Увод в психологията
Изтегляне 1.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Анотация на семинарните занятия
Тематичен план1. Предмет на консултативната психология 2. Психодинамичен подход на консултирането 3. Гещалт-подход на консултиране 4. Транзакционен анализ 5. Клиент-центриран подход на консултиране 6 . Когнитивен подход на консултиране 7. Поведенчески подход на консултиране 8. Консултативни умения 9. Консултативен процес 10. Групово консултиране 11. Семейно и съпружеско консултиране 12. Консултиране при криза 13. Консултиране в детска възраст 14. Консултиране в юношеска възраст 15. Консултиране в напреднала възраст Цели на курса В общ план, курсът има за цел за запознае студентите психолози с теоретичната основа на психологическото консултиране, което да осигури адекватна подготовка за овладяване на по-частните аспекти на тази дейност-отнасящи се до отделните консултативни подходи и консултативни умения, както и до специфичните й области на приложение- като съпружеско и групово консултиране Анотация на дисциплината Обърнато е специално внимание на концептуализирането на различията на психологическото консултиране по отношение на други сходни дейности от областта на психологическото подпомагане. С оглед на практическата насоченост на дисциплината, тематичното съдържание е обогатено с детайлно разглеждане на ролята и функциите на консултанта в съответната област на приложение на консултирането, както и на качествата му на личност и професионалист, с цел да бъдат подтикнати към самоизследване онези, които възнамеряват да практикуват в тази област . Анотация на семинарните занятияСеминарните занятия по консултативна психология са насочени към задълбочаване на теоретичните знания и практическите умения в областта на психологическото консултиране.Обхванати са теми с основно приоритетно значение по отношение на тази област,каквито са - подходите, процеса, и уменията, в по-общ, и в по-частен,свързан с възрастта аспект. Като основен метод на обучение се използва дискусионния,без да се пренебрегва, в определени случаи, и лекционната форма - за целите на разширяване на знанията по теми с теоретичен характер.За усвояване на практическите умения се използват методи за себепознание от студентите, необходимо за успешното им функциониране в ролята на консултанти, както и такива- за развитие на способността за справяне с конкретни случаи от консултативната практика.
Предварителни изисквания: няма Цели на курса: Съдържание на дисциплината (анотация и теми): курсът е съобразен със спецификата на студентите, които имат за обект на изучаване човека. Ето защо в курса са привлечени различни философи за разглеждане на основни противоречия, засягащи такива страни от човека като: тяло и душа, човек – животно, проблемът за пола, съзнателно – безсъзнателно, Човек – Бог. Курсът е два семестъра с хорариум 60 часа лекции и 30 часа упражнения. Тематичен план: 1. Предмет и методи във философията при изучаване на човека 2. Проблемът тяло - душа във философията. 3. Ракурсите на тялото - физиономиката на човека 4. Модусите на човешката душа – страхът 5. Видове, форми и преодоляване на страха 6. Любовта, самотата и болката в човешкото поведение 7. Вярата и надеждата в човешкото поведение 8. Проблемът за пола във философията 9. Символика на мъжкото и женското начало във философията 10.Проблемът човек - животно във философията 11. Агресивност, алтруизъм, ритуализация 12.Ролята на функционалната асиметрия на мозъка в поведението на човека 13.Проблемът съзнателно и безсъзнателно във философията . 14.Зигмунд Фройд. 15.К.Юнг
16.А.Адлер 16.К.Хорни, В.Франкъл, В.Райх 17. Проблемът за живота във философията 18.Борбата за приоритет между тялото и душата 17.Проблемът човек -животно във философията. Двойствената природа на човека. 18. Проблемът Човек – Бог във философията. 19. Проблемът за живота във философията. 20. Човек, индивид, личност 21. Териториалност, доминиране и алтруизъм. 22.Мястото на човека в съвременния свят. 23. Различни изследователски програми за природата на човека. 24.Ролята на етологията и социологията в поведението на човека. 25. Ролята на функционалната асиметрия на мозъка в поведението на човека.
Предварителни изисквания Цели на курса Предназначението на курса е да запознае студентите с развитието на философията във връзка с развитието на психологията. Включително след нейното отделяне от системата на философското знание във втората половина на ХIХ в. Съдържание на дисциплината (анотация и теми) Предназначението на курса е да запознае студентите с развитието на философията във връзка с развитието на психологията. Включително след нейното отделяне от системата на философското знание във втората половина на ХIХ в. Тематичен план 1. Философия и история на философията. 2. Възникването на философията в Древна Гърция: Милетска школа и Хераклит. 3. Италийска философия: Питагорейски съюз и Елейска школа.
4. Атомизъм /Левкип, Демокрит/. 5. Антропологичната насока в древногръцката философия - софистите и Сократ. 6. Философията на Платон. Учение за душата. 7. Философията на Аристотел. Учение за душата. 8. Философията на елинизма. 9. Неоплатонизъм. 10. Основни проблеми в западноевропейската философия. Метафизическото учение за душата. 11. Философия на възраждането. 12. Английският материализъм на 17 век /Ф.Бейкън и Т.Хобс/
13. Учението за метода, метафизиката и психологията на Р.Декарт. 14. Проблемът за субстанцията /Б.Спиноза и Г.Лайбниц/. Учението за несъзнаваното. 15. Английската емпирична философия /Дж.Лок, Дж.Бъркли, Д.Хюм/. Асоциативната психология. 16. Критическата философия на Кант. Психологически идеи.
17. Философията на Й.Г.Фихте и Ф.В.Й.Шелинг. Учение за съзнанието. 18. Философията на Г.В.Ф.Хегел. Концепцията за развитието на съзнанието. 19. Антропологичният материализъм на Л.Фойербах. 20. Към Маркс и марксовата традиция във философията. Психологията на дейността. 21. Неокантианство. Влияние върху психологията на ХХ век. 22. Философията на живота /В.Дилтай, Фр.Ницше, А.Бергсон/ 23. Единството на философията и психологията в психоана- лизата /З.Фройд, Н.Г.Юнг, А.Адлер, Е.Фром/. 24. Феноменологията на Е.Хусерл. Феноменологичният ме- тод в психологията. 25. Прагматизмът /Ч.Пиърс, У.Джеймс, Д.Дюи/. Прагмати- ческата психология. 26. Позитивистичната насока във философията. Влияние върху психологията. 27. Екзистенциализъм. 28. Философската херменевтика. План на семинарните занятия Препоръчителна литература 1. Антична философия. С., Наука и изкуство, 1977. 2. Антология по средновековна философия. С., Наука и изкуство, 1986. 3. Европейска философия ХVII-ХIХ век /Антология/. Част I, II.С., Университетско издателство “Св.кл.Охридски”,1994,1998. 4. Асмус, В.Ф. Античная философия. Высшая школа, 1976. 5. Радев, Р. История на античната философия. ЧастI, II, С., 1981,1983 6. Радев, Р., Панова, Е., Велики философи, ч.I, изд. Наука и просвета, 1999 г. 7. Панова, Е. Основни проблеми във философията от Бейкън до Маркс. С., Наука и изкуство, 1974, 1987. 8. Гулыга, А.В.Немецкая классическая философия. М., Мысль, 1986. 9. Russel, В. A, History of Western Philosophy, 1946 /бълг. прев., изд-во “Хр.Ботев”.
