Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
28. януари „Който вярва в Него, няма да бърза страхливо." Исая 28:16 В едно време на свръхзвукови пътувания и високоскоростни комуни- кации, в една култура, в която бързането е норма, като гръм от ясно не- бе ни идва прозрението, че в Библията Бог рядко одобрява бързането. Казвам „рядко", понеже имаме примера, в който бащата изтичва към завръщащия се блуден син, за да покаже, че Бог бърза да прости на грешника. Но като цяло Бог не бърза. Когато Давид е казал: „Царската работа беше спешна" (1. Царе 21:8), той е заблуждавал, и ние не бива да използваме неговите думи като оп- равдание за нервното си тичане насам-натам. Чистата истина е, както ясно четем в горния текст, че не страхливото бързане е излишно, ако наистина се доверяваме на Господа. По-добре ще отговорим на спешността на задачата си, ако спокойно ходим в Ду- ха, отколкото ако се впускаме бясно в плътски дейности. Например един млад мъж много бърза да се ожени. Ако не действа бързо, мисли си той, някой друг ще вземе момичето. Но истината е, че ако Бог наистина е определил момичето за него, никой друг не може да я получи. А ако тя не е избрана от Бога за него, тогава по горчив начин ще трябва да научи истината на поговорката: „Жени се бързо, ще имаш много време да се разкайваш." Друг бърза да напусне професията си, за да работи изцяло за Господа. Аргументът му е, че светът загива и той не може да чака. Господ Исус не се е аргументирал така по време на годините в Назарет. Той е чакал, докато Бог Го е призовал за публично служение. Твърде често ние прибързваме и в личната евангелизация. Толкова сме се вторачили в целта да имаме повярвали, че често откъсваме плода, преди да е узрял. Не позволяваме на Светия Дух да изобличи човека ис- тински за грях. Като резултат от тези методи оставяме след себе си по- ле, осеяно с човешки развалини. „Търпението има съвършено дело" - казва апостол Яков (1:4). Истинската ефективност на нашия живот не се състои в паническото провеждане на наши собствени мисии, а във водената от Светия Дух дейност, потвърдена чрез търпеливо чакане на Господа. 32 29. януари „Да, Отче, защото така Ти се видя угодно." Матей 11:26 Почти всеки човек има в живота си неща, които сам никога не би си
Много хора живеят един живот на горчиво отчаяние и мечтаят какво ли би било, ако... Ако само бяха по-високи. Ако само изглеждаха по- добре. Ако само се бяха родили в друго семейство, от друга раса или до- ри с друг пол. Ако имаха физическите данни, за да станат спортисти. Ако имаха съвършено здраве. Урокът, който тези хора трябва да научат, е, че истинският мир се със- тои в това, човек да приеме нещата, които не могат да се променят. То- ва, което сме, сме чрез Божията благодат. Бог е планирал живота ни с безкрайна любов и безкрайна мъдрост. Ако ние можехме да преценим всичко така добре като Него, и ние щяхме да устроим нещата така. За- това трябва да можем да кажем: „Да, Отче, защото така Ти се видя угод- но." Но всичко това отива и още една крачка по-нататък. Ние не просто трябва да приемаме нещата с кротко примирение. Като знаем, че те са допуснати от един Бог на любовта, ние можем да ги превърнем в повод за радост и хваление. Павел се е молил три пъти да се отмахне трънът в плътта му. Когато Господ му обещава достатъчно благодат, за да може да понася тръна, апостолът възкликва: „С голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мен Христовата сила." (2. Ко- ринтяни 12:9) Признак на духовна зрялост е да можем да се радваме в привидно неб- лагоприятни житейски обстоятелства и да можем да ги превърнем в средство за прослава на Бога. Фани Кросби (1823 - 1915, американска авторка на песни) е научила този урок много рано в живота си. Ослепя- ла на възраст от шест седмици, когато навършва осем години тя пише: О, колко щастливо дете съм аз, въпреки че не виждам! Решена съм да бъда доволна в този свят. На колко благословения се наслаждавам, които други хора нямат! Затова, да плача или да въздишам, понеже съм сляпа — не мога, не искам и няма! 33 30. януари „Даром сте приели, даром давайте. " Матей 10:8 Фриц Крайслер, един от най-великите световни цигулари е казал: „Аз
Това са думи, които всеки, който работи в делото на Господа, трябва да вземе присърце. Служението на Христос е даване, а не взимане. Въп- росът не е какво ще спечеля аз, а как мога да предам посланието на кол- кото може повече хора и колкото може по-добре. В делото на Господа е много по-добре, ако нещата ни струват нещо, отколкото ако от тях пече- лим нещо. Вярно е, че „работникът заслужава своята заплата" (Лука 10:7), и че „Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието" (1. Коринтяни 9:14). Но това далеч не оправдава чо- век да иска определена цена за дарбите си. Не оправдава астрономичес- ките лицензни такси, които се искат за ползване на песни. Не оправда- ва безсъвестно високите хонорари за изяви на проповедници или певци. Симон Магьосникът е искал да откупи властта да дава Светия Дух на други (Деяния 