Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
18. май „... и той говори необмислено суетните си." Псалм 106:33 Когато народът роптае в Кадис заради липсата на вода, Бог казва на
Човек, който гори от усърдие за Господа, лесно изгубва самоконтрола си спрямо други вярващи. Самият той е зрял във вярата, докато те все още се борят с детски болести. Той има много познания, а те все още разбират толкова малко. Но това, което той трябва да научи, е, че те въпреки всичко са Божии възлюбени деца и Господ не търпи яростни изблици срещу тях. Едно е да се проповядва с власт Божието слово, така че хората да бъдат изоб- личени и съкрушени до дъното на сърцето си. Но съвсем друго е да бъ- дат наранявани с груби думи в израз на личен яд. Така ние пропилява- ме много от славната Божия награда. Във 2. Царе 23, където се изброяват героите на Давид, едно известно име бие на очи с отсъствието си - Йоав, главния военачалник на Давид. Защо името му го няма там? Някои смятат, че причината за това е, че Йоав е използвал меча си срещу няколко от приятелите на Давид. Когато Яков и Йоан, синовете на гърма, искат да заповядат да падне огън от небето върху самаряните, Господ Иисус им казва: „Вие не зна- ете на какъв дух сте." (Лука 9:55) Колко повече важи този упрек за нас, когато необмислено говорим с устните си против онези, които са собс- твеност на Господа не само въз основа на сътворението (като самаряни- те), но и въз основа на изкуплението. 143
19. май „Знаем, че Божият съд е според истината." Римляни 2:2 Бог е единственият в цялата Вселена, който е напълно квалифициран
Съдията не може винаги да познава мотивите на хората, с които си има работа, — а в много слуаи е важно мотивите да излязат наяве. Дори и детекторът на лъжата може да бъде измамен. Закоравели прес- тъпници понякога могат да контролират физиологичните си реакции на чувството за вина. Но Бог е съвършеният Съдия. Той има абсолютно знание за всички де- ла, мисли и мотиви. Той може да преценява скритото в човешкото сър- це. Той знае цялата истина; нищо не може да бъде премълчано пред Не- го. Той не гледа на лицето на хората, а се отнася непредубедено към все- киго. Той познава умствените способности на всеки — един умствено неразвит човек не е отговорен за действията си в същата степен като другите. Той познава и различните предпоставки и възможности, които хората са имали, както и доколко те съзнателно са съгрешавали срещу знанието, което са имали. Той открива пропуснатите добрини също как- то и извършените злини, тайните грехове също както и явните. Затова няма нужда да се притесняваме, че езичникът, който никога не е чул благовестието, ще бъде третиран несправедливо. Или че хора, ко- ито през целия си живот са страдали от неправда, няма да бъдат отмъс- тени. Или че безбожни тирани, които в този живот са се отървали, няма да бъдат наказани. Съдията, който седи на престола, е съвършен съдия и Неговият съд е според истината. 144
20. май „Иникой не налива ново вино в стари мехове, защото не само че ново- то вино ще пръсне меховете и то самото ще изтече, а и меховете ще се изхабят. Но трябва да се налива ново вино в нови мехове и ще се за- пази и едното, и другото." Лука 5:37—38 Меховете, за които се говори тук, са били правени от животински ко- жи. Докато били нови, те били еластични и се разтягали. Но когато ос- тареели, се втвърдявали и гъвкавостта им се изгубвала. Ако новото ви- но било наливано в такива стари мехове, ферментационният процес развивал такова налягане, че старите мехове не можели да се разтеглят и се пръсвали. Тук, в Лука 5, Господ Иисус използва този образ, за да илюстрира сблъсъка между юдаизма и християнството. С това Той казва, че „оста- релите форми, ритуали, традиции и обреди на юдаизма са прекалено сковани и закостенели, за да могат да поберат преливащата радост и енергия на новата диспенсация". Тази глава съдържа драматични илюстрации. В ст. 18-21 виждаме че- тирима мъже, които разкриват покрива на една къща, за да спуснат един паралитик пред Иисус. Техният нов, нетрадиционен метод е илюстра- ция за новото вино. В ст. 21 книжниците и фарисеите порицават Господ Иисус - те са старите мехове. След това в ст. 27-29 виждаме възторже- ната реакция на Леви на призива на Господа и как той устройва банкет, за да запознае приятелите си с Иисус. В ст. 30 книжниците и фарисеи- те отново мърморят. Те са старите мехове. В живота виждаме това постоянно. Хората привикват към традицион- ните начини на поведение и им е много трудно да се нагодят към про- мените. Домакинята си има нейния начин на миене на чинии и се изнер- вя всеки път, когато някой друг застане на мивката й. Съпругът си има собствени представи за каране на кола и става раздразнителен, когато жена му или децата му седнат на волана. Но най-важиният урок за всички нас е духовен. Ние трябва да бъдем достатъчно гъвкави, да оставяме място за възторга и бликащата радост на истинската християнска вяра, дори и тя понякога да се изявява по нетрадиционен начин. Не се нуждаем от закостенелостта и студения формализъм на фарисеите, които стоят настрани и мърморят сърдито, докато Бог действа. 145
21. май „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод. "Йоан 12:24 Един ден няколко гърци дошли при Филип с благородното желание: „Господине, искаме да видим Иисус." Но защо искали да Го видят? Мо- же би са смятали да Го вземат със себе си в Атина като популярен нов философ. Или пък са искали да Го спасят от смъртта, която междувре- менно изглеждала неизбежна. Господ Иисус им отговаря с един от великите принципи на жетвата: житното зърно трябва да падне в земята и да умре, за да бъде плодонос- но. Ако Той се спасял от смъртта, трябвало да си остане сам. Щял да се наслаждава на небесната слава сам; нямало да има спасени грешници, които да споделят Неговата слава. Ной ако Той бил готов да умре, щял по този начин да създаде път за спасение, по който мнозина да стигнат до насладата на вечния живот. И така, за Него било неизбежно да умре на кръста, вместо да води приятен и удобен живот. Т. Г. Рагланд веднъж казал: „От всички планове с гаранция за успех най-сигурният е собственият план на Христос, който се състои в това, че Той е станал житно зърно, паднал е в земята и е умрял. Ако ние от- казваме да станем житни зърна ... ако не сме готови да жертваме изгле- дите си за бъдещето, да поставим на карта името си, имота си и здраве- то си, ще си останем сами. Но ако искаме да бъдем плодоносни, трябва да последваме нашия възлюбен Господ, като станем житно зърно и ум- рем — тогава ще принесем много плод." Преди години четох за една група мисионери в Африка, които години наред били работили неуморно, без да видят траен плод за Бога. В от- чаянието си те свикали конференция, на която искали с пост и молитва да застанат пред Бога. При разговорите един от мисионерите казал: „Не вярвам, че някога ще преживеем благословение, докато едно житно зър- но не падне в земята и не умре." Малко след това точно този мисионер се разболял и умрял. Тогава започнала жетвата — благословението, кое- то той бил предсказал. Самуел Зуемър (1867 - 1952, американски пионер-мисионер, „апостол на Исляма") пише: Няма печалба освен чрез загуба, не можеш да се спасиш освен чрез кръста, зърното, за да се умножи, трябва да падне в земята и да умре. Където и да видиш узрели ниви, чиито златни класове се вълнуват за слава на Бога, бъди сигурен — там е умряло житно зърно, там някоя душа е понесла кръста си, там някой се е борил, плакал и се молил, и безстрашно се е борил с войските на ада. 146 22. май „ Оставете се от човека, в чиито ноздри е диханието му, защото за какво се счита той? " Исая 2:22 Ако отдадем на някой мъж или жена онова място в нашия живот, кое- то се полага единствено на Бога, ние вървим към сигурно разочарова- ние. Скоро ще трябва да научим, че дори и най-добрите хора, и в най- добрия случай, са само хора. Дори и да имат може би някои превъзход- ни качества, краката им все пак са съставени от желязо и глина. Това може би звучи като цинизъм, но не е. Това е реализъм. Когато една войска от нашественици застрашавала Ерусалим, жите- лите на Юда гледали към Египет с надеждата за помощ. Исая заклеймя- ва това погрешно насочено доверие: „Ето, ти се надяваш на онази стро- шена тръстикова пръчка, на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши." (Исая 36:6) А по-късно Еремия казва при подобни обстоятелства: „Така казва Господ: Проклет да бъде онзи, който се уповава на човек и