Увод в психологията

1. 
   Предмет на организационната психология. Теории.
   
2. 
   Подходи и равнища на анализ на организациите.
   
3. 
   Видове организации и организационно цели.
   
4. 
   Строеж на организацията.
   
5. 
   Властови отношения и властова структура на организацията.
   
6. 
   Комуникативни процеси в организацията.
   
7. 
   Ефективно управление на организациите
   
8. 
   Организационна динамика
   

1. 
   Методи в организационната психология.
   
2. 
   Организационен дизайн.
   
3. 
   Организационно развитие и организационна промяна.
   
4. 
   Междуличностното взаимодействие в организациите.
   
5. 
   Организационната комуникация.
   
6. 
   Вземане на управленски решения в организациите.
   
7. 
   Мениджърът като организационен лидер: стратегии и стилове на управление.
   
8. 
   Управленски модели: ефективно управление на организациите.
   
9. 
   Привързаност към организацията.
   
10. 
    Съвременни организационни тенденции и перспективи.
    

- Студентите да формират основните понятия на психологическото измерване и оценяване;

- да се изясни и усвои цялостния процес на конструиране на инструмент за измерване в психологията;

- да се формират умения за приложение на най-често използваните психологически тестове в основните приложни сфери: клиничната практика, образованието и трудовата дейност;

- да се формират умения за представяне на резултатите от психологическо измерване на различни адресати;

- да разбират и прилагат деонтологичните изисквания на професионалната дейност, както и спецификата на приложението им в психологическото измерване.

Курсът е методологичен. Той включва четири съдържателни модула: 1) процесът на измерване и конструирането на инструмент за измерване в психологията; 2) разработване на тестове за измерване на постижения; 3) психологическите тестове - специфика, типология, конструиране и използване; 4) приложни аспекти на психологическото тестиране - в клиничната практика, училищната среда, трудовата дейност. В края на круса студентите трябва да могат да прилагат самостоятелно някои видове психологически тестове, както и да разработват самостоятелно различни тестове за постижения.

1. Измерване в психологията. Нива на измерване. Измерване, оценяване, психодиагностика (2).

тестове (2).

18.1. Тестиране при подбор на персонал;

18.2. Тестиране в образованието;

18.3. Тестиране в клиничната практика;

1. Измерването в психологията, нива на измерване, измерване, оценяване и психодиагностика - примери

репертоарни решетки, СД

Модел за личност, С., НИ, 1987

ПСИХОЛОГИЯ НА АНОМАЛНОТО РАЗВИТИЕ
ПСИХОПАТОЛОГИЯ

Код. Наименование на учебната дисциплина Диференциална психология
Титуляр на курса Доц. И. Зиновиева
Вид на дисциплината задължителна	Образователно-квалификационна степен бакалавър
Година на обучение четвърта	Семестър седми
Кредити 4	Хорариум 30 часа лекции и 30 часа упражнения
Форма на обучение редовно	Език на обучението български
Форми на контрол изпит

Да запознае студентите с теоретичните основи на дисциплината, да представи методите за измерване на индивидуалните различия и да изработи умения за интерпретиране на индивидуални данни и представянето им на клиент.

Същност на диференциалната психология: Диференциалната психология изследва индивидуалните различия между хората; факторите, които ги пораждат и методите за адекватното им измерване. Особено внимание се обръща на различията в психологическия статус между големи групи от хора, сред които с най-голяма популярност се ползват различията между половете, различните социални групи в обществото и отделните човешки раси. Сред факторите, които обуславят и поддържат индивидуалните различия, съществено място заемат наследствеността, соиалната среда, социално-класовата принадлежност и културният контекст, в които се развива индивидът.

Възгледите, оформени на основата на диференциално-психологическите изследвания в тези области, могат да въздействат върху перцепцията и стереотипите на обществото. Красноречиви примери в това отношение са междуетническите и междурасовите различия. Възгледите за психологическите различия между големите групи от хора продължават да играят важна роля и в съвременното общество, но акцентите са вече в преимуществата, които тези различия осигуряват на своите носители, като се подчертават преимуществата на всички групи.
Тематичен план

І. МЕТОДОЛОГИЯ.

1. 
   Предмет на диференциалната психология. Исторически бележки. Обособяване на диференциалната психология като теория и обществена практика. Предмет и основни проблеми на диференциалната психология.
   
2. 
   Методи на дифенциалната психология. Класически методи и специфика на прилагането им в диференциалната психология. Специфични методи на диференциалната психология. Нерешени проблеми.
   