8:19). Несъмнено в това той е виждал нов източник на доходи. Чрез това действие той е оставил името си в нашия език като нова дума („симония"), която означава купуването и продаването на ре- лигиозни привилегии. Няма да е преувеличено, ако кажем, че днешни- ят религиозен свят е изцяло пропит от симония. Ако доларът или еврото можеха някак да изчезнат от така наречената християнска работа, голяма част от нея щеше незабавно да спре. Щяха обаче пак да останат верните служители на Господа, които щяха да про- дължават да се трудят, докато се изразходва и последният им грам сила. Ние сме получили даром, трябва и даром да даваме. Колкото повече даваме, толкова повече се разширява благословението, толкова по-голя- ма е и наградата - добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена. 34 31. януари „Не съдете, за да не бъдете съдени." Матей 7:1 Хора, които иначе не знаят почти нищо за Библията, често знаят този
Факт е, че има области, в които ние не бива да съдим. Но също така има други области, където задължително трябва да преценяваме. Ето няколко неща, които ни е забранено да съдим. Не бива да съдим мотивите на хората. Тъй като не сме всезнаещи, не можем да знаем за- що те правят това, което правят. Не бива да съдим служението на друг вярващ - той стои или пада пред собствения си Господар. Не бива да осъждаме хора, които заради съвестта си имат предразсъдъци за неща, които са морално неутрални. Не е правилно да накърняваме тяхната съ- вест. Не бива да съдим по външността или социалното положение — съ- ществено е какво е в сърцето. И, разбира се, трябва да избягваме остра- та, критична нагласа към околните, постоянното желание да ги порица- ваме. Критикарският дух е много лоша реклама за християнската вяра. Има обаче други области, в които ние трябва да преценяваме и да съ- дим. Ние трябва да преценяваме всяко учение - дали съответства на Пи- санието. За да избягваме впрягане в неравен ярем, трябва да преценява- ме дали другите хора са истински вярващи, или не. Християните тряб- ва да отсъждат всички спорни въпроси помежду си, вместо да ходят на съд. Местното събрание трябва да съди в случаи на крайни грехове и да изключи от общението си грешника, който отказва да се покае. Члено- вете на събранието трябва да преценяват кои мъже имат качествата, ко- ито се изискват за старейшини и дякони. Бог не иска от нас да изхвърлим през борда способността си за пре- ценка или да се откажем от всякакви морални или духовни стандарти. Той иска от нас да се въздържаме от съдене там, където е забранено, и да съдим справедливо там, където е заповядано. 35
„... благовестието на славата на Христос." 2. Коринтяни 4:4 Ние никога не бива да забравяме, че благовестието е радостната нови- на за славата на Христос. Разбира се, то говори и за Този, който е бил разпънат на кръст и погребан. Но Той вече не е на кръста, вече не е в гроба. Той е възкръснал, възнесъл се е на небето и сега е прославеният Човек до Божията десница. Ние не Го представяме на хората като обикновения дърводелец от На- зарет, нито като страдащия Божи Слуга, нито като непознатия галилея- нин. А най-малко Го представяме като мекушавия апостол на хуман- ността, в какъвто Го е превърнало модерното религиозно изкуство. Ние проповядваме Господа на живота и славата. Той е Онзи, когото Бог е издигнал високо и Му е дал Име, което е над всяко друго име. Пред Него ще се преклони всяко коляно и всеки език ще изповяда, че Той е Господ, за слава на Бог Отец. Той е увенчан със слава и чест, Княз и Спасител. Твърде често ние го опозоряваме чрез посланието, което проповядва- ме. Ние прославяме човека с неговите таланти и събуждаме усещането, че едва ли не Бог трябва да се радва, че такъв човек Му служи. Създа- ваме впечатлението, че човекът оказва на Бога огромно благоволение, като Му се доверява. Това обаче не е благовестието, което са проповяд- вали апостолите. Те на практика са казвали: „Вие сте виновни за убийс- твото на Господ Иисус Христос. Вие Го взехте и Го заковахте на кръста чрез ръцете на беззаконието. Но Бог Го възкреси от мъртвите и Го прос- лави от дясната Си страна в небесата. Сега Той е там в прославено тя- ло от плът и кости. В белязаната Си от гвоздеите ръка Той държи скип- търа на цялата Вселена. Той ще се върне отново и ще съди света спра- ведливо. Затова вие трябва да се покаете и да се обърнете с вяра към Не- го. Няма друга възможност за спасение, „защото няма под небето друго име, дадено между хората, чрез което трябва да се спасим". О, да можехме да добием нов поглед за прославения Човешки Син! И език, който да прогласява хилядите слави, увенчаващи челото Му! То- гава несъмнено, както някога на Петдесетница, грешниците ще се разт- реперят пред Него и ще възкликнат: „Какво да направим, братя?" 36
„Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този,
