Ванга – ясновидката Красимира Стоянова

Джон Уиндмън

Била съм 16-годишна, когато веднъж в нашата къща в Петрич Ванга ми заговори по този начин. Само че това не беше нейният глас, не беше дори и тя, а някакъв „друг” човек, който говореше чрез нейните уста. Думите, които чух, нямаха нищо общо с разговора, който водехме преди това, все едно че някакво друго лице се намеси между нас. Чух: „Ето, ние те виждаме...”, и после ми беше разказано с подробности всичко, което съм правила през деня до този момент. Просто се вкамених от уплаха. Бяхме в къщата само двете. Малко след това Ванга въздъхна и каза: „Ох, пуснаха ме силите”, и отново ми заговори за предишните неща. Попитах я защо така изведнъж ми описва какво съм правила през деня, а тя ми каза, че нищо не ми е описвала. Разказах й какво съм чула, а тя повтори; „О, това са „силите”, малките „сили”, които са винаги около мен. Но има и големи, те са им началници. Когато решат да заговорят през моята уста, става ми лошо и после съм умърлушена през целия ден. Впрочем, искаш ли да ги видиш, те искат да ти се покажат.” Бях безкрайно потресена и буквално изкрещях, че не искам. После обаче се поуспокоих, а и любопитството ми надделя и я попитах какво ще видя.

Ами ще видиш светещи точки във въздуха също като светулки - каза Ванга. Беше през есента и около 12 часа на обяд.

После през годините съм се мъчила сама да си дам някакво обяснение за това явление. През различни периоди от време, когато Ванга е била в добро разположение на духа, съм й задавала различни въпроси, на които в повечето случаи ми е отговаряла. За щастие съм запазила тези бележки. Когато ги събрах на едно място, се получи една своеобразна анкета, която най-общо дава представа за Вангините способности. Естествено въпросите съм задавала по друг начин, но смисълът им е предаден съвсем точно.

В какъв период от време: минало, настояще, бъдеще? Отговорила е и за трите периода - да, без разлика.

Виждането схематично ли е, само като информация за личността, или е конкретно? Отговор: и като информация, и конкретно.

Има ли човек свой собствен „код”, чрез който да бъде разпознавана нишката на живота му? - Не ми е отговорила.

Как се появява бъдещето на даден човек при нейните сеанси: открояват се само значими събития или животът му преминава пред нея като на кинолента? - Вижда живота му като на кинолента.

Чете ли мисли? - Да.

На какво разстояние? - Без разлика.

Чете ли мисли на чужденци и в какъв вид е информацията? -Да. Обикновено чува глас и няма езикови бариери.

Може ли да извика информация за посочен период от време или в отговор на поставен въпрос? - Да.

При слушане на радио дадена информация може ли да предизвика у нея „зрителен образ”? - Не. Рядко слуша радио.

Зависи ли от моментното здравословно или психично състояние на личността? - Не.

Ако на определено лице предскаже някакво нещастие или даже смърт, може ли то да го предотврати? - Не. Не може нито Ванга, нито лицето.

А за група лица, селища, град, държава? - Не.

Жизненият път на всеки човек зависи ли от „силата на индивида” и може ли да се изменя? - Не. Всеки следва строго определен път.

Как определя основния, жизнения проблем на посетителя? - Появява се „образ” и чува „глас”.

Има ли чувството че, ясновидската й дарба е програмирана от по-висши сили? - Да.

Какви? - Не е отговорила.

Как ги възприема? - Най-често като „глас”.

Виждала ли ги е? - Да. Прозрачни фигури - така както човек вижда образа си във вода.

Светещите точки във въздуха тяхна проява ли са? - Да.

Могат ли да се материализират? - Не.

По чие желание - тяхно или на Ванга - може да се влезе в контакт с тях? - Обикновено по тяхно.

Могат ли да се уточнят различните въпроси за тях чрез нейното запитване? - Не. Трудно. Отговарят много мъгляво.

Връзката едностранна ли е, т. е. по тяхно желание? - Най-често да.

Състои ли се човек от няколко взаимно свързани в симбиоза тела, в смисъл: етерно, физично, умствено? - Да.

Как вижда починалия човек - като образ, понятие или като нещо друго? - Вижда „образ” и чува „глас”.

