Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
73 10. март „А плодът на Духа е:... себеобуздание... " Галатяни 5:22 Този последен плод на Духа често се нарича и „себевладеене". Когато
Чрез силата на Светия Дух вярващият може да държи под контрол света на мислите си, желанието си за ядене и пиене, говоренето си, сек- суалността си, темперамента си и всички останали естествени способ- ности, които Бог му е дал. Той не е принуден да робува на никакво прис- трастяване. Павел напомня на коринтяните, че един състезател се въздържа във всичко (1. Коринтяни 9:25). Самият той е бил твърдо решен да не се ос- тави да бъде победен и владян от каквото и да било (1. Коринтяни 6:12) и затова е подлагал тялото си на строга динциплина, за да не би, пропо- вядвайки на другите, сам да бъде дисквалифицирай (1. Коринтяни 9:27). Един дисциплиниран християнин избягва прекомерното ядене. Ако редовното пиене на кафе, чай или кока-кола заплашва да го владее, той се отказва от този навик. Не се оставя да бъде зависим от употребата на тютюн под каквато и да било форма. Грижливо избягва употребата на успокоителни, сънотворни и други лекарства, ако не са му изрично предписани от лекар. Внимава да не си позволява прекалено много сън. Ако има трудности със сексуалните си желания, той се научава да отх- върля нечистите мисли, да се концентрира върху чисти неща и да се за- нимава с градивни дейности. За него всяка зависимост и греховен навик е един Голиат, който трябва да бъде победен. Често чуваме християни да се оплакват, че не могат да се справят с оп- ределен навик. Такава песимистична нагласа е сигурна гаранция за пос- тоянни провали. С това всъщност човек казва, че Светият Дух не е в състояние да ни даде необходимата победа. Факт е, че невярващи хора, които нямат Духа, често успяват да се откажат от пушене, пиене, хазарт и разврат. Колко по-лесно би трябвало християните да са способни на това чрез Светия Дух, който обитава в тях! Както другите плодове на Светия Дух, и себевладеенето е нещо свръ- хестествено. То дава на вярващия способността да овладее живота си по начин, за който другите хора могат само да мечтаят. 74 11. март. „Разбери се с противника си no-скоро, докато си на пътя с него, да не
Един от очевидните уроци, които научаваме от този текст, е фактът, че християните не бива да имат склонността да започват по своя инициа- тива съдебни процеси. Естествена реакция е да изтичаме при адвоката, за да потърсим компенсация за претърпяна вреда. Но вярващият се ръ- ководи от по-висши принципи, а не от естествени реакции. Вършенето на Божията воля често означава да противопоставим духовни принци- пи на природното си чувство за справедливост. Съдилищата са претоварени от искове за нанесени щети от автомо- билни произшествия, небрежност, дефекти на стоки, както и от брако- разводни дела и имуществени и наследствени спорове. В много случаи хората тичат при адвокатите и с надеждата за бързо забогатяване. Но християнинът трябва да урежда тези неща в живота си чрез силата на любовта, а не чрез гражданските или наказателни съдилища. Някой е казал: „Ако се обърнеш към съда, ти му даваш власт над себе си и нак- рая ти ще си този, който ще плаща сметката." Единственият, който със сигурност печели при всичко това, е адвока- кът - неговият хонорар е сигурен. Една карикатура илюстрира това много ясно: Ищецът дърпа една крава за рогата, ответникът - за опаш- ката, а през това време адвокатът дои кравата. В 1. Коринтяни 6 на християните изрично се забранява да се съдят с други християни. От една страна, те трябва да представят спора си пред някой мъдър брат от църквата. Но освен това те би трябвало да предпо- четат да останат ощетени и онеправдани, но не и да се съдят един с друг пред съдиите на този свят. Между другото, това би изключило и всички бракоразводни дела, в които участват вярващи партньори. Но как стоят нещата между вярващ и невярващ? Не трябва ли христи- янинът да отстоява правата си? Отговорът на това е, че е далеч по-доб- ре човек да се откаже от правата си, за да илюстрира разликата, която Христос внася в живота му. Наистина не се изисква живот от Бога, за да внесеш съдебен иск срещу някого, който те е онеправдал. Но със сигур- ност животът от Бога е необходим, за да повериш делото си на Бога и да използваш случая като повод за свидетелство за спасителната, про- меняща сила на Христос. Доколкото е възможно, ние трябва да живеем в мир с всички хора (вж. Римляни 12:18). „Един човек започнал да гради ограда между своя парцел и този на съ- седа. Съседът дошъл и казал: „С тази ограда вие си навлякохте и съде- бен процес. Тя е на два метра навътре в моето място." Човекът отгово- рил: „Аз знаех, че имам мил човек за съсед. Предлагам ви следното: сложете оградата там, където смятате, че трябва да бъде, изпратете ми сметката и аз ще платя всичко." Оградата така и не била сложена. Тя би- ла излишна!" 