ПРЕДМЕТНА ОБЛАСТ НА СОЦИАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ

2. ПРЕДМЕТНА ОБЛАСТ НА СОЦИАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ

Взаимоотношенията на социалната психология с общата психология и социологията. Проблема за социологическата и психологическата ориентация на социалната психология. Взаимоотношенията на социалната психология с другите поведенчески науки.

Методологически равнища на социалнопсихологическото изследване. Емпиричните факти и социалнопсихологическата теория. Прогреса в изследователската методология и промените в теоретичните граници на социалната психология.

Определения за социализация. Механизми за социализация. Доминиращи фактори за социализация на личността. Дискусията за времевите граници на процеса социализация. Проблемът за ресоциализацията.

Понятие за социална адаптация. Механизми на социалната адаптация. Разновидности на адаптационния процес. Конфликтни проблеми в процеса на адаптацията. Психични и социални ефекти на неадаптацията.

Дефиниране на социалната роля. Ролев репертоар на личността. Езикът на ролевата теория. Социални роли и всекидневно поведение. Типология на ролевите конфликти. Социален контрол върху ролевото поведение. Промяната на социалните роли.

Исторически корени на предразсъдъчните отношения. Предразсъдъците в културните норми на обществото. Предразсъдъците и идеологията на дискриминацията. Моралното отрицание на дискриминационната практика. Неформални и институционални стратегии за преодоляването на предразсъдъците.

Понятие за социална нагласа. Възникване, структура и функции на социалните нагласи. Социални нагласи и поведение. Измерване на социалните нагласи.

Социално влияние и поведенчески промени. Определения за конформизъм и социално подчинение. Личностни и социални фактори за конформизъм и социално подчинение. Експериментална верификация на конформизма и социалното подчинение. Социалните ефекти на конформизма и социалното подчинение.

Определение за агресия. Разновидности на агресивното поведение. Теоретични подходи за обяснение на агресията: биологично обяснение на агресията; етологично обяснение на агресията; хипотезата фрустрация агресия; подходът на социалното учене. Стратегии за редукция и ограничаване на агресивното поведение.

Понятие за просоциално поведение. Социалната потребност от просоциално поведение. Теоретични подходи към просоциалното поведение. Експериментиране в областта на просоциалното поведение. Обучение в просоциално поведение.

Личността и събитията в процеса на социалния живот. Миналите събития в индивидуалните и колективните спомени. Събитията в контекста на всекидневието. Очакваните събитие като личностна ценност. Стремежът за забавяне на бъдещите събития. Неизбежните събития. Социални събития и личностна биография.

Социалнопсихологическото обяснение на възникването и устойчивостта на социалните норми. Социалнопсихичните механизми в нормативната регулация на човешкото поведение. Личностни и социокултурни фактори за промяната на нормативното поведение. Психичната власт на интернализираните социални норми. Нормите и стереотипите на индивидуалното и груповото поведение.

Културата и Аз-ът. Аз-ът като познавателна структура. Някои нерешени въпроси – къде е “истинският” ни Аз. Аз и поведение. Динамика на себепредставянето: себепредставяне и управление на впечатленията; подходи към “договарянето” на Аз – образа. Психологически пол, Аз и общество: полови Аз-схеми; теорията на Д. Бем за половите схеми; теорията на Х. Маркус за Аз-схемите; полови стереотипи.

Познание и контекст. Атрибуции и обяснения. Атрибуции: резултати и приложения. Точност, уклон и грешки в социалното познание: два подхода към грешките – недостатъци или предимства?; примери за някои уклони в социалните преценки: убеждения и очаквания; евристики – репрезентативност, наличност; корекции на илюзиите; фалшив консенсус; самоизпълняващи се пророчества.

Понятие за етогеника. Опитът да се синтезират теориите на Фройд и Маркс. Съдържание и граници на предметната сфера. Методологически позиции и теоретични перспективи. Статусът на етогениката в историята на социалнопсихологическото познание.

Приятелство: избор на приятели; процесът на сближаване между приятелите. Романтично привличане и любов: търсене на партньор; сексуална близост; неудовлетворителни любовни отношения. Самота. Брак: външен натиск; личностни характеристики на партньорите; способност за общуване; оценка на печалбите и загубите.

Ситуативната теория. Атрибуцията. Дисонанса. Справедливостта и вярата в един справедлив свят. Социалната когниция. Различията в детерминантите на социалното поведение: факторите на средата и факторите на личността; експерименталната илюстрация на двете тенденции.

Общуване и социалнокултурен контекст. Комуникативна страна на общуването. Интерактивна страна на общуването. Перцептивна страна на общуването. Формално и неформално общуване. Динамика на общуването в процеса на всекидневието.

Съотношението между социологическия и социалнопсихологическия подход към групите. Типология на социалните групи. Процесите на формиране, развитие и разпадане на групите. Динамика на вътрешногруповите взаимоотношения. Социалнопсихологически перспективи при изследването на групите.

Обществено – исторически рамки на социалната психика. Социална и социалнопсихична промяна. Фактори за промяната в социалната психика. Съпротивителни сили срещу промяната в социалната психика. Емпиричен подход към промените в социалната психика.

Социализиращата функция на масовите комуникации. Медийното влияние върху конструирането на социалните нагласи и предразсъдъците. Социалните представи в “голямото общество” и възприемането на пропагандните влияния. Масовите комуникации и динамиката на общественото мнение.

Идеите на В. Вунд. Изучаването на езика, митовете и обичаите. Религиозната психика като елемент на народопсихологията. Съотношението между понятията “народопсихология” и “психология на всекидневието”. Националната специфика на народопсихологията.

Социалнопсихологическите идеи в дореволюционна Русия. Периодът на преориентацията на социалната психология в перспективата на марксистката философия и идеология. Мястото на руската социална психология в историята на социалнопсихологическото познание. Съвременната дискусия за развитието на руската социална психология.

Влияние на психологическата школа на В. Вунд. Методологическо и идеологическо влияние на марксизма след петдесетте години на двадесети век. Преориентацията на институционалната българска психология към американските и западноевропейските изследователски школи.

Процесът на възникване. Институционалният статус на европейските социални психолози. Критиката на американската социална психология. Дискусията за изследователската методология. Постиженията в областта на теорията. Съвременните очаквания към развитието на социалната психология.

Териториалност: първичните територии; вторичните територии; публичните територии. Териториалността като подкрепа за социалното взаимодействие. Териториалността като социална организация. Териториалността като източник за групова и лична идентификация. Възприемане на собствената територия: когнитивни карти. Личностното пространство – нашата териториална “капсула”. Нарушаване на личностното пространство.

Основни насоки на приложните изследвания в социалната психология. Социалната психология на здравето, политиката и правото. Социалната психология на формалните и неформалните структури и взаимоотношения. Перспективите на приложните изследвания в социалната психология.

Конфликтите между доминиращите световни религии. Психичната резистентност срещу процесите на глобализацията. Културата на бедността и загубата на управленчески контрол върху протестното поведение. Нестандартните правила на терористичната намеса в политическия и обществен живот. Спадането на доверието към световните лидери и международните институции.

1. 
   Андреева, Г. (1983) Социална психология. София: Наука и изкуство.
   
2. 
   Андреева, Л. (1999) Социално познание и междуличностно взаимодействие. София: Лик.
   
3. 
   Андреева, Л. (състав.) (2001) Социална психология (христоматия). София: Дилок.
   
4. 
   Аргайл, М., Хендерсън, М. (1989) Анатомия на човешките отношения. София: Наука и изкуство.
   
5. 
   Арънсън, Е. (1996) Човекът – „социално животно”. София: Наука и изкуство.
   
6. 
   Величков, А. (2004) Личностната сигурност в големия град. Социалнопсихологически аспекти. София: Албатрос.
   
7. 
   Георгиев, Л. (1999) Критика на етно-националния рационализъм. София: Изд. на Софийски университет.
   
8. 
   Градев, Д. (състав.) Христоматия по социална психология (възникване, предмет, изследователски методи) София: Софи-Р.
   
9. 
   Градев, Д. (2000) Социална психология на масовото поведение. София: Изд. на Софийски университет.
   
10. 
    Градев, Д. (2005) Психология на масите. Основни изследователски ориентации. София: Наука и изкуство.
    
11. 
    Джонев, С. (1996) Социална психология. Том 3, София: Софи-Р.
    
12. 
    Зографова, Й. (1987) Проблеми на агресивността у човека. София: Наука и изкуство.
    
13. 
    Йолов, Г. (1989) Бедствия и масова психика. София: Военно издателство.
    
14. 
    Петкова, К. (2003) Социални нагласи и поведение. София: Изд. Институт по психология- БАН.
    
15. 
    Капферер, Жан-Нюел (1992) Слуховете. Най-старото срество за информация в света. София: Изд. на Софийски университет.
    
16. 
    Коул, М. (2000) Социокултурна психология. София: Дилок.
    
17. 
    Кузьмин, Е., Семенов, В. (ред.) (1979) Социальная психология. Ленинград: Изд. Ленинградского университета.
    
18. 
    Майерс, Д. (1998). Социальная психология. Санкт-Петербург: Питер пресс.
    
19. 
    Московичи, С. (ред.) (1998) Социална психология. Том 1, София: ИК „Женифер-ХИКС”.
    
20. 
    Московичи, С. (ред.) (2000) Социална психология. Том 2, София: ИК „Женифер-ХИКС”.
    
21. 
    Сиймън, Д., Кенрик, Д. (1992) Психология. София: НБУ.
    
22. 
    Стоицова, Т. (1998) Живеем с другите (социалнопсихологически проблеми). София: НБУ.
    
23. 
    Тодорова, Е. (състав.) (1990) Групата и личността в социалната психология: 14 западноевропейски учени. София: Наука и изкуство.
    
24. 
    Тодорова, Е. (състав.) (1990) Идеи в социалната психология. София: Наука и изукство.
    
25. 
    Шихирев, П. (1999) Современная социальная психология. Москва: ИН РАН; КСП; Академический проект.
    
26. 
    Aronson, E., Wilson, T., Akert, R. (1999) Social Psychology. New York: Longmar.
    
27. 
    Baron, R., Byrne, D. (1991) Social Psychology. (Understanding Human Interaction). Boston: Allan and Bacon.
    
28. 
    Bootzin, R., Bower, G., Crocker, J., Hall, E. (1991) Psychology Today. An Introduction. New York: McGraw Hill.
    
29. 
    Hogg, M., Vanghan, G. (2004) Social Psychology. UK: Prentice Hall.
    
30. 
    Williams, W., Sheffe, N. (1989) Exploring Human Society. New York: McGraw Hill.
    

Курсът цели да даде ориентация за теоретичните рамки и главните теми в психологията на развитието на възрастните и стареенето.

Съдържание на дисциплината (анотация и теми)

Дисциплината предлага познания за когнтивното, емоционалното, социалното развитие и личностното израстване през късното юношество; ранната, средната, късната възрастност и стареенето. При характеристиката на възрастовите етапи са използвани евристичните възможности на подхода към цялостната продължителност на живота (Н/е-зрап арргоасИ). Разглеждат се представителни теоретични модели, които отчитат развитието на човешките потенциали на всички фази на жизнения път. В тази перспектива акцентът се поставя както върху универсалните закономерности на възрастовата промяна, така и върху диференциално-психологическите и крос-културни различия в човешкото развитие. Наред с общо-теоретичната подготовка, в семинарите занятия студентите се запознават с методологията и прилаганите методи за верификация на изследователски хипотези за оценка на стабилността и промяната през жизнения път.

