В обятията на шамбала

Пронизвах с погледа си Купата на Шамбала. Естествено, че ис­ках да разбера нейното предназначение. Но не го разбирах. Нито грам! Обаче исках. Много исках. В сравнение с Кулата на Шамба­ла бях толкова мъничък и нищожен. Но съм човек. И като такъв изпитвам любопитство, което искам да задоволя.

Градът на боговете ме беше потресъл. Долината на смъртта така ме измъчи, че със сигурност започнах да разбирам по-добре този живот. Най-сетне осъзнах, че точно любопитството, което ни беше докарало тук, е чувството, пораждано от необяснимото и непознатото. То е стимулаторът на прогреса. Бих го нарекъл най-важното човешко чувство, понеже то предизвиква безкрайните „За­що?" и дава възможност на човека да се осъществи като самопрогресиращо начало.

Трябва по-често да си задаваме въпроса „Защо?", но и да осъз­наем, че Създателят е прокарал граници за познанието чрез неви­димите прегради в пространството. Те разделят паралелните све­тове, но и увеличават човешкото любопитство. Триизмерното ни любопитство може да действа само в рамките на нашия свят. За да овладеем познанията на четириизмерния свят, трябва да ста­нем четириизмерни хора.

Мисля си, че Бог е предвидил възможността човек да премина­ва от един свят в друг. При поредните прераждалия най-вероятно сменяме телата си като носни кърпички и един ден Бог ще ни „по­дари" четириизмерно тяло. Тогава пред нашето любопитство ще се отворят безкрайните простори на нов, по-сложен свят. Някъде дълбоко в душата си ще се радваме, че във вече отдалечилия се от нас триизмерен свят човек е могъл все пак - понякога ругаейки и негодувайки, да съхрани чистотата на своята душа. Затова Бог се е постарал да внуши и на нас, триизмерните хора, принципите на Чистата ду­ша, като ни е противопоста­вил на всевластието на алч­ността и завистта.

И там, в онзи странен че-тириизмерен свят, ти ще по­галиш четириизмерното си коремче и ще отбележиш, че все пак тук хората са ня­как особени, със странни, по детски чисти очи. Ще забе­лежиш, че те се радват на новия човек - пришълеца от триизмерния свят, защото той се е преборил с алчност­та и завистта, от които че­тириизмерното общество отдавна се е освободило.

Ще откриеш, че тук е много по-лесно да се живее с Чиста душа за разлика от триизмерния свят, където подобен човек изглежда ка­то бяла врана.

Продължавах да гледам Кулата на Шамбала. Отлично разби-pax, че не съм Най-добрият от най-добрите. Имах правото само да се надявам, че някога, след много-много животи... може би, ако имам Чиста душа...

А хората на Шамбала са толкова съвършени, че могат да пре­минават от един свят в друг и са построили Града на боговете с Кулата на Шамбала в центъра му. Та нали Кулата на Шамбала е построена не само в един, а в няколко паралелни свята! Навярно строителите са си казвали: „Завършихме триизмерната кула, хай­де да пристъпим към строежа на четириизмерната."

Внимателно гледах с триизмерния си поглед към триизмерна­та Кула на Шамбала. Разбирах, че не съм в състояние да видя че­тириизмерната. Но ми се искаше. И чаках. С огромно желание изчаквах скоро да се появи мисълта. Страхувах се само, че тя ще е неясна, ще изисква по-нататъшни изследвания, а няма да е фи­нална, крайна, на която със задоволство можеш да сложиш точка. Точно така се случи. Появи се нещо мъгляво и странно. Исках дори да отхвърля неоформената идея, но за късмет не го сторих.