При контакт с починал човек той проявява ли интерес, или само отговаря на въпроси? - И отговаря, и сам задава въпроси.

Как възприема смъртта? - Само като физически край.

Има ли прераждане? - Не е отговорила.

Кое е по-силно - родствената или духовната връзка? - По-силна е духовната връзка.

Съществуват ли обединения в по-висш порядък на разума? -Да.

Ако хората се приемат като съобщност на разум, намиращ се на определено еволюционно стъпало, има ли друг паралелно по-висш разум? - Да.

Този по-висш разум откъде произлиза - от Космоса, от по-стари цивилизации на Земята или от бъдещето на Земята? - От Космоса.

Съществували ли са на Земята големи цивилизации преди нашата? – Да

“Колко?” - Не е отговорила.

Може ли човешката цивилизация да се възприеме като детска възраст на разума? - Да.

Има ли във Вселената разум на същото стъпало като нашата цивилизация? - Не е отговорила.

Ще има ли среща с представители на друга цивилизация? - Да.

Има ли в земна атмосфера „летящи чинии”? - Да.

Откъде са? - От планетата, която според тях се нарича Вамфим или поне тя го чува така, и е трета от планетата Земя. - Не е дала никакви други обяснения.

Осъществен ли е двустранен (телепатичен или някакъв друг) контакт с тях? - Не. Те сами осъществяват контакти.
Не се наемам да правя никакъв коментар. Тези мои въпроси са предизвикани от конкретни събития, предсказания или особени състояния на Ванга, за които ще разкажа по-подробно нататък.

Ванга е религиозен човек и вярва, че има Бог. Но на въпроса на журналиста К. К. (запазила съм магнетофонен запис на този разговор) през 1983 г. виждала ли е Христос, тя му е отговорила така: „Да, но той няма фигура. Това е едно огромно огнено кълбо, в което не можеш да погледнеш от светлина. Само светлина. Друго не се вижда. Ако някой ти каже, че е видял Бог, да знаеш, не е вярно.”

До село Препечене между градовете Сандански и Петрич има една местност - Рупите, която е известна с топлите си минерални извори. Местността е оградена от малката планина Кожух, а в подножието й се простира пресъхналото пясъчно корито на река Струма. Там Ванга има малка къщичка и си почива на тишина сред природата. Там приема и посетители.

Всяка година на 15 октомври, когато според църковния календар е Петковден, тя събира стотици гости и дава трапеза. Поводът за този празник според нея е следният (изказването съм записала през 1985 г.): „На този ден, 15 октомври, преди хиляди години е изригнал вулкан. Под огнената лава е бил погребан голям град и хиляди невинни хора. Те били високи, едри и се обличали в дрехи тънки и блестящи като станиол. Били много просветени. Реката, която течала през града, била златоносна и всяко новородено дете го потапяли във водите й. Градските порти били украсени с големи позлатени крилати животни. Тук, на това място, имало три големи храма - „Света Петка” „Света Богородица” и „Свети Панталеймон”. Горещата бездна, която погълнала това селище, сега ни изпраща топлите си пари, за да се лекуваме. Това са въздишките на невинно загиналите хора. Моята молба към всички ви е и в бъдеще да продължавате да тачите този ден, да отдавате почит на всички загинали през всички времена.”
За Рупите Любка, сестрата на Ванга, казва:

Тази местност Рупите, от която тя не се отделя вече години наред, я привлича много и аз не мога да разбера с какво. Но тя си знае! На мен лично това място ми действа много потискащо и угнетяващо, така въздейства и на много други хора. Но Ванга казва, че там чува „гласовете”, които й говорят много неща. А точно там, където е нейната къщичка, според нея е центърът, който свързва светилищата, намиращи се наоколо още от древността.

Не съм историк, нито археолог, но обичам да се ровя в стари книги и документи и да чета за древното минало на нашите земи. За някои исторически места дори си създавам мои версии и се радвам, когато моите скромни предположения се потвърждават след време при археологически разкопки.

Чел съм, доколкото е известно, а и сам предполагам, че в местността Рупите е имало светилища от най-древни времена., Местните хора и досега намират стотици отломки от различни предмети с обреден характер, които доказват, че тук е кипял богат духовен живот. Все още личат стъпала от древни тракийски храмове, а могат да се намерят и тракийски и римски монети. Тези светилища може да са от тракийско време или от друга епоха - по-стара или по-следваща, - но тук са идвали многобройни поклонници от далечни места, които се потапяли в „свещените” минерални извори, за да измолят милостта на боговете и да получат изцеление и здраве.