Предварителни изисквания Студентите да имат основни познания по етика и философия. Цели на курса Студентите да обогатят етическата си култура и да придобият конкретни и специални знания и умения за решаване на морални проблеми и преодоляване на морални конфликти в житейската и професионална практика. Съдържание на дисциплината (анотация и теми) Курсът по етика има за съдържание представянето на европейските традиции в етиката като философия на морала през различни исторически периоди – от античността до съвременността. Акцентът е върху трансформацията на етиката от морална философия в приложно знание за практическите нужди на човешкото всекидневие и нейните интегративна функция и възможности като интердисциплинарна област, в рамките на която стават приложими и верифицируеми достиженията на поведенческите науки. Теми
Препоръчана литература Аристотел. Никомахова етика, С., 1993 Вебер. М. Протестантската етика и духът на капитализма, С.1993 Минева С. Аморалното 2, С.2002 Спонвил, Андре-Конт. Малък трактат за големите добродетели, С., 1999 Фром Е. Човекът за себе си, С.1995 Бергсон А. Двата източника на морала и религият,. С., 1993 Кант И. Основи на метафизиката на нравите, С.1974 Лаерций Д. Животът на философите, С. 1985 Киркегор С. Философски трох,. С., 2003 Сартр Ж.-П. Екзистенциализмът е хуманизъм Сенека. Избрани диалози С.1987 Ницше Фр. Залезът на боговете, С., 1992 Шопенхауер А., Афоризми за житейската мъдрост Encyclopedia of Applied Ethics, Copyright by Academic Press, 1998 Kuhse H. Singer P. A Companion to Bioethics, Oxford 1998
Предварителни изисквания Цели на курса Курсът по “ФОРМАЛНА ЛОГИКА” е методологически. В него студентите се запознават с основните закони и правила на логическата мисъл, необходимо за тяхното ясно критическо отношение към собственото мислене и към разсъжденията на другите, което е и задължителна предпоставка за ориентацията на бъдещите млади учени във всяка теоретична постройка. Съдържание на дисциплината (анотация и теми) Курсът е само въведение в обширната логическа проблематика и е предназначен да подпомогне студентите в изучаването основите на тази наука. Тематичен план 1. Предмет на логиката. Обяснява се спецификата на логическото и се набляга въпху изясняване разликата между правилност и истинност, логика и гносеология.
на философията и науката в Антична Гърция. Изучават се наченките на теоретично осмисляне на логическото мислене. Набляга се върху Аристотеловото систематизиране на логич. знания и възникването на логиката като наука.
изказванията. Логика и език. Дават се знания за фундаменталните логически принципи. Навлиза се в същността на двойствената действителност на мисленето.
сред другите логически форми. Изучават се начините за разкриване съдържанието и обема на понятието, както и различните класификации.
съждението и ролята му в структурата на изводите. Изучават се разнообразните видове, формирали се исторически в различните класификации.
на всяко умозаключение и се изучават видовете умозаключения, групирани в различни класификации.
се изводите по логическия квадрат. Дават се знание за разнообразните логически операции с една предпоставка. Студентите се упражняват да правят изводи, да откриват грешките в неправилно построени умозаключения.
подробно като своеобразен център на логическата наука. Изучава се както в исторически аспект, а именно, силогистиката на Аристотел, така и в теоретичен, като се набляга на многообразието от модуси и на правилата за извод. Студентите се упражняват да извършват силогистически изводи.
се всички изводи, при които опосредяването става без среден термин. Изучават се техните правила.
връзката на доказателството с теорията на умозаключението. Изучава се опровержението като вид доказателство. Разглеждат се правилата и възможните грешки. Студентите се упражняват да откриват грешки и да ги свързват с нарушените правила.
план. Студентите учат за възникването на индукцията в контекста на Новото време. Те се запознават с индуктивните методи на Бейкън и Мил. Анализират се възможностите и мястото на индукцията в съвременното научно познание.
Изучава се особеният символен език на съждителната логика, законите и специалните правила за извод. Студентите се учат да строят истинностни таблици и да правят изчисления на сложни изказвания (трансформации на формули).
се запознават с езика, даващ възможност за разкриване структурата на простите изказвания и тяхната квантификация. Правят се много упражнения за боравене с формулите на предикатното смятане.
на този значителен дял от съвременната логика. Анализиране на логическите парадокси.
Представят се различните възгледи за природата на отношенията. Изучават се характеристиките на отношенията: симетричност, рефлексивност, транзитивност. Правят се упражнения за анализиране на различни конкретни отношения.
за основните системи на некласически логики. Студентите се запознават с Тризначната логика, с модалната, деонтичната и еротематичната логики. Упражняват се да изчисляват изрази със съждителни променливи с три логически стойности.