ІІ. ИНДИВИДУАЛНИТЕ РАЗЛИЧИЯ.

1. 
   Теории за интелигентността. Индивидуалните различия в интелигентността от гледна точка на психометричната традиция. Психометричен или факторен подход. Отчитане на взаимодействието на интелигентността и средата. Модуларен подход. Теория на Хауърд Гарднър. Когнитивен подход. Триархичен модел на интелигентността на Робърт Стърнбърг. Био-екологичен подход на Стивън Сиси.
   

2. 
   Компоненти на интелигентността, които инициират индивидуалните различия. Структура и функции на интелигентността. Социална интелигентност. Индивидуализация на интелигентността.
   

3. 
   Оценка на индивидуалните различия в интелигентността за практически цели. Свободни от културни влияния тестове за интелигентността. Злоупотреба с тестове за интелигентност. Значение на тестовите стоййности по IQ. Компонентен анализ на интелигентността като алтернатива на тестирането.
   

1. 
   Индивидуалните различия като профил (списък) от черти. Теории на Г. Олпорт, Р. Кетъл, Х. Айзенк за природата на индивидуалните различия. Стабилност на структурата на личността: стабилност на факторната структура, факторна таксономия на “големите пет”. Измерване на индивидуалните различия в рамките на метафората на личностните черти.
   

2. 
   Индивидуалните различия като психологически типове. Типове и принципи на типологизацията. Ранни типобогизации: У. Шелдън, К. Кречмер, И.П.Павлов, К.Г.Юнг. Модерни представи за психологическити типове – И.Майерс и К.Бригс. Психологическият тип като обяснителен конструкт.
   

3. 
   Идеосинкразия на индивидуалните различия. Възгледи на Г.Олпорт, Дж. Кели и К. Роджърс. Измервания на индивидуалните различия в традициите на феноменологичната психология. Оценка на подхода: индивидуални различия или индивидуалност?
   

4. 
   Индивидуалните различия като последица от въздействията на средата. Индивидуалните различия като процес: видове учене и възможни разграничения. Модулиращо влияние на когнитивния потенциал. Оценка на подхода от гледна точка на индивидуалните различия.
   

ІІІ. ФАКТОРИ, КОИТО ПОРАЖДАТ И ПОДДЪРЖАТ ИНДИВИДУАЛНОТО МНОГООБРАЗИЕ.

1. 
   Наследственост и среда. Наследственост и интелект. Влияние на средата върху интелигентността. Лиността от гледна точка на влиянието на наследствеността и средата. Взаимодействието личност-среда.
   

2. 
   Различия, релевантни на половата принадлежност. Полово-ролеви стереотипи. Специфика на когнитивните функции. Различия в личностните особености между двата пола. Постижения. Мотивация за постижение. Потребност от принадлежност. Въпросът за агресията. Зависимост. Мъжественост-женственост като личностна характеристика. Модел на Р.Ашмор за многокомпонентност на психологическия пол.
   
3. 
   Различия свързани със социалната принадлежност. Понятието “социална принадлежност” и негоното измерване. Ценности. Интелигентност. Различията голам град – малък град – село. Интерпретация на разичията, свързани съсъ социалната принадлежност. Постижения и аспирации. Личност.
   
4. 
   Ситуацията като фактор, стимулиращ индивидуалните различия. “Силни” и 4слаби” ситуации. В какви ситуации имат значение индивидуалните различия? Допустимост на поведението и ограничения на ситуацията. Обща таксономия на ситуациите на Х. Ван хек. Индивидуалните различия в интерпретацията на ситуациите. Модели на взаимодействието “личност-ситуация”. По Й. Хетема и Д.Кенрик.
   
5. 
   Влияние на културния контекст върху индивидуалните различия. Култура, субкултура и груова култура. Междукултурни различия в когнитивното функциониране като фактор за индивидуалните различия. Ценностите и социалните норми през призмата на културния контекст. Комуникация между носителите на различни култури. Глобализация на съвременната култура.
   

1. 
   Теория за индивидуалността. Личност и индивидуалност. Индивидуалната психология на А. Адлер. Индивидуалността в трактовката на Г.Олпорт. Структура на индивидуалността по Дж. Ройс и А.Пауъл. Теория за интегралната индивидуалност на В. Мерлин. Идентичност и индивидуализация. Възможен ли е единен модел за индивидуалността?
   

2. 
   Смисълът като интегратор на индивидуалността. Концептуализация на смисъла. Ценностност на смисъла. Екзистенциален компонент на смисъла. Йерархия на смисловата сфера. Формиране на смисъла. Потребност от смисъл и сензитивност към търсене на смисъла. Функции на смисъла.
   