Старите хора от този край още помнят разкази от своите деди как се е извършвало целебното поливане. Обикновено този ритуал се правел след Преображение (6 август - б. а.). Хората изкопавали дупка в пясъка, откъдето веднага бликвала топлата минерална вода, и при изгрев-слънце, задължително по това време, взимали една нова кратунка и се поливали с водата. Така посрещали Слънцето. За да се чуе от боговете молбата за изцеление, било задължително всеки болен да се полива сам и по време на този ритуал да мълчи - да не произнася нито дума. Според поверието след този ритуал настъпвал много бърз и положителен ефект.

Но има и едно друго поверие за тази местност, което много ме впечатлява и ме кара да правя най-различни догадки. Старите хора разказват, че в тази местност е закопана златна статуя на конник в естествен ръст. Те смятат, че това е статуята на свети Константин, която била укрита тук, когато турците дошли по тези земи, но аз мисля, че това би могло да бъде и статуята на тракийския бог Херос, защото точно тук са намирани и мраморни плочки с изображението на този бог. Дали това е така, ще кажат нашите специалисти археолози, но аз се мъча да си обясня едно друго нещо, свързано с моята леля. Още първите й видения са свързани с конник, с когото тя разговаря на кладенеца, после пак отново идва конник, който й съобщава, че започва войната и тя ще стане ясновидка и ще предсказва за „живи и мъртви”. А от близо 30 години тя се установи в тази местност, където отново легендата разказва за конник, скрит някъде под земята, за да се запази от поруганието на нашествениците. Тези конници до такава степен са ме завладели, че ме карат да си мисля и за други неща, чието място може би не е тук, за да ги споделям, но не мога да се въздържа - загадката на Мадарския конник все още не е разгадана. Специалистите правят много предположения, някои смятат, че това е изображение на хан Тервел или на някой друг наш владетел, но аз си мисля - дали не става дума за конника, който Ванга вижда винаги когато предстоят някакви съдбоносни събития? Но какъв е този конник и кой го е изобразил там, аз естествено не знам. Извинявам се за тези дръзки предположения, но си мисля, че би било много интересно, ако издирванията един ден тръгнат по тази следа. Но това е друга тема...

Лично аз смятам, че не случайно моята леля избра това място, за да почива и провежда своите сеанси. Наоколо има и други безлюдни кътчета, даже много по-красиви и по-уютни, където тя би могла да се отморява и да приема посетители. Но тя избра точно това място и казва, че оттук черпи енергия и сила, за да прави своите предсказания, и че хребетът, който се извисява над пресъхналото корито на река Струма, „крие една голяма тайна”. Там според нея е ключът към разгадаването на древното ни минало. Каква е тази енергия и сила, която е привличала отколешните хора и сега подхранва пророческия дар на Ванга, не знам. Но ако учените и археолозите насочат своите изследвания в този район, може би ще открият неща, които ще излязат извън рамките на археологията и миналото.

Питали сме Ванга: „Защо стоиш тук на това място?” А тя отговаря: „Имам определено време колко да стоя тук. Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна. Това място е и птиче трасе. Оттук минават големите ята на птици, които отиват или се връщат от юг. Но защо се събират на това място, не знам” (1988 г.).

„Аз съм поставена тук! Тези, които идват при мен, са много объркани и аз трябва да ги напътствам - едните намират после вярната посока, а другите не достигат изобщо до нея. Аз съм представител! Подавам на заблудените и отчаяните ръка и ги насочвам накъде да вървят!” (1988 г.)

Сестра й Любка разказва:

Ето вече толкова години сме заедно, всъщност откакто съм се родила до ден днешен, но и сега се чудя и се удивлявам на нейните способности н не мога да си дам обяснение. Хората наричат Ванга как ли не - ясновидка, гледачка, врачка, оракул и т. н. за мене тя е прорицателка, защото не само вижда в бъдещето и в миналото, но и каквото каже и отсече - то става с абсолютна точност.

Ванга се среща с много учени хора, но накрая, когато срещата приключи, те напускат къщата й в недоумение или са безкрайно удивени от всичко чуто и казано.

