Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
| главата на Своя паднал боец.
С това в никакъв случай не искаме да оправдаем греха или провала. Съкрушението и угризенията поради това, че сме разочаровали Госпо- да, би трябвало да ни плашат достатъчно. Също така, това ни най-малко не означава, че Бог дава на непокаялия се грешник втори шанс след този живот. Смъртта е напълно и ужасява- що окончателна. За човека, който умре в греховете си, важат страшните думи: „На мястото, където дървото падне, там си остава." (Еклисиаст 11:3) 20 17. януари „И служете с добра воля, като на Господа, а не като на хора." Ефесяни 6:7 Напътствията на Павел към слугите (ех 5-8) са изключително важни за всички, които искат да бъдат служители на Иисус Христос. Първо те показват, че всяка почтена работа, независимо колко долна ни изглежда, може да се върши за Божия слава. Робите, на които е пи- сал Павел, може би са чистели пода, приготвяли са храната, миели са чиниите, грижили са се за домашните животни или са работили на по- лето. Но апостолът казва, че всички тези ежедневни задължения могат да се изпълняват „като на Христос" (ст 5); че робите, когато изпълняват тези задължения, са „Христови слуги", които вършат „Божията воля" (ст. 6); че „служат на Господа" (ст. 7); и че накрая ще бъдат наградени от Господа за „доброто", което са направили (ст. 8). Ние често изпадаме в грешката да правим разлика между „светска" и „духовна" работа. Ежедневната ни работа през седмицата е „светска", а проповядването, свидетелстването и библейското поучение са „духов- на" работа. Но този текст ни учи, че за християнина не би трябвало да има такива различия. С това съзнание жената на един известен пропо- ведник закачила над мивката си надпис: „Тук се извършват богослуже- ния три пъти дневно." Един слуга с такова мислене превръща ежедневието в божествена искра. Който измете за Твоя слава стаята, я осветява, както и метлата. (Джордж Хърбърт, 1593 - 1633, англикански свещеник и поет) Тук научаваме и още една скъпоценна истина - че колкото и да е нис-
Ако вярваме това, нека да се помолим заедно с Джордж Хърбърт: Научи ме, Боже мой и Царю мой,
21
„Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този
Фактът, че царството на Христос не е от този свят, е достатъчен, за да ни държи далеч от политиката на този свят. Ако аз се впускам в поли- тическа дейност, с това показвам доверието си в способността на нас- тоящата система да реши проблемите на света. А, честно казано, аз ня- мам това доверие, защото зная, че „целият свят лежи в лукавия" (1. Йо- аново 5:19). Политиката се е показала като изумително неспособна да реши проб- лемите на обществото. Политическите мерки не са нищо повече от лей- копласт върху гноясваща рана - те не достигат до огнището на инфек- цията. Ние знаем, че грехът е основното зло в нашето болно общество. Всички средства, които не се опитват да се справят с греха, не могат да се възприемат като сериозен лек. И така, въпросът е в приоритетите. Дали да инвестирам времето си в политически дейности, или да посветя същото това време на разпрост- ранение на благовестието? Господ Иисус отговаря на този въпрос, като казва: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и раз- гласявай Божието царство." (Лука 9:60) Оповестяването на Христос има най-висш приоритет, тъй като Той е отговорът на проблемите на този свят. „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости." (2. Коринтяни 10:4) И понеже това наис- тина е така, ние стигаме до дръзкото заключение, че чрез молитва, пост и Божието слово можем да повлияем на националната и международна история повече, отколкото бихме могли с каквото и да било участие в избори. Един общественик веднъж каза, че политиката е покварена в самата си същност. И като предупреждение добави: „Църквата не бива да заб- равя истинската си задача и да навлиза в една област на човешки уси- лия, където тя неминуемо ще изглежда жалка... Ако се намесва там, тя ще изгуби чистотата на своето основание да съществува." Планът на Бога за