Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
29. февруари „... ИисусХристос, който е Господар на всички. " Деяния 10:36 Една от великите теми на Новия Завет е господството на Иисус Хрис- тос. Отново и отново ни се напомня, че Той е Господ, и че трябва да му дадем това място и в своя живот. Когато признаем Иисус за Господ лично за себе си, това означава, че Му предаваме живота си. Това включва да следваме Неговата воля, а не своята. Включва готовността да отидем навсякъде, да извършим и да кажем всичко, което Той иска. Когато Иисус Навиев пита военачалника на Господната войска: „От нас ли си, или от враговете ни?", той на прак- тика му отговаря: „Не съм дошъл нито да ви помагам, нито да ви преча. Дошъл съм да поема командването." (вж. Иисус Навиев 5:14) Също та- ка Господ не идва при нас като някакъв прославен помощник — Той ид- ва, за да поеме изцяло командването в нашия живот. Същественото значение на господството на Иисус става ясно от фак- та, че думата „Спасител" се споменава само 24 пъти в Новия Завет, а ду- мата ,Хоспод" - 522 пъти. Интересно е, че хората почти винаги казват „Спасител и Господ" - в тази последователност, - докато Писанието ви- наги говори за „Господ и Спасител". Да направим Иисус Господар над живота си е всъщност най-разумно- то и единствено логично нещо, което можем да направим. Той е умрял за нас — най-малкото, което ние можем да направим за Него, е да живе- ем за Него. Той ни е изкупил - ние вече не принадлежим на себе си. „Та- кава велика, божествена любов изисква моята душа, моя живот, моето всичко." Ако можем да Му се доверим за вечното си спасение, не можем ли да Му се доверим и за ежедневния си живот? , Доста голяма неискреност е да поверяваме на Бога вечната си душа, а да задържаме за себе си смъртния си живот — да изповядваме, че Му даваме по-важното, а съ- щевременно да си задържаме по-маловажното." (Р. А. Лейдлоу) И така, как можем да направим Иисус Господар над живота си? Пре- живяването е разтърсващо, когато за първи път Му връчим цялото уп- равление, предадем Му самостоятелния контрол над всяка област на живота си. Това е пълно отдаване - „без резерви, без път назад, без съ- жаление". Оттогава нататък това е въпрос на ежедневно, постоянно подновявано подчинение на Неговото водителство, като Му предаваме тялото си, та- ка че Той да живее Своя живот чрез нас. Решаващото преживяване се развива в постоянен процес. Това е напълно разумно! Със своята мъдрост, любов и сила Той мно- го по-добре е в състояние да вземе живота ни в Свои ръце, отколкото бихме могли ние сами. 64
„Нали денят има дванадесет часа?" Йоан 11:9 Когато Господ тръгнал да се връща в Юдея, учениците били шокира- ни. Съвсем наскоро юдеите се били опитали да Го убият с камъни, а се- га Той говорел за връщане там. В отговор на страха и грижата на учени- ците Господ им казал: „Нали денят има дванадесет часа?" На пръв пог- лед този отговор изглежда няма нищо общо с предния разговор. Но с то- ва Господ иска да подчертае следното: работният ден се състои от 12 ча- са. Когато някой се е предал на Бога, за него всеки ден има определена програма. Нищо не може да попречи на изпълнението на тази предви- дена от Бога програма. Дори и Господ Иисус да отидел в Ерусалим, до- ри и юдеите отново да се опитали да Го убият, нямало да успеят. Него- вото дело още не било извършено. Часът Му още не бил дошъл. Всяко Божие дете е „безсмъртно, докато делото му не бъде завърше- но". Това трябва да ни даде голям мир и устойчивост в живота. Ако жи- веем по Божията воля и в разумна степен спазваме някакви правила за безопасност и здравословен живот, няма да умрем нито миг по-рано. Нищо не може да ни се случи, ако Той не го допусне. Много християни се разболяват от притеснения за храната, която ядат, водата, която пият, въздуха, който дишат. В нашето общество постоян- но се говори за замърсяване на околната среда и винаги има нещо, кое- то ни внушава, че смъртта вече чука на вратата. Но този страх е безс- мислен. „Нали денят има 12 часа?" Бог не е ли издигнал защитна огра- да около вярващия (Йов 1:10), която дяволът не може да прескочи? Ако вярваме това, ще се запазим от много закъснели упреци. Вече ня- ма да казваме: „Само ако Бърза Помощ беше дошла малко по-рано...", или: „Ако лекарите бяха открили тумора само четири седмици по-ра- но...", или: „Само ако мъжът ми беше взел другия самолет..." Нашият живот е планиран от безкрайна мъдрост и с безкрайна сила. Бог има съ- вършен план за всеки от нас. Неговият влак върви точно по разписание. 65