„Как да разбирам това чудо? - питаше се след срещата голям съветски учен, казваше се Анатолий Михайлов. - Как Ванга направи връзката с моята майка, която е починала преди повече от десет години? Възможно ли е мъртвият мозък да даде информация?”

На 3. М., лекарка от СССР, която пожела да се срещне със сестра ми, Ванга направи връзка и й разказа за лечители от най-древни времена и методите на тяхното лекуване. На излизане жената съвсем слисана ме попита: „Но как е възможно, откъде тя ще знае имената на тези толкова отдавна починали лечители?”

На известния български историк Н. Г. говори с подробности за живота по нашите земи през XII век, като че ли четеше по книга. Самият учен после сподели, че тя му е разказала за неща, които не са му били известни, макар да минава за един от добрите познавачи на тази епоха.

Ванга казва, че над нас има едно голямо око, което следи всички наши деяния. „Никой от нищо не може да се скрие -казва тя. - Не мислете, че сте свободни да правите каквото ви хрумне, не може, никой не е свободен.”

Получава най-различни подаръци, но нищо не й прави впечатление, нищо земно не е интересно за нея. Наблюдава със затворени очи неизвестни за нас неща.

Разговаряхме веднъж за дъгата, беше се появила след дъжд и имах чувството, че единият й край е потопен в канала с вода, който тече до полянката пред Вангината къщичка в Рупите. Като че ли можех да докосна дъгата с ръка. Стори ми се много странно, защото Вангината къщичка и този необикновен и тайнствен хребет зад нея се оказаха заградени от дъгата като в рамка и тази картина въздействаше много силно. Мълчах и не казвах на сестра си какво виждам. Изведнъж тя ми каза: „Дай ми ръка да излезем на полянката близо до канала, вземи и столче!” Бяхме само двете... Седим, мълчим, а прекрасните цветове на дъгата се откроява съвсем ясно. Беше изключително красиво. Питам я внимателно, защото не разбирам как може дъгата да стои толкова дълго на небето: „Кажи ми как виждаш ти дъгата, какво означава толкова много красота, събрана в едно?” „Дъгата, каза тя, се е появила за първи път, когато дъждът е спрял, след като е валял обилно в продължение на 40 дни и е унищожил целия човешки род и всички земни твари (всъщност това е библейската легенда). Останал е само ковчегът на Ной.” Казвам й: „Но това е легенда. Ти така ли го виждаш?” Ванга: „Ох, не мога да ти кажа всичко, което виждам, но вечер, към полунощ, когато пресичам салона на долния етаж на къщата си, винаги минавам покрай този Ноев ковчег, той стои там непокътнат вече толкова години.”

Какво значи това, не ми обясни и до ден днешен продължава ревниво да пази тези обяснения само за себе си.

„Но как - каза Ванга, - нали тя не е мома, та тя е семейна?” „Да - потвърди момчето, - има две деца, но със съпруга си не се разбират и смята, че животът й е безсмислен.” „И какво - продължи Ванга, - и ти тръгна, облечен в расото, да пробиваш път за нея? Не. Тя няма право да изостави децата си, нито да се докосва до църковните врати. От кого иска да се скрие? Ще напусне дома си, но детските сълзи ще я изгорят жива. Отивайте си!... И ти, момче, не си за там!”

„Защо ще съдиш добрия човек, той не е крадец. Иди над сайванта, където си закачил торбата за зоб на магарето, и там ще си намериш загубените вещи.” Отиде си човекът, а на другия ден още в зори дойде отново при Ванга и щом тя отвори вратата, той падна на колене и каза:

„Благодаря ти, Ванге, че ме спаси от грях и позор. С този човек сме приятели от деца.”
...Млада жена дойде у нас и ми разказа следното: „Дълги години живяхме цялото семейство в стара схлупена къщурка. Веднъж попитах Ванга ще имаме ли и ние къща като хората. Тя ми каза: „Да, виждам къща, но само прозорци, без основи.” Не можах да разбера какво означава това и зачаках. След около два месеца, когато се връщах от работа, видях много пушек и прахоляк пред нашата къща. Побързах и ужасена видях, че старата ни къща се е срутила (до нея строяха нова къща и работниците я бяха подкопали, това после се установи), основите й бяха рухнали, а от горния етаж висяха във въздуха, кой знае как закрепени прозорците...”
Ванга казва:

Ако казвам на хората всичко, което виждам и зная, те на часа ще поискат да си отидат от този свят.