нашата епоха е Той да призове от езичниците народ за Своето име (ср. Деяния 15:14). Вместо да прави живота на хората колкото може по-поносим и удобен в един покварен свят, Той се грижи да ги спасява от този свят. И аз би трябвало да се стремя да Му сътруд- нича в това славно спасително начинание. Когато хората попитали Господ Иисус как да вършат Божиите дела, Той отговорил, че Божието дело е да повярват в Този, когото Той е пра- тил (Йоан 6:28-29). Следователно нашата задача е да водим хората до вярата, а не до изборните урни. 22 19. януари „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости гре- ховете и да ни очисти от всяка неправда. " 1. Йоаново 1:9 Без уверението на този стих би било практически невъзможно да нап- редваме в християнския живот. Когато растем в благодатта, ние придо- биваме все по-дълбоко съзнание за пълната си греховност. Трябва да имаме възможност да се очистваме веднага от греховете, тъй като ина- че сме осъдени на постоянно чувство на вина и непрекъснати провали. Йоан ни казва, че за вярващите тази възможност е изповядването на греховете. Невярващият получава съдийското опрощение на наказание- то за греховете си чрез вяра в Господ Иисус. Вярващият получава ба- щинското опрощение на омърсяването от греховете чрез изповедта. Грехът нарушава общението с Бога в живота на Божието дете и това общение остава нарушено, докато грехът не бъде изповядан и оставен. Когато изповядам греха си, Бог действа съгласно Своето Слово - Той е обещал да прости. Но Той е и праведен, когато ни прощава, понеже де- лото на Христос на кръста е създало справедливата основа, на която Бог може да направи това. Този стих също означава, че когато изповядаме греховете си, можем да сме сигурни, че всички записи в регистъра са изтрити, че сме напъл- но очистени, че в общението с Бога е възстановена чудесната семейна атмосфера. Веднага щом осъзнаем в живота си грях, ние можем да вле- зем в Божието присъствие, да назовем греха с името му, да го осъдим и със сигурност да знаем, че той е отмахнат. Но кога можем да сме сигурни? Когато почувстваме прошката? Това изобщо не е въпрос на чувства. Ние знаем, че ни е простено, понеже Бог казва това в Словото Си. Чувствата са в най-добрия случай недостовер- ни. Божието Слово е сигурно. Но някой може да каже: „Знам, че Бог ми е простил, но аз не мога да си простя." Това на пръв поглед звучи много благочестиво, но всъщност позори Бога. Ако Бог ми е простил, Той иска да приема с вяра тази прошка, да й се радвам и да изляза като очистен съд в света да му слу- жа. 23 20. януари „И греховете им и беззаконията им няма да помня вече. " Евреи 10:17 Способността на Бога да забравя греховете, които са покрити от кръв- та на Христос, е една от най-скъпоценните и успокоителни истини в Писанието. Това е невероятно чудо: „Колкото е далеч изтокът от запада, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни." (Псалм 103:12) Фантастично е, че можем заедно с Езекия да кажем: „Ти хвърли зад гърба Си всичките ми грехове." (Исая 38:17) Нашият разум отказва, когато чуем думите Господа: „Изличих като гъста мъгла престъпленията ти и като облак - греховете ти." (Исая 44:22) Но още по-чудно е да прочетем: „И грехове- те им и беззаконията им няма да помня вече." Когато ние изповядаме греховете си, Той не само прощава, но и вед- нага забравя. Не е преувеличение да кажем, че Той погребва греховете ни непосредствено в морето на Своята забрава. Това се илюстрира от опита на един вярващ, който водел тежка борба с един упорит грях, кой- то се бил превърнал в навик. В момент на слабост той отново се поддал на изкушението. Веднага се втурнал в Божието присъствие и отчаяно извикал: „Господи, отново го извърших!" Тогава чул Господ да казва: „Отново извърши какво?" Идеята на историята е, разбира се, че за час- тите от секундата след изповедта на греха Господ вече бил забравил всичко. Това, че всезнаещият Бог може да забравя, е скъпоценен парадокс. От една страна Той знае всичко. Той знае броя на звездите и нарича всич- ки по име. Той знае всички наши борби и отбелязва всяка наша сълза. Той знае всяко врабче, което пада на земята. Той знае броя на космите на главата ни. И въпреки това забравя греховете, които сме изповядали и оставили. Дейвид Сиймъндс казва: „Не знам как Божието всезнание може да забравя, но знам, че забравя." И още една последна мисъл! С право се казва, че когато Бог прощава и забравя, Той поставя табела с надпис: „Риболовът забранен". Забране- но е да се ровим в собствените си минали грехове или в чужди минали грехове, които Бог е забравил. В това отношение трябва да развием сла- ба памет и силна забравливост. 