В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| ОТНОВО ПИРАМИДИ По пътя все се натъквахме на нови и нови пирамиди. Бяха безброй. Превъзмогвайки болката, спирах, снимах и скицирах. Разбирах, че не мога да се съсредоточа напълно, но се стараех да не изпускам подробности. Понякога задрасквах лошата рисунка и упорито започвах наново, като раздразнено констатирах, че не става по-хубава. Една от пирамидалните конструкции, която бях скицирал под № 48, имаше много стъпала. Височината й беше приблизително 400 метра и въпреки че нямаше съвсем правилна форма, приличаше на изкуствено древно съоръжение, което ясно изпъкваше на фона на ерозиралите тибетски планини. През средата му минаваше мощна пукнатина. Другата пирамидоподобна конструкция — №59, беше грамадна и твърде сложна. Докато вървяхме през долината, зад обикновения, покрит с камъни тибетски хълм, се показа нещо огромно и стъпаловидно, високо най-малкото 700–800 метра. Това „нещо“ рязко изпъкваше на фона на обкръжаващите го планини. — О-хо! — възкликна Равил. — Това се казва пирамида! — Да бе… — обади се Рафаел Юсупов. — Шефе! Какво ще кажеш да се изкатерим по склона, а после да се качим и на самата пирамида? — предложи Равил. — Не бива — отвърнах мрачно. — Защо? — Всички подобни на пирамида конструкции са защитени от огледалата на времето. Засега не разполагаме с карта-схема на Града на боговете. Но ще я съставим! На всяка цена! Ненапразно постоянно сверявам координатите на всяка конструкция. Ако се изкатерим, не е изключено да попаднем под въздействието на сгъстеното време и да се превърнем в старци. — Така е — съгласи се Селиверстов. Като се приближихме към „стъпаловидното нещо“, различихме куб с размери 50 на 50 метра, който се издаваше напред от едно от стъпалата. Сякаш силите ми се възвърнаха и забравих за болката. Отново започнах да обикалям хълмовете заедно с Равил. Скоро пред нас се 237 отвори гледка към цялото гигантско каменно съоръжение. Двете стъпаловидни конструкции бяха съединени от огромна каменна дъга, дълга не по-малко от два километра. Ясно личеше, че скалата на гигантското съоръжение беше различна по структура от околните тибетски хълмове — на места покритият със сняг камък блестеше като огледало. Изглеждаше така, сякаш на мястото на това съоръжение навремето се е извисявал обикновен планински връх, който строителите са обработили и оформили в необикновена конструкция. „Тук сигурно са използвали каменния лазер“, казах си аз, после старателно я скицирах. — Равил! Според теб за какво е построена цялата тази конструкция? — Не зная, шефе — отвърна той. — И аз… — признах си тихо. Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|