75 12. март „Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили. " Матей 25:40 Тук имаме както едно чудесно насърчение, така и сериозно предуп- реждение, което трябва да събуди нашата бдителност. Каквото и да пра- вим на братята в Христос, Той го разглежда като направено на Самия Него. Ние можем всеки ден да правим добрини на Иисус, като се отнасяме добре с някой наш събрат във вярата. Ако оказваме гостоприемство на Божиите деца, това е все едно да подслоним Него в дома си. Когато им предоставяме най-добрата спалня, ние я предоставяме на Него. Почти всеки би се постарал да направи всичко, което му е по силите, за Господа, ако Той дойдеше при нас като Цар на царете и Господ на господарите. Но обикновено Той се явява на вратата ни в много скром- на външност и това ни поставя на изпитание. Както се отнасяме към най-малкия от братята Му, така се отнасяме към Него. Един богобоязлив проповедник посетил едно събрание с надеждата да може да сподели със светиите нещо от Божието слово. Той нямал осо- бено лично излъчване и може би стилът му на проповядване не бил много динамичен. Но бил Божи служител и имал послание от Господа. Старейшините му казали, че не могат да му предоставят помещението си за неговите проповеди, и му предложили да отиде в едно събрание в негърското гето. Той отишъл там и бил приет най-сърдечно от братята. През седмицата, когато проповядвал там, получил сърдечен удар и по- чинал. Като че ли Господ казал на братята от претенциозното събрание: ,3ие не го искахте, но Аз го исках. Като отхвърлихте него, вие отхвър- лихте Мен." В своето стихотворение „Как дойде великият гост" Едуин Маркам разказва за един стар обущар, който старателно се подготвил за посеще- ние от Господа, което му било предсказано насън. Господ така и не до- шъл. Но дошъл един просяк и обущарят му дал обувки. Веднъж оттам минала една стара жена. Той я нахранил и й помогнал да пренесе това- ра си. Друг път дошло едно изгубено дете и той го завел при майка му. Тогава чул в тишината един тих глас: „Издигни сърцето си, защото Аз спазих обещанието Си. Три пъти дойдох до твоята гостоприемна порта. Три пъти сянката Ми падна върху твоя праг. Аз бях просякът с изранени крака, Аз бях жената, която нахрани, аз бях изгубеното на пътя дете." 76 13. март
„Внимавайте в това, което слушате." Марк 4:24 Господ Иисус ни напътства грижливо да внимаваме какво слушаме. Ние имаме отговорността да контролираме какво влиза през ушите ни, и също така сме отговорни да употребяваме по полезен начин това, ко- ето слушаме. Ние не бива да слушаме неща, които са очевидно лъжливи. Сектите разтръбяват своята пропаганда небивало агресивно. Те постоянно тър- сят хора, които са готови да ги слушат. Йоан казва, че ние не бива да приемаме членове на секти в дома си и дори не бива да ги поздравява- ме. Те са врагове на Христос. Не бива да слушаме неща, които опасно подкопават вярата. Младите хора в университетите често са изложени на постоянен картечен огън от съмнения и лъжи по отношение на Божието слово. Те слушат как чуде- сата се тълкуват превратно, как Писанието се разводнява, как Господ Иисус се отхвърля — въпреки някои единични признания, направени не- охотно с половин уста. Невъзможно е човек да бъде дълго време изло- жен на тези разрушителни учения, без това да му се отрази. Дори и вя- рата на студентите да не бъде срината, мисленето им се омърсява. „Мо- же ли някой да вземе огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят? Мо- же ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не обгорят?" (Притчи 6:27-28) Разбира се, отговорът е категорично „не"! Ние не бива да слушаме неща, които са нечисти или двусмислени. Най-лошата форма на замърсяване на околната среда в днешно време е замърсяването на мислите. Думата, която най-добре характеризира по- вечето вестници, списания, книги, радио и телевизия, филми и разгово- ри, е „мръсотия". Когато християнинът е постоянно изложен на тези не- ща, той е застрашен да изгуби усета си за страшната греховност на гре- ха. И това не е единствената опасност! Когато поемаме в мисленето си мръсни или двусмислени истории, те често изплуват отново в съзнани- ето ни точно в нашите най-свети моменти и ни смущават и измъчват. Не бива да запълваме мисленето си с безполезни неща, които нямат стойност. Животът е твърде кратък и задачите ни са твърде спешни за това. „В свят като нашия всичко трябва да бъде белязано от свята сери- озност." От друга страна, ние трябва грижливо да се стараем да слушаме Бо- жието слово. Колкото повече подхранваме мисленето си с Божието сло- во и се подчиняваме на Неговите свети заповеди, толкова повече ще мо- жем да мислим Божиите мисли, толкова повече ще се преобразяваме в образа на Христос и толкова повече ще бъдем защитени от моралното замърсяване на околния свят. 77 14. март „ Внимавайте как слушате." Лука 8:18 В нашия живот като християни е важно не само какво слушаме, но и
Възможно е да се слуша Божието слово с безразличие. Можем да че- тем Библията като всяка друга книга, без да мислим за това, че всемо- гъщият Бог говори в нея. Можем да слушаме с критична нагласа. Тогава поставяме човешкия интелект над Писанието. Ние съдим Библията, вместо да се оставяме тя да ни съди. Можем да слушаме с бунтарска нагласа. Когато стигнем до местата, където се заявяват строгите изисквания на ученичеството, или става ду- ма за подчинението на жените или за покриването на главите на жени- те, ние се възмущаваме и отказваме да се подчиним. Можем да бъдем забравливи слушатели като човека от Посланието на Яков, „който гледа естественото си лице в огледалото, понеже се оглеж- да и си отива, и веднага забравя какъв е бил" (Яков 1:23-24). Но може би най-често се срещат слушателите с притъпени сетива. Те- зи хора вече толкова често са слушали словото, че са станали безчувст- вени и коравосърдечни. Те изслушват една проповед съвсем механично. За тях това се е превърнало в ежедневна рутина. Ушите им са затъпели. Вътрешната им нагласа е: „Какво ли можеш да ми кажеш, което да не съм чувал много отдавна?" Колкото повече слушаме Божието слово, без да вършим това, което чуваме, толкова повече се запушват ушите ни. Ако не искаме да слуша- ме, постепенно изгубваме и способността да слушаме. Най-добрият начин е да слушаме сериозно, с послушание и страхопо- читание. Ние трябва да се доближаваме към Библията с предварително- то решение да вършим това, което тя казва, дори и никой друг да не го прави. Мъдър е този, който не само слуша, но и изпълнява. Бог търси хора, които треперят пред Словото Му (Исая 66:2). Павел е похвалил солунците за това, че след като са чули Божието сло- во, те са го приели „не като човешко слово, а като Божие слово" (1. Со- лунци 2:13). И ние също трябва грижливо да внимаваме как слушаме. 78 15. март „Който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живо- та си заради Мен, той ще го спаси. " Лука 9:24 Има две принципни отношения, които ние, вярващите, можем да има- ме към живота си. Можем да се опитваме да го спасим или можем съз- нателно да го изгубим заради Христос. Съвсем естествено е да се опитваме да го спасим. Можем да водим егоцентричен живот и да се стремим с всички сили да се запазим от усилия и неприятности. Можем грижливо да планираме как да се защи- тим от внезапни удари и загуби, и също как да избягваме всякакви неу- добства. Домът ни е частна собственост, оградена отвсякъде с табели: „Влизането забранено". Той е само за семейството ни, с минималното необходимо гостоприемство за другите. Решенията си взимаме според това, доколко ще се наруши благоденствието ни. Ако заради нещо тряб- ва да се откажем от плановете си или пък се изисква много работа или са необходими финансови жертви, за да се помогне на другите, тогава обръщаме палеца надолу. Склонни сме да обръщаме твърде голямо вни- мание на личното си здраве и отказваме всяко служение, което евенту- ално би изисквало безсънни нощи, контакти с болест или смърт или каквито и да било други физически рискове. Личното ни благоденствие стои по-високо в ценностната скала от нуждите на околните. Накратко казано, ние разглезваме тялото си, което след немного години ще бъде изядено от червеи, ако Господ не дойде преди това. Като се опитваме да спасим живота си, ние всъщност го губим. Живе- ем в цялата окаяност на себичното съществуване и пропускаме всички благословения, които носи един живот, живян за другите. Алтернативата е да изгубим живота си за Христос. Това означава жи- вот на служение и жертви. Ние не търсим ненужни рискове или мъче- ничество, но не избягваме задълженията си с оправданието, че трябва да живеем на всяка цена. Ние „полагаме душата и тялото си в краката на Бога, за да ги засее Той на нивата Си". Считаме го за голяма радост да изразходваме всичко и самите ние да бъдем изразходвани за Него. Домът ни е отворен, притежанията ни са на Негово разположение, вре- мето ни е за онези, които са в нужда. Ако така изливаме живота си за Христос и за другите, ние намираме истинския живот. Като изгубваме живота си, ние всъщност го спасява- ме. 79
„Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който ня-
Думата „има" в началото на нашия стих означава повече от просто притежание. Тя съдържа идеята, че ние се подчиняваме на това, което сме научили, и използваме това, което ни е било поверено. С други ду- ми, не е важно само какво имаме, а и какво правим с това, което имаме. Тук намираме един важен принцип за изучаване на Библията. Ако следваме светлината, която сме получили, Бог ни дарява още светлина. Най-много напредва в християнския си живот онзи, който е твърдо ре- шен да върши всичко, което казва Библията, дори и никой около него да не прави това. Следователно, това не е въпрос на коефициент на инте- лигентност. Истински важен е коефициентът на послушание. Библията с най-голяма готовност отваря своите съкровищници за покорното сър- це. Колкото повече практикуваме това, което сме научили, толкова по- вече ще ни разкрива Бог. Информация плюс приложение води към ум- ножение. Информация без приложение води до застой. Този принцип важи и за употребата на нашите дарби и таланти. Чове- кът, чиято мнаса бе спечелила десет мнаси, получи власт над десет гра- да, а онзи, чиято мнаса се беше умножила на пет мнаси, получи власт над пет града (Лука 19:16-19). Това показва, че правилното боравене с поверените ни неща бива наг- радено с по-големи привилегии и по-голяма отговорност. Човекът, кой- то не беше направил нищо със своята мнаса, я изгуби. И така, който от- казва да употребява за Господа онова, което има, накрая става неспосо- бен на това, дори и после да поиска да го направи. „Ако не ползваш не- що, го губиш." Знае се, че ако не използваме някоя част на тялото си, мускулатурата закърнява и изчезва. Нормалното физическо развитие изисква постоян- на употреба на тялото ни. В духовния живот е същото. Ако заровим дар- бата си - било то от плашливост, или от мързел - скоро ще установим, че Бог ни оставя настрана и употребява други вместо нас. Затова е изключително важно да се покоряваме на предписанията на Библията, да приемаме с вяра обещанията й и редовно и старателно да употребяваме способностите, които Бог ни е дал. 80
„Не бъдете като кон или като муле." Псалм 32:9 Струва ми се, че конят и мулето символизират два вида неправилна вътрешна нагласа, която можем да имаме, когато се молим за Божието водителство. Конят иска веднага да се втурне напред, а мулето бавно се влачи отзад. Като цяло конят е нетърпелив, жив и импулсивен. За раз- лика от него мулето е упорито, своеволно и мързеливо. Псалмистът каз- ва, че и двете животни нямат разум. И двете трябва да бъдат обуздава- ни с оглавник и юзда, иначе не се приближават към своя Господ. Желанието на Бога е ние да сме чувствителни към Неговото водител- ство - нито да се втурваме напред според собствените си преценки, ни- то да оставаме бездейни, когато Той ясно ни е показал волята Си. По-долу даваме няколко прости правила, които може би ще могат да ни помогнат в това отношение. Помоли Бога да потвърди водителството Си от устата на двама или трима свитедели. Той е казал: „От устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяко нещо." (Матей 18:16) Тези свидетели могат да бъ- дат и някой стих от Библията, съветът на други християни или чудно стечение на обстоятелствата. Ако имаш две или три ясни свидетелства за Неговата воля, тогава няма място за съмнения или опасения. Ако търсиш Божието водителство и не получаваш отговор, тогава Бог те води да останеш там, където си. Важен принцип е, че „тъмнината за пътя е светлина за оставане на място". Чакай, докато водителството е толкова ясно, че отказът би бил явно неподчинение. Израилевите синове е трябвало да остават на мястото си, докато не се вдигне облачният и огнен стълб. Никакви техни разсъжде- ния, колкото и разумни да са били, не биха оправдали действия, незави- сими от Божието водителство. Тяхната отговорност е била да тръгнат, когато тръгне облакът - нито по-рано, нито по-късно. И накрая, нека в сърцата ни царува, или отсъжда, Божият мир (Коло- сяни 3:15). Това означава, че ако действително Бог ни води, Той повли- ява интелекта и чувствата ни така, че ние имаме мир за правилния път, но нямаме мир за погрешния. Ако копнеем за това, да разбираме Божията воля и незабавно да й се покоряваме, тогава никога няма да усетим Божия оглавник и Неговата юзда. 81
„Не гледате всеки само за своето, а всеки и за чуждото. " Филипяни 2:4 Ключовата дума във Филипяни 2:4 е „чуждото". Господ Иисус е жи-
Нашето общество е пълно с хора, които живеят за собствените си, лични интереси. Вместо да се занимават със служение за другите, те се- дят у дома и се притесняват за своите проблеми. Обмислят всяка дреб- на болежка и бързо се превръщат в убедени хипохондрици. В самотата си се оплакват, че никой не се грижи за тях и бързо потъват в самосъ- жаление. Колкото повече време имат, за да мислят за себе си, толкова по-депресирани стават. Животът се превръща в кошмарно съновидение. Скоро стигат до лекар и започват да пият огромни количества хапчета — хапчета, които не могат да излекуват егоизма. После стават пациенти на психиатрите с надеждата да намерят някакво спасение от скуката и умо- рата от живота. Най-добрата терапия за такива хора е живот на служение за другите. Има болни хора, приковани на легло, които имат нужда да бъдат посе- тени. Има възрастни хора, които се нуждаят от приятели. Има болници, които с радост биха приели доброволна помощ. Има хора, които биха били насърчени и зарадвани от писмо или картичка. Има мисионери, които биха се радвали на новини от родния град (както и на всяка мила дреболия, която би украсила техния дом). Души се нуждаят от спасе- ние, а християни - от поучение. Накратко казано, нямаме никакво оп- равдание да скучаем. Има достатъчно работа за вършене, за да запъл- ним живота си с градивни дейности. Като живеем за другите, ние съ- щевременно разширяваме приятелския си кръг, животът ни става по- интересен и ние намираме удовлетворение и смисъл. П. М. Деръм е ка- зал: „Сърцето, изпълнено със съчувствие към другите, е много по-мал- ко заплашено да бъде завладяно от собствените си грижи и смазано от самосъжаление." Другите, Господи, да, другите - нека това е моят девиз. Помогни ми да живея за другите, за да мога да живея за Теб! 82
„Кълнете Мираз, казва Ангелът Господен, горчиво прокълнете жите-
Песента на Девора съдържа проклятие за Мираз, тъй като неговите жители наблюдавали безучастно, когато израилевата войска се биела с ханаанците. Рувимовото племе също е остро иронизирано — те имали добри намерения, но така и не напуснали стадата си. Галаад, Асир и Дан са критикувани за бездействието си. Данте е казал: „Най-горещото място в ада е резервирано за онези, ко- ито остават неутрални във време на големи морални кризи." Същата мисъл намираме и в книгата Притчи: „Избавяй теглените към смърт и задържай залитащите към клане. Ако кажеш: Ето, ние не зна- ехме това! — Онзи, който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, който пази душата ти, не знае ли? И няма ли да въздаде на всеки човек според делата му?" (Притчи 24:11-12) Киднър коментира: „Наемникът, а не Добрият Пастир, се оправдава с трудните обстоятелства (ст. 11), с без- надеждността на задачата (ст. 11), с незнание, за което не е виновен (ст.12). Любовта не се успокоява така лесно - и Богът на любовта съ- що." Какво бихме направили днес, ако страната ни беше залята от вълна на антисемитизъм, ако евреите бяха предавани в концентрационни лагери, газови камери и крематориуми? Бихме ли рискували живота си, за да им осигурим убежище? Или ако някои от нашите събратя християни бяха преследвани и беше забранено под страх от смъртно наказание да бъдат приемани, бихме ли ги подслонили в домовете си? Какво бихме направили? Или, нека вземем един не толкова героичен, но по-близък и вероятен пример. Нека предположим, че ти участваш в ръководството на христи- янска организация, в която един верен служител трябва да бъде уволнен заради каприза на друг заможен и влиятелен директор. Когато се стиг- не до гласуването, ще си замълчиш ли, без да помръднеш пръст? Да предположим, че ние седяхме в Синедриона, когато беше съден Иисус, или стояхме пред кръста, когато беше разпъван. Щяхме ли да ос- танем неутрални, или щяхме ясно да застанем на Негова страна? „Мълчанието не винаги е злато; понякога е просто мръсно жълто." Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|