Тя се стреми с цената на всичко да запази семействата, които са на път да се разтурят, тя най-добре вижда и знае колко е прав този, който смята, че е измаменият и онеправданият. Търпеливо изслушва всички и накрая казва тежката си дума, без да се бои, че някой може да е недоволен или да я намрази за това, че го е изобличила.
Веднъж от гардероба в Рупите й бяха откраднали хубава рокля от кадифе. Тя не се наскърби много, когато откри липсата, а само каза: „Нищо, ще й се порадват и ще ми я донесат.” Само след седмица тя ми показа роклята.

Крадци бяха разбили вратата на къщичката й и бяха обърнали всичко нагоре с краката. Извикахме милиция, а милиционерите питат самата Ванга: „Кажи кои са крадците?” Ванга им отговори: „Това са деца и те ще донесат всичко, което са откраднали.” Само след два дни родителите доведоха децата, за да й се извинят - Ванга седна на двора, а момчетата стояха пред нея с виновно наведени глави. „Е, момчета, какво спечелихте сега? Мъчно ми е за вас. Разбрахте ли, че нищо тайно не остава? Ще бъде голямо нещастие, ако това ви стане навик. Искам от мен да знаете: нито една кражба не остава неразкрита, а крадците са презрени от всички хора. Идете си и не повтаряйте никога повече това!”

Ние виждаме и си представяме едно нещо, а тя вижда и си представя съвсем други неща. Заслушва се понякога, седнала съвсем близо до цветята, а после ми казва: „Ех, да знаеш какво ми каза току-що индришето: аз съм лекарство за нерви, препоръчвай ме!”

Ванга казва: „Когато застане пред мен даден човек, имам чувството, че в главата ми се разтваря прозорец, чрез който наблюдавам картини и животът на човека преминава пред очите ми като на кинолента, а над мен чувам глас, който ми казва какво да предавам.”

„Още през 1971 година казах на художничката Сун - китайка, омъжена за българин: ще дойде ден, когато ти отново ще се върнеш при своите и ще бъдеш много на почит. Когато се видяхме с нея за първи път, като че ли един голям прозорец се отвори пред мен и аз видях - много красива природа - дървета, поля и ниски къщички, а хората ходеха с терлички от въжета. Каква красива страна! И после казах на Сун: детето ти има парализа, но само ти можеш да му помогнеш: Виждам, че то ще се оправи напълно. После Сун замина за Китай. Учи там иглотерапия и после провеждаше сеанси и излекува детето си. Сега чувам, че е отново в родината си и е много щастлива.”

Един ден Ванга се срещнала и с художника Светослав Рьорих от Индия и първата картина, която видяла, била една голяма саксия в стаята му, в която растял голям красив бял крин, и тя му казала: „Това е най-голямата духовна украса на твоя дом. Като че ли отново се отвори един голям прозорец пред мене и с цялото си великолепие блеснаха сребристите върхове на Тибет и Хималаите. Каква красота. Там по тези места се намира най-старата история на човечеството. Баща ти е бил просто неземен човек. Бил е също художник, но и нещо много повече. Всичките му картини са негови прозрения. Ти трябва да продължиш неговото дело.”

По време на своите сеанси тя вижда конкретни лица, външен вид на хората, картини от битието на човека, обстановка:

„Идва при мене една наша близка жена, която твърди, че е голяма домакиня и критикува немарливостта и безредието на всичките си съседки. А аз виждам, че пердето в спалнята й виси, а чорапите на мъжа й са наблъскани в едно чекмедже, където той държи разни инструменти, и й викам: ти не си никаква домакиня, не се изтъквай. И после й описах всичко, което видях из къщата й. Жената си отиде засрамена.”

Друг случай: „Посещава ме интелигентна, много докарана жена, научен работник с титла и звания. А аз й викам: каква полза от твоите науки, след като не можеш да свариш една чорба. Как ще вървиш към голямото, като не знаеш малкото. Нали и ти си жена и имаш неотменими задължения.”

Ванга възприема картините без разлика дали са в настоящето, в миналото или в бъдещето.

