В обятията на шамбала

Сутринта на другия ден се надигнах по-рано от обикновено, което ми се случва рядко. По принцип ме събуждат с вик в ухото „Ставай!" или с гъделичкане, което ми е много противно. Щом все пак стана, поне час се движа като зомби без мисъл в главата. Изобщо не се сещам за гимнастика или миене.

Рано или късно идвам на себе си и тогава си спомням, че съм шеф на експедиция. Започвам бурна дейност и се карам наляво и надясно, че късно поемаме по маршрута, като забравям, че при­чината за късното тръгване все пак съм аз. Когато всичко вече е приготвено, вадя несесера от найлоновата торба с вечно влажна­та хавлиена кърпа, която мирише на парцал за бърсане на под, и започвам процедурата по измиване. Особено внимание отделям на зъбите. Понякога дори забравям за лицето, да не говоря за вра­та. Случва се да извадя зацапано огледалце и докато се опитвам да видя лика си през петънцата кал, се бръсна, като мажа бузите си (разбира се, без гореща вода) с омекнало парче сапун, по което са полепнали малки камъчета. Не се уморявам да си повтарям: „Ама че физиономия, а?!"

Завиждам на брат си Алберт, който е „чучулига", сутрин става лесно, приготвя закуска за всички, след което започва да реве: „Ставайте! Ставайте!" Разбира се, ние спящите, дълго не се предаваме и дори понякога прилага­ме хитрост, като потупваме па­латката с ръка отвътре, за да зас­видетелстваме, че вече сме будни. Но Алберт също не се предава и започва да удря с лъжица по кан­че. Най-доволен е, когато от па­латката се подадат нашите съне­ни физиономии.

Сънената физиономия се отли­чава от всички състояния на чо­вешкото лице по своята висока степен на непривлекателност, то­гава понятието мачкано лице се изпълва със съдържание. Щом ви­дя подобни лица, ръцете ми несъз­нателно правят мачкащи движения и винаги си спомням изказва­нето на моя приятел Юрий Иванович Василиев за женската кра­сота. Той не пропуска да подчертае, че тя може да се види само сутрин, когато лицето не е покрито с „мазилка".