Предварителни изисквания Цели на курса Учебната дисциплина “Методика на обучение по психология и философските дисциплини” има за цел да запознае студентите с основните въпроси на преподаването и усвояването на психологията и философските предмети в средното училище. Главна цел на хоспитирането е да се осмисли и затвърди теоретичната методическа информация и да се изградят конструктивни умения у студентите за неиното прилагане в реални училищни условия. Освен това упражненията и текущата практика ще съдействат за формиране и развиване у студентите на необходими за бъдещия учител умения: да формулират точно целите на урока, да подбират и определят обема на учебния материал, по-ефективно да подбират най-уместната система от методи и похвати, да обосновават свои варианти за решаване на разискван проблем и т.н. Чрез методически анализ на наблюдаваните уроци и провежданите дискусии със студентите, в които изразяват лични позиции, чрез изнесените от тях в края на семестъра първи самостоятелни уроци ние допринасяме за повишаване на чувството им за професионален дълг и гражданска отговорност. Преддипломната педагогическа практика цели прилагане, усъвършенстване на вече получените теоретични и практически знания и умения. Съдържание на дисциплината (анотация и теми) Темите от лекционния курс са своеобразно надграждане над специалната и педагогическа подготовка на студентите. Полагат се основите на университетската методическа подготовка. Съдържанието на курса обхваща система от основни понятия, въз основа на които се описва, обяснява и построява учебно-възпитателната практика по тези учебни предмети в средните училища. От определени теоретични и експериментални положения се извежда система от приложни знания като основа за професионалната подготовка. Паралелно с лекционния курс се провеждат хоспитиране в училище и текуща практика. Педагогическата текуща практика приключва с ИЗПИТ. Тематичен план Тема 1. Методиката на обучение по психология и философските дисциплини в училище. Образователни традиции. Съдържание, цели и задачи на методиката. Връзки на Методиката на обучение с другите науки. Значението й за учебната практика. Тема 2. Същност на учебния процес по философските учебни предмети в СОУ - основни компоненти и съществени признаци. Усвояването на знанията - психологическа страна на ученето. Компоненти на усвояването и методически изисквания към тях. Взаимодействие между учебен процес и урок. Тема 3. Организация и планиране на обучението по психология и философските дисциплини. Учебен план и учебни програми. Годишно разпределение на учебното съдържание и методическа разработка на урока. Тема 4. Училищните учебници по философия и психология - структура, стандарти, противоречия, обоснованост и разнообразие на педагогическите модели. Тема 5.Основни стандарти за учебно съдържание по психология, логика, етика,философия и право: ядра на учебното съдържание и стандарти (знания,умения,отношения). Структура и съдържание на всяка една дисциплина. Тема 6. Цели и задачи на обучението по психология. Връзката й с другите философски дисциплини. Познавателно и развиващо значение. Тема 7. Цели и задачи на философските учебни дисциплини. Особености на учебното им съдържание. Ролята и значението на философското образование. Тема 8. Урокът - основна форма на обучение. Видове уроци в зависимост от съотношението в дейността на учителя и учениците. Ролята и значението на семинарния урок. Методически изисквания към организацията и провеждането на урока. Тема 9. Функции на системата от дидактически принципи в обучението по психология и философските дисциплини. Методически изисквания към принципите за научност, системност, съзнателност и активност, връзката на теорията с практиката, с действителността. Тема 10. Методи и похвати в обучението по психология и философските дисциплини. Методически изисквания към методите на преподаване. Тема 11. Формиране на научните понятия в учебния процес. Анализ на взаимното проникване между процеса на усвояване на система от знания и умения и процеса на формиране на научни понятия. Етапи в работата на учителя по формиране на понятията. Методи и похвати. Ролята на междупредметните връзки. Тема 12. Интегралният подход и неговото приложение в учебния процес. Ролята на междупредметните връзки при формиране на понятията и усвояване на знанията. Методически пътища за тяхното реализиране. Тема 13. Методика на организацията и провеждането на самостоятелната работа в учебния процес по психология и философските дисциплини. Видове самостоятелна работа, приоритетни за отделните философски дисциплини. Тема 14. Тексът в обучението по философските дисциплини - методически приоритет. Методически модули (за учителя) за работа с текста, думите, композиционна структура, редактиране, интерпретиране, създаване. Тема 15. Проблемното обучение - структура и основни категории. Методически пътища за реализация на проблемна ситуация. Тема 16. Мястото и ролята на учителя в учебно-възпитателния процес.