Веднъж, след като разговаря с посетител по различни проблеми, изведнъж му каза, че в семейството имат човек, на когото викали „турчин”. Човекът не знаеше за това, но след време дойде специално да й разкаже: през време на войната чичо му заварил жена си в къщата на един съсед и я заклал на място от ревност. Оттогава му викали „турчина”.

През 1944 година селянин от с. Кромидово, Санданско, разбрал, че синът му е убит от германците край с. Ново село в Македония. На посоченото място открили седем гроба, но труповете били силно обезобразени и убитите не можели да бъдат разпознати. Попитали Ванга, а тя им казала, че гробът, който търсят, е на брега на рекичката до един голям храст. Когато го открили и разровили, от джоба на куртката на убития паднали документи и една снимка, която не била много повредена и от нея се разбрало, че именно това е синът на човека от с. Кромидово.

Когато нашите войски през 1942 година навлезли в Беломорието, тя казала на мъжа си: „Пазете се от водата!” После всички тези, които се завърнали, били болни или от малария, или имали чернодробни заболявания.

От замърсени бръснарски инструменти в бръснарница млад мъж от петричките села, Д. Г., получил на лицето си страшна екзема. Лицето му се зачервило, а после се покрило с рани и струпеи. Никакви лекарства и мазила не му помогнали. Отишъл при Ванга, а тя му казала да вземе от реката чиста, фина кал - една чаша - и да я смеси с една чаша сол. Да направи нещо като лапа на брадата и да преспи с нея една нощ. На другата сутрин, когато махнали калната кора, отдолу се показала чиста, бяла и успокоена кожа.

На възрастен тежко болен художник, Д. У., на когото лекарите не могли да поставят диагноза, Ванга казала, че има срастване в областта на диафрагмата, и го посъветвала да отиде в Западна Германия на лечение и че ще се излекува напълно. Казаното от нея се изпълни точно.

На офицер, който заминавал на фронта, казала по време на атака да не се качва на кон, но той забравил. Още при първото сражение конят на офицера бил убит на място, а той едва се отървал с тежко раняване.

Когато през 1979 година при нея дойде известният актьор Вячеслав Тихонов, Ванга казала на сестра си: „Нека почакат малко отвън, защото трябва да получа сигнал кога да ги приема.” В момента, в който Тихонов пристъпил, Ванга му викнала още от вратата: „Ти защо не изпълни желанието на твоя най-добър приятел? Той е Юрий Гагарин. Когато заминаваше на последния си изпитателен полет, той дойде у вас да се сбогува и каза: „Нямам време да купувам, затова много те моля да купиш един часовник - будилник, все едно че аз съм го купил, и да го държиш на бюрото си. Нека този часовник ти бъде спомен от мен.” Актьорът бил толкова изумен, че просто му прилошало. Дали му валериан. Казал, че всичко е било точно така, но в суматохата около гибелта на Гагарин той е забравил и не е купил този часовник. Ванга: „Но трябва да знаете всички: Юрий Гагарин не е умрял. Той беше взет!” От кого, защо, накъде - не каза.

На придружаващия го писател Юлиан Семьонов: „Ти трябва да пишеш и да продължите филма с още три серии (става дума за нашумелия съветски филм „17 мига от пролетта”). Само че „още си бос” по темата за следващите серии. Трябва да отидеш в Испания и да намериш някой си Владимир. Той ще ти разкаже много неща, ще те ориентира в писането на интересни моменти.”

На писател, който едва беше започнал да пише книга, тя му каза: „Замисълът ти в края на книгата жената да умре е неправдоподобен. Така не става в живота. Остави героинята да живее, за да ти стане книгата истинска.”

На посетител инженер, след като описала цялата обстановка в къщата и семейното му положение, разказала какво има на стария таван и „открила” в един сандък пишещата машина на покойния му дядо. Изуменият инженер си спомнил, че наистина дядо му имал пишеща машина, но че не знаел къде се намира. Ванга му казала, че изчисленията, които прави в момента, не излизат, защото е допуснал една малка грешка, и му посочила къде да я търси. Според Ванга целият живот на посетителя минава бързо пред нея, като се открояват по-значителните събития.

Преди години при Ванга дошъл художник, наричал себе си Ван Гог, около 40-годишен, който й подарил картина, нарисувана от него - „Христос с учениците сред голямата нива”. Тази картина и до днес украсява нейния дом.

