В края на ХХ началото на ХХI век световно стопанство се доминира от процес на трансформация, познат под термина глобализация

• 
  Основна цел на фискалната политика трябва да бъде поддържането на стабилност и предвидимост на макросредата.
  
• 
  Държавата трябва да разшири данъчната основа, като с това се премахнат изкуствено създадените стимули за разпределение на производствените ресурси.
  
• 
  Необходимо е отговорността по изготвянето на бюджета да се прехвърли изцяло към министерството на финансите, а процедурата по подготовката и приемането, както и класификацията в структурата на приходната и разходната част, да бъдат унифицирани. Това ще направи действията на държавата по-предвидими и разбираеми както за местните, така и за чуждестранните предприемачи, което е от изключителна важност за планирането и развитието на частния сектор.
  
• 
  Правителството трябва да повиши административния капацитет и данъчната дисциплина, като се стреми постепенно да осветли сенчестата икономика, продукта на която по експертни оценки към момента се равнява на около 30% от БВП. Тези мерки ще ограничат нелоялната конкуренция и ще улеснят провеждането на структурните реформи.
  

• 
  Една от основните мерки следва да бъде намаляване ролята на Централната банка на Либия (ЦБЛ) до общоприетите функции на централните банки в пазарните стопанства по контрол и поддържане стабилността на системата, регулиране на паричното предлагане, кредитор от последна инстанция и финансов агент на правителството. Това най-вече се отнася до правото и задължението на ЦБЛ да определя пряко разпределението на кредитите и част от процеса по субсидиране в икономиката.
  
• 
  Извършване на законодателни промени, с които да бъде осигурена независимостта на ЦБЛ от правителството и да й се даде възможност да провежда самостоятелна парична политика.
  
• 
  Създаване на Банкова компания, която да консолидира 48-те регионални банки, да извършва мониторинг на управлението на държавните финансови институции, както и да създаде и прилага стратегия по бъдещата приватизация на сектора.
  
• 
  Постепенно либерализиране на банковия сектор, като се разреши създаване на частни банки, включително и в съучастие с международни частни финансови институции.
  
• 
  Доизграждане и пълно модернизиране на националната система за електронни разплащания с помощта на международните финансови институции и нейната пълна интеграция с международните системи.
  
• 
  Реформа на правилата и кредитните практики в търговските банки, чрез възприемане на съвременните технологии за определяне на кредитния риск и управление на банковите активи.
  
• 
  Относно политиката, ЦБЛ следва да се придържа към режима на плаващ или регулирано плаване на валутния курс. Основна цел на ЦБЛ следва да бъде и ценовата стабилност.
  
• 
  За да бъде успешна политиката по поддържане на ценовата стабилност е необходима и пълна либерализация на лихвените проценти в страната, което да даде възможност за сработване на автоматичните пазарни механизми за предпазване на икономиката от инфлационни шокове.
  

• 
  Най-важната част от структурната политика следва да бъде създаването на структурен фонд, захранван от износа на петрол, газ и химически продукти, с помощта на който да се финансират активните мерки и компенсират част от загубите по провеждането на активните мерки.
  
• 
  Държавата трябва да насърчава и разширява инвестициите в енергийния сектор. Нарастването на неговото производство и износ ще осигурят нужния доход и материална основа за изграждането на новите сектори в икономиката. Добива на петрол и природен газ не трябва да бъде натоварван с допълнително данъчно бреме, а да се търсят форми на съучастия на държавата или други начини, които да гарантират реинвестирането на съществена част от приходите в либийската икономика. За целта следва да се преосмисли ролята и политиката на НПК и договорните отношения с нефтодобивните ТНК.
  
• 
  Следва да се търсят възможности за износа не само на суров петрол, но и за преработката му на територията на страната и продажба зад граница на междинни продукти с по-голяма добавена стойност. За целта може да се разширят наличните мощности, като така се поставят основите на нов химически клъстер, който да бъде функционално обвързан с енергийния и да черпи своята ефективност и конкурентоспособност на базата на сравнителните предимства на Либия. При неговото изграждане ключова роля могат и следва да играят ПЧИ.
  
