Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
83 20. март „Тате, съгреших..." Лука 15:21 Едва когато блудният син се завръща с разкаяние, баща му се затичва
Разказът не споменава бащата да е изпращал издръжка на сина си, до- като той е живял в далечната страна. Ако беше правил това, само щеше да попречи на Божието действие в живота на бунтовника. Целта на Гос- под е била да доведе вироглавия син до свинската кочина. Той е знаел, че докато синът не достигне абсолютното дъно, докато не затъне дълбо- ко в тинята, няма да погледне нагоре. Колкото по-бързо заблуденият стигне до свинете, токлова по-скоро ще бъде готов да капитулира. Зато- ва бащата е трябвало да повери сина си на Господа и да изчака решава- щата криза. Това е едно от най-трудните неща, особено за майките. Нашата естес- твена склонност е да измъкваме бунтовния си син или дъщеря от всич- ки отчаяни положения, които Господ допуска. Но единственото, което такива родители постигат, е че възпрепятстват Господа в намеренията Му и удължават страданията на любимото си дете. Спърджън е казал: „Най-истинската любов към заблудените не е да се побратимяваме с тях в тяхната заблуда, а да бъдем верни към Иисус във всички неща." Не е любов да проявяваме разбиране към злината на чо- века. Истинската любов поверява въпросния човек на Господа и се мо- ли: „Господи, върни го обратно, каквато и да е цената за това." Една от най-големите грешки, които Давид е правил в живота си, е би- ла, че е върнал обратно Авесалом, преди той да е дал някакъв признак на покаяние. Малко след това Авесалом открадва сърцата на народа и организира заговор срещу баща си. Накрая той го изгонва от Ерусалим и бива помазан за цар вместо него. Но дори и когато Авесалом излиза с войската си, за да унищожи баща си, Давид дава на мъжете си заповед да пощадят Авесалом в случай на пряка схватка. Йоав обаче се оказва по-разумен в това отношение и убива Авесалом. Родители, които са готови да понесат болката да гледат как Бог оста- вя сина или дъщеря им да стигне до свинската кочина, често си спестя- ват по-голяма болка. 84
„Защото дори човешката ярост ще те хвали; с остатъка от ярост-
Една от поразителните характерни черти на човешката история е на- чинът, по който Бог превръща яростта на хората в прослава за Себе Си. От грехопадението нататък човекът винаги е размахвал юмрук срещу Бога, срещу Неговия народ и Неговото дело. Вместо обаче да осъди на място тази ярост, Господ я оставя да се развива и я употребява за Своя прослава и за благословение на Своя народ. Няколко мъже се наговарят да извършат зло на брат си и го продават на банда номади, които го закарват в Египет. Там Господ го издига до втория човек в царството и спасител на Неговия народ. По-късно Йосиф казва на братята си: „Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро." (Битие 50:20) Яростта на Аман срещу юдеите завършва със собствената му гибел и възвишаването на онези, които той е искал да унищожи. Трима млади евреи биват хвърлени в огнена пещ, така нагорещена, че изгарят онези, които ги хвърлят в нея. А евреите излизат оттам невре- дими, без дори да миришат на дим. Вследствие на това езическият цар издава закон, който забранява под страх от смъртно наказание да се про- изнася дори и една дума против Бога на юдеите. Даниил бива хвърлен в ямата с лъвовете, защото се моли на небесния Бог. Но чудното му спасение води дотам, че царят издава нов указ - да се оказва почит и уважение на Бога на Даниил. Стигайки до новозаветни времена, виждаме, че тогава преследването на църквата е водило само до по-бързо разпространение на благовести- ето. Мъченичеството на Стефан вече съдържа първите наченки на об- ръщението на Савел. Затворничеството на Павел поражда четири пис- ма, които са част от Светото Писание. Векове по-късно, когато пепелта на Ян Хус бива хвърлена в реката, благовестието скоро след това я последва по течението и се разпростра- нява по всички градове. Хората разкъсват Библията и я хвърлят на вятъ- ра, но някой някъде намира една откъсната страница, прочита я и по то- зи чуден начин се спасява. Хората се подиграват на учението за Второто пришествие на Христос и с това изпълняват пророчеството, че в последните дни ще дойдат присмиватели (2. Петрово 3:3-4). Бог води нещата така, че човешката ярост да Го хвали -ас остатъка от яростта Той ще се препаше. 85
