Венцислав Енчев ” Молитвен час” По „Псалтир” на Св. Ефрем Сирин

като отворен гроб.

Никога ли не си слушала друго,

че има и вечен живот.

Защо не вървиш по тесния път.

Защо не готвиш голямото заминаване.

Защо като говедо обичаш светът.

Защо сама си купуваш адско страдание.

ти избра тъмни завои.

Горко ти душо, вечните блага

няма да бъдат твои.

Защо вместо лъчиста дреха

ти избра дрипите на тъмнината.

Разбери, светът е игротека

и хитрият змей победи пресмята.

други той побеждава и поругава,

някои само горести от него получават

/и отиват в рая/

а на други само сладости дава

/и достигат до ада/.

ако обичаш Христа,

борбата с него е невъзможна,

ако обичаш света.

че светската радост

е скрита печал,

а доброволния труд

в играта

ти носи медал.

дай ни, да Те посрещнем с радостта

с която праведниците стоят в Съда,

защото от безпътица ни Ти изведе.

без Тебе сме ний сенки бледи,

защото слънце Си, а ние слънчогледи.

Награда дай ни Ти според труда.

и в Твоето Царство да встъпят,

нека очите непознали измама
а греели ясно, запазили плама

в светлината Ти нека се къпят.

Дай мир на душата с кръст увенчана.

***

имената на Твойте бедни раби,

дай ни добър край и нека издигат се

като тамян нашите души.

заедно с всички праведни хора,

живели живота по Твоя закон,

вкусили рая след тежка умора.

***

Слава Тебе Боже,

този който всичко може

вървя по пътя нелек.
Слава на Съдията,

който заради нас беше осъден –

този който победи лъжата

и словото му ще пребъде.

който изплати нашите грехове,

слава на Вечнощастливия,

който в рая ще ни отведе.

който заради нас беше прикован,

който с прошка победи мъчителя,

с венец от тръни увенчан.

който с нас говори по човешки,

за да славим вечно името му,

в радост и в минути тежки.

***

Умолявам Те Боже в сърцето си,

защото ако ме отхвърлиш от Лицето Си

то в същия миг ще загина.
От онзи ден когато оставих пътя

не съм прекарал хубав ден ни един,

защото хубав изглежда ден разпътен,

но е по – горчив от пелин.

тъй да светне моето желание,

Ти дойде за да спасяваш грешниците,

приеми ме Боже в покаяние.

***

Не позволявай да ме посекат,

измамите на този свят

ме водят в зловеща пустиня.
Не допускай да бъда изгорен,

неузрял на полето на живота –

на времето страшния тлен

още влача безумен хомота.

за посмешище на бесовете,

дай й време и сили да е готова

да Те срещне Царя на световете.

още преди да ни сътвориш,

затова и с любов ни наказваш

с едно само „Недей да грешиш.”.

никой не би могъл да го изтърпи,

Ти си справедлив и винаги прав,

Твоята Премъдрост не може да греши.

на Твоя собствен Син и чрез Тебе,

Ти поддържаш живота, света

повече от майка своето бебе.

щедър Си единствено Ти,

твоята Света Справедливост

с любов и милост върви.

чрез нея умъртви Адам и Ева,

чрез нея и до днес в света

зловещо жъне и вършее.

чрез него адът беше счупен,

светът поведен към спасение,

родът човешки бе изкупен.

от девственици възгордяни,

смирението всеки грях гори,

а гордостта нанася всички рани.

и е бавен в наказание,

заблудената овца

води Той към покаяние.

Той е дъжд на обновление

и човешката душа

води мъдро към спасение.

той е светлина и слава,

виното на радостта

на човеците раздава.

да получиме венец,

огънят на вярата

радва нашия Творец.

Бог ще съди каквото се крие.

Справедливост не щедрост богата

ще получим там всички ние.

и почукай с молитва смирена,

да кълни живот във душата

и с добро да върви украсена.

да се трупа покайното злато,

да направи сърцето богато.
Днес е време за кротко смирение,

да въздига ума към надежда

в пътя, който към рая отвежда.

***

ограбен от змията,

трудно принася плод

достоен за небесата.

но имам ли сила,

приличам на онова дърво

което чака секира.

освен греховете,

всичко хубаво е Твое,

Господарю на световете.

защото нямам сила,

на змията зъбите

благодатта би строшила.

Страшна е смъртта

за хора страстни, грешни, слаби.

Живели в суета,

пред Тебе криви, за себе си прави.
Радост е смъртта

за Твоите светии. Пост, молитва, милостиня

за душата са крила

и отлитат в райската градина.

Сина Си на кръстна смърт?

Най- скъпото Си да даде

да пострада от светът.

заради греховете на хора?

Грешникът да изведе

като затворник от затвора.

Любов такава има само Бог.

Така че моли се и ще има

ако искаш къща – чертог.

което си намислил ти,

но жезълът на правдата

за изправление държи.

с дела доказвай вярност,

щом паднеш изправи се,

приемай всичко с благодарност.

о, как злоупотребявам

със Твойта блага власт,

как бързо я забравям.

справедливо ме очаква

и загубата на Небето

дори не ме разплаква.

отлитат дните празни

и страстите ме връзват,

и сладки и омразни.

защото аз не мога,

цял в рани, превържи ме,

създай във мен тревога.

слуга на Твойто лозе

и труженик изцяло

да отгледам грозде.