• 
  В Либия няма условия за развитие на едромащабно земеделие, за това страната трябва да се ориентира към подпомагане на малките и средни земеделски стопанства. За целта трябва да се проведе поземлена реформа с връщане собствеността върху земята, осигуряване на постепенно намаляващи във времето субсидии и митническа защита на селскостопанските производства, финансово подпомагане или кредитни гаранции за модернизация и повишаване на производителността, поддържане и разширяване на системите за напояване, използване на съвременни методи за защита и увеличаване на добивите. Така страната постепенно трябва да ограничава своята почти пълна зависимост от вноса на храни, а земеделието и животновъдството да осигуряват както прехраната на населението, така и основата за изграждане на лека преработваща промишленост.
  
• 
  Либия трябва да положи усилия по развитието на конкурентоспособен туристически сектор. За целта следва да се реставрират националните исторически паметници на културата, да се преструктурират хотелските вериги и да се определят регионите, подходящи за рекриационен, религиозен и др. видове туризъм. Нужна е либерализация и на този сектор, като водеща роля могат отново да играят ПЧИ с техния неограничен финансов ресурс, опит и изградени международни мрежа за промоция на дестинацията и продажби на туристически пакети.
  
• 
  За да бъде ефективна секторната политика, Либия се нуждае и от либерализация на трудовия пазар. Към момента той се характеризира с висока степен на регулиране и ригидност. Необходимо е премахването на продиктуваните от идеологически и политически мотиви ограничения по наемането на местна и чужда работна ръка, като формирането на работната заплата трябва да се основава на пазарни принципи. Държавния сектор постепенно трябва да се освободи от излишната заетост, като компенсирането на засегнатите от структурните реформи не трябва да подтиска стимулите им за намиране на нова работа.
  
• 
  Либия има относително малко население и огромен приток на нелегални имигранти. Държавата следва да преосмисли пасивността си към трудовата миграция, като въведе по-леки легални възможности или квоти за започване на работа в страната, като използва вносна работна ръка в непривлекателните за либийците сектори, съобразно нуждите на страната.
  
• 
  Едно от основните пера в структурните реформи следва да бъдат разходите по изграждане на физическата инфраструктура на страната, които да осигурят не само ефективността, но и териториалната и функционалната обвързаност на производствата. Наличието на пътища, железопътна инфраструктура, модерни пристанища и летища е жизненоважно за териториалното разпределение на производствата, извличането на икономии от мащаба и специализацията, по-пълно ангажиране на ресурсите, а от там и по-голяма привлекателност за чуждестранните инвеститори.
  

Ако макроикономическите фактори създават общата рамка, то реалното благосъстояние се създава от фирмите на микроравнище чрез производството на стоки и услуги на базата на съвременни ефективни методи, успешни стратегии и устойчива микроикономическа бизнес среда. Последната може да бъде дезагрегирана в четири взаимно свързани сфери: наличие и качество на производствените ресурси, размер и състояние на вътрешното търсене, фирмена стратегия и степен и форми на конкуренция, наличие на поддържащи индустрии и развита инфраструктура. Микросредата и взаимодействието на икономическите агенти в нея са истинският източник на конкурентни предимства, а от там и на изгодно участие в международната размяна.

• 
  Държавата трябва да премахне контрола върху цените на продуктите (най-вече потребителските), които все още са фиксирани или централно определяни, като формирането им следва да става единствено на принципа на търсенето и предлагането.
  
• 
  Трябва да се преустанови практиката и на нормативно фиксирани или минимални печалби на предприятията.
  
• 
  Субсидирането на цените на крайните стоки и производствата в държавните фирми трябва поетапно да се намалява, като тази практика може да се запази по отношение само на стоките от особено важност (лекарства, някои от стоки от първа необходимост и др.), горивата и електроенергията.
  

• 
  Прилагане на отлаганата вече няколко години програма за приватизация на предприятията от доминиращия държавен сектор, която да постави на равни нога производителите в страната и създаде условия за реално повишаване на производителността под натиска на пазарната конкуренция. За целта трябва да се създаде Агенция за приватизация, която да управлява процеса, да се поставят държавните предприятия под строг финансов контрол, да се позволя придобиването на мажоритарен дял или пълно придобиване на фирмите от местни или чуждестранни инвеститоори.
  
• 
  Промени в законодателството, които да гарантират по-добре правата на собственост на бизнес, както и приемането на нормативни актове, които да защитават конкуренцията и определят правилата на търговия и правата на потребителя.
  
• 
  Въвеждане на международните стандарти за производство и безопасност на стоките и услугите, които да помогнат на пазара да се изчиства от нелоялните производители и да защитават правата на потребителите.
  