Лекционни и семинарни завятия (60+60). Семинарните занятия съобразно тематичния план предвиждат обогатяване на теоретичните познания, подготовка и реализация на изследователски проекти.

1. Исторически и концептуални основания на утвърждаването на психологията на развитието на възрастните като самостоятелна научна дисциплина. Предмет и задачи. Основни идеи и теоретични подходи. Принос към общата теория за развитието.

2. Метамодели за същността на човека и формата на развитийната промяна: механистичен, организмичен, конгекстуално-диалектически метамодел. Измерения и сравнителен анализ.

3. Изследователски дизайни в психологията на развитието през жизнения път: предназначение, възможности и ограничения.

4. Обогатяване на обяснителните възможности на психоаналитичната теория за развитието (Ерик Ериксън). Основни обяснителни понятия. Стадии в психосцоциалното развитие и адаптацията към задачите на развитието през жизнения цикъл. Характеристика на развитийните промени през юношеството, младостта, зрелостта и старостта: позитивни и негативни варианти на решаването на възрастовите кризи. Критична дискусия на теорията.

5. Комплексният подход към "сезоните" в мъжкия и женския живот (В. Ьеутзоп, М. Ьеутзоп). Стадии в развитието на индивидуалната жизнена структура. Полови различия.

6. Личностни и социални предиктори на справянето с кризата на 30-те години и прехода в средата на живота.

7. Теорията за трансформацията на личността през зрелия живот (К. ОоиШ). Характеристика на възрастово-специфичните заблуди и фазите на личностна трансформация през жизнения път.

8. Когнитивното развитие през възрастността. Критичен анализ и реконцептуализация на теорията на Жан Пиаже. Развитие на постформалните операции.

9. Морално развитие. Равнища, стадии и детерминанти в развитието на моралните съждения (Ь. КоЬ1Ьег§). Диференциално-психологическа концептуализация на женското морално развитие (С. ШН§ап).

10. Хуманистична традиция в изследавнето на жизнената биография на личността (СЬ. ВиМег). Номотетичен и идеографичен подход към развитийната промяна. Моделът експанзия-рестрищш, Моделът за целеобразуването и мотивацията за осъществяване на житейската задача; Моделът на базисните жизнени тенденции.

11. Мотивационни теории и критерии за оценка на личностното израстване.

12. Психологично благополучие и преживяването на щастие. Възрастова динамика и влияние върху психичното здраве през жизнения път.

13. Релационната теория за личностното израстване и конструктивната ориентация към бъдещето (7. КиШп).

14. Развитие на близките взаимоотношения. Теорията за привързаността. Влияние на стиловете на привързаност върху интимните отношения: любов и приятелство. Крос-културни различия.

15. Възрастова динамика и предвидими кризи в брачния и родителски жизнен цикъл. Типология на съвременните семейства.

16. Професионално самоопределение и развитие на професионалната кариера. Полови различия в трудовия жизнен цикъл. Психологични предиктори на кризите в професионаланото развитие в преходните периоди на живота.

17. Стабилност и промяна на жизнените ценности и културните модели на поведение. Ефекти на възрастта, социалния пол и етнокултурната принадлежност.

18. Средната възрастност: стабилност, регрес или нов старт в психосоциалното и личностното израстване? Основни дилеми и предиктори за справяне с регреса.

19. Личностна типология и психично благополучие на мъжете и жените през средната възрастност. Симптоми на критическата възраст.

20. Адаптация към нов стил на живот в късната възрастност. Митове и стереотипи за стареенето. Ейджизъм. Теории за стареенето. Физически промени и здраве.

21. Промяна в периодизацията на жизнения цикъл - диференциална специфика на четирите десетилетия на късната възрастност.

22. Характеристика на когнитивните загуби и ресурсите за развитие през третата

възраст и късната възрастност. 23 Психосоциално, личностно развитие и удовлетвореност от живота през третата

възраст и късната възрастност. Добрите новини за третата възраст. 24. Теории за пенсионирането. Фази и диференциални различия.
План на семинарните занятия

1. Понятието възраст в психологията на развитето през жизнения път на човека. Същност и измерения: биологична, социална, функционална, психологична екзистенциална възраст. Възрастови процеси, свойства и стадии.