„А плодът на Духа е: любов..." Галатяни 5:22 Изразът „плодът на Духа" още от самото начало ни говори, че избро- ените по-нататък качества могат да бъдат произведени само от Светия Дух. Един невярващ човек не е в състояние да прояви дори и само една от тези добродетели. Един истински вярващ също е неспособен да ги развие със собствени сили. И така, когато мислим за тези качества, трябва да помним, че те са свръхестествени и идват от друг свят. Например, любовта, за която се говори тук не е „ерос" (гр.) - страст- ната любов, не е „филия" - приятелството, нито „сторге" - симпатията. Това е любовта „агапе" - тази любов, която Бог ни е оказал, и която по Неговата воля и ние трябва да оказваме на другите. Може би ще мога да илюстрирам това с един пример. Д-р Т. Е. Мак- къли беше бащата на Ед Маккъли, един от петимата млади мисионери, намерили мъченическата си смърт от ръцете на индианците аука в Ек- вадор. Една вечер д-р Маккъли и аз бяхме коленичили за молитва в Оук парк, Илинойс. По време на молитвата неговите мисли отлетяха към Ек- вадор и реката Курарай, която все още крие в неизвестност тленните ос- танки на Ед. Той се помоли: „Господи, остави ме да живея достатъчно дълго, за да видя спасението на тези хора, които убиха нашите момче- та, да мога да ги прегърна и да им кажа, че ги обичам, защото те обичат моя Христос." Когато станахме, забелязах сълзите, които се стичаха по бузите му. Бог отговори на тази молитва на любовта. Някои от тези индианци аука по-късно повярваха в Христос. Д-р Маккъли отиде в Еквадор, срещна се с тези мъже, които бяха убили сина му, прегърна ги и им ка- за, че ги обича, понеже те обичат неговия Христос. Това е любовта „агапе". Тя е безпристрастна и търси най-доброто за всички - за незначителните и за достойните за обич, за враговете и за приятелите. Тя е безусловна и не изисква благодарност за постоянното си даване. Тя е жертвоготовна и никога не пита за цената. Тя не е себич- на и се грижи повече за нуждите и потребностите на другите отколкото за собствените си. Тя е чиста, в нея няма и следа от нетърпение, завист, гордост, отмъстителност и омраза. Любовта е най-голямата добродетел в християнския живот. Без нея и най-благородните ни начинания нямат стойност. 66
„А плодът на Духа е:... радост..." Галатяни 5:22 Човекът не може да намери истинска радост, докато не е намерил Гос- пода. Тогава той изживява това, което Петър нарича „неизказана и прес- лавна радост" (1. Петрово 1:8). Когато обстоятелствата са благоприятни, всеки може да се радва, но радостта, която е плод на Духа, не е резултат от земни обстоятелства. Тя извира от нашата връзка с Господа и от скъпоценните обещания, които Той ни е дал. За да бъде църквата ограбена от радостта си, трябва Хрис- тос да бъде свален от Своя престол. Християнската радост може да съществува заедно със страданието. Павел свързва двете, когато говори, че ние трябва да „издържим и дъл- готърпим всичко с радост" (Колосяни 1:11). Светиите в Солун са прие- ли словото „сред много скръб с радостта на Светия Дух" (1. Солунци 1:6). Светиите, които е трябвало да страдат, през всички векове са сви- детелствали, че Господ им дава „песни в нощта". Радостта може да съществува заедно с болката. Вярващият може да стои на гроба на свой любим приятел или роднина и да плаче за загуба- та, но същевременно да се радва в съзнанието, че възлюбеният сега е в Божието присъствие. Но радостта не може да съществува заедно с греха. Винаги, когато един християнин съгреши, той изгубва песента си. Едва когато изповя- да и остави греха си, радостта от спасението му се връща. Господ Иисус е казал на учениците Си да се радват, когато биват хуле- ни, преследвани и оклеветявани заради Него (Матей 5:11-12). И те са го направили! Само няколко години по-късно те напускат съдебната зала „радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусо- вото Име" (Деяния 5:41). Нашата радост се умножава, когато растем в познаването на Господа. Отначало може би сме в състояние да се радваме само при дребни оби- ди, хронични болести и ежедневни неприятности. Но Божият Дух иска да ни доведе дотам, че да можем да виждаме Бога и тогава, когато обс- тоятелствата са абсолютно нетърпими, и да се радваме в съзнанието, че всички Негови пътища са съвършени. Ние сме достигнали духовна зре- лост, когато можем заедно с Авакум да кажем: „И да не цъфти смокиня- та, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на мас- лината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от коша- рата, и да няма говеда в оборите, аз пак ще се радвам в Господа, ще се веселя в Бога на спасението си." (Авакум 3:17-18) 67