грешните - със покаяние,

наследяват Райската земя

според Твойто обещание.

Този който ще ни възкреси,

по неведоми пътеки

Живот Вечен подари.

нищо и не ще изнесеме,

човекът е странник на тази земя

през отреденото време.

да вдигнем взор към Небето,

да запалим свещ, да изпеем псалом

и молитва да светне в сърцето.

Грехът ми бърза към Съда

и там ще ми изобличи,

за него не пролея ли сълза

със пламък той ще ме гори.
О, Боже дай ми светлина

защото лутам се в тъми

и няма в мене вещина

за милост и дела добри.

и който топло ме прегръща,

да видя Твойта красота.
Да видя Твоята небесна слава,

десницата ти всемогъща,

която ме издига над греха.

Внимавай заплашва те огън
Вие които живеете като мен

елате да се покаем,

защото е близо съдния ден,

макар и кога да не знаем.

и всеки ще бъде разкаян,

но ще бъде късно и наранен

от греха ще остане печален.

и вселената ще блести,

като нова покълнала нива.
Там кое колко ще струва,

ще зависи от наште души

и от Правдата огнена, жива.

Мисли за последния ден
Човек щом умре - изгнива,

а докато е жив се превъзнася

и ето – мъката горчива

грехът в живота ни донася.

лицето си, търпи, понася,

а грешен със съдба щастлива

безгрижно удари нанася.

кога затворят се вратите

и Бог на огън ви предава,
а правите с богатства скрити,

опазили ги от крадците,

се облекат в любов и слава.

***

неизлекувани стоят, прелива

като потока болката горчива,

защото нямам твърдо покаяние.

а беше някога красива

и лека беше, и щастлива

душата ми във Твойте длани.

и ударите са сурови,

молитвата в беда помага.
Макар че дишам пак отрови,

обръщам се към Теб веднага,

да счупиш моите окови.

***

пропилени в суета.

Неспирно времето върви

и те води към Съда.

на Божиите рамена

и ще усетиш сили ти

за радости и за борба.

и ходиш от добро лишен,

и изворът е пресушен,
а Господ те зове безгласно,

гласът Му пресвета е песен

и над земята си понесен.

Само поискай
Душо моя лъжлив е света

и за тебе какво да направя,

просто помни в пропастта

и за стръкче се странник улавя.

само важното недей забравя,

само помни и плачи за греха,

за да може Бог да поправя.

но поиска и изгонен бе,

а Лот в града на мъртвите
поиска и получи с охота

живот, щом в сяра пламтяха,

тези които му се присмяха.


Непогиващо богатство
Бедност доброволна е битие богато,

съкровище което няма да избяга,

ако е заради Бога тя е злато,

което дава своя плод веднага.

като зората пръсти розови протяга,

за да изгони тежък мрак когато

се спуска той и в душата ляга.

а са ми преброени и косите,

но щом се осъзная чувствам ето –
моето е само земен прах,

а има свят по-светъл от звездите

и в него дом прекрасен на небето.

Две утроби
Две утроби раждат човека –

едната е майчината утроба,

а в края на житейската пътека

човекът ражда се в гроба.

която човека да изпита,

а другата ражда за Съда,

за да получи що е искал.

но ще излезем в дреха –

или лъчиста добродетел,

или парцали без утеха.

преди великото начало.

изпълнен със сънени мечти.

Свободна воля жалък роб

на страсти и пороци зли.

и бързо времето лети,

и консумираш като скот

измами, сенки и лъжи.

а истината не откри,

защо си тук на таз земя
и после как ще продължи...

осакатената душа

още тук в тъга горчи.

Мъдростта е да достигнеш славен край
Бог е близо до всеки

според човешката вяра,

няма криви пътеки,

които Бог да не изправя.

и милостта му – тя е Съд,

с Божията справедливост

любов и истина вървят.

защото нямам аз дела

и силата ми е немощна,

но търся Тебе в мъдростта.

след който Ти даруваш рая.

помогни на мене победения.

Ти си този който в мене гледа,

виж ме паднал в изкушения.

щом признае за вината си

и човешките пътеки

Ти държиш с любов в ръката си.

защото само Ти си благ

и само Ти си който може

да ме избели като сняг.

да бъде в мене Твойта воля.

***

Свети Отци молете се за мен,

за да не каже Господ в онзи страшен ден-

Махнете се от мен, не ви познавам.
Молитвен час
Страшен Съд, Страшен Съдия, Страшен час,

пред Теб ще минат всички поколения,

блажени ще бъдат само онези от нас,

които са изпълнили Твоите повеления.

в потопа на житейското море

и Твойта плът и кръв в мен се сбъдне,

и като огън раздели от Твоите врагове.

животът тук е един молитвен час,

насочен къмто Твойто мироздание,

което Ти приготвил си за нас.

С нечисти пръсти пиша стихове

по твойте псаломи,

о, как съм дръзнал, като че дете

обувки да обуя тъй огромни.
И крачки с тях да правя, и да падам

за присмех на големите ми братя,

обзема ме страхът и ето –страдам,

че недостоен с нищо съм в борбата.

така луната също засиява

между звезди, но за разлика от тях

тя само светлината отразява.

Пустинята на душата

превърна в градина

и даде плод на земята

за да спасиш мнозина.
Светилник запали

от мъдрост и знание

и подтикна заспали

люде към покаяние.

съзерцава всечас,

виж нашта съдба

и моли Бога за нас.