Венцислав Енчев ” Молитвен час” По „Псалтир” на Св. Ефрем Сирин
Изтегляне 474.63 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Вопли ***
- Поучения ***
- Стол за гости ***
Вечер Безсмислените думи възгордяват, лъжите им не са за мен, обичам хоризонта свечерен кога псалми като звезди изгряват. От този свят съм тежко угнетен, молитвите надеждата ми дават, че думите дела вменяват с които бягам от греховен плен. Богатства, слава, обич жадна превръщат се в пепел хладна щом стигне ни смъртта.
които ако не бъдат опростени ще страда моята душа.
сърце смирено в трезвост разтвори и всяка мрежа на врага ще изгори, да бъдеш чист пред Божия олтар. Защото гордостта ти готви Съд и пълни те с измамните копнежи на този свят, и без да забележи сърцето тръгва пак по оня път. Смирени мисли те са светлини, които осветяват точно и без блясък прогонват на врага завчас
и бяга той със огнен крясък, и идва истинският глас.
какво да правя щом съм в грехове. Той се усмихна привидно сърдито: - Бог сам търси заблудените овце. Срещнах Блудницата, беше смутена, какво да правя щом съм в грехове.
и Той ще изчисти твойто сърце. Срещнах Разбойника и го попитах, какво да правя, и как да се кая.
и ето - първи влязох във Рая. Покай се пред Царя и Бога и ела да царуваш със нас. Неговата милост Живот е, Път и Истина, Неговият глас. *** Искаш ли милост – бъди милостив, не питай лоши чувства към брат си, там където няма любов Бог затваря вратата си.
значи Бог ти се гневи, бързай да се помириш със него и Бог със тебе ще се помири. *** Броя талантите Ти и със тях търгувам с добра надежда. Лихваринът към мен поглежда дали таланта закопах.
това което Си ми дал. Дано избегна вечната печал когато проверяват моят свитък. Блажен е Блажен е който се смирява, той ще бъде въздигнат от Бога в пост, молитва, и милост пребивава, защото в него няма тревога. Блажен е който се кае, той ще се избави от адския огън и онзи който мисли за края, той с радост ще каже на света сбогом. Блажен е който със страх пристъпва към тайните Божий, той ще има вечен живот и с радост ще страда щом се наложи. Вопли *** Всеки ден ни приближава до деня на Страшния Съд, все по-малко ти остава да тръгнеш по Божия път.
Не ме осъждай с лицемерите макар да съм виновен за това, отвънка чист е съда, но вътре е гробница скверна.
Най-окаяният бедняк е който няма Твоята милост, душо плачи в покаяние да се облечеш в коприна.
Покай се душо Бог не закъснява, ти забравяш, Господ не забравя.
Боже, тук ме накажи, а там на Съда ми прости.
Боже, Ти си Този Който вдига падналите. Моля ти се, повдигни ме. Ти повика хората в чина на ангелите. Нека вечно славя Твойто име.
Когато нещо ти е приятно, бъди предпазлив – рибарят не лови на гола кука. Врагът обещава да бъдеш щастлив, но след кратката радост следва разруха. *** Душа уловена от врага става за другите примамка не се хващай на тази игра, като удавник за сламка.
и се моли за тях, но внимавай двойно да не паднеш в техния грях. *** Без труд няма добро. Без борба няма победа. Не бъди човек от стъкло, моли се и напред гледай.
Трудът на праведните е спасение. Трудът на грешниците – смърт. Доброто е като стихотворение, което учиш наизуст за първи път.
Търпи скръбта заради Бога и ще имаш надежда, и моли се колкото можеш, този път в рая отвежда.