прави плът своя сила, а сърцето му се отдалечава от Господа." (Еремия 17:5) Псалмистът показва разбирането си по тази тема, като пише: „По-доб- ре е да се уповаваш на Господа, отколкото да се доверяваш на човек. По- добре е да се уповаваш на Господа, отколкото да се доверяваш на кня- зе." (Псалм 118:8-9) И пак: „Не се уповавайте на князе, нито на човеш- ки син, в когото няма спасение. Духът му излиза, той се връща в земя- та си и в същия този ден намеренията му загиват." (Псалм 146:3—4) Естествено трябва да съзнаваме, че в известен смисъл ние трябва да се доверяваме един на друг. Какво би бил например един брак без из- вестна степен на доверие и респект? В търговията използването на че- кове като средство за разплащане се основава на система на взаимно до- верие. Ние се доверяваме на лекарите, че ще поставят правилна диагно- за и ще ни предпишат правилните лекарства. Доверяваме се на етикети- те на кутиите и бурканите в супермаркета. Би било почти невъзможно да живеем в обществото без известна степен на доверие към околните хора. Опасността съществува тогава, когато разчитаме, че хората ще напра- вят това, което само Бог може да направи - когато сваляме Господа от престола и поставяме на него хора. Всеки, който замества Бога в наша- та привързаност и вярност, който заема Неговото място в нашето дове- рие, който претендира за някоя от Неговите привилегии в нашия живот - всеки такъв човек гарантирано ще ни разочарова горчиво. Твърде къс- но ще разберем, че човекът не е достоен за нашето доверие. 147
23. май „... да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил." Йоан 17:21 Два пъти в Своята така наречена първосвещеническа молитва Господ
Това ли е единството, за което Господ Иисус се моли в Йоан 17? Със сигурност не. Той казва, че единството, което Той иска, ще води до то- ва, че светът ще повярва, че Бог Го е изпратил. Много е съмнително да- ли някое външно организационно обединение би могло да предизвика този ефект. Господ дефинира единството, което има предвид, с думите: „както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас едно". Той също каз- ва: „... както и Ние сме едно: Аз в тях и Ти в Мен, за да бъдат съвърше- ни в едно." Какво единство свързва Отец и Сина, което можем и ние да споделим? Не фактът, че и двамата са Бог — в това ние никога не можем можем да участваме. Аз мисля, че Господ Иисус говори за едно единс- тво, което се състои в морално подобие. Той се моли вярващите да бъ- дат едно, като демонстрират пред света характера на Бога и на Христос. Това означава живот в правда, святост, любов, чистота, дълготърпение, самоконтрол, кротост, радост и щедрост. Роналд Сайдър пише в „Пътя през игленото ухо", че единството, за което се е молил Христос, се е проявило в това, че ранните християни с готовност са поделяли всичко помежду си според нуждата на всекиго. Те са имали истинска нагласа на „койнония" или общност. Молитвата на Иисус любящото единство на Неговите последователи да бъде така впечатляващо, че да убеди све- та, че Той е излязъл от Отца, е била чута - поне веднъж, в църквата в Ерусалим! Изключителното качество на техния съвместен живот е при- дало сила и авторитет на проповедта на апостолите (вж. Деяния 2:45-47; 4:32-35). Такова единство би направило дълбоко впечатление на света и днес. Ако християните имаха общо свидетелство, като излъчваха живота на Господ Иисус, невярващите щяха да бъдат изобличени за греховността си и да зажаднеят за жива вода. Днешната трагедия е, че много христи- яни са почти неотличими от светските си съседи. При такива обстоятел- ства за невярващите не е особено привлекателно да повярват. 148
24. май „Богатството от суета ще намалее, а който събира с труд, ще го увеличи." Притчи 13:11 „Вие може би вече сте спечелили 100,000 евро!" С такива и подобни рекламни лозунги ни заливат постоянно, за да ни примамят към една или друга форма на хазарт. В супермаркета ни убеждават да купим да- дена стока, за да участваме в лотария. Искат ни името и адреса и ни убеждават, че поръчвайки си дадено списание, вече почти сме спечели- ли огромна награда. По телевизията всеки ден ни представят игрите за пари като нещо забавно и много доходно. Разбира се, освен това съществуват и явните форми на хазарт - кази- на, конни надбягвания, надбягвания с кучета, тото с числа, футболно то- то и пр. Какво казва Библията за всичко това? Нищо добро. Тя казва: „Богатството от суета ще намалее, а който събира с труд, ще
