Икономически отношения на Либия със САЩ

4. Икономически отношения на Либия със САЩ.

Икономическите отношения между САЩ и Либия имат съвсем кратка история и в по-голямата си част (от 1969 г. до 2003 г.) са белязани от тежките санкции и изключително острите, включващи и употребата на военна сила, отношения. САЩ са една от страните, подкрепили резолюцията на ООН, с която през 1951 г. е дадена статута на независимост на Либия. Скоро след това САЩ издига статуса на своя офис в Либия до легация, а през 1954 г. и двете страни официално откриват посолства.

След революцията от 1969 г. и смяната на курса на политическо и икономическо развитие, отношенията между двете страни рязко се обтягат. Основната причина, според американските власти, е логистичната и финансова подкрепа на Либия на международния тероризъм, както и откритото противопоставяне на модерните арабски и африкански правителства. Заради радикалната външна политика на Либия през 1972 г. САЩ изтеглят своя посланик от Триполи. Малко след това над страната е наложен и контрол на вноса на военно оборудване и летателни средства. През 1979 г. след атака на американското посолство целият дипломатически персонал е изтеглен, а през 1981 г. от САЩ са екстрадирани представителите на Либия в Народното бюро във Вашингтон. С това дипломатическите отношения между страните на практика са прекратени и диалогът става невъзможен.

Следващата точка на прегряване идва през август 1981 г., когато либийски изстребител е свален от два американски, след като открива огън по тях по време на рутинна тренировка в международните води на Средиземно море. Като резултат от това американското правителство забранява пътуванията на своите граждани в Либия и съветва намиращите се там да напуснат страната. През месец март на следващата година САЩ забранява вноса на суров петрол от Либия и разширява контрола и ограниченията върху износа на американски промишлени стоки към арабската страна. Преминава се изцяло към лицензионен режим, като изключение единствено се прави за лекарствените продукти и храните. През март 1984 г. контролът върху износа отново се разширява като се блокират доставките на оборудва за развитие и модернизация на петролния сектор на Либия, а през април 1985 г. са забранени всички финансови операции с джамахирията.

Заради непроменения курс на външната политика на Либия, през януари 1986 г. САЩ предприемат крайни мерки като въвеждат пълно ембарго върху външната търговия с Либия, търговските договори и пътуванията. Замразени са и всички финансови активи на държавата, които са инвестирани във финансови институции на територията на САЩ. В следващите няколко години Либия отново е обвинена в няколко терористични акта, между които бомбен атентат в Берлин и два свалени граждански самолета на френски и американски авиолинии. Под натиска на Великобритания и САЩ през 1992 г. ООН въвежда тежко десетгодишно ембарго над страната, а през 1995 г. са забранени и полетите от и към Либия. В допълнение на това през август 1996 г. САЩ приемат законодателни промени, които предвиждат санкции за чуждите (неамерикански) компании, които търгуват с Либия. Макар и посрещнати със силно неодобрение от международната общност, тези последни мерки от страна на САЩ поставят Либия в крайна изолация и в крайна сметка карат страната да преосмисли външната си политика.

След направените редица компромиси от страна на Либия, най-вече по отношение на оръжията за масово поражение, отношението към терористите и съседните държави, международната общност САЩ променя отношението си към страната. През 2003 г. ООН вдига санкциите върху страната, но недоверието от страна на САЩ забавя отмяната на американското ембарго с една година. През 2004 г. Либия е посетена Уилям Бърнс, който е помощник-държавен секретар по близкоизточните въпроси. Това е първото след 30 години прекъсване посещение на американски държавен служител на толкова високо равнище, което С. Василев оценява като доказателство, че маршрутът на пътната карта на отношенията с Либия се спазва⁵⁰. През същата година американското представителство в Триполи е възстановено, а две години по-късно и функциите на посолството.