3. 
   Индивидуалният стил. Понятието “стил” и неговите измерения. Когнитивен стил. Афективет стил. Взаимодействие между когнитивния стил и други психични явления. Атрибутивен стил. Стил на справяне. Идея ня В. Мерлин за равнищата на организация на стила.
   

курс има за цел да даде ориентация в модерната: , свързана с реабилитацията на културата като обяснителен принцип в психологическото познание.

са историко-методологическите основания на етнопсихологическото познание в творчеството на водещи изследователи в историята на психологията. : са и фундаменталните психологически категории в контекста на

кду универсалния характер на човешките психични преживявания и техните културно-специфични измерения.

план

Тема 1. Исторически и научни предпоставки за възникване и обособяване на психологическото познание. Проблемът за културата в академичната

Тема 2. Народопсихологията на Вилхелм фон Хумболдт. Националният характер и езика като изследователски области.

Тема 3. "Другата" психология на Вилхелм Вундт. Езикът, митовете и обичаите като изследователски области на народопсихологията.

Тема 4. Теорията за колективните представи на Емил Дюркем. Религията като общностен психичен феномен.

Тема 5. Психоаналитичната метапсихология на Зигмунд Фройд. "Табу-то" като общностен регулатор на поведението.

Тема 6. Аналитичната психология на Карл Густав Юнг. Архетипите на колективното несъзнавано като общностни психични структури.

Тема 7. Историческите рефлексии на Серж Московичи. Социалните като общностни психични регулатори.

Тема 8. Бронислав Малиновски и британската културна антропология. Функционалната теория за културата.

Тема 9. Психологически школи и подходи в американската културна антропология. Статус и структура на психологическата антропология.

Тема 10. Теоретичните основания на крос-културната психология. Влиянието на крос-културната психология върху традиционната академична психология.

Тема 11. Етнопсихологията в системата на съвременното психологическо познание. Етносът и културата като психологически понятия и изследователски области на етнопсихологията.

Тема 12. Личността в културата и етническата общност. Социализация, инкултурация, културна трансмисия и детство.

Тема 13. Сравнително-културни изследвания на инкултурацията и социализацията. Преходът към света на възрастните.

Тема 14. Универсални или специфични черти на личността. Национален характер или манталитет.

Тема 15. Общуването и културния контекст. Експресивно поведение и култура.

Тема 16. Регулативни функции на културата. Индивидуализъм и колективизъм.

Тема 17. Вината и срамът като механизми на етническия контрол. Конформизъм и културни влияния.

Тема 18. Психологически детерминанти на между етническите отношения. Когнитивни и афективни компоненти на етническата идентичност.

Тема 19. Етапи в развитието на етническата идентичност. Влияние на социалния контекст при формирането на етническата идентичност.

Тема 20. Поддържане и промяна на етническата идентичност. Двуизмерен модел на етническата идентичност.

Тема 21. Етноцентризмът като общностно психично явление. Основни свойства на етническите стереотипи.

Тема 22. Проблемът за истинността и механизмите на етническата стереотипизация. Културните различия в каузалната атрибуция.

Тема 23. Определение и класификации на етническите конфликти. Възникване на етническата конфликтност.

Тема 24. Протичане и изменение на етническата конфликтност. Регулация на етническите конфликти.

Тема 25. Акултурацията като етно-културен феномен. Психологически теории и подходи.

Тема 26. Сравнително-културният подход в съвременната етнопсихология. Универсална и културна социалност.

Тема 27. Относно теоретичните перспективи на етнопсихологията. Функционалните аспекти на етническата общност - етническа структура и етническа характеристика.

Тема 28. Регулативни функции на етно-културните представи. Етническа личност и политическа субектност.

Тема 29. Българските етно-културни представи. Възникване и историческо развитие.

Тема 30. Култура и политическо поведение. Регулативни функции на нашите етно-културни модели в прехода към демокрация и пазарна икономика.