2. Динамика на развитийната регулация през жизнения път: моделът "Селекция, оптимизация, компенсация" (Р. Ва11ез)

3. Обзор на емпиричните изследвания за детерминантите на развитийната промяна: саморегулация на нормативните и ненормативните жизнени събития.

4. Възрастта като независима променлива в развитийно-психологическите изследавния. Традиционни изследователски дизайни (напречен, надлъжен, диаганален срез): предназначение, възможност и ограничения.

5. Комплексни (последователни) дизайни на развитийно-психологическите изследвания.

6. Същност и компоненти на метапознанието. Диалектическо мислене. Развитие на постформалните операции. Гъвкаво използване на интелекта и изграждане на смислови системи.

7. Проблемът за половата диференциация в его-израстването и стадиите в психосоциалното развитие (Е. Епкзоп). Критична дискусия.

8. Връзки между психосоциалните стадии на идентичността и интимността: емирична верификация на теоретичния модел на Ериксън

9. Теоретично обогатяване и операционализация на конструкта генеративност. Наративният подход в изследването на психосоциалните кризи през зрелостта фап МсАйатз).

10. Ефекти на его-резолюциите в ранните години на жизнения цикъл върху генеративността и социалната интеграция през средната възрастност. Преглед на новите идеи в съвременните изследвания на теорията на Е. Ериксън.

11. Характеристика на възрастово-специфичните заблуди и фазите на личностна трансформация през късното юношество и младостта: "разпукване на капсулата на безвремието" (К. ОоиИ)

12. Субективни промени в средата на живота (К. ОоиИ). Полови различия в процесите на личностна трансформация. Субективното светоусещане след 50-те години.

13. Задачи на развитието през началната фаза на ранната възрастност (В. Ьеутзоп). Развитийна функция на младежките мечти. Полови различия.

14. Значение на моралното развитие. Влияние върху регулацията на поведението и справянето с негативни жизнени събития.

15. Развитийна промяна на времевата перспектива на личността: мотивационно съдържание и обхват на жизнените цели. Крос-културни различия.

16. Развитие и възрастова промяна на интимните отношения. Теоретични модели за любовта.

17. Емпирична верификация на типологичните вариации в саморегулацията на личността и психичното благополучие през прехода в средата на живота (К. Не1§оп)

18. Стабилност и промяна на личността: подходът на чертите.

19. Промяна на инволютивните и дефицитни модели за късната възрастност. Типове стареене.

1. 
   Ананиев, Б. Г. Човекът като предмет на познанието. София. "Наука и изкуство". 1976
   
2. 
   Андрееева, Л. Социално познание и междуличностни взаимодействия. София. 1998
   
3. 
   Аргайл, М.; Хендерсън М. Анатомия на човешките отношения. София. Наука и изкуство. 1988
   
4. 
   Бернс, Р. Я-концепция и воспитание. М. 1986
   
5. 
   Берън, Р., Грациано, У. Междуличностно привличане и любов. В: Христоматия, Социална психология. 2001
   
6. 
   Градев, Д. Събитията в жизнения път на личността. С. 1990
   
7. 
   Гейл-Шихи, Возрастнме кризисш. Ступени личностного роста. Ювента.
   

