В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| ДА НЕ СА ШАБЛОНИ Приседнах на камъните и се замислих. В главата ми цареше пълна бъркотия. Напрегнах се, очаквайки, че от хаоса ще изскочи като искрица спасителната мисъл, но тя все не изскачаше. Тъжно провесих нос. Станах от камъните, прибрах експедиционния дневник в раницата и за последно огледах красивото гигантско каменно съоръжение. „Шаблон! — едва не извиках на глас. — Ами че това е шаблон! Гигантски! Но на какво? Какво се е създавало по него? Кой го е правил?“ Усетих унизителната слабост на своя разум. Изглеждах съвсем мъничък. И колко малко знаех! Бях дребен като мравка. Продължих по маршрута с клюмнала глава. В подсъзнанието ми ярко проблесна и изчезна думата матрица. Скоро стигнахме до още един пирамидално-огледален комплекс с дължина около седем километра. Все скицирах и скицирах, като исках да фиксирам всеки елемент, за да мога после да ги съединя. Нямаше как да обхвана целия комплекс само от една гледна точка. А и всеки отделен елемент се налагаше да скицирам от няколко гледни точки, за да пресъздам цялостната картина. Разбира се, изщраках няколко фото ленти, но на финала на своите „фотографски мъки“ открих, че снимките няма да ми дадат желаното. 238 Височината на всеки елемент беше около 400–500 метра. Създаваше се впечатлението, че целият комплекс е издялан от съществувал някога планински хребет най-вероятно с помощта на… каменен лазер, задействан от силата на мисълта. Докато завършвах панорамната скица, вече не си задавах безсмисления въпрос за предназначението на грандиозното съоръжение. Просто ми се струваше, че е шаблон, по който се е създавало нещо грандиозно. Но какво? Не знаех. Дори не можех да си представя в онзи миг как логиката ще ни насочи към извода, че по тези шаблони са се създавали човешките тела, а не просто отделна ръка или крак. Само че за това, скъпи читатели, ще поговорим в следващия том на книгата. Вярвайте ми, ще е сложно, но и занимателно. Освен това сигурно ще се учудите, че древните шумери са знаели тайната на Града на боговете. Представете си в такъв случай колко бях учуден, когато нишката на мисълта ми, която се увиваше около анализа на холографската и водната форма на живот на Земята, ме отведе до осъзнаването на същността на неразбираемите досега шумерски текстове. Следващата пирамидоподобна конструкция — № 70, беше оригинална по замисъл и не приличаше на нито една от разгледаните по-рано. Височината й достигаше 500 метра. Върху югозападната й стена се забелязваха изпъкнали каменни изсичания или полуразрушени фигури. Отначало се усъмних в изкуствения й произход, но след като обходих с поглед околните хълмове, се убедих, че дори и най-обикновената планина не би могла да се отличава толкова рязко. Внезапно вниманието ми бе привлечено от два конуса — №77 и №78. Единият завършваше с остър връх, а другият — с цилиндрично образувание. Височината им беше приблизително 200–300 метра. Снегът ги беше посипал тук-там. Скицирах ги. „Какво е това? — за пореден път си зададох неизменния въпрос. — И това ли е шаблон? За какво!?“ Скоро се натъкнахме на още един комплекс, съставен от три грамадни (с височина по 600–700 метра) подобни на пирамида образувания (№81, №82, №83). Всяко от тях беше доста разрушено, но стъпаловидният характер и ред други признаци издаваха, че са били построени в древността. 239 В далечината се появи още една подобна конструкция — №85. Разбирах, че заради хълмовете оттук виждахме само върха й. Нямаше как обаче да се приближим и да разгледаме основата й, защото се страхувахме от… огледалата. Видимата й част с височина около 200 метра много приличаше на типична стъпаловидна пирамида. Макар и по нея да имаше следи от значителни разрушения, можеха да се набележат редица различия с конструкциите, които бяхме видели преди. Зад тибетските хълмове изскочи подобно на пирамида съоръжение — №86. Беше високо около 500 метра, а дължината му бе около 1000 метра. Отличаваше се с една характерна особеност. Беше извито под формата на дъга, а отгоре имаше изпъкнали части. Една от фигурите приличаше на кланящ се човек, втората — на рог, третата — на наклонена плоча. Поисках да се изкатеря, за да ги разгледам по- подробно, но болката в стомаха не ми позволи. — Шаблони, шаблони, шаблони! — проговорих тихо. — Огромни и необикновени шаблони! Но на какво? Погледнах към Ранил. И незнайно защо обърнах внимание на светлокафявите му очи. Колко много неща не знаех тогава! Трябваше да изминат години, за да може тогавашното ми наблюдение за ириса да изплува под нова форма. Щяха да се появят Анатолий Попов и Роберт Гордеев от Набережние Челни, по време на спора, с които за ангелоподобната форма на живот мисълта за ириса на окото щеше да се конкретизира и да ме насочи към извода, че отначало Бог е създал човека под формата на ирис и чак после е разгърнал от него човешкото тяло. Щях да стигна до мисълта, че холографското тяло на ангелите най-вероятно прилича на… ириса на окото, колкото и странно да звучи това. Не ме съдете твърде строго, скъпи читатели, за този доста неочакван извод. Ще ви го разясня в четвъртия том на книгата и ще разберете, че тук няма нищо неочаквано и прибързано. Напротив — всичко ще ви се стори логично, разбираемо и дори подразбиращо се от само себе си. Тогава, в тибетския Град на боговете, стоях под поривите на студения високопланински вятър и си повтарях наум: „За какъв дявол ми щукна мисълта за ириса? Откъде долетя тя?“ Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|