Препоръчителна литература:

1. "А Б С на етнологията", сб. под съст. проф. И. Георгиева, ред. доц. Ц. Георгиева, УИ "Св.Климент Охридски", София, 1992;

2. Артемова, О. Личность и социальное нормм в раннепервобитное общине, Москва, 1987;

3. Бромлей, Ю. Очерки теории етноса, Москва, 1983;

4. Бенвенист, Е. Езикът и човекът, София, 1993;

5. Бенедикт, Р. Модели на културата /сб. "Социология на личността", София, 1990/;

6. Внготский, Л.С. Собр.соч., Москва, 1987;

7. Вундт, В. Проблеми психологии народов, Санкт-Петербург, 2001;

8. Вебер, М. Социология на господството. Социология на религията, София, 1982;

9. Гумбольдт, В. Язьпс и философия культурм, Москва, 1985;

10. Георгиев, Л. Проблемът за културата в социалната психология /Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", ФФ, книга "Психология", т.87, София, 1994/;

11. Георгиев, Л. Политическото и етническото между индивидуалното и социалното /Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", ФФ, книга "Психология", т. 89, София, 1996/;

12. Георгиев, Л. Критика на етнонационалния рационализъм, УИ "Св. Климент Охридски", София, 1999;

13. Георгиев, Л. Относно необходимата реабилитация на Емил Дюркем в социалната психология /Годишник на СУ"Св. Климент Охридски", ФФ, книга "Психология", т. 93, София 2000/;

14. Георгиев, Л. Критика на политическия рационализъм, УИ "Св. Климент Охридски", София, 2000;

15. Георгиев, Л. Балканите и новия световен ред, Изд. "Филвест", София, 2000;

16. Георгиев, Л. Ситуацията на преход в контекста на нашата патриархална култура /Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", ФФ, кн. "Психология", т. 95, София, 2002/;

17. Георгиев, Л. Етно-културни рефлексии в психологическото познание /Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", ФФ, книга "Психология", т. 96, София, 2003/;

18. Доаз, У. Социалните представи - разкриване на една концепция /сб. "Групата и личността в социалната психология", София, 1980/;

19. Дюркем, Е. Дуализмът на човешката природа и неговите социални условия /сб. "Социология на личността", София, 1990/;

20. Дюркем, Е. Избрано, София, 1994;

21. Дюркем, Е. Елементарните форми на религиозния живот, София, 1998;

22. Ериксън, Е. Идентичност - младост и криза, София, 1996;

23. Кант, И. Антропология от прагматично гледище, София, 1992;

24. Кардинър, А. Концепцията за структурата на базовата личност като операционален инструмент в социалните науки /сб. "Социология на личността", София, 1990/;

25. Коул, М. Социокултурна психология, София, 2000;

26. Леви-Брюль, Л. Сверхь-естественное в первобьггном мьппления, Москва, 1994;

27. Леви-Строс, К. Структурална антропология П, София, 1995;

28. Мое, М. Личността в различните култури /сб. "Социология на личността", София, 1990/;

29. Московичи, С. Социальное представление: исторический взгляд /сп. "Психологический журнал", т. 16, № 1 и 2, Москва, 1995/;

30. Малиновски, Б. Човешката природа /сб. "Социология на личността", София, 1990/;

31. Михайловска, Е. Цивилизацията и цивилизациите, София, 1992;

32. Мацумото, Д. Психология и культура, Санкт-Петербург, 2002;

33. Пепитоун, А. Ролята на културата в теориите на социалната психология /сб. "Идеи в социалната психология", София, 1990/;

34. Поршнев, Б.Ф. За началото на човешката история, София, 1981;

35. Спиридонов, Т. Тракийският етнос и някои проблеми на общата теория на етноса /сп. "Социологически проблеми", кн. 6, София, 1990/;

36. Стефаненко, Т. Етнопсихология, Москва, 1999;

37. Стоянова-Бонева, Б. Американски теории за изучаване на етническата психика; Въведение в психологическата антропология, София, 1984;

38. Тойнби, А. Изследване на историята, т. 1, 2 и 3, София, 1995;

39. Ташфел, А. Социална идентичност и междугрупово поведение /сб. "Идеи в социалната психология", София, 1990/;

40. Търнър, Д. Социална идентификация и създаване на психологически групи /сб. "Групата и личността в социалната психология", София, 1990/;

41. Фар, Р. Многообразието на социалната психология: есе за връзките на социалната психология с другите науки /сб. "Идеи в социалната психология", София, 1990/;

42. Фройд, 3. Избрани съчинения, т. 1 и 2, София, 1993;

43. Фром, Е. Бягство от свободата, София, 1992;

44. Хемпдън-Търнър, Ч., Тромпенаарс, А. Седемте култури на капитализма, Варна, 1995;

45. Юнг, К.Г. Собрание сочинения, Москва, 1992;

Основни психологични теории за личността и психопатология

Обучителният модул по клинична психология в бакалавърската програма по психология има за цел изграждането на знания и умения, чрез които психолозите ще могат да извършват основни психологични оценки в областта на психичните и телесни болести, както и да оказват психологична подкрепа на пациентите. Психолозите с бакалавърска степен ще придобият основни умения за работа в мултидисциплинарен екип с лекари, сестри, социални работници и други.

