Ваксина против стрес, Синелников
тялото предават не съдържание, а информация за
Изтегляне 1.43 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Възлюби-своята-болест-Валерий Синелников
| тялото предават не съдържание, а информация за процеса на общуване! Не винаги показалецът, поставен на носа, или почесването по тила означават замисленост. А скръстените на гърдите ръце - затвореност. Не е нужно да фантазираме по този повод. Все пак няма да можете да разберете напълно смисъла на един или друг човешки жест, докато вие самите не станете такива. По това дори не е необходимо. Помня как веднъж в кабинета ми влязоха двама тибетски монаси. Те ми разказваха за своя живот, за просветлението. Искаха да оставя семейството си, работата си и да тръгна с тях. Седях в креслото със скръстени на гърдите ръце и ги слушах внимателно. Единият от тях обърна внимание на позата ми и каза: - Не се затваряйте за нас. Ние ви мислим доброто. А аз изобщо не се затварях. Просто в моя кабинет беше студено и затова седях в такава поза, за да запазя топлината. Общо взето, както вече разбрахте, те не успяха да ме убедят да ги последвам, иначе нямаше да четете тези редове сега. А не ме убедиха поради това, че не можаха да се присъединят към мен. www.spiralata.net 52 Изобщо, бъдете внимателни с жестовете. В различните култури един и същ жест може да има напълно различен смисъл. Един селянин отишъл при свещеника и му се примолил да му даде за временно ползване малко парче земя, която била собственост на църквата. - Това парче земя отдавна е изоставено и не се обработва - казал селянинът, - а аз имам голямо семейство. Свещеникът се замислил. - Е, добре - рекъл той, - ще ти дам тази земя. Но само ако спечелиш нашия спор. - Какъв спор? - попитал селянинът изплашено. -Ще спорим без думи - казал свещеникът. - Най-напред аз ще ти говоря с жестове, а после - ти. Свещеникът показал на селянина показалец. Селянинът, без да мисли дълго, му показал два пръста. Свещеникът се удивил. „Виж ти - помислил си той, - колко мъдро отговори този селянин на моя въпрос. Аз му показах, че Бог е един, а то ми отговори, че светът е двойнствен“. След това свещеникът сложил ябълка на масата. „Животът е рай“- искал да каже той. Селянинът започнал да рови в чантата си и поставил глава лук до ябълката. „Но в него има и сълзи“ - „прочел“ посланието църковният служител. - Ти спечели! - възкликнал свещеникът. - Взимай земята. Селянинът се прибрал вкъщи щастлив. -Е, какво? - попитала жена му. - Даде ли ти земята? -Да - отговорил селянинът, - спечелих я в спор. - В какъв спор? - изненадала се жената. - С него си говорихме не с думи, а с жестове - обяснил селянинът на жена си. - Най-напред той ми показа показалец, което значеше: „Ще ти извадя окото." Но аз не се изплаших и му показах два пръста: „Ще ти избода и двете очи“. Тогава той се учуди и извади ябълка, което означаваше: „Това е моята закуска.“ А аз сложих на масата глава лук: „А това - моята.“ След това той каза, че съм спечелил, и ми даде парчето земя. Нашата задача с вас е да се научим да се присъединяваме към позата и характерните жестове на събеседника, така че да говорим на един и същ език с него и да направим процеса на общуване максимално ефективен. Изтегляне 1.43 Mb. Сподели с приятели:
|