В обятията на шамбала

Усещах, че се изпълвам с огромна радост при вида на тази най-свещена (не се страхувам от тази дума!) пирамида - точно тя ме беше довела тук. На няколко пъти обаче подсъзнанието ми подс­казваше, че гигантската пирамида не е построена за нас - земните телесни хора, а за... О, колко много неща не знаех тогава! Дори не си и представях, че в речника ми ще се появи понятието нов човек.

Лежах и мислех, че сигурно е построена от Шамбала - много-ликото общество на Най-добрите от най-добрите, което живее спо­ред Божиите закони и се грижи за останалите форми на земния живот. Включително и за нашата, като по този начин се явява ос­нова на живота на Земята. Точно на тях им е била нужна!

Вгледах се»във върха на Кайлас и си спомних как старшият човек от пещерата на Харати твърдеше, че там се намира трети­ят вход към подземията на Кайлас. И че никой няма право да се изкачва горе, защото на върха могат да пребивават само бого­вете. Спомних си думите и на лама Кетсун Зангпо, че на върха на Кайлас има площадка. Тогава още не предполагах, че скоро ще успеем по пътя на логиката да изчислим размерите и да оп­ределим формата й и че тези сметки ще ни накарат да предприе­мем нови експедиции из целия свят по следите на „кораба на древните".

В паметта ми изникнаха и двамата тибетци, които стояха на хълма и гледаха на запад, по посока към Кайлас, като се опитваха да уловят излъчваната от свещената планина светлина. Припом­них си и лицата на немските поклонници, които бяха видели тайн­ственото сияние. И загадъчните очи в небето, които бе зърнал Сер­гей Селиверстов. „Легендарният камък Шантамани! - прошепнах. - Той се намира в пирамидата на Малкия Кайлас! Но никой от хората не може да стигне до него, да го завладее и да стане госпо­дар на света!"

Внимателно се вглеждах в очертанията на Малкия Кайлас. Сто­ри ми се, че камъкът Шантамани ни наблюдава. Спомних си и за монаха от манастира Чу-Гомпа и неговия разказ за добрия Бог Тиуку Точе, който се е завърнал и сега живее в свещения Кайлас. Завръщането му е било съпроводено от силното сияние на Шан­тамани.