„... ти направи добре, че това беше в сърцето ти. " 3. Царе 8:18 Едно от най-големите желания в сърцето на Давид е било да построи на Господа храм в Ерусалим. Господ му казва, че няма той да построи храма, защото е военен мъж, но добавя тези много важни думи: „Това, че ти беше на сърцето да построиш дом за Името Ми, направи добре, че това беше в сърцето ти." Изглежда ясно, че Господ разглежда желание- то като равносилно на действието, когато не сме в състояние да изпъл- ним плановете си за Него. Това, разбира се, не важи, когато невъзможността ни се дължи на соб- ствените ни пропуски и леност. В този случай голото желание не е дос- татъчно. Както често се казва, пътят към ада е покрит все с добри наме- рения. Но в живота ни като християни има много случаи, когато искаме да направим нещо за Господа, но ни пречат обстоятелства, върху които не можем да повлияем. Например един млад вярващ иска да се кръсти, но невярващите му родители му забраняват. В такъв случай Господ зачита неговата некръстеност за кръщение, докато той напусне дома на роди- телите си и може да се покорява на Господа, без да бъде непокорен на родителите си. Една вярваща жена иска да посещава събиранията на местната църк- ва, но пияният й съпруг настоява тя да си остане у дома. Господ ще наг- ради както нейното подчинение на мъжа й, така и копнежа й да се съ- бира с други вярващи в Негово име. Една възрастна сестра се разплака, когато гледаше другите жени, кои- то сервираха храната на една конференция. Тя дълги години беше вър- шила това служение с радост, но вече беше физически неспособна да го прави. Що се отнася до Бога, тя ще получи за сълзите си също такава богата награда, както и другите - за работата си. Кой познава мнозината, които с радост биха се жертвали за служение на мисионерското поле, но никога не са могли да излязат и от родния си град? Бог ги знае - и всички тези свети желания ще бъдат възнаградени пред Христовото съдилище. Този принцип важи и за даването. Има хора, които с цената на големи лични жертви дават пари за делото на Господа и биха искали да могат да дават повече. Божественото счетоводство ще открие, че те действи- телно са давали повече. Болните, сакатите, прикованите на легло, старите не са изключени от най-високата чест, защото „Бог в милостта Си не съди според успехите ни, а според готовността на сърцето ни." 86 23. март „Няма да принеса на Господа, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!" 2. Царе 24:24 Когато Давид е трябвало да принесе всеизгаряния на мястото, където Господ е сложил край на язвата, Орна му е предложил спонтанно хар- мана, говедата и дървата като подарък. Но Давид е настоял да ги купи. Той не е искал да жертва на Господа нещо, което не му е струвало ни- що. Ние знаем, че не ни струва нищо да станем християни, но също така трябва и да знаем, че животът на истинско ученичество струва много. „Една религия, която не струва нищо, няма и никаква стойност." Твърде често размерът на нашето посвещение се определя от съобра- жения за удобство, разноски и усилия. Да, отиваме на молитвено събра- ние, ако в момента не сме изморени или не ни боли глава. Да, ще водим библейския час, ако междувременно не се организира екскурзия в пла- нината. Мисълта да се молим публично, да свидетелстваме или да проповяд- ваме благовестието, ни плаши и ни прави несигурни — затова предпочи- таме да си замълчим. Не ни се помага в мисията за бездомници, защо- то ни е страх да не прихванем въшки или бълхи. Изключваме всяка ми- съл за мисионерска работа, понеже ни е страх от змии или паяци. Даването ни често е по-скоро бакшиш отколкото жертва. Ние даваме това, което и без това няма да ни липсва — за разлика от вдовицата, коя- то е дала всичко. Госпоприемството ни се определя от степента на фи- нансово натоварване, неудобства и безпорядък, които заплашват дома- кинството ни - за разлика от благовестителя, който казал, че всичките килими в къщата му са на петна от пияни, които са повръщали по тях. Нашата достъпност за хора в нужда приключва в момента, когато си легнем в пухеното легло - за разлика от онзи старейшина, който е готов по всяко време да бъде изкаран от леглото, за да окаже на някого духов- на или материална помощ. Когато чуваме призива на Христос, ние често се питаме: „Какво ще получа от това?", или: „Ще се изплати ли усилието?" Въпросът по-ско- ро би трябвало да бъде: „Това жертва ли е, която наистина нещо ми струва?" Някой е казал много разумно: ,3 духовния живот е по-добре, когато нещата ни струват нещо, отколкото когато се изплащат." Като се замислим колко е струвало на нашия Спасител нашето изкуп- ление, в сравнение с това е твърде скромна отплата да изоставим вся- каква въздържаност и доброволно да Му принасяме жертви. 