Ванга: „Ти много си се трудил, но нямаш нищо, беден си. Старай се да запазиш високия си дух, защото те чакат още много трудности. Един ден ще имаш и това, което според другите не заслужаваш. Ще отидеш много надалече, но след като претърпиш голямо поражение. Ще тръгнеш на път съвсем сам.” Около две години след срещата с художника при Ванга дошли разярени родители, които казали, че са ограбени и унижени, защото дъщеря им, 22-годишна, била подлъгана и се омъжила, както станало ясно, за вече познатия ни художник, когото те ненавиждали.

Но Ванга, неумолимият и справедлив съдия, отсекла:

„Вие сте родителите на момичето, нали? Слушайте ме добре. Този човек, за когото се е омъжила дъщеря ви, е беден, но добър и честен човек. Не можете да върнете назад дъщеря си, защото тя го обича. И ако един ден направите това, горчиво ще съжалявате.”

Непримиримите родители все пак успели да разделят семейството. Прибрали насила дъщеря си вкъщи, която имала вече от художника и две деца. Отчаяният художник тръгнал по света сломен, самотен и загубил всичко - дом, жена, деца, родина. Щастливите родители, удовлетворени, че са успели да откъснат дъщеря си от омразния им зет, преживели най-страшната трагедия - при разходка с колата на новия си приятел дъщеря им катастрофирала и починала на място.
Съсипана от скръб жена обикаля света и търси лек за душевната си болка. Тя е от Монреал. Злодеи убили съпруга й на улицата и отвлекли в неизвестна посока единственото й дете. Убиецът бил заловен, но от детето нямало ни вест, ни кост. След дълги издирвания полицията й съобщила, че детето й е мъртво и е намерено на дъното на едно езеро. Отчаяната майка не могла да възприеме този трагичен край и през юли 1987 г. се озовала пред Вангиния праг. „Наистина голямо нещастие те е сполетяло - казала Ванга, - но я ми кажи, това дете ти ли го роди?” „Не - отвърнала жената, - ние си го осиновихме.” „Слушай сега - продължила Ванга, - това дете е живо, но то е изведено от страната и ходи на училище в един голям град. Живее при хора, които се стремят всячески то да те забрави, да забрави дом и родина. Но ти ще чуеш вести за детето, а през април месец на другата година ще получиш пълни сведения за него и след много дълги мъчнотии и перипетии един ден ще се съберете отново.” Жената си отишла смаяна и ето след време какво съобщила: „преди процеса убиецът пожелал да се срещне с жената на убития от него мъж, но тя не намерила сили да се срещне с него и изпратила близка приятелка. Подсъдимият помолил да съобщят на майката, че детето е живо, но той не може да съобщи къде се намира. Полудялата от радост жена казала, че се прекланя пред дарбата на Ванга и вярва, че всичко, казано от нея, ще се сбъдне до щастливия край.
На болен и беден учител, художник от Петрич, казала, че на старини ще бъде много богат и известен. След години учителят спечелил от тотото 20 000 лв. и после втори път 10 хиляди. Картините му започнали да се харесват и да се търсят от почитатели на неговото изкуство.
„Вие не виждате - казва Ванга, - но всяка сутрин до мен застава жена, като дежурна, облечена в бяло и синьо във всички нюанси. Дошлият при мен предизвиква в съзнанието ми различни картини от битието си, а тази до мен ми казва какво да казвам и аз препредавам.”

Чете ли мисли Ванга? Да. Често цитира на посетители това, което са си мислили, преди да влязат при нея, или какво са си мислили по някакъв повод. Разстоянието за нея е без значение.

Чете мисли и на чужденци и информацията получава във вид на глас.

„Наскоро ме посети един румънец, чийто син се беше удавил в Дунава. Човекът мислеше, че детето му е блъснато във водата от друго дете, и тази мисъл не му даваше покой. А аз му казах: „Не, не е вярно. Детето се хвърли да плува само и се заплете в някакви коренища. Уплаши се и не можа да излезе. Никой не е виновен. Ето аз виждам мястото на случката и мога да ти опиша подробно как стана това...”

Питат понякога Ванга: „Ако на дадено лице предскажеш смърт или нещо друго фатално, може ли човекът да го предотврати? А може ли Ванга да го предотвратява?” „Не - категорично отговаря тя. - Никой не може. Животът на човека е строго определен и никой не може да го променя.”