той няма да падне в плен на врага. Блажен е, който следи мислите си, той ще живее под покрова на благодатта. Блажен е, който се бои от меча и от жезъла на великия Пастир, той ще бъде защитен, и ето – в душата му пребъдва мир. Блажен е, който понася страдания от страх и любов към Отца, защото е велика надеждата му и той ще вечеря с Христа. Блажен е, който се въздържа, защото силата ще бъде с него, той ще се бори за вярата мъжки, защото усеща, че Бог не е далеко. Молитва Ще дойде ден ще зъзнем като в лед и ще познаем що е кучи студ, или във огън с пламъци безчет, ще скърцаме със зъби в ступор лют. О, аз съм слама, купчина сено, какво ще кажа в онзи страшен час, когато ясно като на платно ще бъда целия без тайни аз ? Ти Господи изкупи падналия род заради него ада Ти потресе в дома на вечния живот подобно агне го донесе. Спаси и мен и дай ми воля да бъда твърд и се спася, защото Твойта сила моля без нея няма как да устоя. Опитни в доброто Свети Отци – узряла нива прибрана в житницата на Отца, преминали през тръни и коприва, молете се за нас сега. Свети Отци – хор небесен, горко ни в тези времена, личности от мъдрост, стих и песен, молете се за нас сега. Защото вярата ни оскъдява, далече сме от вашите дела, Свети Отци – Небесна слава, молете се за нас сега. Дай ми Боже покаяние Да се потрудя без самосъжаление на нивата на моя Господар, да бъда плод узряващ за спасение усетил вече сладкия нектар. О, колко съм далече от това, зелен оставам въпреки лъчите с които ме огрява благодатта, гноясват в мене рани скрити. О, дай ми Боже дейно покаяние, решимостта да се потрудя здраво, последен съм във всяко състезание и ако съдиш ме по право очаквам не венци, а наказание, но дай ми Боже дейно покаяние. Свети Отци В черна нощ на злото сме потънали, скърби и съблазни заслужаваме, стигат ни подобно ято гарвани тъмни като пропаст непристъпна. Дай ни Боже сълзи да премахнем слепотата на сърца окаменели и да ходим в пътя тесен, правилен, ниско до земята лоб навели. Свети Отци, светилници на пътя огрейте ни с присъствието свято, ний все по-бедни ставаме, оскъдни, но силни сме с духовното ви злато. Божий образ в света Човекът е Божий образ в света, със своите дарби той удивлява, как всичко изследва и направлява по суша, по въздух, по море, под земя. Но когато му кажеш, че има душа, която е вечна и се спасява чрез вяра във Бога, той чува тогава сякаш думи на сън дошли във нощта. Ушите запушват греха и страстта, мечтата лъжлива сърцето пленява и тича нанякъде, не иска да спира
но огънят Божий в сърце запламтява и пътят небесен човекът намира.
защото ако благодатта не ороси челата, напразно ще Те търся, напразно ще се взирам и няма да избягам от тъгата. Доколкото Те търся, дотолкова намирам, макар че Ти ме търсиш подобно на овцата, която заблудена при вълците се спира да стане на храна горката. Добър Пастир Ти в мрака ме намери, защото слепота е всяка страст, като от бриз вечерен душата ми трепери,
молитвено зашепва към Тебе моят аз и ето пак съм беден, но ставам на богат.
ще бъде като люляка през май и пътят тесен извървял докрай ще стигне място без тревога. А който не върви по този път да чака бедствия безкрай, отхвърлен от светия рай в дом на ужаси и скръб. Защото Божий страх е дар за който волята Му изпълнява и сладък е духовния нектар,
които сърцето преживява, и качва ни в самите небеса.
и няма справедливост по-голяма, лъжата е суетна, подкуп няма – съдът разкрива живота ти всецял. Преди да встъпи в ново битие, преди душата цялата разкрита, да се изправи и да се отчита какво направи и кого прие, покай се мое трескаво сърце, защото този свят те тъй обхвана със своите хиляди ръце,
но поклони се пред иконата в храма, като че паднал в Божествения скут.
единият грабват а другият – не, един е спасен на самото небе, а другият в огъня вечен погива. Един подобно на Лот се спасява, а други погива, като жената на Лот – каквото направиш в този живот това и съдията отсъжда в слава. Двама ще бъдат на нива, пшеница и плевел, овца и коза.
и каквото е намерил превръща в съдба.
защото смърт крие се в нейния дял. Кой е по-лют от отровна змия, или по-свиреп от лъв огладнял. Лъвът не докосна дори Данаил, а Изавел предаде на смърт Навутей. Йона в корема на кит се бе скрил, но морето и кита не бяха злодеи. Далила отряза коси от Самсон. Аспиди и змии видях да треперят пред Свети Йоан, но до царския трон Йродиада го обезглави на вечеря. И носеха врани храна на Илия, подгонен от страшна, коварна жена – Изавел търсеше да го убие, и скри се в пустиня Господарят на дъжда. Най – остро оръжие е тя на врага, чрез нея и Адам бе прелъстен, многострадалния Йов докосна смъртта, а Иосиф в тъмница беше пленен. Тя царя Давид към убийство склони, чрез нея оглупя дори Соломон и силното царство се раздели, бич Божии е тя за мъжа без закон. Пази ме Господи от лукава жена, защото смърт крие се в нейния дял, чия лъвица ще иска смърт за лъва, чия змия смърт за своя другар ? Мария и Ева Два съсъда непорочни изпълнени със простота – чрез Мария се роди Живота, а чрез Ева се яви смъртта. Мария каза твърдо –Да, да бъде волята на Господаря, а Ева страшно пожела едното забранено в рая. Светът е тяло в което поставени са две очи – едното гледа към небето, а другото го мрак покри. Едното лявото е Ева, то вижда мъка и тъма, а дясното – Светата Дева донесе слънце на света. Светата Дева Както къпината на Хорив побираше в пламъка Бога, така Мария носеше Христа в своята чиста утроба. И стана Божий престол и небе от нея изгря светлината – да видим Бога в лице на човек – най-великото от чудесата. И стана извор на жива вода, защото Живота изтече от нея, и стана богата с плода си лоза на вино което ни грее. Този пред Който треперят всички лежи в ръце на Девица, тя го прегръща, целува и кърми, и милва с поглед звездица. Преди не можеше да видиш Бога и да останеш жив ни ден, сега всеки който Го вижда ще бъде спасен. Стол за гости *** Пътниче, всичко бързо преминава – към края си върви на състезание, единствен стореният грях остава, ако не го изчистиш с покаяние.
Престанеш ли да се боиш от Бога тогава идва дявола със неговите ужаси, тогава всяка мисъл е тревога, тогава страх е всяко чувство.
Прекарай живота си в покаяние, всичко друго е просто лъжа, всичко друго е гордо мълчание, слама в огъня, в пропастта.
Чети книги, като лекарство за душата. Помни, че думите са хартия, а делата злато.
Ако сгрешиш, от Бога недей да се криеш. Уповавай се на Бога и ще избягваш капани. Делото на вярата е всичко което ще остане. *** Блажен е който помни смъртта, той ще стой далеч от гордостта.
него Бог ще го възвеличи. Блажен е който обича така, че е станал на крепост и гони врага. Блажен е който има силна вяра, той ще пази други от поквара. Блажен е, които чрез вярата станал е фар, той ще получи венец от своя Господар. Блажен е който в Истината седи, той няма да говори напразно и лъжи. Блажен е който е милостив, него Бог ще направи щастлив. Блажен е който живее в страх Божий и поправя другите щом се наложи. *** Какво по желано от Рая, какво по желано от Бога, ако няма да живееш вечно, защо си излязъл от майчина утроба.
Горко на този който трупа имот връз имот, защото той не разбира смисъла на този живот.
но не ме предавай в ръцете на врага си.
и не ме оставяй, Ти си мое щастие.
от трона си висок, достойнства нямам, но признавам само Теб за Бог.
