В обятията на шамбала

По пътя все се натъквахме на нови и нови пирамиди. Бяха без­брой. Превъзмогвайки болката, спирах, снимах и скицирах. Раз­бирах, че не мога да се съсредоточа напълно, но се стараех да не изпускам подробности. Понякога задрасквах лошата рисунка и упорито започвах наново, като раздразнено констатирах, че не ста­ва по-хубава.

Една от пирамидалните конструкции, която бях скицирал под № 48, имаше много стъпала. Височината й беше приблизи­телно 400 метра и въпреки че нямаше съвсем правилна фор­ма, приличаше на изкуствено древно съоръжение, което яс­но изпъкваше на фона на еро­зиралите тибетски планини. През средата му минаваше мощна пукнатина.

Другата пирамидоподобна конструкция - № 59, беше гра­мадна и твърде сложна. Дока­то вървяхме през долината, зад обикновения, покрит с камъни тибетски хълм, се показа нещо огромно и стъпаловидно, високо най-малкото 700-800 метра. Това „нещо" ряз­ко изпъкваше на фона на обкръжаващите го пла­нини.

- О-хо! - възкликна Равил. - Това се казва пирамида!

- Да бе... - обади се Рафаел Юсупов.

- Шефе! Какво ще ка­жеш да се изкатерим по склона, а после да се ка­чим и на самата пирами­да? - предложи Равил.

- Не бива - отвърнах мрачно.

- Защо?

- Всички пирамидоподобни конструкции са защитени от огле­далата на времето. Засега не разполагаме с карта-схема на Града на боговете. Но ще я съставим! На всяка цена! Ненапразно посто­янно сверявам координатите на всяка конструкция. Ако се изкате­рим, не е изключено да попаднем под въздействието на сгъстено­то време и да се превърнем в старци.

- Така е - съгласи се Селиверстов.

Като се прибли­жихме към „стъпало-видното нещо", раз­личихме куб с разме­ри 50 на 50 метра, който се издаваше напред от едно от стъпалата.

Сякаш силите ми се възвърнаха и заб­равих за болката. Отново започнах да обикалям хълмовете заедно с Равил. Скоро пред нас се отвори гледка към цялото гигантско каменно съоръжение. Двете стъпаловидни конструкции бяха съединени от огромна ка­менна дъга, дълга не по-малко от два километра. Ясно личеше, че скалата на гигантското съоръжение беше различна по структура от околните тибетски хълмове - на места покритият със сняг ка­мък блестеше като огледало. Изглеждаше така, сякаш на мястото на това съоръжение навремето се е извисявал обикновен планин­ски връх, който строителите са обработили и оформили в необик­новена конструкция. „Тук сигурно са използвали каменния лазер", казах си аз, после старателно я скицирах.

- Равил! Според теб за какво е построена цялата тази конструк­ция?

- Не зная, шефе - отвърна той.

- И аз... - признах си тихо.