Теми:

1. 
   Клиничната психология като професия, история на възникване; цели и задачи; взаимодействие с други науки и професии; етични аспекти
   
2. 
   Психодиагностични методи в клиничната психология - тестово изследване и наблюдение в клинико-психологичната практика
   
3. 
   Интервюирането в клинико-психологичната практика – видове интервю; комуникация при интервю; стъпки на интервю и задачи на психолога; видове въпроси при интервю
   
4. 
   Психодиагностични тестове за изследване на когнитивни процеси и интелект в клиничната практика
   
5. 
   Психодиагностични тестове за изследване на личността в клиничната психология
   
6. 
   Психосоматично направление. Психологични теории за взаимовръзката личност - болест и подходи за консултиране
   
7. 
   Психологично консултиране при соматично болен - консултиране при загуба на здраве, хронична болка, инвалидизиране
   
8. 
   Разстройства на адаптацията на личността при стрес. Кризисна интервенция
   
9. 
   Клинична работа в мултидисциплинарен екип
   
10. 
    Приносът на теориите на Фройд за психологичното консултиране и психотерапия
    
11. 
    Съвременни школи в психодинамичното направление в клиничната психология и психотерапия
    
12. 
    Когнитивно-поведенческото направление в клиничната психология
    
13. 
    Групова психотерапия
    
14. 
    Фамилна психотерапия и семейно консултиране
    
15. 
    Клинико-психологично консултиране при зависимости
    
16. 
    Клинико-психологичното консултиране при нарушения на личностовото развитие и неадаптивно поведение в детско-юношеска и млада възраст
    
17. 
    Клинико-психологичното консултиране в зряла възраст при житейски затруднения и кризи в социалната реализация
    
18. 
    Клинико-психологичното консултиране в третата възраст
    

Бренер Ч. – Психоанализа. Основен курс, С., “Отворено общество”, 1993

Ериксон Е. – Идентичност, младост и криза, С., “Наука и изкуство” , 1996

Кокошкарова А. - Психологичното изследване на личността в клиничната практика. С., Медицина и физкултура, 1984

Гилбърт П. – Как да преодолеем депресията. Наръчник за самопомощ, изд. Ciela, 1997

Фройд З. – Отвъд принципа на удоволствието, С., “Наука и изкуство”, 1992

Фрой З. – Психоанализата, С., “Евразия”, 1993

Фройд З. – Неврозите, С., “Евразия” 1993

Фройд А. – Егото и защитните механизми, С., Лик, 2000

Карвасарский Б.Д. – Медицинская психология, М., “Медицина” 1982

Мечков К. – Медицинска психология, В. Търново, “ПИК”, 1995

Практическа психосоматична медицина – под редак. на Вл. Иванов, С., “Знание” ЕООД, 1999

Третата възраст – под редак. на Г. Йолов, С. “Наука и изкуство” 1982

Nietzel M., Bernstein D., Milich R. - Introduktion to Clinical Psychology, Prentice Hall, Englewood Cliffs, New Jersey, 1991

Taylor S. – Health Psychology, New York, “Random House”, 1986

Wilkinson J., Campbell E. – Psychology in Counselling and Therapeutic Practice, John Wiley &sons, Chichester-New York-Weinheim-Toronto, 1997

Целта на курса е студентите психолози от бакалавърската степен на обучение да получат интегрирано философско-психологическо познание по методология на научното изследване в дисциплината социална психология.

Настоящият лекционен курс е предназначен за бакалавърската степен на обучение на студентите от специалност „Психология” към Софийски Университет „Св. Кл. Охридски”.

В границите на шестдесет лекционни часа в курса се дискутират историческите и съвременни проблеми на емпирично-изследователското измерение на дисциплината социална психология. Обхванати са всички значими теоретико-методологически аспекти на емпиричния изследователски процес.

Основните акценти са поставени върху: конкуриращите се изследователски парадигми; ефективността на конкретните методи; изследователския дизайн; изкуството на интерпретацията; оценяване и представяне на резултатите от проучването. Отделено е специално място на острите критични проблеми, съпътстващи традиционната методология и практика на социалнопсихологическото изследване. Обсъжда се статуквото на емпиричния социалнопсихологически подход в структурата на междудисциплинното социално изследване.

