В обятията на шамбала

Спряхме.

Извадихме цигарите, легнахме на рехавата тревичка и запа­лихме. Всички като омагьосани гледахме към искрящата пирами­да на свещения Кайлас. Настъпи тишина. Сякаш и вятърът беше утихнал.

- Сергей, защо издухваш толкова шумно дима от цигарата? -попита Рафаел Юсупов.

- Защо пък да е шумно? - сконфузи се Селиверстов. - И какво лошо има в това?

- Съществува така наречената култура на пушенето - Рафаел Юсупов авторитетно вдигна показалец. - Дори един ослюнчен фас може да бъде изпушен културно. Пушенето е ритуал и човек трябва да се наслаждава на дима, да прави колелца и да им се любува.

- На какво да се любува? - Селиверстов отново шумно издуха дима.

- На колелцата. Необходимо е да задържиш в себе си дима, за да може организмът да попие ароматите, заради които се извърш­ва всъщност ритуалът на пушенето...

- Извинете, Рафаел Гаязович - прекъсна го Селиверстов, - за какви аромати ми дърдорите, при положение че ми предлагате оплюнчен фас? Той може да мирише само на оборски тор. И въп­реки това хората събират фасове и ги пушат! Вярно е, някои хора цял живот работят с оборски тор и са свикнали с миризмата му. Какво тогава? Може би да си свият цигарка от тор! Дори те обаче предпочитат фаса пред една такава саморъчно направена цигара. Защо ли?

- Сергей, май не ти е ясно! Ароматите от цигарата не се преда­ват само чрез миризмата. Миризмата е нещо второстепенно!

- А кое е първостепенно? Да не би никотинът?!

Скоро заяждащите се приятели изчерпаха темата и се омълча-ха. Настана тишина. Високо пред нас блестеше пирамидата на све­щения Кайлас, която тибетците наричаха Кулата на Шамбала.