24 21. януари „ИГосподният Дух се оттегли от Саул и зъл дух от Господа го мъче- ше." 1. Царе 16:18 В Библията има стихове, от които изглежда, че Бог върши нещо зло. Например, след като Авимелех е царувал три години над Израил, Бог изпраща зъл дух между Авимелех и сихемските мъже (Съдии 9:23). В дните на Ахав Михей казва на безбожния цар: „Господ е сложил лъжилв дух в устата на всички тези твои пророци." (3. Царе 22:23) Йов припис- ва загубите си на Господа, като казва: „Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме?" (Йов 2:10) А и сам Господ казва в Исая 45:7: „Аз образувам светлината и създавам тъмнината; правя мир, тво- ря и зло." От друга страна знаем, че Бог е свят и затова нито може да върши зло, нито може да оставя злото ненаказано. Никой грях, никоя болест, никое страдание нито смърт не идват от Господа. Той е светлина и в Него ня- ма никаква тъмнина (1. Йоаново 5:5). Немислимо е Той да бъде причи- на за нещо, което противоречи на Неговото морално съвършенство. От други места в Писанието става ясно, че Сатана е причинителят на болести, страдания, нещастие и разрушение. Загубите на Йов и ужасни- те му страдания са били причинени от дявола. Господ Иисус казва, че прегърбената жена е била вързана от Сатана в продължение на 18 годи- ни (Лука 13:16). Павел нарича своя трън в плътта „пратеник на Сатана" (2. Коринтяни 12:7). Зад всички страдания на човечеството стои Сата- на. Но как можем да съвместим това със стиховете, които представят Бо- га като причинител на злото? Обяснението е просто: в Библията често се казва, че Бог върши неща, когато Той позволява те да се случат. Това е разликата между Неговата „директивна" (пряко желаеща) и „перми- сивна" (непряко позволяваща) воля. Той често допуска Неговите хора да преминат през опитности, които сам Той не би приготвил за тях. Той е допуснал израилтяните да скитат 40 години из пустинята, въпреки че Неговата директивна воля е била те да стигнат до Обещаната земя по много по-кратък път — ако Го бяха послушали. Но и когато Бог допуска злото действие на демони и хора, пак Той си запазва последната дума. Той насочва всичко така, че да послужи за Не- гова прослава и за благословение на онези, които трябва да преминат през тези опитности. 25
„Той не гледа беззаконие в Яков и не вижда престъпление в Израил." Числа 23:21 Валаам, подкупеният пророк, изрича велика истина, когато казва, че
Това може да се илюстрира с едно преживяване, което един англича- нин имал със своя Ролс Ройс. Той бил на почивка във Франция и там му се счупила задната ос. Местният сервиз не могъл да смени оста и се свързал по телефона с Англия. Фирменият сервиз изпратил не само зад- на ос, но и двама механици, които се погрижили смяната да стане про- фесионално. Англичанинът си продължил почивката и след това се вър- нал в Англия. Очаквал да получи сметката за ремонта, но минали месе- ци и не получавал нищо. Накрая писал на фирмения сервиз, описал подробно случая и помолил да му изпратят сметката. Малко след това получил писмо от Ролс Ройс със следното съдържание: „Ние прегледах- ме внимателно цялата си документация и не намерихме никаква инфор- мация, че някога на Ролс Ройс се е чупила задна ос." Бог може да прегледа внимателно цялата Си документация и няма да намери никаква информация за грях на вярващия, който би го осъдил на пъкъла. Вярващият е направен приемлив във Възлюбения. Той е съвър- шен в Христос. Облечен е в Божията правда. Той има напълно съвърше- но положение пред Бога. С тържествуваща сигурност той може да каже: Иди първо при моя прославен Спасител, отдели Го от Божията любов, докажи, че Иисус има дори едно греховно петно, и после ми кажи, че съм нечист. 26