1. 
   ВЪЗНИКВАНЕ НА ЕМПИРИЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА
   

Критиката на описателните форми на социалнопсихологическото познание и появата на емпирично-изследователската ориентация. Дискусията за потребността от радикална промяна в развитието на социалната психология. Аргументите за ролята на емпиричните факти в конструирането на социалнопсихологическите теории.

Изследването на критичните социални проблеми на обществото и приносът на емпиричния социалнопсихологически подход. Типология на причините за възникването на социалните проблеми. Масовопсихологическият ефект на критичните социални проблеми. Емпирично обоснованите анализи и прогнози за разрешаването на социалните проблеми.

3. ФИЛОСОФСКАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ПРОБЛЕМА „МЕТОДОЛОГИЯ”

Възникване и развитие на понятието за методология. Възприемането на понятието в природните и обществените науки. Общото и специфично разбиране на понятието за научен метод. Проблемът за методологическите различия в стратегиите на научните изследвания. Методологически приоритети, методологически грешки и качество на научното познание. Методологията като критерий за разграничението между научното и житейското познание.

СОЦИАЛНОПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ.

И ПОСТОПОЗИТИВИЗМА

СЪВРЕМЕННАТА ЕМПИРИЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ПРАКТИКА НА

СОЦИАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ
Отправните позиции на критиката: онтологически, епистемологически и морални измерения. Причините за устойчивостта на традиционната емпирично-изследователска ориентация: властта в науката; социалната подкрепа на обществените институции; препятствията пред разпространението на критиката.
7. ЕМПИРИЧНОТО СОЦИАЛНОПСИХОЛОГИЧЕСКО И

СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНЕ: СХОДСТВА И РАЗЛИЧИЯ

СФЕРАТА НА ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ

Концепти и променливи. Понятие за операционализация. Необходимостта от дефиниране на концептите в емпирични термини. Намиране на променливи за концептите: хипотези. Намиране на променливи за концептите: изследователски цели. Въпросът за валидността. Обобщения върху този етап от изследователския процес.

Логиката на измерването. Измерването в социалните и бихевиоралните науки. Използване на наблюдението за измерване на променливи. Използване на интервю и въпросници за измерване на променливи. Проучване на променливи за измерване на променливи. Валидност. Надеждност. Обобщения.

Изследване на случай. Лонгитюдно изследване. Сравнение. Експеримент. Как избираме изследователски дизайн? Контрол върху влиянието на други променливи. Обобщения върху взаимовръзката между: изборът на изследователски проблем.; избор на променливи; намиране на измерители за променливите; и избор на изследователски дизайн.

Извадката н социологическите и социалнопсихологическите изследвания. Как да изберем извадка? Видове процедури за избор на извадка. Процедура за съставяне на неслучайна извадка: 1) вероятностна извадка; 2) извадка на вероятностна квота; 3) целенасочена извадка; 4) систематично групирана извадка. Случайни процедури за избор на извадка: 1) проста случайна извадка; 2) системна извадка; 3) стратифицирана извадка; 4) клъстърна извадка. Определяне размера на извадката.

17. ЛАБОРАТОРНИЯТ СОЦИАЛНОПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ

Постпозитивистките основи на лабораторното експериментиране. Причини за доминирането на лабораторния експеримент в традиционната социална психология: сциентистките пристрастия и поддържането на научната власт. Процесуалните измерения на лабораторното експериментиране. Критиката на метода от методологически и етически позиции. Иманентната критика и фиктивните промени на лабораторния социалнопсихологически експеримент. Сравнението на лабораторния експеримент с другите методи на социалната психология (интервюто, наблюдението, проучването на документи,у биографичният метод, анализът на текстове).

ПРОЦЕС

19. ЕТАПЪТ „СЪБИРАНЕ НА ЕМПИРИЧНА ИНФОРМАЦИЯ”

Тренинг на помощния изследователски екип: запознаване с целите, задачите и инструментариума на изследването. Запознаването с характеристиките на респондентите и условията на изследователския терен. Тестиране на резултатите от тренинга с изследователския екип. Създаване на работеща система за контрол на теренната изследователска работа.
20. ЕТИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНОПСИХОЛОГИЧЕСКОТО

ИЗСЛЕДВАНЕ

Професионалният кодекс на учения. Моралният респект към изследваните лица. Кога е необходимо гарантирането на анонимността на респондентите? Дискусията за манипулирането на изследователските данни. Доверието на респондентите и моралната позиция на изследователя. Критичният проблем за институционалната лоялност. Етичната гледна точка на „Критичната социална психология”.

