В обятията на Шамбала

240
Замислих се за глупостите, които толкова често вършим в живота си, като всеки път си повтаряме: „Какъв съм глупак! Защо постъпих така?“ Стори ми обаче, че разумът ми не отхвърли нелепата мисъл за ириса. Той сякаш я галеше и й се радваше. Стана ми дори приятно, че я бях допуснал до ума си, а не я бях прогонил с рязко движение на главата. „Глупости! Глупости!“, припявах си, докато крачех напред.
Спомних си, че през целия си живот бях вършил много, ама много глупости и всеки път се изчервявах като момиче.
Веднъж се бях изчервил точно пред един самонадеян тип с непроницаем израз на лицето. Той никога не би допуснал да извърши и най-дребната глупост и аз страшно исках да му подражавам. Не ми се удаваше обаче — глупостите ме преследваха. И се червях.
— Я-я! Вижте как стана червен като рак! — грижовно забелязваше някой от присъстващите, като ме караше да се изчервявам още по-силно, та чак лицето ми изпускаше пламък.
Постепенно започнах да се отнасям към нелепите си постъпки като към естествени несполуки и дори вече не се изчервявах чак толкова. А към хората, които вършеха глупости пред очите ми,
започнах да се отнасям с дълбоко разбиране, като се стараех да ги потупам насърчително по раменете или да кажа нещо от сорта:
„Случва се! След минутка тези глупаци всичко ще забравят!“ В мен остана обаче странното чувство на уважение към хората, които се изчервяват. „Браво на него, виж как се изчерви!“, мислех си понякога.
Започнах дори да анализирам своята симпатия към изчервяването и забелязах, че обикновено тези хора са по-добри, почисти и по- дружелюбни от другите, които не се трогват от нищо и умеят да поддържат своя имидж.
След много-много години разбрах, че глупостите са определената от Бог противоотрова срещу най-страшният грях — да се смяташ за Бог. Глупавите постъпки понижават самомнението и не му дават да се възгордее прекалено от сполучливо подбраната вратовръзка или от краткотрайното внимание, проявено от някоя красавица. Щастлив е онзи, който върши глупости, понеже в манталитета му е вграден механизъм за борба с изкуственото самовъзвеличаване. Бог не дарява всеки с щастливата способност да върши щуротии и да се изчервява! Далеч не всеки има подобно право

241
— да се изчерви заради себе си и да усети срам. Поредицата глупости,
съпровождащи ни цял живот, са нещо като тренировка на съвестта. А
човекът с тренирана съвест е способен да отиде в Долината на смъртта, където го очаква съдът на съвестта на царя на смъртта Яма.
Вършете, моля ви, глупости и се изчервявайте! Толкова е важно да тренирате своята съвест!
— Шефе, да тръгваме, а! Защо се бавим? — дочух гласа на
Равил.
— Ами да тръгваме…
— За какво си се замислил?
— Хрумна ми една глупава мисъл, че ангелоподобният човек…
че човекът е… очен ирис… в биополеви или холографски вариант —
промълвих аз и усетих, че се изчервявам.

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: