В обятията на шамбала

Идеята ми беше, че Кайлас е преди всичко шаблон, по който е бил създаден генът на живота.

Като учен медик отлично зная, че всяка човешка клетка (както и клетките на другите живи организми) съдържа така наречения ген на апоптозата (тоест ген на програмираната смърт или ген на самоубийството) и антиапоптозен ген (ген на живота). Ако се включи генът на смъртта (апоптозата), в клетката започва фатал­но отброяване на времето, което води до нейната гибел. Ако се включи генът на живота, ефектът от програмираната смърт е ну­лев. В този случай здравата клетка продължава да живее, а болна­та се възражда, оцелява и в крайна сметка се превръща в здрава. Учените от цял свят изучават тези два гена и то с пълно основа­ние. Ако например успеят да задействат гена на смъртта на рако­вите клетки, то туморът ще загине.

Отново седнах на земя­та. Запалих цигара и се за­мислих. По това време ве­че знаех, че според данни­те на двамата руски учени П. П. Гаряев и Г. Г. Тертишни генният апарат на клет­ката е носител на 10% от цялата информация на ор­ганизма, а останалите 90% се падат на биополето и из­глежда на вътреклетъчната и извънклетъчната вода. Информацията, вкарана в човека от Създателя, се намира в трите му съставни тела - гени­те, водата и биополето. Но трябва да има нещо, което да обеди­нява тези толкова различни източници на информация! Какво е то?

Започна да ме дразни тази мъглява и донякъде нелепа мисъл, че пирамидоподобната конструкция на Кайлас е шаблон, по който загадъчната Шамбала е създавала гена на живота. Мислите ми блуждаеха. Зави ми се свят. Наложих си да се концентрирам. Вът­решно бях напълно съгласен с хрумването, че базовата (опреде­лена от Създателя) информация се намира в гените, водата и био­полето. Не можех обаче да открия обединяващото начало между тези информационни структури.