87 24. март „А на всеки от нас се даде благодат според мярката на Христовия дар." Ефесяни 4:7 Ние трябва винаги да помним, че когато Господ ни заповяда да напра- вим нещо, Той ни дава и необходимата за това сила. Всички Негови за- поведи включват и дадените ни от Него способности - дори и ако запо- ведите са в областта на невъзможното. Йотор казва на Мойсей: „Ако направиш това, и ако Бог така ти запо- вяда, тогава ще можеш да издържиш." (Изход 18:23) „Принципът е, че Бог поема цялата отговорност да доведе Своя човек до изпълнението на всяка задача, за която го е определил." (Дж. О. Сандерс) По време на Своето земно служение Господ Иисус среща поне двама парализирани (Матей 9:6; Йоан 5:9). И в двата случая Той им казва да станат и да вдигнат постелката си. Когато те взимат волевото решение да Му се подчинят, в безпомощните им тела се влива сила. Петър усеща, че ако Господ Иисус го повика да отиде при Него по во- дата, той ще може да ходи по водата. Щом Иисус казва „ела", Петър из- лиза от лодката и тръгва по водата. Съмнително е дали човекът с изсъхналата ръка е можел да я протег- не, но щом нашият Господ му заповядва това, той го прави и ръката му оздравява. Да се нахранят 5000 души с няколко хляба и риби, е напълно невъз- можно. Но когато Иисус казва на учениците:, Дайте им да ядат", невъз- можността изчезва. Лазар е бил вече от четири дни в гроба, когато Господ Иисус извиква: „Лазаре, излез вън!" Заповедта е съчетана с необходимата сила и Лазар излиза вън. Ние трябва да усвоим тази истина на практика. Когато Бог ни води да извършим нещо определено, никога не бива да се оправдаваме с аргу- мента, че не можем да го направим. Когато Той ни заповядва да напра- вим нещо, Той ни дава и необходимата за това сила. Както е казано: „Бо- жията воля няма да те отведе никъде, където няма да те поддържа Бо- жията благодат." Също така е истина, че ако Бог дава задача, Той поема и разноските. Ако сме сигурни в Неговото водителство, няма защо да се притеснява- ме за финансите. Той ще се погрижи за тях. Богът, който е разделил Червено море и Йордан, за да може да преми- не Неговият народ, е същият и днес. Той продължава да е готов да отс- трани всяка пречка, ако само се покоряваме на волята Му. И Той про- дължава да ни предоставя цялата благодат, която ни е необходима, за да извършим това, което Той заповядва. Той продължава да действа в нас, за да желаем и да постъпваме според Неговото благоволение. 25. март „В начало Бог... " Битие 1:1 Ако отделим първите три думи на Битие 1:1 от останалата част на сти-
Този девиз е загатнат още в първата заповед: „Да нямаш други богове освен Мен." Никой и нищо не бива да заема мястото на истинния и жи- вия Бог. Виждаме този принцип и в историята за Илия и вдовицата, която има- ла останало само толкова брашно и масло, колкото да замеси един хляб за сина си и за себе си (3. Царе 17:12). Изненадващо, Илия й казва: „Първо ми направи една малка питка от него и ми донеси." На пръв пог- лед това може да прозвучи като чудовищен егоизъм, но всъщност неща- та стоят по друг начин. Илия е бил представител на Бога. С тези думи той й казва: „Постави Бога на първо място и никога няма да ти липсват жизненонеобходимите неща." Векове по-късно Господ Иисус учи същото в Проповедта на планина- та: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави." (Матей 6:33) Първото място в живота ни принадле- жи на Божието царство и Неговата правда. Тези думи на нашия Господ се потвърждават в Лука 14:26: „Ако дой- де някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъ- де Мой ученик." Христос трябва да заема първото място. Но как поставяме Бога на първо място? Нали трябва да се грижим за семейството си? Трябва да мислим за светската си работа. Имаме безб- рой задължения, които изискват времето и силите ни. Ние поставяме Бога на първо място, като Го обичаме с такава любов, че всяка друга любов изглежда като омраза в сравнение с нея. Правим това, като разг- леждаме всички материални неща като поверени от Него блага и задър- жаме само тези неща, които могат да се употребят във връзка с Негово- то царство. Правим го, като даваме предимство на вечните неща пред временните и помним, че дори и добрите неща понякога могат да бъдат врагове на най-добрите. Правилната връзка с Бога е в най-голям интерес на човека. А правил- ната връзка с Бога се състои в това, да Му бъде отредено първото мяс- то. Ако поставим Бога на първо място, действително няма да живеем без проблеми, но животът ни ще бъде изпълнен и удовлетворителен. А ако оставим Бога на втора позиция, няма да имаме нищо друго освен проблеми - и отгоре на всичко окаяно съществуване. 89
