В обятията на шамбала

Проследих посоката, в която сочеше монахът, и видях, че пла­нините на противоположния склон наистина бяха като обработе­ни - през тях минаваха хоризонтални бразди, които приличаха на стъпала.

- Не можем да изключим вероятността конкретните планин­ски структури да са със слоест характер, а предизвиканата от вя­търа ерозия да е оформила въпросното подобие на стъпала - чу се гласът на Рафаел Юсупов.

- Какво?! - не го разбра монахът.

Тату преведе думите на Юсупов, доколкото му стигаха въз­можностите.

- А, не! - възкликна монахът. - Не е вятърът! Хора са направи­ли стъпалата!

- Как са ги направили? - не се предаваше Рафаел ЮсупОв.

- С ръце и глава - смути се монахът. - Така твърди легендата.

- Легендата е нещо сериозно! - не се сдържа Селиверстов.

- Какво е предназначението им? - отново попита подробният Юсупов.

- Не зная. Нищо не пише по този въпрос - монахът сведе очи. Аз също не разбирах предназначението на стъпалата и дори нямах никакви предположения. Тогава още не знаех, че те са спо­собни да намаляват фините енергии при влизането в нашия трииз­мерен свят от друг, например четириизмерен, който по своята при­рода е по-зареден с енергии. Трябваше да приключи египетската експедиция, за да се приближа поне мъничко до разбирането на този въпрос. Защото там, в горещия Египет, започнахме да ин­терпретираме стъпаловидните пирамиди като места за влизане в нашия свят, а класическите островърхи пирамиди - като места за изход от нашия свят.

Тогава в Тибет бях по-склонен да приема предположението на Рафаел Юсупов. Някъде дълбоко в душата ми се таеше мисълта, че великата Шамбала, съществуваща едновременно в няколко па­ралелни свята, навремето е създала тук онова, от което ще зависи нашето бъдеще, и че един ден сред нас ще се появят нови хора, които ще приличат на нас, но ще бъдат други...

На раздяла стиснах ръката на монаха. А Селиверстов толкова дълго я тръска, че според мен го изплаши.

Продължихме по своя маршрут. Крачех и аз, присвивайки се от болка. Свечеряваше се. Скоро спряхме и започнахме да разпъ­ваме палатките. Стомашната болка напълно ме срази. Легнах на земята, останал без дъх и сили в студената тибетска вечер.

Мъртвите не ме бяха пощадили.