„А плодът на Духа е:... мир... " Галатяни 5:22 Щом сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос (Римляни 5:1). Това означава, че враждата между нас и Бога е приключила, тъй като Христос е отмахнал напълно причината за тази вражда - нашите грехове. Затова имаме и мир на съвестта си, тъй като знаем, че делото е извър- шено, Христос е понесъл наказанието за нашите грехове и Бог ги е заб- равил. Но Светият Дух иска и да се наслаждаваме на Божия мир в сърцата си. Това е спокойствието, което произтича от знанието, че времената и съд- бата ни са в Божията ръка и че нищо не може да ни се случи, ако Той не го допусне. Затова можем да останем спокойни, когато насред интензивното дви- жение по магистралата внезапно ни се спука гума. Няма нужда да гу- бим самообладание, когато заради задръстване по пътя изпуснем само- лета си. Няма да изтърваваме нервите си и когато мазнината от тигана изпръска цялата ни кухня. Този плод на Духа е направил Петър способен да спи дълбоко и спо- койно в затвора, помогнал е на Стефан да се моли за убийците си, дал е възможност на Павел насред корабокрушение да утешава околните. Когато самолетът попадне в силни въздушни завихряния и започне да подскача като преце, когато краищата на крилата се размахват с ампли- туда 4 метра, когато повечето пасажери пищят, докато самолетът се тре- се, върти и накрая полита стремително надолу, този мир прави вярва- щия способен да наведе глава, да повери душата си на Бога и да Го прослави, независимо какъв ще бъде изходът. Или нека използваме друга илюстрация. Божият Дух може да ни даде мир и когато сме седнали в кабинета на лекаря си и чуем думите: „Ужасно съжалявам, но трябва да Ви кажа, че туморът за жалост е зло- качествен." Той може да ни даде способността да отговорим: „Готов съм да си отида, господин докторе. Аз съм спасен чрез Божията благо- дат и това за мен означава, че скоро ще бъда „далеч от дома — от тяло- то" и „у дома при Господа." Затова ние можем да имаме, както се казва в прекрасната песен на Би- кърстет, „мир, съвършен мир в този мрачен свят на греха, притеснява- ни от спешни задължения,... когато вълните на живота бушуват наоко- ло ... когато любимите ни са далеч ... и бъдещето ни е в пълен мрак", за- щото „познаваме Иисус и Той седи на Своя трон." 68 5. март „А плодът на Духа е:... дълготърпение..." Галатяни 5:22 Дълготърпението е тази добродетел, която търпеливо понася несгоди- те и скърбите на живота и храбро ги издържа. Това може да означава спокойно изчакване в трудни обстоятелства. Но като цяло се отнася за кроткото понасяне на нападения и провокации от страна на други хора. Бог е дълготърпелив спрямо хората. Нека само за миг се замислим за чудовищната греховност на днешното човечество - узаконяване на проституцията, популяризиране на хомосексуалността, разрешаване на абортите, сриване на брак и семейство, пълно отхвърляне на морални- те норми и, разбира се, грехът, който надхвърля всички останали — пъл- ното отхвърляне на Божия Син като единствен Господ и Спасител. Ед- ва ли бихме могли да упрекнем Бога, ако Той би изличил целия човеш- ки род от лицето на земята. Но Той не го прави. Неговата добрина иска да доведе хората до покаяние. Той не иска да погине нито един човек. И Неговата воля е това дълготърпение да се отразява в живота на Не- говите хора, след като те са се предали на Светия Дух. Това означава, че не бива да бъдем сприхави. Не бива да избухваме при всеки повод. Не бива да се опитваме да си отмъщаваме на хората, които са ни онеправ- дали. Вместо това трябва, както някой се е изразил, да проявяваме „оча- роваща кротост и търпение". Когато Кори и Бетси Тен Бум са понасяли неописуеми страдания в концентрационния лагер, Бетси често казвала, че след като ги пуснат оттам, трябва да помогнат на тези хора. Просто трябвало да намерят на- чин да им помогнат. Кори смятала, че сестра й мисли за някаква прог- рама за рехабилитация на жертвите на нацизма. Чак по-късно й стана- ло ясно, че сестра й мислела за техните мъчители. Искала да намери на- чин да ги научи да обичат. В своята книга „Прибежището" Кори пише за това: „Аз се запитах, и то не за първи път, какъв човек беше тя, тази моя сестра ... по каква пътека вървеше, докато аз до нея здраво стъпвах на земята." Пътеката, по която е вървяла Бетси, е пътеката на търпението. А и Ко- ри също е вървяла по нея, въпреки нейното скромно мнение за себе си. 69
„А плодът на Духа е:... благост..." Галатяни 5:22 Благост означава доброта. Това е превъзходно качество на характера. Някой е нарекъл добратата „добродетел, снабдена с всички необходими средства", т. е. човекът, който я притежава, е мил, достоен за доверие и праведен във всяка област от живота си. Благостта е противоположност на злината. Лошият човек може да бъ- де измамен, неморален, предател, несправедлив, жесток, себичен, зло- бен, алчен и необуздан. А добрият човек, дори и да не е съвършен, про- явява истинност, справедливост, чистота и други подобни желателни качества на характера. В Римляни 5:7 апостол Павел прави разлика между праведния и доб- рия. Праведният е честен, искрен и праволинеен в действията си, но той може да бъде студен и безразличен към другите. За разлика от това, доб- рият е мил и добросърдечен. За праведния едва ли някой би поискал да умре, но за добрия може би. И въпреки това не бива да забравяме, че добрината може да бъде пос- ледователна. Не би било добре да се игнорира или дори толерира гре- хът. Затова истинската доброта може и да порицава, коригира и наказва. Виждаме това ясно в случката, когато Господ Иисус - който въгатьщава добрината — прочиства храма и изгонва от него търговците. Едно уникално качество на добрината е, че тя може да побеждава зло- то. Павел дава следното напътствие: „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто." (Римляни 12:21) Ако до- пуснем чуждата омраза да съсипе нашето вътрешно отношение, тогава сме победени от злото. Но ако не се оставим това да ни повлияе, и въп- реки всичко оказваме милост, благост и любов, тогава ние сме победи- ли злото чрез доброто. Мърдок Кемпбъл разказва за един богобоязлив свещеник от шотланд- ските планини, чиято жена с всички средства се стараела да му вгорчи живота. Един ден, когато той четял Библията си, тя я изтръгнала от ръ- цете му и я хвърлила в огъня! Той я погледнал и казал спокойно: „Мис- ля, че никога не съм седял пред по-топъл огън." Неговата благост побе- дила злото. Най-накрая жена му се превърнала в любяща и добра съп- руга. Кемпбъл коментира: „Неговата Езавел се превърнала в Лидия. Не- говият трън се превърнал в крем." Добротата победила! 70 7. март
„А плодът на Духа е:... милост..." Галатяни 5:22 Милостта е кротката, добра, щедра вътрешна нагласа, която се проя- вява и навън чрез по-големи и по-малки добрини, благодеяния и готов- ност за помощ. Милостивият човек е благ, а не остър; състрадателен, а не безразличен; готов е да помогне, изпълнен е със съчувствие. Той е тактичен, деликатен и внимателен. Съществува една естествена милост, която и хората от света си оказ- ват един на друг. Но породената от Светия Дух милост е свръхестестве- на. Тя далеч надхвърля онова, което човекът е способен да направи сам по себе си. Тя дава на вярващия възможността да дава назаем, без да очаква връщане. Прави го способен да оказва гостоприемство и на оне- зи, които не могат да му върнат. Дава му сили да отвръща с любезност на всяка обида. Един студент християнин оказал тази свръхестествена милост на един друг студент, който бил алкохолик. Той с времето бил станал толкова противен, че приятелите му постепенно му обърнали гръб и накрая до- ри го изгонили от стаята в общежитието му. Християнинът имал второ легло в стаята си и поканил пияницата да живее при него. През много нощи той трябвало да почиства повърнатото на своя съквартирант, да го съблича, да го къпе и да го слага да си легне. Това било чудна демонст- рация на християнска милост. И, за да завършим историята, това си зас- лужавало. Веднъж, в един трезв момент, пропадналият му съквартирант го попитал объркано: „Я кажи, защо правиш всичко това за мен? Какво всъщност искаш?" Вярващият отвърнал: „Искам душата ти" - и я полу- чил. Когато др. Айрънсайд веднъж разчиствал мазето си, извикал един ев- реин вехтошар и го помолил да отнесе вестниците, списанията, парца- лите и старото желязо. Др. Айрънсайд се правел, че сериозно иска да се спазари за добра цена за отпадъците, но вехтошарят, разбира се, изля- зъл от спора като победител. Когато натоварил на камиончето си и пос- ледните неща, Айрънсайд приветливо го извикал обратно и му казал: „О, забравих още нещо. Искам да ви дам това в Името на Господ Иисус." И му подал 50 цента. Вехтошарят се сбогувал с него с думите: „Никой никога не ми е давал нещо в Името на Иисус." „А плодът на Духа е: ... милост..." 71