„... теб какво ти е? Ти Ме следвай." Йоан 21:22 Господ Иисус тъкмо е казал на Петър, че ще живее дълго и накрая ще умре с мъченическа смърт. Петър веднага поглежда към Йоан и се пита дали той няма да бъде привилегирован. Отговорът на Господа е: „Как- во те засяга това? Ти Ме следвай." Отношението на Петър ни напомня думите на Даг Хамарскъолд: ,3ъпреки всичко, твоето огорчение от това, че други се наслаждават на онова, което на теб ти е отказано, постоянно припламва. В най-дбория случай може би заспива за няколко слънчеви дни. И все пак, дори и на това окаяно ниво, то продължава да бъде изражение на истинската гор- чивина на смъртта - на факта, че други могат да продължат да живеят." Ако вземехме присърце тези думи на Господа, много проблеми сред Божия народ щяха да се разрешат. Толкова е лесно да се огорчим, като виждаме, че другите са по-добре от нас. Господ им позволява да имат нова къща, нова кола, вила на мо- рето. Други, които смятаме за по-малко отдадени християни, се радват на отлично здраве, докато ние се борим с две-три хронични заболявания. Другото семейство има красиви деца, които се отличават в спорта и другите предмети в училище. А нашите са по-скоро в обикновената средна категория. Виждаме други вярващи да вършат неща, за които ние нямаме свобо- да. Дори тези неща да не са сами по себе си греховни, ние се огорчава- ме заради чуждата свобода. И нещо още по-тъжно: съществува дори известна професионална рев- ност сред работниците в делото на Господа. Един проповедник се обиж- да, понеже друг е по-популярен, по известен и има повече приятели. Друг се засяга, понеже колегата му използва методи, с които той не мо- же да се съгласи. Всички тези недостойни чувства се осъждат с настойчива острота от думите на Господа: „Теб какво ти е? Ти Ме следвай." Наистина не ни за- сяга как Господ се отнася към другите християни. Нашата отговорност е да Го следваме по пътя, който Той ни е начертал, както и да изглежда той. 90 27. март „Вятърът духа, където си иска." Йоан 3:8 Божият Дух е суверен. Той действа, както Му е угодно. Ние се опит- ваме да го вместим в нашата определена форма, но опитите ни неизбеж- но са осъдени на провал. Повечето символи за Светия Дух са течащи неща - вятър, огън, мас- ло и вода. Ние можем да се опитаме да ги хванем в ръка, но те ясно ни казват: „Не ми поставяй граници." Светият Дух никога не прави нещо морално неправилно, но във всяко друго отношение Той си запазва правото да действа по извънреден и не- конвенционален начин. Например при сътворението Бог е дал на мъжа ръководната роля, но въпреки това не можем да твърдим, че Светият Дух не може да издигне една Девора, за да води Неговия народ, ако то- ва Му е угодно. В изключителни времена Светият Дух понякога позволява действия, които иначе биха били забранени. Например на Давид и мъжете му е било позволено да ядат присъствените хлябове, които иначе са били за- пазени само за свещениците. А учениците на Иисус са имали правото да късат класове в събота. Някои казват, че в Деяния на апостолите намираме определена, точно предписана схема за евангелизация, но единствената схема, която аз мо- га да видя, е суверенитетът на Светия Дух. Апостолите и другите вярващи не са следвали някакъв учебник; те са следвали Неговото водителство, което често се е различавало доста сил- но от това, което би ги посъветвал техният здрав разум. Виждаме например как Божият Дух води Филип да остави едно ус- пешно съживление в Самария, за да свидетелства на един самотен ети- опски скопец на пътя за Газа. И днес ние трябва да се пазим да не се опитваме да диктуваме на Све- тия Дух какво да прави и какво не. Знаем, че Той никога не би направил нещо греховно. Но извън това можем да сме сигурни, че Той действа по необичайни начини. Той не се ограничава до определен арсенал от ме- тоди. Не е обвързан с нашите традиционни начини на работа. Често Той протестира срещу формализма, ритуализма и закостеняването, като из- дига нови движения с живителна сила. Затова ние трябва да бъдем от- ворени за суверенното действие на Светия Дух, а не да седим отстрани и да критикуваме. 91