и седиш отдясно на неговата Слава, не ме предавай в ръцете на врага, това което Си събрал, не бива да се разпилява. Христе, спаси ме от коварните капани, защото мрази той всичко което е добро, със зло живее той, със зло се храни и огън е, а аз съм купчина сено. И колкото съм по- оплетен в мрежите му аз, все по- небрежен ставам за душата си, в сърцето ми минава лед и мраз, и ту безгрижие, ту хладно отчаяние. Вдигни ме Боже, трезвеност ми дай, бъди ми страж и крепостна стена, да се покая и да помня своя край, да бъда милостив и се спася. Извращава грехът Грехът ми се превърна в навик, влече ме към погибел и роб съм му и обикалям, като куче на верига. Страстта е част от мойто тяло, макар и да я мразя, напрягам сили да се боря, но само ниско лазя. Подобно жив мъртвец в ръцете съм на змея и гасне благия живец, и сякаш не живея. О, душо моя въоръжи се с оръжия духовни, война печели се с решителност, а не със мисли сложни. Христе, прати ми благодат, духовно да възрастна, капаните на този свят, след мен да щракат празни. Просба Помогни ми Боже безопасно да премина този свят на изкушения. Помогни ми Боже в Твойто име за да бъда аз спасения. Помогни ми Боже да намеря Пътя през кръстовищата на света. Помогни ми Боже да си нося кръста - ключ към райската врата. Защото знам, че няма да забавиш денят на Справедливостта, помогни ми Боже да се кая чист, свободен от греха. Нека бъда жито в Твойте хамбари, далеч от плевели горящи. Нека мойта смърт не ме завари, като роб на грехове и страсти. В пазвата на залеза Праведен си Господи, който осъди света – нека Твоят кръст ме ръководи, през това тресавище от суета през което всичко безполезно броди. Дом на грижи и на скърби всякакви – в него няма никакви изгоди, мами с удоволствия, богатства някакви и към нива с плевели ни води. Силата на силните и красотата на красивите ще изчезнат в деня на смъртта и горко на тези, които на нивите – на Твоите ниви нямат следа. Осъден свят Как е прекрасен светът, но е пълен със смърт – без Бога всеки край е трагедия, как е луднал светът и по гибелен път разиграва зловеща комедия. Как грешат и шумят от напразни вълнения – ветрове от желания ни замитат, беззаконие, похот разпалена, приключения, като пияни вървят и залитат. Подобно трескав сън дните ни отминават и настава Праведен Съд, и горко ни ако Висшата Правда тогава ни осъди в едно със светът. Към себе си Йосиф победи изкушенията и стана цар в Египет – да вървим по тесния път и ще имаме Бог за пазител. Всеки бисер се скрива на тайно, а боклука по пътя стои, очисти се от срамни дела и ще бъдеш победител ти. С мощта на Божият огън се гаси огънят на страстта, като тухла така се изпичаш, преминал през огън и вода. Слушай тези които обичат Бога и ще счупиш главата на змията, ако се трудиш ще имаш много и в Рая и тук на земята. Търпи скръбта заради Бога и ще получиш от Бога награда, не изпитвай празна тревога, моли се и Господ помага. *** Събудиха те учениците Ти и Ти с една дума укроти морето – укроти вълните на страстта ми – очисти сърцето.
Кръвотечивата оздравя и само в Тебе е утехата – очисти ми ума. Тялото в греховни рани търси добродетел, тъй врагът си да посрами преди да стане пепел. Христе Ти се роди на земята за да ми върнеш Небето, да ме избавиш от сатаната и от участта му проклета. Но горко ми, неблагодарен и заслужено страдам далеч от пресветлия Лик. Дай ми сълзи горчиви на покаянието росата, иначе адът гневливи ще ми погълне душата. Да покрия главата си като Блудния син и да търся баща си, Теб да търся. Амин. Воля Мислите ми – болести тайни, а делата ми - болести явни, със милост лекувай о, Благий за да тръгна по пътища славни. Очисти свободата ми, волята, която робство обича, изправи я в пътя Ти, моля те, засили я към Тебе да тича. Тя ни прави единни в доброто, тя ни прави единни въобще. Засили я да бяга от злото и да търси Твойто небе. Говорихме си тихо *** Потруди се, поправи се и молитвата ще стигне Бога, бъди като онази вдовица, която пред съдията настоявала много.
но сам ти се стреми към добро. Той не претърпя заради теб мъчение за да погинеш във зло. *** Господи, аз съм създание на Твойте ръце, нека ме пази Твоята десница. Господи, ти виждаш в моето сърце, нека то бъде чиста звездица.
Блажен е, който милост на мъртвите прави, той ще възкръсне за слава в бъдния век. Блажен е, който само на Бог се надява, той ще пренесе много плод като небесен човек.
Доброто е по-силно от всичко и най-нещастен е живот в страсти, о, сподоби ме Ти да те обичам, тъй както син баща си. Създател мой и Изкупител води ме с Твоята ръка, защото само Ти си победител, пожертвал се за моята душа.
Законът е среща със Бога и е праведен, свят и суров, и утеха във всяка тревога, защото Съдията съди с любов.
Молитвата е битка към победата, извежда тя към слънчевият дял, дарява сили, чистота, утеха, превръща в диамант човека – кал.