21. АНАЛИЗ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ ДАННИ

Отговорът на въпросите: „Какво се търси?”; „Какво се открива?”; Какви са заключенията?”; За кого са приложими изследователските резултати?”. Форми и стил на изследователските доклади. Интерпретацията на изследователските данни: ролята на правилата и ролята на автора. Предизвикателствата на постмодерното мислене към интерпретацията на данните в научните анализи.
22. ВЛИЯНИЕТО НА СОЦИАЛНОПСИХОЛГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ВЪРХУ СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА И УПРАВЛЕНЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ

В ОБЩЕСТВОТО.

Социалнопсихолгическите изследвания – ключови сфери на влияние: 1) политически и етнически конфликти; 2) икономически кризи; 3) ценностни деформации и регресивни социокултурни промени; 4) критични екзистенциални проблеми в междуличностните отношения; 5) междупоколенчески противоречия и интеграционни процеси в обществото.

23. СТАТУСЪТ НА ЕМПИРИЧНИЯ СОЦИОЛНОПСИХОЛГИЧЕСКИ

ПОДХОД В МЕЖДУДИСЦИПЛИННИТЕ СОЦИАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Понятие за междудисциплинно изследване. Комплексността на проучвания проблем, приоритетните цели и йерархията на различните изследователски подходи. Постмодерната визия за „размитите” жанрове в хуманитерните и обществените изследвания. Ограничената перспектива на строго специализираните проучвания.

ПЕРСПЕКТИВАТА НА СОЦИАЛОГИЧЕСКАТА И

ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА СОЦИАЛНАТА

ПСИХОЛОГИЯ

Понятия за психологическа и социологическа социална психология. Различията на емпиричните подходи в двете ориентации на социалната психология. Тенденции за интегриране на двете ориентации.
25. ФЕНОМЕНОЛОГИЧНАТА И ЕТНОМЕТОДОЛГИЧЕСКАТА

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ПРАКТИКА.

Парадигмалните граници на двата подхода. Оценка на изследователските резултати от позициите на социологията и социалната психология. Проблемът за изследователските методи, емпиричните факти и интерпретативната практика на анализи и обобщения. Критична оценка на феноменологичната и етнометодологичната изследователска пес.рспектива.
26. ДИСКУРСИВНИЯТ АНАЛИЗ В СОЦИАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ

Понятие за дискурс. Подходът на М. Фукс. Адаптацията на проблематиката в социалната психология. Дискурс и социална структура. Дискурсивният анализ като социална практика. Дискурсивният анализ като радикална алтернатива на традиционното социалнопсихологическо изследване. Дискурсивният анализ в оценката на „Критичната социална психология”.

ИЗСЛЕДВАНЕ

1. 
   Калинов, К. (2001) Статистически методи в поведенческите и социалните науки, София: НБУ.
   
2. 
   Цыба, В. (1981№ Математика – статистически основы социалогических исследований. Москва: Финансы и статистика.
   
3. 
   Фотев, Г. (2004) Диалогична социология. София: „Изток-Запад.
   
4. 
   Джонев, С. (1996) Социална психология, . 1. София: Софи-Р.
   
5. 
   Андреева, Г. (1983) Социална психология. София: Наука и изкуство.
   
6. 
   Андреева, Л. (състав.) (2001) Социална психология (христоматия). София: Дилок.
   
7. 
   Градев, Д. (състав.) (2002) Христоматия по социална психология /възникване, предмет, изследователски методи/. София: Софи-Р.
   
8. 
   Пенто, Р. М. Гравитц (1972) Методы социалных наук. Москва: Прогресс.
   
9. 
   Съйкова, И. Б. Чакалов (1977) Методология и методика на социологическите изследвания. София: Наука и изкуство.
   
10. 
    Петкова, К. (2003) Социални нагласи и поведение. София: Изд. на Институт по социология.
    
11. 
    Стюарт, Д., П. Шамдасани (2001). Фокус-групи. Теория и практика. София: ИК „Семарш”.
    
12. 
    Ackroyd, S. and Hughes, J. A. (1981). Data Callection in Context. Longman, London.
    
13. 
    Aron, A., Aron, E. N. (1990). The heart of social psychology. Lexington, MA: Heath.
    
14. 
    Aranson, E. Marrill, J. (1969) Experimentation in Social Psychology. In: Handbool of Social Psychology, vol. 2, ed. G. Lindzey and E. Aranson (2^nd ed.: Reading Mass: Addison Wesley, p. 1-79.
    