8. 
   Ериксън, Е. Идентичност: младост и криза. Встъпителна студия и под редакцията на Х. Силгиджиян. София. Изд. "Наука и изкуство". 1996
   
9. 
   Ериксън, Е. Жизнен цикъл. В кн. Социология на личността. Съст. Л. Николов и Л. Деянова. София. Изд. "Наука и изкуство". 1990
   
10. 
    Ериксон, Е. Жизненньш цикл: зпигенез идентичности. В кн. Психология личности. Т. 1. Хрестоматия. Редактор-составитель Д. Я. Рейгородский. Самара: Изд. дом "Бахрах". 1999
    
11. 
    КлайнкеД. Справяне с предизвикателствата в живота. София. Наука и изкуство. 1999
    
12. 
    Иолов, Г. (ред.). Третата възраст. Самочувствие. Активност. Жизнена позиция. София. 1982
    
13. 
    Крайг, Г. Психология развития. Серия "Мастера психологии". 7-ое международное издание. Изд. "Питер". Санкт-Петербург. 2000
    
14. 
    Маринова, Е. Жан Пиаже - двата морала. 1998.
    
15. 
    Массен П., Конгер Дж., Каган Дж., Гивидц Дж. Развитие личности в среднем возрасте. В кн. Психология личности/ Тексти. М. 1982
    
16. 
    Петров, Игнат. Стареене на психиката. Научен обзор. МА - център за научна информация по медицина и здравеопазване с централна медицинска библиотека. София. 1978
    
17. 
    Сельченок, К. В. Психология возрастних кризисов: Хрестоматия. Харвест.
    

18. 
    Силгиджиян, Х. Аз-концепция и психосоциална идентичност. Жизненият преход към зрелостта. Унив. изд. 1998
    
19. 
    Силгиджиян,Х., Времеви хоризонт и жизнеспособност в третата възраст и късната старост. Год. на СУ. 1989
    
20. 
    Силгиджиян, Х., Карабельова, С., Герганов, Е. Подобни и различни в рамките на българската култура. Резултати от представително изследване на ценностите и културните практики в България. Годишник на СУ, кн. Психология, том 96. София. Университетско издателство, с. 5-74 /под печат/
    
21. 
    Силгиджиян, Х., Карабельова, С., Герганов, Е. Културна идентичност и ценностни избори в контекста на всекидневното поведение. Годишник на СУ, кн. Психология, том 94-95. София. Униреситетско издателство. 2003. с. 5-51
    
22. 
    Фройд, 3. Въведение в психоанализата. С. 1990
    
23. 
    Фройд, 3. Отвъд принципа на удоволствието. С. 1990
    
24. 
    Христова, Х. Задачи на развитието и личностни трансформации през младостта. Годишник на СУ "Се. Климент Охридски". Книга Психология. Том 90. 2001
    
25. 
    Юнг, К. Г. Избрано. Книга първа. Изд. ЕВРАЗИЯ-АБАГАР. Плевен. 1993
    
26. 
    Baltes, P. B., Staudinger, U. M., Lindenberber, U. Lifespan psychology: Theory and application to intellectual functioning. Annual Review of Psychology, 50, 1999, pp. 471-507
    

25. 
    Baltes, P. B., Reese, H. W., et Lipsitt, L. P. Life-span psychology. Review of Psychology, 31,1980, pp. 65-110.
    
26. 
    Buhler, Ch., and Massarik, F. The course of human life: A study of goals in humanistic perspective. New York: Springer. 1968
    
27. 
    Barnett, R. Ch.; J. Sh. Hyde. Women, men, and family. American psychologist. 56, 2001, pp. 781-796
    
28. 
    Bartholomew, K. & Horowitz, L. M. Attachment styles among young adults: A test of a four-category model. Journal of Personality and Social Psychology. 61, 1991pp. 226-244
    
29. 
    Bowlby, J. Attachment and loss: Attachment. New York: Basic Books. 1982
    
30. 
    Brainerd, C. J. Piaget: A centennial celebration. Special Section. Psychological Science, vol. 7, N 4, July 1996
    
31. 
    Durkin, K. Developmental social psychology: from infancy to old age. Blackwell Publ. 1995
    
32. 
    Feeney, Brooke C., and Nancy L. Collins. Predictors of caregiving in adult intimate relationships: An attachment theoretical perspective. Journal of Personality and Social Psychology, Vol. 80, N. 6, 2001, pp. 972 - 994
    