Тема 1. Фундаменталност и системност в психиката. Тема 2. Възникване на психиката. Тема 3. Сложност и системност в организацията на психиката. Тема 4. Структура на познавателната система. Тема 5. Психични процеси. Тема 6. Психични свойства. Тема 7. Система на личността. Тема 8. Аксиатика. Тема 9. Съзнание. Тема 10. Норма и патология.
Анотация: Курсът е задължителен за придобиване на учителска правоспособност и има за цел да запознае студентите с инструментариума, който се използва за аудиовизуални презентации в училище. Обръща се особено внимание и на извънучилищните електронни медии, на компютърните методи и програмираното обучение. Изготвянето на дидактически материали за аудиовизуален наглед, начинът на тяхното представяне в училище, приложението на емпиричните методи във философията и психологията във връзка с информационните технологии образуват основен акцент в дисциплината. Приложение намират методи за обективно измерване и оценяване на знанията чрез дидактически тестове. Тестовете констатират също така качеството на преподаването, на учебните програми, определят учебната мотивация на учениците; в този смисъл дават теоритечните постанавки за приложение на информационни технологии в образованието. Изследването на рецептивни процеси, нагласи и отношения с използване на анкетния метод определя следващия кръг от проблеми, които се подпомагат при използване на информационни технологии. Учебно съдържание: Лекции
1. Традиционни аудиовизуални технологии 1.1. Обикновени аудиовизуални средства и дидактически материали, видове и класификация според предназначение, конструкция и форма. -1 ч. 1.2. Светлинни (екранни) средства и дидактически материали за статична прожекция. Видове статична прожекция. Технология на визуалния наглед. -1 ч. 1.3. Технологии и дидактически материали за звуково онагледяване. Устни анкети и интервюта - приложение в учебната практика. - 1 ч. 1.4. Кинопрожекцията в урока по философия. Дидактически материали за динамична прожекция, видове, приложение. Учебни кинофилми. - 1 ч. 2. Съвременни аудиовизуални технологии в образованието 2.1. Видео-методи - средство за научно изледвание и дидактически материал. - 1 ч. 2.2. Видеокомпютърни системи, програмирано обучение. - 1 ч. 2.3. Мултимедия. Дидактически материали и средства за самоподготовка на СВ-КОМ. Енциклопедии, хронологии и визуални албуми. - 1 ч. З. Информационните технологии и дидактическите тестове по философия 3.1. Констативна информационна функция на тестовете. Видове тестове и приложението им в учебната практика. - 1 ч. 3.2. Компютърен анализ на тестовите резултати. Качества на теста, надеждност и валидност. - 1 ч. 3.3. Методика на дидактическото тестиране и приложение в учебната практика. Изготвяне на писмени и електронни форми на тестови въпросници, инструкции и схеми за проверка на резултатите със средствата на информационните технологии. - 1ч. 4. Информационни технологии и анкетни методи 4.1. Принципна схема за провеждане на изследванията. Инструмент на изследването, качества на инструмента, валидност и надеждност. - 1 ч. 4.2. Фактори с обществена значимост, които оказват влияние върху формирането на нагласи и отношения. Анализ на резултатите от анкетни проучвания с помощта на компютърни програми. - 2 ч. ._ . 5. Методически кабинети. Роля и задачи на кабинета в информационния век, устройство, обзавеждане и поддържане. Комплексно използване на аудиовизуални и информационни технологии. - 2 ч. Литература основна: 1. Тодоров, Ю. Клиометрия. Парадигма, С. 2000 г. 2. Тодоров, Ю. Информационни технологии в образованието. Веда Словена, С. 2000 г. 3. Тодоров, Ю. Количествени методи в историята и нейната дидактика. Унив. изд. "Св. Кл. Охридски", С. 1995 г. 4. Тодоров, Ю. Дидактиката на историята и обективизацията на обучението. История, 1994 г., кн. 4/5, с. 34-48. 5. Тодоров, Ю. Количествени методи за изследване на историческото съзнание. История, 1993 г. кн. 2, с. 33 - 46. 6. Чолаков, К. Учебна техника, С. 1981 г. 7. Манчев, Й. Учебна техника, С. 1985 г. 8. Ганев, С. А. Бъчваров. Ръководство за лабораторни упражнения по учебна техника. С. 1983 г. 9. Ганев, С. Ръководство за лабораторни упражнения по учебна техника. С. 1991 г. 10. Манчев, Й. Обучение и екран. С. 1988 г. 11. Райчева, Л. Монтажът в екранната публицистика, С. 1980 г. 12. Сачкова, Е. Касетни видеомагнетофони, С. 1989 г. 13. Желев, Г. Видеокомпютьрни системи в образованието, С. 1988 г. 14. Радев, Е. (ред.) Информатика. Унив. изд. "Стопанство", С. 1995 г. 15. Мюлер, А. Мултимедия и компютри. "Техника", С. 1995 г. допълнителна: 1. Бижков, Г. Теория и методика на дидактическите тестове, "Просвета", С. 1992 г. 2. ТИтап, Е. (Н§.). Кече ТесЬпо1о§1еп, РНте, УШеоз шк! РиЪН1са1юпеп йлег сНе ро1Шзспе В1Шип§. Вопп 1989. 3. Азълов, П., Ф. Златарова. Текстообработка. Просвета, С. 1994. 4. Азълов, П., П. Кунева. Бази от данни. Просвета, С. 1994. 5. Ни1спт8оп/8ашуег. Сотри1ег8,1пе ГЛег Регзректе. 1гшп, ВозЮп 1990. 6. Кафтанджиев, Х. Визуална комуникация. Изд. "Отворено общество", С. 1996 г. 7. Базили, К., К. Петенати. Виртуалната библиотека. Изд. "Отворено общество", С. 1994 г. 8. Алексиева, Е. Разработване на тестове за проверка и оценка на знания. ЦИУУ, С. 1994 г.
Предварителни изисквания Цели на курса Изучаването на антропологията допринася изключително много за опознаването на дълбоката същност на човека и човешкото. Разбирането на механизмите и етапите на антропогенезата ни помага да вникнем в състоянието на съвременната цивилизация, доколкото корените на глобалните проблеми на модерния човек се крият именно там, в далечните времена на неговото създаване и укрепване. Съдържание на дисциплината (анотация и теми) Лекционният курс по антропология е единствен по рода си в системата на българското висше образование (с термина “антропология” в европейската научна традиция обозначават “физическата антропология”, докато множеството културантропологически направления биват обобщено назовавани “етнология”). Досега са разграничени три основни антропологически дялове: учение за антропогенезата (произхода на човека), морфология на човека и расология. В лекционния курс някои проблеми от морфологията на човека са само бегло споменати; на расологията са посветени само две теми, развивани в рамките на последната лекция; спецификата на специалността налага вниманието да е съсредоточено главно върху учението за антропогенезата. Проследена е историята на антропогенезисните идеи – от легендите и митовете на дограмотните социални общности през постулатите на теологията до научните разработки от последните няколко века. В проблемно-дискусионен план са потърсени отговорите на четири фундаментални въпроса: “Кога, къде, от кого и как възниква човекът?” Отговорът на зададения от лектора пети въпрос “Защо е възникнал човекът?” кристализира в конструкцията на оригинална антропогенезисна хипотеза. Тематичен план I. ВЪВЕДЕНИЕ В АНТРОПОЛОГИЯТА /2 часа/ Антропологията - предмет, характер, методология. Системата на науката и антропологията. За бъдещите направления на антропологията. II. ПРЕДПОНЯТИЙНО РАЗВИТИЕ /2 часа/ Антропологични митове и легенди. Антропологията