„А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси." Еремия 45:5 Едно много коварно изкушение е дори в работата за Господа да иска- ме да бъдем „големи", да виждаме имената си в списанията или да ги чуваме по радиото. Но това е опасна примка. Това ограбва славата на Христос. Ограбва самите нас от мира и радостта. Освен това ни прави мишена за атаките на дявола. Ограбва славата на Христос. Ч. X. Макинтош е казал: „Когато един човек или неговото дело станат известни, винаги съществува огромна опасност. Той може да бъде сигурен, че Сатана постига целта си, кога- то вниманието се насочва към някого или нещо, различно от Самия Гос- под Иисус. Може някое дело да е било започнато в съвършена просто- та, но поради недостатъчна свята бдителност и духовност от страна на работника, той или плодовете на работата му събуждат всеобщ интерес и той лесно пада в примката на дявола. Голямата и неотклонно преслед- вана цел на Сатана е да ограби славата на Господ Иисус. А когато това става чрез привидно християнска работа, той временно е постигнал още по-голям успех." Дени (Джеймс, 1856 - 1917, шотландски теолог) също изразява това добре:„Никой не може да докаже едновременно, че самият той е велик, и че Христос е славен." Ние ограбваме и себе си. Някой е казал: „Никога не съм познавал ис- тински мир и истинска радост в служението за Господа, докато не прес- танах да искам да бъда велик." Стремежът да сме велики ни превръща в огромни мишени за нападе- нията на Сатана. Падането на една публично известна личност носи много по-голям позор на делото на Христос. Йоан Кръстител упорито е отхвърлял всякакви мисли за собственото си величие. Неговият девиз е бил: „Той трябва да расте, а аз да се сма- лявам." Ние също би трябвало да заемаме най-последното място, докато Гос- под не ни повика да минем по-напред. Ето една добра молитва за всеки от нас: „Остави ме да бъда дребен и неизвестен, обичан и ценен само от Христос." 27 24. януари „Не се безпокойте за нищо." Филипяни 4:6 Има толкова много неща, за които бихме могли да се безпокоим -
И въпреки това Божието слово ни казва: „Не се безпокойте за нищо." Бог иска да водим безгрижен живот, и то съвсем основателно! Безпокойството е ненужно. Господ се грижи за нас. Той ни държи в ръката Си. Нищо не може да ни се случи извън Неговата допускаща во- ля. Ние не сме подвластни на слепи случайности, произвол или съдба. Нашият живот е планиран, подреден и воден от Бога. Безпокойството е безполезно. То никога не може да реши проблем или да предотврати криза. Някой е казал: „Грижите не отнемат болката на утрешния ден, но отнемат силата на днешния ден." Безпокойството е вредно. Лекарите са единодушни, че причините за много болести са грижи, безпокойства и нервно напрежение. Язвата на стомаха заема едно от първите места сред болестите, предизвикани от безпокойство. Безпокойството е грях. „То поставя под съмнение Божията мъдрост — предполага, че Бог не знае какво върши. Поставя под съмнение Божия- та любов - твърди, че Бог не се грижи за нас. Поставя под съмнение и Божията сила - смята, че Той не може да се справи с обстоятелствата, за които се безпокоим." Често ние дори се гордеем с безпокойстовото си. Когато един мъж уп- рекнал жена си за нейните непрестанни безпокойства, тя отговорила: „Ако аз не се безпокоях непрекъснато, тук вероятно нямаше да се вър- ши абсолютно нищо." Ние никога няма да се освободим от безпокойст- вото, докато не го изповядаме като грях и не го осъдим категорично. То- гава с надежда можем да кажем: Аз не мисля за утрешния ден - моят Спасител ще се погрижи за него. И да го изпълни с грижи и скръб, ще ми помогне да нося болката. Аз не мисля за утрешния ден - защо отсега да нося товара му? Ако не мога да заема благодатта и силата му, защо да заемам скръбта му?