• 
  Стимулиране на малките и средни предприятия чрез изграждане на мрежа от регионални центрове, които да осигурят достъп на малките предприемачи до информация, експертни оценки, мениджърски практики и възможности за осигуряване на капитал.
  
• 
  Намаляване на пречките при създаване на нова малка или средна фирма, като регистрацията се организира в рамките на една институция и се скъси периода за извършване на административните процедури до стандартния за развитите пазарни икономики.
  
• 
  Провеждане на политика по изкореняване причините и условията за корупция в държавната администрация, като размерът й бъде сведен до възможния минимум, който не създава пречки пред развитието на бизнеса.
  
• 
  Осигуряване на по-лесен достъп до начален капитал и технологии за частните фирми чрез реформиране на банковия сектор, фонд за кредитни гаранции и създаване на технологични паркове.
  

• 
  Цялостна реформа на образователната система в посока на премахване на свръхзаетостта, повишаване качеството на образователните програми, съобразяване на квалификацията на учениците от средните професионални училища с нуждите на реалния сектор, разширяване на езиковото обучение на децата.
  
• 
  Страната трябва да разполага с поне един водещ университет с висок научноизследователски потенциал, който се радва на престиж и популярност сред арабските държави. Либия трябва да отвори вратите на своята образователна система за чуждестранни студенти на държави от региона, които едновременно да печелят от обучението си в страната и в същото време да допринасят за развитието на образователния процес.
  
• 
  Страната трябва да създаде ново поколение от лидери и мениджъри, които да познават добре особеностите на либийската икономика и региона и да са способни да се справят в условията на глобалната конкуренция. За целта към образователните институции може да се създадат центрове за подготовка, както и финансирана от държавата институция, която да разработва и прилага планове за развитие на трудовите ресурси.
  
• 
  Либия може да използва знанията, уменията, контактите и капитала на своята дълго пренебрегвана и преследвана диаспора в целия свят, като й даде възможност да участват активно в процеса на трансформация.
  
• 
  Страната трябва да привлече международни специалисти, които да помогнат за изграждане на мениджърски и лидерски потенциал за справяне в специфичните условия на страната и региона.
  
• 
  Въпреки прехода към неолибералните идеи, Либия трябва да продължи да поддържа високо равнището на здравеопазване и социално осигуряване, което да гарантира благосъстояние на всички свои граждани.
  

• 
  Страната трябва да реформира изцяло системата си за събиране, обработка и обобщаване на статистическа информация, като въведе международните статистически правила и класификации.
  
• 
  Както местните, така и чуждестранните предприемачи трябва да разполагат с пълен достъп до полезна, разбираема и международно съпоставима информация за бизнес средата и макроикономиката като цяло.
  
• 
  Въвеждане на международните счетоводни стандарти, което да направи възможен трансфера на първична бизнес информация към заинтересованите чуждестранни инвеститори.
  
• 
  Страната се нуждае и от дългосрочна стратегия по модернизация на комуникационния сектор, най-вече технологията и физическата му инфраструктура в посока към масовизация на мобилните гласови услуги, достъпа до интернет и преноса на данни, както и осигуряване на отлична местна и международна информационна свързаност.
  

Често икономическите анализи са концентрирани върху стопанските структури и процесите в тях, като загърбват факта, че всяка страна представлява сложна структура от взаимодействащи си системи. Либия не може да изгради конкурентоспособна икономика, която да участва активно и равнопоставено с другите страни в матрицата на световното стопанство, ако не реформира поне частично и принципите на държавността и управлението. В Либия следва да се прилага принципът на пряката демокрация, при която процесът на вземане на решения се реализира от гражданите на страната чрез демократичен избор на парламент. Хората трябва да имат възможността да влияят и контролират държавните решения, а бюрокрацията и корупцията да са сведени до неизбежния минимум, който не пречи на техните права и свободи. Едва тогава хората ще имат реалното усещане за самоконтрол върху своя живот и ще осъзнаят простата истина, че не държавата, а техните действия определят собственото им материално благополучие. Това е изключително важна стъпка не само от политическа, но и от икономическа гледна точка, тъй като тя ще възроди „хомоекономикус” в либийското стопанство, ще отключи рационалния тип поведение и предприемаческата инициатива, които ще се превърнат в основния двигател на развитието и конкурентоспособността, в рамките на всички стимули, които осигурява макро- и микросредата.