„А плодът на Духа е:... вярност... " Галатяни 5:22 Тук става дума, че трябва да бъдем грижливи и достойни за доверие в
Когато използваме израза „мъжка дума", подразбираме, че на дадена- та дума на този човек може да се разчита и без писмен договор. Когато той е обещал нещо, можем да сме спокойни, че наистина ще го извър- ши. Верният човек спазва уговорките си, плаща сметките си навреме, ид- ва редовно и навреме на събиранията на местната църква и изпълнява поверените му задачи, без да трябва постоянно да му се напомня. Той е непоклатимо верен на брачния си обет и отговорно изпълнява семейни- те си задължения. Съвестно отделя пари за делото на Господа и внима- телно управлява времето и дарбите си. Верността означава да спазим думата си, дори и това да изисква голе- ми лични жертви. Ако верният „се е заклел в своя вреда, не се отмята" (Псалм 15:4). С други думи, той не отказва уговорка за вечеря, ако по- лучи друга покана, която предполага по-добра храна или по-приятна компания. Не изоставя работата, с която се е захванал, за да замине на почивка (ако не си е намерил подходящ заместник). Той продава къща- та си за уговорената цена, дори и след това друг купувач да му предло- жи 10,000 лева повече. Несъмнено най-висшата форма на вярност е готовността по-скоро да умрем, отколкото да се откажем от връзката си с Господа. Когато един цар изискал от един верен християнин да отхвърли своята християнска изповед, той му отговорил: „Сърцето го реши, устата го изговори, ръка- та го подписа; и, ако е нужно, чрез Божията благодат кръвта ще го под- печата." Когато предложили на Поликарп да му подарят живота, ако се отрече от Христос, той предпочел да бъде изгорен на кладата и казал: ,3ече 86 години служа на моя Господ. Той ми е правил само добрини и сега не мога да се отрека от моя Господ и Учител." Мъчениците са били верни до смърт и ще получат венеца на живота (Откровение 2:10). 72 9. март
„А плодът на Духа е:... кротост..." Галатяни 5:22 Когато чуем „кротост", сме склонни да я свързваме със слабост, меку- шавост и страхливост. Но кротостта като плод на Духа е нещо съвсем различно. Тя съответства на свъхестествена сила, а не на човешка сла- бост. Първо, това качество се отнася до готовността на вярващия да се по- кори на всички действия на Бога в неговия живот. Кроткият приема Бо- жията воля без противоречие, въпроси или оплаквания. Той знае, че Бог е „твърде мъдър, за да се заблуждава, и твърде любящ, за да бъде неми- лостив". В съзнанието, че няма слепи случайности, кроткият вярва, че чрез Божието действие всичко в живота му ще се обърне за добро. Кротостта се отнася и до отношението на вярващия към другите хора. Кроткият не е себичен, самоуверен, високомерен. Той е съкрушен чо- век, който живее така християнския си живот. Когато е казал или извър- шил нещо неправилно, той преодолява гордостта си и казва: „Съжаля- вам. Моля те, прости ми!" Той предпочита да изгуби имиджа, но не и самоуважението си. Когато страда заради вършене на добро, той пона- ся това търпеливо, без да мисли как би могъл да се защити. Когато бъ- де несправедливо обвинен, той се отказва от защита. Тренч (Ричард Че- веникс, 1807 - 1886, английско-ирландски архиепископ и учен) казва, че кроткият човек приема обидите и нараняванията от другите като средство от Божията ръка за неговото възпитание и пречистване. Др. Айрънсайд често се сблъсквал след проповедите си с хора, които остро възразявали на тази или онази доктринална подробност. Той обикновено обезсилвал атаките им с простите думи: „Е, братко, когато един ден отидем на небето, ще се установи, че един от нас не е бил прав - и може би съм аз." Много е трудно да се караш с човек, който е дос- татъчно кротък, за да признае, че може би не е прав. Ние сме призвани да вземем върху себе си игото на Онзи, който е „кротък и смирен по сърце". Ако направим това, ще намерим покой за душите си и накрая ще наследим земята. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|