Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 31. декември
- Ш, ! !!! Ill Hill
- ISBN 978-954-8225-60-1
29. декември „Твои сме, Давиде, и с теб сме, сине на Есей! Мир, мир на теб и мир на помощниците ти! Защото твоят Бог ти помага. " 1. Летописи 12:18 Това сърцато обещание за вярност към Давид би трябвало да възпри-
Историята на един френски войник винаги ми е правила голямо впе- чатление. Той бил тежко ранен в една от наполеоновите войни. Лекари- те решили, че за да спасят живота му е необходима хирургическа опе- рация. А тогава още нямало упойки. Когато хирургът се подготвил да разреже гърдите но войника, той казал: „Срежете малко по-надълбоко, господин докторе, и ще намерите императора." Императорът, така да се каже, седял на престола си в сърцето на този войник. Когато кралица Елизабет била коронясала, тя била още доста млада. Нейната баба, кралица Мери, й изпратила писмо с уверение в своята вярност, което била подписала с думите: „Твоята любяща баба, която е верен твой поданик." Така тя изразила верността си към короната и към онази, която сега я носела. Но как може всичко това да се приложи към нас? Матю Хенри ни на- помня следното: „От тези думи на Амасай можем да видим как можем да изразим любовта и верността си към Господ Иисус: на Него искаме да принадлежим безрезервно, безотказно; на Негова страна ще застава- ме и ще действаме в Негов интерес; ще желаем от сърце всичко добро за Него. Осанна, слава на Неговото благовестие и на Неговото царство; защото Неговият Бог Му помага и винаги ще го прави, докато положи в краката Му цялата власт, слава и достойнство." По думите на Спърджън целият ни живот трябва да изразява следно- то: „Твои сме, Господи Иисусе. Не казваме, че нещо, което имаме, е на- истина наше — всичко е за Твоята царска употреба. И на Твоя страна, Бо- жи Сине, заставаме. Ако принадлежим на Иисус, ние със сигурно сме на Негова страна, в която и да е област - в религията, в морала и в по- литиката. Мир, мир на Теб. Сърцето ни Го приветства и Му желае мир. Мир и на Твоите помощници. Желаем на всички добри хора да се случ- ва добро. Молим се за мира на миротворците. Защото Твоят Бог Ти по- мага. Цялата власт на Господаря на света идва на помощ на Господаря на милостта. Христе, който възкръсна, ние гледаме нагоре, в небесата, които Те приеха, и ти се покланяме. Христе, който се възнесе, падаме в краката Ти и казваме: „Твои сме, о, Сине на Давид, който си помазан да бъдеш Княз и Спасител." Христе, който ще се върнеш отново, чакаме Те и гледаме за Теб. Ела скоро при Своите! Амин, да, амин!" 368
30. декември „ И Давид каза: Има ли още някой останал от Сауловия дом, за да му окажа милост заради Йонатан? " 1. Царе 9:1 Мемфивостей бил внук на цар Саул, който многократно се бил опит- вал да убие Давид. Той принадлежал към бунтовното семейство, което трябвало да очаква, че ще бъде избито, когато Давид се възкачи на прес- тола. Освен това Мемфивостей бил безпомощен инвалид, тъй като ба- вачката му го била изтървала, когато бил малък. Фактът, че живеел в до- ма на някой друг в Ло-Давар (което означава „няма паша"), говори, че бил и обеднял. Ло-Давар бил на източната страна на Йордан, далеч от Ерусалим, мястото, къдато обитавал Бог. И така, Мемфивостей нямал никаква заслуга, с която би могъл да спечели милостта на Давид. Но въпреки това Давид разпитал за него, изпратил пратеници, които да го доведат в царския дворец, уверил го, че няма от какво да се стра- хува, върнал му всички земи на Саул, дал му свита от слуги, които да му служат, и го почел с място на царската трапеза, където той постоянно седял заедно с царските синове. Защо Давид показал такова милосърдие и съчувствие към един човек, който всъщност бил недостоен? Отговорът е: „заради Йонатан". Давид бил сключил завет с Йонатан, бащата на Мемфивостей, че никога няма да отнеме милостта си от неговия род. Това бил безусловен завет на бла- годат (вж. 1. Царе 20:14-17). Мемфивостей разбирал това, защото, когато за първи път се явил пред царя, той паднал на земята пред него и казал, че „мъртво куче" като не- го не заслужавало тази милост. Не би трябвало да ни е трудно да видим себе си в този образ. Ние сме родени като грешни, бунтовни хора, още от самото начало под смъртно наказание. Ние сме морално осакатени и извратени от греха. И ние сме живели в земя, където „няма паша", духовно сме гладували. Били сме не само осъдени, безпомощни и обеднели, но и далеч от Бога, без Хрис- тос и без надежда. У нас е нямало нищо, което би могло да заслужи Бо- жията любов и добрина. Но въпреки това Бог ни е потърсил, намерил ни е, изкупил ни е от страха от смъртта, благословил ни е с всички духовни благословения в небесните места, отвел ни е на Своята празнична трапеза и е издигнал знамето на любовта Си над нас. И защо е направил всичко това? Зара- ди Иисус Христос. Това е станало заради Неговия завет на милостта, под който Той ни е избрал в Христос още преди основаването на света. Единствено правилният отклик на това е да паднем на земята пред Не- го и да кажем: „Кой е слугата ти, че да погледнеш такова умряло куче като мен?" 369
31. декември „Ето, стоя на вратата и чукам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вра- тата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той - с Мен." Откровение 3:20 Отново достигнахме края на една година, а нашият търпелив Спаси-
Всъщност е изумително, че въобще има хора, които не откликват на чукането на Господ Иисус. Ако беше някой съсед, вратата веднага ще- ше да се отвори. Ако беше някой търговски представител, поне щеше да му се окаже уважението да се отвори, за да се каже: „Нямаме нужда от нищо." А ако беше президентът или министър-председателят, цялото семейство би се състезавало кой да има честта да го поздрави. А когато пред вратата стои Творецът, Вседържителят и Спасителят, крайно странно, хората се отнасят към Него студено и мълчаливо. Съпротивата на човека е още по-неразбираема, когато си помислим, че Господ Иисус не идва, за да ни ограби, а за да ни подари нещо. Той идва, за да ни дари изобилен живот. Веднъж един слушател се обадил на един радио-проповедник късно вечерта и го помолил да го приеме за кратко посещение. Проповедни- кът се опитал да отклони посетителя с различни извинения, но накрая все пак склонил. Оказало се, че човекът идва с голямо парично дарение, с което искал да подпомогне радиопредаванията. След като си отишъл, проповедникът казал: „Толкова се радвам, че все пак го пуснах да вле- зе!" Джо Блинко често описваше следната сцена: в хола тече приятен раз- ховор. Внезапно на вратата се чука. Някой от семейството казва: „На вратата има някой." Друг скача, отива до вратата и я отваря. От хола ня- кой пита: „Кой е?" От вратата се чува отговора и домакинът отговаря: „Кажи му да влезе." Това е накратко благовестието. Слушай! Някой чука на вратата. Кой е? Самият Господар на живота и славата, Онзи, който е умрял като наш За- местник и е възкръснал на третия ден, Онзи, който сега седи в слава от- дясно на Отца и скоро ще се завърне, за да прибере Своите у дома. Ка- жи Му да влезе! 370
'682118*004628 1 1
Л8 Бог ни говори чрез Библията. И млади, и по-опитни християни - всички ние се нуждаем от Неговото всекидневно наставление, насърчение, утеха и корекция. "Светлина по пътя" съдържа библейски четива за всеки ден от Уилиям Макдоналд, автор, вече добре познат на българския читател със своите вдъхновяващи книги за посветен християнски живот: "Истинско ученичество", "Забравената заповед - Бъдете свети", "Божията благодат", както и с прецизните си, но същевременно разбираеми богословски изследвания: "Разлики", "Христос и църквата". Неговите коментари на Стария и Новия Завет са неоценима помощ за навлизане в текстовете наСвещеното Писание. ISBN 978-954-8225-60-1 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|