33. 
    Gould, R. Transformations: growth and change in adult life. New York. Simon andSchuster. 1978
    
34. 
    Gould, R. The phases in adult life: A study in developmental psychology. American Journal of Psychiatry. 129: 5, 1972, pp. 521-531
    
35. 
    Helson, R. and S. Srivastava. Three paths to adult development: Conservers, Seekers, and Achievers. Journal of Personality and Social Psychology, Vol. 80, N. 6, 2001, pp. 995-1010
    
36. 
    Horst, R. Reexamining gender issues in Erikson's stages of identity and intimacy. Journal of Counseling and Development, Vol.73, Jan./February 1995
    
37. 
    Kittel, D. A comparison of the evolution of men's and women's dreams in Daniel Levinson's theory of adult development. Journal of Adult Development, Vol. 5. N 2, 1998, pp.105-115
    
38. 
    Lachman, M. E. (Ed.). Handbook ofmidlife development. New York: Wiley. 2001
    
39. 
    Levinson, D. et al. The seasons of man's life. New York: Ballantine. 1978
    
40. 
    Levinson, D., and Levinson, J. The seasons of woman's life. Ballantine Books. 1997
    
41. 
    McAdams, D.: de St Aubin, Ed, and E. Mansheld. Stories of commitment: the psychosocial construction of generative lives. Journal of Personality and Social Psychology. Vol. 72, 3, 1997, pp. 678-694
    
42. 
    Markstrom, C. A. and H. K. Kalmanir. Linkages between psychosocial stages of identity and intimacy and the ego strengths of fidelity and love. Identity: An International Journal of Theory and Research, 1 (2), 2001, pp. 179 -196)
    
43. 
    Moraglia, G. C. G. Jung and the psychology of adult development. Journal of Analytical Psychology. Vol. 39, 1994, pp. 55-75
    
44. 
    Rybach, J. M, Roodin, P. A., and J. W. Santrock. Adult development and aging. Wm.C. Brown Publ. 1991
    
45. 
    Ryff, C., and Singer, B. Psychological well-being: Meaning, measurement, and implication for psychotherapy research. Psychotherapy and Psychosomatic*, 65, 1996, pp. 14-23
    
46. 
    Ryff, C. Adult personality development and the motivation for personal growth. Advances in Motivation and Achievement. Vol. 4. 1985
    
47. 
    Simpson, J. A. Influence of attachment styles on romantic relationships. Journal of Personality and Social Psychology. Vol. 59, 5, 1990, pp. 971 - 980
    
48. 
    Slater, Charles L. Generativity versus Stagnation: An elaboration of Erikson's adult stage of human development. Journal of Adult Development, Vol. 10 Issue 1, Jan. 2003, pp.53-65
    
49. 
    Staudinger, U. M. and M. Pasupathi. Correlates of wisdom-related performance in adolescence and adulthood: age-graded differences in "paths" toward desirable development. Journal of Research on Adolescence, 13 (3), 2003, pp. 239 - 268
    
50. 
    Stauduinger, U. M. and U. Lindenberber (Eds.). Understanding human development: Dialogues with lifespan psychology. Dordrecht, Netherlands: Kluwer. 2003
    
51. 
    Wrosch, C. and A. M. Freund. Self-regulation of normative and non-normative developmental challenges. Human Development, 44, 2001, pp. 264 - 283
    

Студентите трябва да имат познания по психология на личността и социална психология.

Курсът има за цел да положи теоретико-методологическите основи за изучаване на човешката страна на организацията и да формира знания и практически умения за изследване на организационните феномени, за управление на организационното взаимодействие, за диагностика на организационното развитие.

Учебното съдържание е обособено в осем основни тематични раздела, като конкретните проблеми се разглеждат в 45 отделни теми. Този курс дава информация на студентите за класическите и съвременни организационни теории, запознава ги със строежа на организациите, с тяхното функциониране и развитие, с начините за ефективното им управление, формира знания и умения за решаване на всички организационни проблеми от психологическо естество.