„Бог е любов." 1. Йоаново 4:8 Идването на Христос донесе и една нова дума за любов в гръция език
Това е любов, идваща от друг свят, любов с други измерения. Божия- та любов не е имала начало и няма да има край. Това е любов, която не познава ограничения, която не може да се измери. Тя е абсолютно чис- та, чужда на каквото и да било опетняване от плътска похот. Тя е жерт- воготовна и никаква цена не е прекалено голяма за нея. Тази любов се изразява в даване, тъй като четем: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде...", и също: „... както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас." Любовта постоянно се стреми към доброто на другия. Тя се простира към неприятните — също както и към симпатичните. Прости- ра се към враговете си — също както и към приятелите си. Тя не се пре- дизвиква от красота или добродетел на обекта, а единствено от добро- тата на любящия. Тя е напълно безкористна, никога не очаква отплата и никога не използва другите за собствена изгода. Тя не води сметка за причинените неправди, а милостиво покрива безбройни наранявания и обиди. На всяка неучтивост отвръща с любезност и се моли за бъдещи- те си убийци. Любовта винаги мисли за другите и ги счита за по-горни от себе си. Но любовта може и да бъде твърда. Бог наказва онези, които обича. Любовта не може да търпи греха, понеже грехът е вреден и разрушите- лен, а любовта иска да запази тези, които обича, от вреда и унищоже- ние. Най-великото откровение на Божията любов е отдаването на Неговия възлюбен Син, който умря за нас на кръста на Голгота. Кой може да измери любовта Ти, Боже, любовта, която заради нас съкруши своя Възлюбен — Него, в когото беше цялото Ти благоволение, Христос, Сина на Твоята любов? 29
„Възлюбени, понеже Бог така ни възлюби, то и ние сме длъжни да лю-
Не бива да си представяме любовта като неконтролируемо и непредс- казуемо чувство. Бог ни заповядва да обичаме, а това би било невъз- можно, ако любовта беше необяснимо моментно чувство, което идва и си отива като обикновена простуда. Любовта включва и нашите чувст- ва, но много повече е въпрос на воля отколкото на чувства. Ние трябва да се пазим от представата, че любовта е възможна само в някакъв приказен свят, който няма нищо общо с еднообразното и труд- но ежедневие. За всеки час лунна светлина и рози има седмици наред мръсни чинии, метли и парцали. С други думи, любовта е изключително практична. Когато например на масата се подава купа с банани и един от тях има черни петна, лю- бовта взима него. Любовта почиства мивката и ваната, след като ги е ползвала. Любовта слага ново топче с тоалетна хартия, след като е свър- шила предното, за да не изпадне в затруднение следващият. Любовта угася лампата, когато не е необходима. Тя вдига смачканата хартийка от пода, вместо да я прескочи. Допълва бензин и масло, преди да върне взетата назаем кола. Любовта изхвърля кофата за боклук, без да я помо- лят за това. Тя не оставя хората да чакат. Обслужва първо другите, а после себе си. Взима хленчещото бебе и го изнася навън, за да не се смущава събранието. Любовта говори високо, така че да разбират и те- зи, които чуват тежко. И любовта работи, за да има средства, които да разделя с другите. Любовта има дълга дреха с поли, които стигат до праха. Тя стига до уличната мръсотия — и понеже може, и трябва. Тя не бива само да почива на планината, трябва да слезе и в долината, защото не намира покой, докато не съживи отново падналите.
„... като изкупувате благоприятното време." Ефесяни 5:16 В едно време, когато хората от този свят стават все по-алергични към
Хората от всички времена свидетелстват колко е важен старателният и последователен труд. Сам Спасителят казва: „Ние трябва да вършим делата на Този, който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи." (Йоан 9:4) Тома Кемпийски пише: „Никога не бъди безделен или ленив; бъди ви- наги зает или с четене, или с писане, или с молитва, или с размишление, или с някоя друга полезна работа за общото добро." Когато бил запитан за причината за своя успех като тълкувател на Бо- жието слово, Дж. Кемпбъл Морган отговорил: „Труд, тежък труд и от- ново труд." Никога не бива да забравяме, че Господ Иисус е работил като дърво- делец, когато е дошъл в света. По-голямата част от живота Му е преми- нала в работилницата в Назарет. Павел е бил майстор на шатри. Той е разглеждал професията си като важен елемент от своето служение. Погрешно е да се разглежда трудът като резултат от навлизането на греха в света. Още преди грехопадението Адам е бил поставен в Едем- ската градина, за да я обработва и да я пази (Битие 2:15). Проклятието включва мъката и потта, които вече са свързани с труда (Битие 3:19). Дори и в небето ще има труд, тъй като „Неговите слуги ще Му служат" (Откровение 22:3). Трудът е благословение. Чрез него ние задоволяваме своята потреб- ност от творчество. Духът и тялото функционират най-добре, когато ние работим усърдно и съвестно. Когато сме заети с полезна дейност, ние сме и много по-добре защитени от греха, тъй като „Сатана винаги ще измисли някое злодеяние за безделните ръце" (Исаак Уотс, 1674 - 1748, английски автор на песни и възпитател). Томас Уотсън казва: „Бездели- ето изкушава дявола да ни изкушава." Честният, усърден и съвестен труд е жизненоважна съставна част на нашето християнско свидетелст- во. А и плодовете на нашия труд може би ще ни надживеят. Някой е ка- зал: ,3секи човек дължи на себе си да си осигури полезно занимание, дори и когато тялото му лежи в гроба." А Уилиям Джеймс (1842 - 1910, американски психолог и философ) казва: „Най-голямата полза от един живот е, когато бъде употребен за нещо, което трае по-дълго от него са- мия." 31
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|