В полунощ ще дойде Съдията за да отсъди висшата правда, този който буден го чака най- много ще се зарадва.
за телесно и душевно здраве, нека Бог спаси ни от всички мрежи лукави. *** Горко на душата, която не презре света и не положи труд да обича Христа.
на която Бог не помага как тогава тя ще избяга от ада. *** Когато човек потъне в зло и на първо място всяко добро, и тези които обичат.
Живея на широко, самоугодно и разсеяно, а дори праведните се спасяват трудно, какво те чака душо, всичко временно остави на времето, моли се будно. ***
Отвън съм целомъдрен а вътре съм прелюбодеен, ще дойде ден, ще съмне и в ужас ще немея. О, Боже нямам сили дори да се изправя, искам или не дай да се поправя. *** Душо моя стани и храбро кажи :
покай се за всичко което съгреши и следвай Божието Слово. *** Бесовете са безсилни пред смирението, от всичко друго искат своя дял, обръщат всичко друго във разстление, но не и този камък бял.
Блажен е, който е плакал за Бога, защото ще намери плодове на Небето, той ще остави всяка тревога, защото Дух Свети осветява сърцето.
да спре свойто въртене, преди дните да свършат за мене, помилвай ме. Преди да ме лъхне ледения вятър, който донася смъртта, преди да излезе мойта душа, помилвай ме. Преди прекрасното слънце да спре да огрява със свойте лъчи мойте жадни очи, помилвай ме. Преди пръстта ми да се върне в пръстта и да изчезнат мойте черти, преди да изтлеят мойте коси, помилвай ме. Преди греховете ми да отидат в Съда извършени с чувства, мисли и тяло, преди великото Ново Начало, помилвай ме. Преди да излязат Небесните Войнства и да засвирят с победни тръби, за да съберат нашите бедни души, помилвай ме. Преди да заключат вратите на Новият Небесният Йерусалим не ме предавай на адският дим. Помилвай ме. В края на времето Велик страх ни очаква на края, когато Царят със своята слава ни постави между ада и рая и правосъдие вечно раздава. Щом блесне най-силната мълния ще наведем глави към земята, че цялото Слово изпълни се и започва Съд над трупа и душата. Когато чуем гласа на тръбата по - тежък от най-бурния гръм се раздвижи като след сън. Когато реката от гладния огън се разбушува подобно море и изгори света като спомен, и всичко което на него бе. Когато слънцето светлия слитък се помрачи и луната се скрие, когато небето подобно на свитък в един миг с шум се навие. Когато ангели от четири посоки съберат избраните от Бог за ново небе и земя по- високи увенчани с райски чертог. Когато кръст - скиптър божествен се яви на небето пред нас, когато всички стихии в миг тържествен познаят абсолютната власт. Тогава всяка твар ще извика - благословен идещият в името на Бог, ще се разплачат тези които убиха, Този който е безпределно висок. От Адам до родения последен всички на Него ще се поклонят, като на Цар и Бог всепобеден и ще стенат тези, щом от ляво стоят. И ще чуят – Вървете от Мене проклети в огън вечен с червеи огнени, не опазихте Мойте завети и сега от Мене свободни сте. Боже постави ни отдясно тогава в часа на абсолютната правда, Боже Ти си Този които спасява, Ти си този който ни радва. *** Исус Христос – Цар и Бог поклон на Тебе по очи защото Ти от трон висок в плът човешка се роди.
Ти основа Светата Църква, прикани всички към спасение и оживи земята мъртва. И на Свети Петър обеща, че църквата непобедима до самия свършек на света ще ни спасява, ще я има. О, дай ми Боже мир и сила, закриляй свойте чеда, защото пръчка съм чуплива а Ти си вечната лоза. *** Когато дойде онзи страшен час да даваме на Теб отчет помилвай ме защото моят глас е шепнел с упование към Теб.
ще чака наказание или награда, о, Ти от Твоя трон всевечен помилвай ме защото съм Те изповядал. Защото Ти си Господарят на Небето, Защото Ти си Надежда на земята, Те моля направи от мен детето, което следва Те към Небесата. *** Всеблага Майко на Всеблагия Бог приканвам твоята милост към мен, недостоен съм аз, но от трона висок ми дарувай да бъда чист и смирен. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 474.63 Kb. Сподели с приятели:
|