Светът през ХХІ век е изправен пред ново предизвикателство - глобалният икономически ред. Световните икономически отношения се разрастват и международната търговия се развива на фона на глобалното икономическо производство. Глобализират се банковото дело, сферата на услугите, финансовите отношения и т.н.

Все повече страни преминават към така наречената „открита” икономика. Либия също предприема стъпки, за да не изостава в това отношение. Тя все повече съзнава, че държава, която стои “в страни” от световния глобален ред изостава в своето икономическо развитие. Затова през последните години страната преоценява своите външно икономически приоритети и променя посоката на международната си ориентация. С оглед да засили и задълбочи степента на своята интеграция, тя прави редица корекции във вътрешната си политика, отваря се към света, засилва връзките си с различни международни структури и организации. Само една обособена икономика, с известна автономия може да се отваря за външния на нея свят.

Завръщането на Либия в международната общност представлява продължителен и нееднозначен еволюционен процес, чието начало датира от втората половина на 90-те години. Новата либийска политика на прагматизъм се изразява в осезаема промяна в международното поведение на джамахирията, отдалечавайки я от първоначалната цивилизационна конфронтация и разрушаване на глобалното и регионалното статукво, превръщането й в отворена държава, решена да използва рационално огромните си нефтени находища. За това свидетелства съществуването на редица дългосрочни фактори, които са в полза на трайното стабилизиране на отношенията между Либия и отделните западни държави. Самият полковник Моамар ал Кадафи дава следната дефиниция на новия прагматизъм: “Америка е голяма държава. Ние сме малка развиваща се страна и желаем да развиваме добри отношения с всички”. Но пътят от недоверието към доверието, от противопоставянето към формите на сътрудничеството нито е лек, нито кратък.

Принадлежността на Либия към средиземноморската общност и близостта й до южноевропейските държави превръщат процесите на нормализация на външните отношения в елемент на средиземноморската стабилност. Обстоятелството, че Либия е своеобразната врата за емигрантската вълна от Африка към Европа, обуславя засиленото либийско-европейско сътрудничество за пресичане на незаконния трафик на хора през Средиземно море. На свой ред подобна роля увеличава влиянието на Триполи и върху общоевропейската политика по този проблем.

От друга страна Обединена Европа и водещите държави-членки на Европейския съюз са заинтересовани от приобщаването на Либия към Барселонския процес, предвижващ създаване на свободна търговска зона и сътрудничество между държавите от средиземноморския басейн в различни области на икономиката, екологията и политиката. От гледна точка на Брюксел джамахирията би могла да бъде важен партньор при осъществяването на африканската политика на Съюза и преди всичко политиката на съдействие за уреждането на конфликтите на този континент и усилията за справянето с глада и епидемиите в редица африкански държави.

1. 
   Василев, С. „Версия „Международна политика”, С. 2006
   
2. 
   Илиев, И. „Международна икономика”, СТЕНО, Варна, 2004
   
3. 
   Илиев, И. „Икономическата интеграция – позитивна сила”, СТЕНО, Варна, 2006
   
4. 
   Илиев, И. „Към обединена Европа – България в ЕС”, ЧМНО – Черноморска мрежа на неправителствените организации, Варна, 2007
   
5. 
   Илов, К. “Либия на Кадафи”, Анимар, С. 2004
   
6. 
   Маринов, В. „Международното разделение на труда”, Стопанство, С., 1996
   
7. 
   Маринов, В. “Отворена икономика”, Университетско издателство „Стопанство”, 2004
   
8. 
   Маринов, В. “Международни икономически отношения: теория, системи, политика”, Университетско издателство „Стопанство”, С. 1998
   
9. 
   Младенова, З. и кол. „Световното стопанство в условията на глобализация”, Стено, Варна, 2002
   
10. 
    Младенова, З. и кол. „Преките чуждестранни инвестиции в регион Варна”, Университетско издателство, Варна, 2004
    
11. 
    Кънев, М. „Глобализация и национален интерес”, сп. Икономика, бр.1, 2004
    
12. 
    Кънев, М. “Втората еврореволюция на Балканите”, Народностопански архив, бр.4, 2002
    
13. 
    Савов, Ст. „Световна икономика”, Сиела, С. 1999
    
14. 
    Сакс, Дж. „Краят на бедността”, ИК Кръгозор, С., 2006
    
15. 
    Химирски, Е., „Икономика на развитието”, Университетско издателство „Стопанство”, 1999
    
16. 
    ЦИД „Развитието на отношенията между Европейския съюз и Либия и тяхното влияние върху българо-либийския диалог”, 2005
    
17. 
    Цочев, К. „Българо-арабските отношения: факти и анализи”, ИК Парадигма, С., 1999.
    
