В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината

19 необходимост от високо чувство за отговорност и морал на поведение пред болния; лечителят не бива да предприема действия, за които не е компетентен; подчертава се повелята за опазване на медицинската тайна; акцентира се върху неприкосновеността на човешкия живот.
Разбира се, Хипократовата клетва не съответства на съвремието ни със своя архаичен език и схващанията по някои въпроси и етични проблеми
(новите медицински технологии, съвременните възможности за човешка репродукция и поддържане на живота, трансплантацията на тъкани и органи, компютърната диагностика и т.н.), не съвпада с новите възгледи за евтаназията, аборта, лекарската тайна, както и на съвременните разбирания за взаимоотношения медик-пациент. Въпреки това историческата стойност на този документ остава неоценима.
Макар и доста по-късно написано Сестринското обещание на
Флоранс Найнтингел разглежда аналогични въпроси, свързани с дейността на милосърдните сестри.
Друга особеност на медицинската етика в античността е, че дългът на лекаря за разясняване и осведомяване на пациента все още не се обсъжда.
Зачита се отказа на болния от терапия, позволена е активната помощ при умиране, както и самоубийството, когато пациентът е лишен от разумно съзнание и морално поведение поради физическо или психическо заболяване. Платон е един от застъпниците на тезата да се убиват психично болните. Аристотел и
Платон пренасят в медицината проблемите от политиката.
В Средновековието (от 395-476 година до 1453 година) болестта, терапията и взаимоотношенията с пациента са разглеждани от гледна точка на християнската религия. Освен това определено влияние имат и древните традиции на етикет, които са помагали да се спечели доверието на пациента. През този период
Хипократовата клетва е получила всеобщо одобрение.
Положителна роля в развитието на съвременните принципи на

20 медицинската етика и деонтология има медицинското училище в
Салерно южната част на Италия. През IX век представители на тази школа прилагали на практика хуманните принципи на древната медицина.
Оформили са се медицинските схващания срещу аборта и самоубийството; хирургията се отделя от медицинската практика.
Християнската религията замества Аполон с Христос. Активното освобождаване от страданието е забранено. Състраданието се проявява чрез грижи за болния. Съчувствието съпътства всяко лечение. На болните трябва да им се осигуряват подходящи условия за възстановяване.
В тази насока голямо влияние върху развитието на медицинската етика и деонтология имат вижданията на мъдрият персийски учен, лекар и философ Абу Али Ибн Сина (X-XI в.), който става известен в
Европа като Авицена. Основните идеи на учението му се съдържат в енциклопедичната работа "Канони на медицинската наука", както и във фундаменталното съчинение "Етика". В трудовете Ибн Сина съветва: "...Болният трябва да се държи далеч от всичко, което
ще го развълнува, дори от силните звуци. Той трябва да запази
спокойствие, да се забавлява и радва...".
Средновековието признава изолацията на прокажено болните и цезаровото сечение в теологично отношение, т.е. за да може майката и кръстеното дете да бъдат погребани в осветено гробище.
През средновековието за първи път държавата оказва контрол върху лекарската професия. 1241 г. Фридрих II регламентира чрез разпоредби образованието и дейността на лекаря. По такъв начин лекарят става отговорен за своята дейност пред държавата.

21

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: