Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
42 8. февруари „Който неес Мен, той е против Мен; и който не събира с Мен, разпи- лява. " Матей 12:30 Господ Иисус казва тези думи за фарисеите. Те тъкмо са извършили непростимия грях, като са приписали Неговите чудеса на Веелзевул, на- чалника на демоните, докато всъщност чудесата Му са извършени чрез силата на Светия Дух. Вече е било очевидно, че те няма да Го приемат като Месия на Израил и Спасител на света. Тъй като не застават реши- телно на страната на Христос, по необходимост те са против Него. По- неже не служат заедно с Него, те работят против Него. Когато става дума за личността и делото на Христос, не може да има неутралност. По този въпрос човек не може да не вземе никакво реше- ние. Или е за Христос, или е против Него. Всеки, който казва, че не мо- же да реши, всъщност вече е решил. Когато става дума за истината за Христос, няма компромис. В биб- лейското християнство има някои области, в които в известни граници има място за различни мнения, но тази област категорично не е от тях. А. У. Тоузър ни напомня, че „някои неща са просто неизбежни". Ние трябва непоклатимо да държим на абсолютната божественост на Гос- под Иисус, Неговото раждане от девица, Неговата истинска човешка природа, Неговата безгрешност, Неговата заместническа смърт за греш- ниците, Неговото телесно възкресение, Неговото възнесение и просла- вяне до Божията десница и Неговото второ идване. Когато хората се опитват да отнемат от тези основополагащи учения, им остава един по- ловинчат спасител, който всъщност не е никакъв спасител. Поетът е изразил това добре: „Какво мислите за Христос?" - е проверката, която определя твоето състояние и твоето бъдеще. Във всичко останало не можеш да си прав, ако не мислиш правилно за Него: Какъвто е Иисус в очите ти, както Го обичаш или го презираш, така и Бог ще се отнася с теб, и милост или осъждение ще е съдбата ти. 43 9. февруари „Който не е против вас, е откъм вас." Лука 9:50 На пръв поглед изглежда, че това изказване пряко противоречи на вче-
Когато става дума за спасението, онези, които не са за Христос, са против Него. Но що се отнася до служението, за Него са всички, които не са против Него. Ние не сме призовани да пречим на други, които служат на Господа. Светът е достатъчно широк и има място за всички нас да вършим рабо- тата си, без да се настъпваме по пръстите. Добре е да вземем присърце думите на Иисус: „Не забранявайте." Същевременно трябва обаче да забележим, че Господ Иисус не казва на Йоан и другите, че сега те трябва да се присъединят към въпросния човек. Някои хора използват методи, които други не могат да приемат. Някои имат други акценти в проповядването си. Някои имат повече светлина от други. И някои имат свободата да правят неща, за които други ги осъжда съвестта им. Ние не бива да очакваме, че всеки вярващ ще се вмести в единия калъп, който на нас ни изглежда правилен. Но ние можем да се радваме при всяка победа на благовестието, както е правел Павел. Той казва: „Някои наистина проповядват Христос дори от завист и от желание за препирни, а някои и от добра воля. Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благо- вестието, но другите възвестяват Христос от партизанщина, неискрено, като мислят да прибавят тъга на моите окови. Тогава какво? Само това, че по всякакъв начин — било престорено, или истинно — се проповядва Христос; и затова аз се радвам, и ще се радвам." (Филипяни 1:15—18) Сам Шумейкър (1893 - 1963, американски пастор и писател) задава актуалния въпрос: „Кога най-после ще се научим, че във великата бит- ка на светлината срещу мрака в нашето време ние се нуждаем от подк- репата на съюзници, които не винаги отговарят на нашия личен вкус? Кога ще научим, че всички християни трябва да работят и да се борят заедно, за да успеят да победят приливната вълна на антихриста?" 44 10. февруари „ И така, казвам: ходете по Духа." Галатяни 5:16 Какво всъщност означава на практика „да ходиш по Духа"? Изобщо
Първо започваме деня си с молитва. Изповядваме всеки осъзнат грях в живота си - това ни прави чист съд, който Бог може да употребява. Отделяме си време за хваление и поклонение - това настройва душата ни. Съвсем съзнателно предаваме на Бога властта над живота си — това Му дава възможност да живее Своя живот чрез нас. Чрез този акт на подновено отдаване „ние се предпазваме от безполезното правене на планове и Му предаваме подреждането на живота си". След това си отделяме време за хранене от Божието слово. По този на- чин получаваме общ поглед върху Божията воля за живота си. Но може и да получим конкретни напътствия за Неговата воля за настоящото си положение. След личното си време с Господа се заемаме с обичайната си работа. Обикновено това са простичките, сухи, ежедневни задължения на жи- вота. По тази точка много хора имат погрешни представи. Те смятат, че „ходенето по Духа" няма нищо общо с работното облекло и домакинс- ките престилки. Но огромна част от ходенето по Духа се състои от вяр- ност и старание в ежедневната ни работа. В хода на деня ние изповядваме и осъждаме греха веднага щом го осъзнаем. Прославяме Господа, когато се сетим за Неговите благосло- вения. Подчиняваме се на всеки импулс да правим добро и отказваме на всяко изкушение за зло. Тогава приемаме всичко, което ни се случва през деня, като Божията воля за нас. Прекъсванията се превръщат във възможности за свидетел- ство. Разочарованията се превръщат в срещи с Господа. Обажданията по телефона, писмата, посетителите - всичко това разглеждаме като част от Неговия план. Харолд Уайлдиш дава следното обобщение в една от своите книги: „Както предаваш на Христос бремето на своя грях и се осланяш на
„Подчинявай се всяка сутрин наново на ръководството на Светия Дух и с прослава към Бога и мир се заеми с работата си, като му предоста- виш контрола над себе си и над делото си през деня. Поддържай нави- ка през целия ден да Му се доверяваш радостно и да Му се покоряваш с очакването, че Той те води, осветлява, коригира, напътства, употребя- ва и върши в теб и чрез теб това, което Той иска. Разчитай на Неговото действие като на факт, независим от това, което ти виждаш или чувст- ваш. Нека просто вярваме в Светия Дух и нека Му се подчиняваме като на ръководител на нашия живот. Нека се въздържаме от изнурителното усилие да взимаме живота си в собствените си ръце. Тогава, според Не- говата воля, в нас ще се прояви плодът на Духа за Божия слава." 45
„... пронизва до разделяне душата и духа. " Евреи 4:12 Когато Библията говори за човека и трите му съставни части, после- дователността винаги е: дух, душа и тяло. Но когато хората използват този израз, последователността почти винаги е: тяло, душа и дух. Гре- хът е обърнал обратно Божия ред. Сега човекът поставя тялото на пър- во място, след това идва душата, и чак накрая - духът. Двете нематериални съставки на човешкото същество са неговият дух и неговата душа. Духът прави човека способен да общува с Бога. Душа- та е свързана с чувствата и страстите му. Въпреки че ние не сме в със- тояние да различаваме в подробности духа и душата, можем и трябва да правим разлика между духовното и душевното. И така, кои неща са духовни? Проповядване на Словото, което прос- лавя Христос, е духовно. Молитва към Бога чрез Иисус Христос в сила- та на Духа е духовна. Служение, мотивирано от любов към Господа и черпещо силата си от Светия Дух, също. Поклонение в Дух и истина съ- що. А кои неща са душевни? Проповядване на Словото, което привлича вниманието към човека, към неговите ораторски умения, неговата лич- ност или блестящ интелект. Механични молитви, в които сърцето не присъства наистина, а целят само да направят впечатление на околните. Служение, за което човек сам се е призовал, което се извършва от фи- нансови мотиви и чрез плътски методи. Поклонение, което се върти около видими, материални помощни средства, а не около невидимите духовни реалности. Какво общо има Божието събрание с осветени сгради, шарени прозор- ци, одежди, почетни титли, свещи, тамян и други външни атрибути? Или какво общо има Божието събрание с рекламни кампании в холивуд- ски стил, с професионални организации за събиране на дарения, с еван- гелизационни манипулации, с култ към личности, с музикални екстра- вагантности? Рекламата в което и да е средностатистическо християнско списание е достатъчно доказателство за това, колко душевни сме станали. Павел прави ясна разлика между служението, сравнено със злато, сребро и скъпоценни камъни, и служението, което не е нищо повече от дърво, сено и слама (1. Коринтяни 3:12). Всичко духовно ще издържи на огъня на проверката на Божия съд. Всичко душевно ще изчезне в пла- мъците. 46
„...нито върху този хълм, нито в Ерусалим." Йоан 4:21 За самаряните хълмът Гаризим е бил център за поклонение. А за юде- ите Ерусалим е бил единственото място на цялата земя, където Бог е оп- ределил да обитава Името Му. Господ Иисус обаче оповестява на жена- та от Самария един съвсем нов ред: „... идва часът, и сега е, когато ис- тинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му." Днес вече няма едно специално място на земята, определено за покло- нение. В нашата епоха святото място е заместено от една свята личност. Господ Иисус Христос е центърът, около който се събира Неговият на- род. Ние се събираме заради Него. Не сме привлечени от някоя свеще- на сграда с пъстроцветни прозорци, хор или орган. Не се събираме за- ради някой човек, колкото и да е надарен. Господ Иисус е божествени- ят магнит, който ни привлича. Земното място не е важно; можем да се събираме в специална сграда или в частен дом, на полето или в пещера. При истинското поклонение ние чрез вяра влизаме в небесното светилище. Там присъства Бог Отец. Присъства Господ Иисус. Ангелите са там като празнично събрание. Там са светиите от старозаветни времена. Там са и починалите светии от времето на църквата. В такова възвишено общество ние имаме при- вилегията да излеем сърцата си в поклонение на Бог Отец чрез Господ Иисус в силата на Светия Дух. И така, докато тялото ни още е на земя- та, ние се издигаме в духа „далеч над този бушуващ свят, който неспир- но воюва там долу". Това противоречи ли на думите на нашия Господ: „Където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях" (Матей 18:20)? Не, това също е вярно. Той присъства по специален начин, когато Него- вият народ се събира в Неговото Име. Той взима нашите молитви и пок- лонение и ги представя пред Отца. Каква привилегия е това, Иисус да е сред нас! 47 13.февруари „Не дължете на никого нищо освен взаимна любов. " Римляни 13:8 Не бива да схващаме този стих като забрана за всякакви дългове. В на- шето общество сметките за телефон, ток, вода и газ се плащат със за- къснение и това не може да се избегне. При определени обстоятелства може да е по-разумно от гледна точка на ученичеството да се купи къ- ща с ипотечен заем и така паричната й стойност да се запази с времето, вместо същите месечни суми да се дават за наем. А и в днешно време е невъзможно да се прави бизнес, без от време на време да се взимат за- еми. Стихът обаче положително забранява други практики. Той ни забраня- ва да влизаме в дългове, за които от самото начало няма големи изгле- ди да можем да ги изплатим. Забранява ни да взимаме кредит за заку- пуване на стоки, чиято стойност намалява с времето. Забранява ни да изоставаме с плащанията. Забранява ни взимането на кредити за купу- ване на ненужни вещи. Забранява ни да влизаме неразумно в дългове, понеже не можем да устоим на изкушението на кредитната карта. Заб- ранява ни разхищаването на парите на Господа за плащане на завише- ни лихви при забавени плащания. Този стих има за цел да ни предпази от кредитните акули, от семейни проблеми вследствие на прекомерни разходи, от процеси за фалит. Всичко това разрушава нашето християнско свидетелство. Като цяло ние трябва да се отнасяме отговорно към финансите си, ка- то живеем скромно, в рамките на средствата си, и винаги помним, че „който взема назаем, е роб на заемодателя" (Притчи 22:7). Единственият дълг, който християните винаги имат, е задължението да се обичат един друг. Ние имаме дълг към невярващите - да ги оби- чаме и да споделяме с тях благовестието (Римляни 1:14). Ние сме длъж- ни да отдадем живота си за братята (1. Йоаново 3:16). Този вид дълг ни- кога няма да ни доведе до конфликт със закона. Напротив, както казва Павел, това е изпълнение на закона. 48
„И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите
Когато ранните християни били преследвани, те не чакали обстоятел- ствата да се променят. Вместо това те прославяли Бога в настоящите об- стоятелства. За съжаление, твърде често ние не следваме техния пример. Отлагаме действието за по-късно, когато условията ще бъдат по-благоприятни. Разглеждаме камъните по пътя като препятствия, а не като трамплин. Извиняваме бездействието си с това, че обстоятелствата не са идеални. Студентът не иска да се включва в християнско служение, докато не приключи с образованието си. После е напълно погълнат от приятелст- во и брак. След това напрежението на работата и семейния живот му пречи да се посвети на служение. Той решава да изчака да се пенсиони- ра - тогава ще е свободен и ще предостави на Господа остатъка от жи- вота си. Най-накрая се пенсионира, но енергията и духовната му визия са отлетели и той се поддава на удобството. Или пък често се случва да трябва да работим с хора, които не се от- насят с нас достатъчно нежно и деликатно. Възможно е тези хора да за- емат отговорни позиции в местната църква. Въпреки че са верни и ра- ботят усърдно, ние имаме проблеми с тях. Какво правим тогава? Прита- яваме се някъде в периферията и чакаме няколко тържествени погребе- ния. Този метод обаче не действа. Такива хора обикновено са удивител- но дълголетни. Чакането на погребения е доста неефективно. Йосиф не е чакал да го освободят от затвора, за да посвети живота си на някаква полезна дейност - той е служел на Бога и в затвора. Даниил е станал мощно свидетелство за Бога по време на вавилонския плен. Ако беше чакал края на изгнанието, щеше да стане късно. Павел е на- писал писмата до ефесяните, филипяните, колосяните и Филимон, до- като е бил в затвора. Не е чакал обстоятелствата да се подобрят. Простият факт е, че обстоятелствата в този живот никога не са идеал- ни. А и на християните не им е дадено обещание, че някога ще се по- добрят. Затова и за служението, както и за спасението, важи: „Ето, сега е благоприятно време." Лутер е казал: „Който иска да чака, докато случаят е напълно подхо- дящ за неговата работа, никога няма да го намери." Соломон ни предуп- реждава: „Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на обла- ците, няма да жъне." (Еклисиаст 11:4) 49
„Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш."
Вероятно тук думата „хляб" се използва символично за зърното, от ко- ето се приготвя хлябът. В Египет зърното се е сеело по наводнените по- лета. След това, когато водата постепенно се оттегляла, се явявал пло- дът. Но това не ставало веднага, а „след много дни". Днес ние живеем в забързано и нетърпеливо общество и искаме бър- зи, незабавно видими резултати. Имаме разтворимо кафе, какао, чай, го- тови супи, картофено пюре на прах, заведения за бързо хранене. В бан- ките дават светкавични кредити. Нервираме се, когато трябва да чакаме каквото и да било. В християнския живот и служение обаче не е така. Нашата добрина и милост не биват награждавани веднага. Молитвите ни не получават светкавичен отговор. И обикновено служението ни няма непосредстве- но видими резултати. Библията многократно използва земеделския цикъл като илюстрация за духовната работа: „Сеячът излезе да сее..."; „Аз посадих, Аполос на- пои, но Господ даде растежа"; „... първо стрък, после клас, а след това - пълно зърно в класа." Това е постепенен процес, отнемащ по-дълго време. Тиквата расте по-бързо от дъба, но и за нея е необходимо време. Затова е нереалистично да очакваме незабавни резултати от добрите си дела. Техният ефект не може да се пресметне или предвиди. Незря- ло е да очакваме незабавни отговори на молитвите си. Неразумно е да подтикваме към бързо решение човек, който за първи път чува благо- вестието. Обичайният опит е, че трябва дълго време да даваме, да се молим и неуморно да служим. Правим това с доверието, че трудът ни в Господа не е напразен. След известно време виждаме някакви резулта- ти - не достатъчни, за да се надуем от гордост, но достатъчни, за да ни дадат кураж и сили да продължим нататък. Пълния резултат няма да ви- дим, преди да стигнем в небето — в крайна сметка това е най-доброто и най-безопасно място, където да разберем за плодовете на работата си. 50
„Даже и в смеха сърцето може да боли." Притчи 14:13 Нищо в този свят не е съвършено. Всеки смях е примесен с тъга. Все- ки диамант има някакъв недостатък. Всеки човек има някаква слабост на характера. Във всички области на живота винаги има някакво скри- то червейче, което гризе ябълката отвътре. Добре е да сме идеалисти - Бог е вложил в нас копнеж по съвършен- ството. Но също е добре и да сме реалисти - под слънцето няма да на- мерим абсолютно съвършенство. Младите хора често си мислят, че тяхното семейство е единственото, в което има караници. Или че само техните родители са посредствени личности. Толкова е лесно да се разочароваме от местната църква и да си мис- лим, че в другите църкви всичко е розово. Или пък постоянно търсим идеални приятели. Очакваме от другите съвършенство, въпреки че ние самите не го проявяваме. Трябва ясно да си дадем сметка за факта, че всеки човек има грешки и слабости, някои по-очевидни от други. Колкото по изявена личност е някой, толкова по-явни са обикновено и неговите грешки. Вместо да се разочароваме от грешките на другите вярващи, по-добре е да подчерта- ваме техните добри качества. А такива също всеки има. Само една лич- ност обаче има всички добри качества накуп - Господ Иисус. Често си мисля, че Господ нарочно ни е оставил тук долу с един пос- тоянен и никога незадоволен копнеж по съвършенството — за да гледа- ме нагоре към Него, в когото няма грешка и няма недостатък. В Него е сборът от всички нравствени прелести. При Него няма разочарование. 51
„В притеснение Ти ми даде простор. " Псалм 4:1 Истина е, че „никой не е станал моряк в тихо море". Притесненията ни учат на търпение. Трудностите ни създават простор и ние напредва- ме. Дори и хората от този свят са разбрали, че трудностите ни възпитават и ни помагат да вървим напред. Чарлз Кетеринг казва: „Проблемите са цената на прогреса. Давайте ми само проблеми и нищо друго. Добрите новини ме правят слаб." Но най-вече в света на християните намираме многобройни свидетел- ства за ползата от изпитанията. Поетът потвърждава това с думите: Не един вдъхновен певец сред синовете на светлината
Спърджън пише по своя неподражаем начин: „Боя се, че цялата благодат, която съм получил в приятните и леки ми-
Всъщност, защо това ни изненадва? Не ни ли казва и останалият не- известен автор на Посланието към евреите: „Нито едно наказание не из- глежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на прав- дата на тези, които са били обучавани чрез него." (Евреи 12:11) 52
„ Съдията на цялата земя няма ли да върши правда? " Битие 18:25 Когато в живота има тайни, които са прекалено дълбоки, за да ги изс- ледваме, ние можем да имаме спокойната увереност, че Съдията на ця- лата земя е Богът на пълната и безкрайна справедливост. Например, измъчва ни въпросът какво се случва с децата, които уми- рат, преди да са достигнали възрастта на морална отговорност. За мно- зина от нас е достатъчно да знаем, че „на такива е Божието царство". Ние вярваме, че те са спасени чрез кръвта на Иисус. За други обаче, ко- ито не се задоволяват с това обяснение, думите на горния стих трябва да са достатъчни. Ние можем да разчитаме, че Бог върши това, което е право. Освен това съществува постоянният проблем за избирането и предоп- ределението. Дали Бог избира някои хора за спасение, без същевремен- но да осъжда други на вечно проклятие? След като калвинистите и ар- минианците са изложили всички свои аргументи, ние можем да сме на- пълно спокойни в сигурността, че при Бога няма никаква несправедли- вост. Отново и отново се сблъскваме с привидната несправедливост, че зли- те често благоденстват, докато праведните преминават през тежки утес- нения. Постоянно се поставя въпросът за съдбата на езичниците, които никога не са чули благовестието. Хората гадаят защо изобщо Бог е до- пуснал навлизането на греха в света. Често сме поразени от ужас пред природни бедствия, бедност и глад, ужасни физически и душевни недъ- зи. Съмнението постоянно надига глас: „Ако Бог наистина държи всич- ко в ръката Си, защо допуска тези неща?" Вярата отговаря: „Почакай, докато бъде написана и последната глава. Бог още не е направил грешка. Когато сме в състояние да видим неща- та в по-ясна перспектива, ще разберем, че Съдията на цялата земя е действал правилно." Бог пише с букви, прекалено едри, за да ги обхване нашето късогледство. Ние виждаме само откъслечни линии и се мъчим да изследваме цялата тайна от разбити надежди, смърт и живот, безкрайни войни, безполезни борби. Но там, с по-добро, по-ясно зрение, ще видим едно - че Неговият път е бил винаги прав. Джон Оксенхам 53
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|