18. 
    Шопов, Д. „Основни характеристики на заетостта в България през годините на прехода”, Икономически алтернативи, УНСС, бр.6, 2005 г.
    

19. 
    Baldwin, R. "Openness and Growth: What’s the Empirical Relationship?", NBER Working Paper, 2004
    
20. 
    Caves, R., Holton, R.H. “The Canadian Economy”, Cambridge, MA: Harvard University Press, 1961
    
21. 
    Chapman, S, “The Middle East and North Africa”, London: Europa Publications, 1999
    
22. 
    Deutsch, J., Kierstead, B~S., Levitt, K. and Will, R.M., eds., „ The Canadian economy - Selected Readings”, The Macmillan Company of Canada Limited, 1965
    
23. 
    Diaz-Alejandro, C. "Essays on the economic history of the Argentine republic", New Haven, Yale University Press, 1970
    
24. 
    Dirk, V. „Libya since Independence : Oil and State Building”, N.Y. 1998
    
25. 
    Dollar, D. „Outward-Oriented Developing Economies Really Do Grow More Rapidly: Evidence from 95 LDCs, 1970-1985”, Economic Development and Cultural Change, Vol. 40/1992, pp. 523-544
    
26. 
    Fei, J., Ranis, G. „Development of the labor surplus economy: Theory and policy”, Homewood, IL: Richard D. Irwin, 1964
    
27. 
    Hayan, L., Ricci, L. "Once again, is openness good for growth?", Journal of Development Economics, 75/2004, pp.451-472
    
28. 
    Hing, P. „Privatization in the Arab World”, N.Y., 1999
    
29. 
    Joffe, G. “Libya and Europe”, The Journal of African Studies, vol.6, N:4, 2001
    
30. 
    Langhammer, R. "Michael Porter’s Competitiveness Framework — Recent Learnings and New Research Priorities", Journal of Industry, Competition and Trade, Vol.6, N:2, June, 2006, pp.115-136
    
31. 
    Lewis, S. “Primary Exporting Countries” in Chenery, H., Srinivasan, T. “Handbook of Development Economic – vol. II”, Elsevier Science Publishers B.V., 1989
    
32. 
    M.O. Ansell, I.M. al-Arif “The Libyan Revolution: A Sourcebook of Legal and Historical Documents”, Harrow: Oleander Press, 1972,
    
33. 
    M.O. Kikhya “Libya's Qaddafi: The Politics of Contradiction”, Gainesville: University of Florida Press, 1997
    
34. 
    Muammar, al-Qadhafi “The green book”, Tripoli, 1999
    
35. 
    Myint, H. „The economics of ttle developing countries”, New York: Praeger, 1965
    
36. 
    Pernia, E., Quibria, M. “Poverty in Developing Countries” in Chenery, H., Srinivasan, T. “Handbook of Development Economic – vol. II”, Elsevier Science Publishers B.V., 1989
    
37. 
    Porter, M. “The competitive advantage of nations”, New York: Free Press, 1998
    
38. 
    Porter, M. “The Microeconomic Foundations of Economic Development,” and “Measuring The Microeconomic Foundations of Economic Development,” in The Global Competitiveness Report 1998, Geneva, Switzerland: World Economic Forum, 1998
    
39. 
    Porter, M. „Libya at the Dawn of a new Era: Improving Competitiveness in the Global Economy”, London , 2006
    
40. 
    Rose, P. „Money and capital markets – financial institutions and Instruments in a global market place”, 6^th Edition, London, 1997
    
41. 
    Saif-Aleslam, M.Alqadafi „Libya and the XXI Century”, One 9 Media, Italy, 2002
    
42. 
    Shneider, F. “The Size and Development of the Shadow Economy of Libya, Algeria, Chad, Egypt and Niger over the period 1999 – 2004”, 2005
    
43. 
    Тhiel, M. „Economic Growth in Libya”, London, 2005
    
44. 
    Usmani, M. „An Introduction to Islamic Finance”, N.Y., 2002
    
45. 
    Watkins, M. „A staple theory of economic growth”, Canadian Journal of Economics and Political Science, N:29, 1963
    