15. 
    Aronson, E. Ellsworth P., Carlsmith, J. M. Conzales, M. (1990). Methods of research in social psychology. New York: Random House.
    
16. 
    Babbie, Earl R. (1983) The Practice of Social Research. Belmont, Calif.: Wadsworth.
    
17. 
    Berry, R. (1966) How to write a research paper. Oxford, Pergamon.
    
18. 
    Breakwell, G. Hamond, S. and Rite-Schaw, C. (1994). Research Methods in Psychology.
    
19. 
    Deniz, N. (ed.) (1973). Sociological Methods. Aldine Publishing Company Chicago.
    
20. 
    Ferman, G. S. and Levin, J. (1971). Social Science Research: A Henbook for Students, Schenkman, New York.
    
21. 
    Golden, M. Patricia (1976). The Research Experience. Itasca, ill.: Peacock Publishers.
    
22. 
    Hoinville, G. Jowell, R. and associates. (1978). Survey Research Practice, Henmann. London.
    
23. 
    Loftland, Johk, Loftland, Lyn (1984). Analyzing Social Settings. Belmont, Calif.: Wadsworth.
    
24. 
    Mark, M. M. Cook, T. D., and Diamond, S. S. (1976). Fourteen Years of Social Psychology: A Growing Commitment to Field Experinetation. Personality and Social Psychology Bulletin, 2, 154-157.
    
25. 
    Moser, C. and kalton, G. (1971). Survey Methods in Social Investigation. Aldershot.
    
26. 
    Nachmias, D., Nahmias, Ch. (1987). Research Methods in the Social Sciences. St. Martin Press. New York.
    
27. 
    Popper, K. (1960). The Logic of Scientific Discovery. Hutchinson and Co. Ltd. London.
    
28. 
    Rosental, R. Rosnaw, R. L. (1991). Essentials of behavioral research: Methods and data analysis. New York: McGraw-Hill.
    
29. 
    Smith, M. B. (1972) Is Experimental Social Psychology Advancing? Journal of Experimental Social Psychology, 8, 86-96.
    
30. 
    Sudman, S. (1976). Applied Sampling. Academic Press.
    
31. 
    Turabian, Kte L. (1973). A manual for writers of term papers, theses and dissertations. Chicago, University of Chicago Press.
    

Във втория кръг се разглеждат психологическите аспекти на основните пазарни процеси - дифузия на нов продукт, рисковото поведение на пазара, конфликтите на пазарното поле, процесите на покупко-продажба и др.

2. Същност на потребителското поведение.

3. Потребителското поведение като процес на вземане на решение за покупка

4. Мотивация на потребителското поведение.

5. Емоции и потребителско поведение.

6. Когнитивни компоненти на потребителското поведение.

7. Формиране на потребителски нагласи.

8. Социални детерминанти на потребителското поведение.

9. Дифузия на нов продукт на пазара.

10. Конфликти на пазара.

11. Психологически аспекти на стоката.

12. Психологически аспекти на парите.

13. Психология на продажбата.

14. Потребителят в интеракцията “купувач-продавач”.

15. Икономическият стресор. Безработицата като стресогенен фактор.

План на семинарните занятия

1. Приложение на психологически теории в изследването на потребителското поведение.

2. Процесите на глабализация и тяхното отражение върху потребителското поведение.

3. Специфика на процеса на вземане на решение за покупка при различни групи стоки.

4. Ценностна система и потребителски избор.

5. Приложения на теорията за когнитивния дисонанс при изучаване на потребителското поведение.

6. Стратегии и подходи за активиране на потребителя.

7. Използване на невербалната комуникация в процеса на продажба.

8. Решаване на конфликти на пазарнатото поле.

2. Economic psychology: Intersections in theory and application, 1986.

3. Economic psychology, Amsterdam 1986.

4. Kroeber-Riel, W., Konsumentenverhalten, Munchen 1986.

5. Bergler, R., Marktpsychologie, Tubingen 1980.

6. Rüttinger,B., Motivation des wirtschaftlichen Verhaltens, Stuttgart

7. Advances in economic psychology, 1981.

8. Consumer behaviour and economic growt in the modern economy, 1982 .

9. Hawkins, D. Consumer behavior: Implication for marketing strategy, 1989.

10. Peter Earl, The economic imagination Towards a Behavioral Analysis of Choice, 1983.

11. Ильин, В.И., Поведение потребителей, Санкт-Петерббург, 2000.

12. Петрова, А. Потребителско поведение и реклама, С., 2004 и др.