвета и преподаването на предмета "право"
   
3. 
   Изисканията към учителите съгласно Типова длъжностна характеристика за длъжност учител
   
4. 
   Етика и право
   
5. 
   Естествено право и юридическо право
   
6. 
   Правото и гражданското общество
   
7. 
   Легалност и легитимност. Източници на легитимността на нормите.
   
8. 
   Демократични механизми на легитимиране на норми
   
9. 
   Права на човека
   
10. 
    Документите на ООН за правата на човека
    
11. 
    Европейска конвенция за защита правата на човека
    
12. 
    Правата на детето
    
13. 
    Правата на малцинствата. Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
    
14. 
    Индивидуални, колективни и групово-специфични права на малцинствата..
    
15. 
    Българската Конституция и правната система в Р. България
    
16. 
    Правната система на Европейския съюз
    

1. 
   Аристотел, Политика, София, 1995
   
2. 
   Борисов, О. Международноправна защита на правата на човека, София, 2003
   
3. 
   Дюи, Д. Как мислим, София, 2002
   
4. 
   Локк, Д. Два трактата о правлении. Вж. Д. Локк. Соч. в трех томах. Т. 3
   
5. 
   Кант, И. Критика на практическия разум. София, 1974
   
6. 
   Ролс, Д. Теория на справедливостта, София, 1998
   
7. 
   Ролс, Д. Политическият либерализъм, София, 1999
   
8. 
   Торбов, Ц. История и теория на правото. София, 1992
   
9. 
   Хабермас, Ю. Морал, право и демокрация, София,
   
10. 
    Андонов. А. Право. Вж. Етика и право. Н. Видева, П. Горанов, А. Андонов. ИК "Минерва". София, 2002
    
11. 
    АБВ на демокрацията. Въведение в пазарната икономика и политическата демокрация. Център за изследване на демокрацията. София, 1995
    
12. 
    Конституция на Република България. 12 юли 1991
    
13. 
    Конвенция на ООН за правата на детето. 20 ноември1989
    
14. 
    Всеобща декларация за правата на човека. 1948
    
15. 
    Международен пакт за икономическите, социалните и културните права.
    
16. 
    Международен пакт за гражданските и политическите права
    
17. 
    Рамкова конвенция за защита на националните малцинства. Страсбург, ноември 1994
    
18. 
    Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Изменена и допълнена от Протокол № 11, придружена от Допълнителния протокол и Протоколи №4,6,7
    
19. 
    Закон за народната просвета. Обн. ДВ бр. 86 от 18. 10. 1991 г.
    
20. 
    Типова длъжностна характеристика за длъжност учител. Утвърдена от Колегиума на Министерството на образованието и науката, 11 юли 1998 г.