46. 
    Williamson, John: What Washington Means by Policy Reform, in: Williamson, John (ed.): Latin American Readjustment: How Much has Happened, Washington: Institute for International Economics, 1989
    
47. 
    Williamson, John. „Did the Washington Consensus Fail? Washington”, DC: The Peterson Institute for International Economics, Outline of speech at the Center for Strategic & International Studies November 6, 2002
    
48. 
    Wright, J. “Libya Modern History”, London: Croom Helm, 1981
    

49. 
    APICORP/OAPEC “Report to Arab governments”, London, 2002
    
50. 
    British Petroleum “Annual Statistical Review of Energy”, June, 2003
    
51. 
    Central Bank of Libya, Annual report, Tripoli, 2006
    
52. 
    Economic and social Survey in Libya, Tripoli, 1996
    
53. 
    Energy Information Administration “Libya Country Analysis Report”, Tripoli, February 2005
    
54. 
    European Commission “Technical Mission to Libya on Illegal Immigration Report”, EC, 2004
    
55. 
    Food and Agriculture Organization of United Nations (FAO) “Aquastat Report: Libya”, 2005
    
56. 
    General People’s Cometee for Tourism “Transformation Plan for Tourism Sector 2006-2010”, Tripoli, 2005
    
57. 
    General People’s Cometee for Tourism “Report on Hotels”, Tripoli, 2004
    
58. 
    General Planning Council of Libya “National Economic strategy (an assessment of the competitiveness of the Libyan Arab Jamahiriya), Tripoli, 2006
    
59. 
    Global competitiveness report 2005-2006: Libya Business Executive Survey 2005
    
60. 
    IMF “The Socialist People’s Libyan Arab Jamahiriya - Staff Report for the 2006 Article IV Consultation”, 2007
    
61. 
    IMF “Socialist People’s Libyan Arab Jamahiriya: Statistical Appendix”, 2005
    
62. 
    IMF “World Economic Outlook”, 2006
    
63. 
    IOM “World Migration Report”, Washington, 2005
    
64. 
    ISC "Competitiveness and Economic Development of Gulf and Middle Eastern Countries", Report of Harvard Business School, Middle East Petrotech, 2003
    
65. 
    Libyan Arab Republic Ministry of Planning “Economic and Social Transformation Plan 1386/14000 H - 1976 – 1980”, Tripoli, 1977
    
66. 
    Libyan Foreign Investment Board, Socialist People’s Libyan Arab Jamahiriya "Report on the Foreign Investment law #5/1997 - period 01/2000 to 04/2004", Tripoli, 2005
    
67. 
    Libyan National Corporation for Information and Documentation - Annual report, Tripoli, 2004
    
68. 
    Linya Small and Medium Size Enterprise Survey, 2005
    
69. 
    National Center for Education and Development “Statistics on basic and intermediate level schools, teachers, students numbers etc.”, 2005
    
70. 
    National Consulting Bureau “Misurata Free Trade Zone Study”, 2005
    
71. 
    NENERACA “Arab Countries Report”, 2004
    
72. 
    OECD „FDI and Recovery in Southeast Asia”, OECD Proceedings, Paris, 1999
    
73. 
    Port Authority “Status of Libyan Port Equipment”, 2005
    
74. 
    Report of General Peoples Committee for Control and Follow Up, Tripoli, 2004.
    
75. 
    UN “The Millennium Development Goals Report 2007”, New York, 2007
    
76. 
    UNCTAD “FDI Profile - Libyan Arab Jamahiriyа”, 2006
    
77. 
    UNCTAD “World Investment Report 2006”, New York, 2006
    
78. 
    USLO “Country Commercial Guide - Doing Business In Libya”, 2005
    
79. 
    WTO ”World Trade Report”, Geneva: WTO, 2005
    
80. 
    WTO “World Trade Report”, Geneva: WTO, 2006
    
81. 
    World Bank “Socialist People’s Libyan Arab Jamahiriya - Country Economic Report”, Report No. 30295-LY, 2006
    
82. 
    World Bank “Globalization, growth and poverty – World Bank policy research paper”, Washington, 2002
    
83. 
    World Bank “Gender and Development in the Middle east and North Africa: Women in the Public Space”, Washington, 2003
    
84. 
    World Bank, “Trade, Investment, and Development in the Middle East and North Africa: Engaging with the World”, Washington DC, 2003