в първите човешки цивилизации. Космогония, зоогония и антропогония в Древна Гърция. Антропология, анатомия и физиология в Древния Рим. Религията и въведената от Бога космическа йерархия. Теология и антропологически науки в Средновековието. III. СЪДЪРЖАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ /2 часа/ Ренесансът и освобождението на научната мисъл. Произходът на човека в науката на 17 век. Епохата на механицизма / от Монтескьо до Ламетри/. Бюфон, Боне, Еразъм, Дарвин. Биосистематиката на Линей. Катастрофизмът на Кювие. Палеонтология и археология. IV. СЪДЪРЖАТЕЛНО СИСТЕМАТИЗИРАНЕ /4 часа/ Научната антропология (Ламарк,Фогт,Хъксли,Хегел). Дарвиновата обща теория на еволюцията. Дарвиновата теория за произхода на човека. Следдарвинови хипотези (от Уолъс до бул). Трудовата теория на антропогенезата. V. СЪДЪРЖАТЕЛНО РЕЛАТИВИЗИРАНЕ /2 часа/ Съвременни хипотези (Кларк, Поршнев, Матюшин). Последни палеонтологични открития (Р.Лики, Йохансън, Иди, Уайд). Нови антропогенезисни идеи (Лъвджой, Джоли, Уошбърн). VI. ОСНОВНИ АНТРОПОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ /4 ЧАСА/ Място на човека в системата на животинския свят. Концепции за “възрастта” на човечеството. Географската прародина на човека. Основни фактори на очовечаването. VII. ЛОГИКА НА АНТРОПОГЕНЕЗАТА /6 часа/ Човек и животно - принципни различия в адаптацията. Универсализация и специализация - прогрес и регрес. Неспециализираността - гаранция за еволюционно бъдеще. Съдържание и форма. Преход чрез смяна на прехода. Необходимост и случайност в антропогенезата. Начин на живот и локомоторни навици. Бипедията. Еволюцията и принципа на оптималния енергетичен баланс. Енергетичната ефективност на стабилизираната бипедия. Бипедията и новата жизнена стратегия. За пасивността на биологичната “активност”. “Адаптивни” процеси в света на човека. VIII. ТЕХНОЛОГИЯ НА АНТРОПОГЕНЕЗАТА./4 часа/ Оръдийна и квазиоръдийна употреба. Критерии за оръдийна идентификация. Геологична и археологична периодизация. Историческо усъвършенстване на каменните оръдия. Произход и еволюция на съзнанието. Краниология, краниометрия, церебрология. Поява и същност на обществените форми на организация. IХ. АНТРОПОСИСТЕМАТИКА /2часа/ Приматология. Антропоиди и хоминиди. Класификация на австралопитековите форми. Питекантропус, Хомо хайделберггензис, Синантропус. Хомо неандерталензис - находки, класификации, интерпретации. Хомо сапиенс - антропометрични данни, начин на живот, култура. Х. МОРФОЛОГИЯ И РАСОЛОГИЯ /2 часа/ Морфология на човека. Поява и аргументация на расологическите концепции. Класификация на човешките раси. Процесът на расообразуване. Расистки теории. Препоръчителна литература В.П.Алексеев. Становление человечества М.,1984 И.Л.Андреев Произход человека и общества М,1985 Н.Василев Идеи за произхода на човека С., 1990 Човекът - възникване и еволюция ,С., 1991 Г.Матюшин У истоков человечества. М.,1982 М.Ф. Нестурх Происхождение человека М.,1958 Б.Ф.Поршнев За началото на човешката история С., 1981 Я.Я. Рогинский, М.Г.Левин, Анторопология М.,1963 Л.А. Файнберг У истоков социогенеза М., 1980 J Leuria antropology L.,1969 D.R.Pilbeam The Evolution of man. L., 1970 S.L. Washburn, R. Moor Ape into Human Boston-Toronto, 1980 M.H. Wolpoff Paleantropology N.Y., 1980 Harry Nelson, Robert Yurmain Introduction to Physical Antropology, N.Y. 1982
Предварителни изисквания Цели на курса Съдържание на дисциплината (анотация и теми) Тематичен план
План на семинарните занятия Препоръчителна литература Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||