Казва: ,Новек със зло око бърза след богатството, а не знае, че ще го постигне недоимък." (Притчи 28:22) Казва: , Дакто яребицата, която мъти, каквото не е снесла, така е он- зи, който придобива богатство, но не с правда - в половината на дните му ще го остави и в края си ще бъде безумен." (Еремия 17:11) Макар и Десетте заповеди да не казват изрично: „Не играй хазарт!", те казват: „Не пожелавай!" А какво друго е хазартът, ако не форма на ал- чност? Хазартът винаги ще има един горчив привкус за вярващите, когато по- мислят, че при Разпятието римските войници са хвърляли жребий за дрехата на Господ Иисус. Ако размислим и за бедността и мизерията, които хроничните играчи навличат на семействата си, престъпленията, които се извършват, за да се набавят загубите, и лошата компания, която често е свързана с хазар- та, виждаме ясно, че той няма място в живота на един християнин. След като Павел настойчиво напътства Тимотей, че вярващият трябва да се задоволява с храна и облекло, той го предупреждава, че „които ламтят за обогатяване, падат в изкушение и в примка, и в много глупа- ви и вредни страсти, които потапят хората в разорение и гибел." (1. Ти- мотей 6:9) 149
25. май „... иди, покажи вината му между теб и него насаме." Матей 18:5 Някой е казал или направил нещо, което по някакъв начин ни е нара-
И така, започваме да се въртим в мислите си около случая. Преповта- ряме си какво е направил и как абсолютно не е бил прав. Когато би трябвало да работим, мислите ни се въртят около подробностите на проблема и стомашните си сокове „кипват". Когато би трябвало да спим, пред очите ни отново преминава злополучното събитие и потис- натият ни яд расте. Библията ни казва, че трябва да отидем и да му по- кажем грешката му, но нас ни е страх да го направим. Започваме да обмисляме как бихме могли по някакъв начин анонимно да му изясним проблема. Или се надяваме, че ще се случи нещо, което ще го засрами за неправилното му поведение. Но нищо не се случва. Ние знаем какво трябва да направим, но се страхуваме от прекия сблъ- сък лице в лице. Междувременно цялата работа вече вреди много повече на нас откол- кото на него. По сърдития ни вид хората веднага разбират, че нещо ни ядосва. Когато говорят с нас, ние очевидно не присъстваме, а блуждаем някъде с мислите си. Работата ни страда, понеже сме разсеяни. Прека- лено сме отвлечени, за да се захванем ефективно с каквото и да било. А Библията продължава да казва: „Иди, покажи вината му между теб и не- го насаме." С огромно усилие на волята до този момент сме се въздър- жали да говорим за това с някой друг, но накрая напрежението става не- поносимо. Ние се поддаваме и разказваме историята на някого - разби- ра се само като повод за обща молитва. Но вместо да ни съчувства, как- то сме очаквали, другият просто казва: „Защо не отидеш и не си пого- вориш с него, че те е наранил?" Това ни довършва! Решаваме да захапем киселата ябълка. Подготвяме речта си и най-накрая се подчиняваме на Божието слово, като казваме на човека грешката му. Той възприема цялата работа изненадващо доб- родушно, съжалява, че е станало така, и ни моли за прошка. Разговорът свършва с молитва. Когато си отиваме, от плещите ни е паднал голям товар. Главата ни ве- че не бучи, а стомахът престава да ни боли. Само сме малко ядосани на себе си, че не сме били достатъчно разумни да се подчиним на Писани- ето веднага. 150
