В обятията на шамбала

Онази сутрин, когато се събудих учудващо рано, полежах в палатката с прояснена глава. Мислите ми кръжаха около разкази­те на Кетсун Зангпо, Бонпо-лама и монаха Тленнурпу за Мястото на гладния дявол, където имах намерение да се озова днес.

Бонпо-лама ми разказа навремето, че в района на Кайлас пре­ди VII-VIII век от нашата ера е съществувало кралство на йоги­те, наричано Шанг-Жонг, където живеели последователи на йо-гийското учение. Те знаели мантри и чрез тях използвали тантри-ческата сила на Кайлас. С нейна помощ била построена столица­та им - Тун-Лонг-Вали, тоест Вавилон. Това място, вече затрупа­но от пясъци, е омагьосано и сега се нарича Мястото на гладния дявол.

В главата ми изплуваха и беседите с Бонпо-лама за това, че е напълно възможно точно тук да са се извършвали експериментите, казано на съвременен език, за клониране на човека, адаптиран към суровите условия на Земята след Всемирния потоп. Големи­те хора (вероятно атлантите) са използвали „семена" от арийска-та раса, запазени във Вара - гениите хранилища на Шамбала. Опи­тите продължавали, но скоро големите хора разбрали, че „създа­нието" изисква грижи, понеже клонираните тибетци имали склон­ност да прегрешават. Затова недалеч от Кайлас бил изграден ти­бетският Вавилон, в който големите хора обучавали ниските на ръст тибетци как да живеят. Този процес продължил дълго, дока­то тибетците не се разпръснали по цялото земно кълбо.

За съжаление обаче те изгубили способността си да ползват енергийните технологии. Така Земята била населена, Шамбала из­пълнила мисията си, а големите хора слезли под земята - в родна­та Шамбала, като оставили тибетците без закрила. Останалите на Вечния континент жители забравили, че техните предци отдавна са се разпространили по земята и са създали различни народи и нации, които са техни братя. Те дори не си спомняли за тях, а чакали завръщането на големите хора. Те обаче все не се връща­ли, а тибетците постепенно подивели. Рядко появяващите се неиз­вестно откъде пророци учредили много религии и им възложили да създадат теософска (религиозна) държава. Те им казали да си припомнят миналото, което е основно за цялата Земя. Ето защо Тибет бил назован Страната на спомените.

Много често тибетците идвали на мястото, където се намира­ли развалините на източния Вавилон, после отивали на поклоне­ние пред свещения Кайлас, извърщвали свещената парикарма и молели Кайлас да върне големите хора. Но Кайлас мълчал. Ско­ро те забелязали, че сред развалините, вече затрупани от пясъка, се е заселила някаква черна сила. Пристигналите тук започнали да се убиват един друг без причина. Тръгнал слух, че Кайлас е омагьосал мястото и че там се е заселило безтелесно същество, което се храни със злите хорски мисли. Всеки можел да се убеди със собствените си очи. Защото тук злобните човешки мисли не само не можели да бъдат скрити, но и се осъществявали. Хората престанали да посещават мястото, а дори и да отивал някой, вина­ги бил съм. Но дори и самотниците често не издържали влиянието на онези лоши мисли, които излизали от сами­те тях и те полудявали или молели Бог телата им да се вкаменят.

Тибетците го нарекли Мястото на гладния дя­вол. Те винаги разказва­ли на другите хора ужас­ни истории, защото зна­ели, че там страхът се притъпява. Били дълбо­ко убедени, че страхът е свято чувство и предпаз­ва от лоши мисли и зли деяния. Обаче в Място­то на гладния дявол стра­хът не защитавал човека, затова той постъпвал, както му харесва.

Рафаел Юсупов из­хърка рязко, та чак подс­кочих. После вдигна ръ­ка, погледна ме с мътен поглед и попита:

- Какво, не спиш ли?

- Нещо не ми се спи...

- Да! Въздухът не стига... - отрони Юсупов и мелодично за­хърка, „издухвайки" ниските ноти.

Докато го слушах, си помислих, че днес би трябвало отново да се срещнем с монаха Тленнурпу. Неговата килия в манастира Чу-Гомпа беше наблизо. „Шофьорът" Лан-Вин-Е не ми даде да си поговоря подробно с него, понеже стриктно изпълняваше нареж­дането на спецслужбите да възпрепятства продължителните ни контакти с тибетските монаси. Според краткия му разказ навре­мето Тибет е бил управляван от Бога на демоните. Той седял на

Кайлас, a жена му - на Мястото на гладния дявол. Когато 28-те добри богове победили Бога на демоните, Кайлас засиял. Сияело и Мястото на гладния дявол. Светлината идвала от камъка Шан-тамани. Може би Гладният дявол е бил изпратен там от Кайлас, за да го защити.

Тихичко се измъкнах от палатката, извадих несесера и с удо­волствие се избръснах. Измих се в ручейчето, като не забравих да изтрия и огледалцето. Намръщих се при допира на лицето ми до ухаещата кърпа. После запалих примуса, кипнах вода за закуска­та и като влязох в ролята на Алберт, изревах:

- Ставайте! Ставайте! Никой да не си прави оглушки!

Момчетата се заизмъкваха от палатките. Радвах се на сънени­те им лица, усещайки свежестта на своята измита и дори обръсна­та физиономия.