„ Омразата, с която я намрази, беше по-силна от любовта, с която я
Амнон изгарял от страст по своята полу-сестра Тамар. Тя била краси- ва и той бил решен да я притежава, и то веднага. Въпреки че знаел, че намерението му е ясно забранено от Божия закон, той бил така обзет от желанието по нея, че всички останали разсъждения изглеждали незна- чителни. И така, той се престорил на болен, примамил я в стаята си и я изнасилил. Бил готов да пожертва всичко за този един миг на страстта. Но след това похотта му се превърнала в омраза. След като я бил из- ползвал егоистично, той я презрял и вероятно си пожелал никога да не я беше виждал. Наредил да я изхвърлят навън и да залостят вратата след нея. Тази кратка история днес се повтаря всеки ден. В нашето така нарече- но свободно общество моралните норми са почти напълно премахнати. Предбрачният секс се приема като нещо нормално. Двойки живеят за- едно без обвръзване. Проституцията е разрешена със закон. Хомосексу- алността е станала общоприет алтернативен начин на живот. Запознаваш се с някого, когото харесваш, и всичко е ясно — няма по- висши закони. Глупаво е да се обвръзваш чрез закон. Важното е да по- лучиш всичко, което искаш. Така всякаква мисъл за правда и неправда се измества и човек си внушава, че това е единственият начин да се во- ди добър живот. И така, втурваш се като Амнон презглава в нещо, кое- то се надяваш да ти донесе удовлетворение. Но това, което отнапред е изглеждало толкова хубаво, често впослед- ствие се оказва катастрофа. Чувството за вина е неизбежно, колкото и яростно да се отрича. Загубата на уважение води до огорчение. То пък избликва често в кавги и в крайна сметка се сгъстява до открита омра- за. Човекът, който някога е изглеждал така прекрасен, сега е направо от- блъскващ. Оттам вече има само една малка крачка до малтретиране, съ- дилища и дори убийство. Сексуалното желание е твърде несигурна основа за изграждане на трайна връзка. Ако хората пренебрегват Божиите принципи за морална чистота, това води до собственото им страдание и в крайна сметка ги- бел. Единствено Божията благодат може да донесе прошка, изцеление и възстановяване. 92 29. март „Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник. " 2. Тимотей 2:4 Християнинът е записан за войник от Господа и стои в Неговата служ- ба. Той не бива да се заплита в нещата от ежедневния живот. Акцентът тук е върху думата заплита. Разбира се, вярващият не може да се изоли- ра напълно от земните дейности. Той трябва да работи, за да издържа семейството си. Има известна степен на занимание с ежедневни неща, която е просто неизбежна. Иначе би трябвало да излезем от света, как- то казва Павел в 1. Коринтяни 5:10. Но християнинът не бива да се заплита в тези неща. Той трябва пос- ледователно да дава предимство на служението за Господа. Дори и не- ща, които сами по себе си са добри, понякога стават врагове на най-доб- рите. Ушшям Кели казва, че „да се заплиташ в житейски работи всъщност означава да се откажеш от отделянето от света и да заемеш мястото си в земните неща като пълноправен бизнес-партньор". Аз вече съм се оплел, ако се впусна в политиката като средство за ре- шаване на проблемите на този свят. Това е горе-долу като „да подреж- дам столовете на дека на потъващия Титаник". Заплел съм се също, ако поставям главното ударение върху социална- та работа, а не върху евангелието като цяр за нуждите и страданията на света. Заплел съм се в житейски работи, ако професията ми до такава степен ме владее, че отдавам най-доброто от себе си на печеленето на пари или напредването в кариерата. Стремейки се така да запазя живота си, аз всъщност го губя. Заплел съм се, ако Божието царство и Неговата правда вече не заемат първото място в живота ми. Заплел съм се, ако се въртя около неща, които са твърде незначителни за едно дете на вечността - като напр. мощността на колите, последни- те курсове на акциите, неподозираните функции на мобилните телефо- ни, минералното съдържание на домашно приготвения хляб или въз- действието на храната върху блясъка на козината на котките. На такива размисли можем да отделим миг внимание в ежедневието си - но като слуги на Господа за нас е недостойно да запълваме времето си и да из- разходваме живота си за такива неща. 93
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|