26. май „Ето, послушанието е по-добро от жертвата и покорството - от тльстината на овни." 1. Царе 15:22 Напътствията на Бога към цар Саул са били ясни: избий амаличаните и унищожи цялото им имущество. Всичко, без изключение. Не взимай плячка. Саул обаче пощадил цар Агаг и най-добрите овце, волове, теле- та и агнета. Когато Самуил го срещнал сутринта в Галгал, Саул самоуверено опо- вестил, че е извършил точно това, което Господ бил заповядал. Но в то- зи момент се разнесъл същински хор - овце блеели, крави мучали. Крайно конфузно. Самуил, разбира се, поискал да знае защо овцете блеят, ако Саул ги е избил всичките. На това царят се опитал да замаскира непокорството си, като обвинил народа и същевременно се извинил с религиозни съ- ображения: „Народът взе от плячката овце и говеда, най-добрите от поставеното под проклятие, за да пожертва на Господа, твоя Бог, в Гал- гал." Тогава пророкът го зашлевява с думите: „Ето, послушанието е по-доб- ро от жертвата и покорството - от тлъстината на овни. Защото непокор- ството е като греха на окултизма и упорството — като безбожие и идоло- поклонство." Покорството е по-важно от ритуали, жертви и дарения. Веднъж чух за едно семейство, което се отнасяло към майка си с хладно презрение и непослушание, докато тя била жива. Но когато починала, облекли тру- па й в истински костюм на Кристиан Диор. Напразен и достоен за през- рение опит да се компенсират години на бунт и неуважение! Често се чува хората да защитават своите небиблейски възгледи или небиблейски връзки с това, че така уж щели да имат по-голямо влияние. Но Бог не се лъже от такива привидни аргументи. Той иска нашето по- корство - а за влиянието ни Той се грижи. В действителност винаги ста- ва така, че влиянието ни е негативно, когато ние сме непокорни. Само когато живеем в общение с Господа, можем да упражняваме върху дру- гите такова влияние, каквото иска Бог. Уилиям Гърнал е казал: „Жертва без послушание е мерзост." А далеч по-лошо е, когато маскираме непокорството си с набожни религиозни оправдания. Бог не се оставя да бъде измамен. 151
27. май „Кое е по-голямо - златото ли, или храмът, който е осветил златото?" Матей 23:17 Книжниците и фарисеите по времето на Иисус мислели, че ако някой се закълне в храма, не непременно се задължава да спази обещанията си. Но ако се закълнял в златото на храма, това било съвсем друго не- що. Тогава той бил обвързан от клетвата. Същата абсурдна разлика пра- вели и между заклеването в олтара и заклеването в жертвата върху не- го. Първата клетва можела да се наруши, втората била обвързваща. Господ им казва, че ценностната им система е съвсем сбъркана. Хра- мът е този, който придава особена стойност на златото, и олтарът е то- зи, който прави жертвата специална. Храмът е бил Божието обиталище на земята. Най-висшето предназна- чение, за което можело да се използва златото на земята, е било за това обиталище. Връзката му с Божия дом му придавала особена и уникал- на стойност. Същото е било и с олтара и жертвата върху него. Олтарът е бил неразделна част от богослужението. Никое животно не би могло да се използва за по-благородна цел от тази - да стане жертва на олта- ра. Ако животните имаха амбиции, всички щяха да искат тази съдба. Един турист купил в антикварен магазин в Париж една евтина кехли- барена огърлица. Много се учудил, когато на митницата в Ню Йорк трябвало да плати сериозна сума. Отишъл при един бижутер, за да я оцени, и той му предложил 25,000 долара за нея. Друг бижутер му пред- ложил 35,000 долара. Когато туристът попитал защо огърлицата е тол- кова ценна, бижутерът му подал лупата и му показал. На огърлицата би- ло написано: „За Жозефина от Наполеон Бонапарт". Името на Наполе- он правело огърлицата толкова скъпа. Приложението би трябвало да бъде ясно. Сами по себе си ние сме ни- що и не можем да направим нищо. Нашата връзка с Господа и с Него- вото служение е това, което ни прави особено ценни. Спърджън е казал: „Твоята връзка с Голгота е най-чудното и най-скъпоценното в теб." Може би имаме изключително блестящ интелект. Можем да сме бла- годарни за това. Но едно не бива да забравяме никога: само ако този ин- телект се използва за Христос, той достига най-висшето си предназна- чение. Христос е, който освещава нашия интелект. Може би имаме таланти, за които светът е готов да плати висока цена. Може би дори си мислим, че църквата е твърде незначителна за тях. Но църквата е тази, която освещава нашите таланти, а не нашите таланти - църквата. Може би имаме пари в изобилие. Можем да ги трупаме, можем и да ги разпиляваме за личните си забавления, но можем и да ги използваме за Божието царство. Най-ценното приложение, за което могат да се изпол- зват парите, е подпомагането на делото на Христос. Божието царство е, което освещава нашето богатство, а не обратното. 152 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|