Така след успешните ходове на дипломацията през септември 2004 г. са премахнати и последните ограничения пред външноикономическите отношения на Либия с останалия свят. Решението означава, че американските компании получават правото да възстановят търговската си дейност в Либия, както и да внасят петрол от тази северноафриканска страна. Освен това, чуждестранните фирми, които инвестират средства за проучване и добив на енергийни ресурси в Либия, вече могат да не се опасяват от наказателни мерки срещу тях от страна на САЩ. В същото време финансовите активи на Либия, които се намират в банковата система на САЩ, засега остават замразени, т.е. американското мнение по въпроса с Либия е все още скептично. Факт е, че правителството на САЩ не подкрепя исканията за заеми, постъпващи от Либия в международните финансови организации.

След отдръпването на американските петролни компании от Либия през 70-те години на миналия век, породени от наложените едностранно от САЩ редица санкционни актове (ИЛСА, Дамато и др.), либийските петролни находища западат от техническа гледна точка. Добивът на петрол спада поради липса на внос на множество резервни части и съоръжения, които са с предимно от американски произход. По време на своята изолация Либия губи много финансови средства, технически съоръжения и неефективно използва петролните си залежи. По тази причина днес Либия отваря врати за завръщането на американските петролни компании, търсейки с това възможности за повишаване на петролния добив, жизненото равнище в икономиката и подобряване на връзките си със САЩ. „Коноко Филипс”, „Маратон Ойл” и „Оксиденшъл Петролиум” са големи петролни компании, действали в Либия, преди налагането на санкциите, които изпращат свои работни групи, за да преговарят за условията на завръщането си. Очаква се скоро на посещение в страната да пристигнат и лично техните изпълнителни президенти.

Успешното завръщане на САЩ в Либия се подсигурява от либийска страна от желание за увеличаване на петролния добив, но и чрез отваряне на нови блокове за експлоатация, чрез стимулиране навлизането на нови технологии, които ще повишат капацитета на производствените мощности. Търси се и динамика в привличането европейски и азиатски компании, които да осигурят технологии и производствен опит. Благодарение на тях Либия построява тръбопроводи за 5 млрд. щ.д., пренасящи природен газ. Страната предвижда инвестиции на обща стойност от 2 млрд. щ.д. за подобряване на петролните рафинерии и по официални данни правителството скоро ще предложи комплект от договори за петролна експлоатация на находища в либийската пустиня.

Либия има нагласата да приватизира 361 държавни компании, надявайки се, че през следващото десетилетие в петролната й промишленост ще бъдат инвестирани около 30 млрд. щ.д., инвестиции привлечени предимно от презокеански страни.

Либия също така променя своите финансови институции и в резултат на това поканва за първи път след революцията си, представители от Международния Валутен фонд, който макар и да е ситуиран като международна независима финансова институция на практика е доминиран от политиката и интересите на САЩ. Либийските власти съобщават, че в страната могат да се направят много подобрения с помощта на европейски и азиатски фирми, но онова, което действително желаят, е завръщането на американските компании в страната.

САЩ са един от основните и най-големи търговски партньори в света. За съжаление търговските отношения между двете страни имат само няколко годишна история, заради тежките външни отношения с американската страна.

Данните от 2004-2005 г., обаче, показват сериозни признаци на съживяване и дават повод за реален оптимизъм относно тяхното бъдещо развитие. Безспорно, външноикономическите отношения на Либия зависят, както политически, така и икономически от решенията на американската държава. Плодотворните отношения със САЩ са показател за бъдещ позитивен резултат за всяка държава. Либия трябва да извърши редица промени, както вътрешноструктурни, така и политически, за да може да предложи на САЩ благоприятен климат за възстановяване на икономическите взаимоотношения между двете страни. САЩ е силен политически и икономически съюзник и бъдещето на африканската държава се вижда във връзка с интересите на американските петролни компании, тяхната производствено-техническа, технологична и капиталова мощ, опит и възможните и реални инвестиции.