Буквално тук се казва: „... който е огрял в сърцата ни, за да огреем ние...". Тук научаваме, че ние не сме замислени като крайни получате- ли, а като проводници на Божиите благословения. Изразът „Бог,... кой- то е огрял в сърцата ни", се отнася до нашето обръщение. При първото творение Той е заповядал на светлината да свети, докато при новото творение сам Той огрява в сърцата ни. Но Той не прави това, за да скътаме ние егоистично морето от Него- вите благословения за себе си. Неговото намерение е познанието на Не- говата слава в лицето на Иисус Христос да се изявява на другите чрез нас. По подобен начин Павел говори, че Бог е благоволил „да открие в мен Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците" (Галатяни 1:16). Бог открива в нас Своя Син, за да Го откриваме ние на другите. Когато пре- ди години осъзнах тази истина, написах на корицата на Библията си: „Ако всичко, което един човек ще види някога от Иисус Христос, е единствено това, което вижда в теб, Макдоналд, какво ще види той?" С пълно право Ян Макферсън казва: „Проповядването е нещо възви- шено, грандиозно, достойно за страхопочитание - свръхестествено действие, предаването на една ЛИЧНОСТ чрез друга личност на група от личности, при което предаваната ЛИЧНОСТ е вечният Иисус." Той илюстрира това с една случка, която се разиграла, когато крал Джоро- дж V говорел по радиото и речта му се предавала в цяла Америка. В студиото в Ню Йорк се скъсал един жизненоважен кабел, което хвърли- ло в паника всички служители. „Тогава Харолд Вивиен, стажант-меха- ник, в един миг видял какво трябва да се направи. Той хванал двата края на скъсания кабел и ги държал здраво, решително и смело, докато то- кът, който носел кралското послание, протичал през него. Тялото му би- ло под напрежение от около 250 волта и се гърчело от главата до крака- та в болезнени спазми. Но той не пускал. С отчаяна решителност той държал краищата на кабела, докато хората чули посланието на краля." Само проводници сме, прославени Учителю, но щом Твоята чудна сила протича през нас, ти можеш да ни употребяваш, всеки ден и всеки час. 37 3. февруари „Идойде друг ангел и застана пред олтара, държейки златна кадилни- ца; и на него се даде много тамян, за да го прибави към молитвите на всичките светии върху златния олтар, който беше пред престола." Откровение 8:3 Ние вярваме, че ангелът от този стихе самият Господ Иисус. А Него-
Какво прави Той? Взима молитвите на всички светии, добавя към тях Своя скъпоценен тамян и така ги представя пред Бог Отец. Ние твърде добре знаем, че молитвите и хвалението ни са изключи- телно несъвършени. Ние не можем да се молим, както би трябвало. Всичко, което вършим, е опетнено от грях, от неправилни мотиви, от егоизъм. „Над най-светите ни часове, които прекарваме на колене в молитва, над времето, когато мислим, че хвалебните ни песни са угодни пред Теб, о, Сърцеведецо, излей Своята прошка!" Но преди нашите молитви, поклонение и застъпничество да достиг-
Какво насърчение трябва да бъде това за нас! Ние много ясно съзна- ваме колко несръчна е нашата молитва. Погазваме правилата на грама- тиката, далеч сме от изящно подбрани изрази и често изричаме доктри- нални абсурди. Но не бива заради това да се обезсърчаваме и да се стра- хуваме от молитвата. Имаме велик Първосвещеник, който преработва и очиства цялата ни комуникация с Отца. Мери Баули изразява тази истина в поетична форма: Много тамян се издига пред вечния трон. Бог се привежда с милост, за да чуе всеки слаб стон. Към всички молитви и хваления Христос добавя ценния тамян. Любовта Му издига кадилницата и пръска благоухание. 38 4. февруари „Ако кажех: Така ще говоря! — ето, бих изменил на поколението на си- новете Ти." Псалм 73:15 Псалмистът е преживял тежко време. Той е гледал, че на безбожните в този свят им е добре, докато собственият му живот е бил изпълнен с трудности и страдания. Съмнения в Божията справедливост започнали да го разяждат, съмнения в Неговата любов и в Неговата мъдрост. Нап- раво изглеждало, че Бог награждава безбожието и наказва праведност- та. Но Асаф взел едно образцово решение. Той бил решен да не показва съмненията си, за да не стане повод за препъване или дори падане на някое Божие дете. Вероятно повечето от нас от време на време имат съмнения или въп- роси. Особено когато вече не можем да издържаме на обстоятелствата, когато изглежда, че всичко ще се срине върху нас, ние лесно се усъмня- ваме в Божието провидение. Как трябва да постъпваме в такива ситуа- ции? Положително е възможно да споделим съмненията си с някого, който има духовната квалификация да ни помогне. Понякога сме твърде обър- кани от проблемите си и не можем да видим светлината в края на туне- ла, докато за околните тя свети ярко и те могат да ни отведат дотам. По принцип никога не бива „в мрака да се усъмняваме в това, което ни е било открито в светлината". Не бива да тълкуваме Божието слово през призмата на обстоятелствата, колкото и мрачни да са те. Вместо то- ва трябва да тълкуваме обстоятелствата в светлината на Писанието и да помним ясно, че никога нищо не може да осуети Божиите планове или да унищожи Неговите обещания. Но преди всичко, не бива да показваме наляво и надясно съмненията си. Съществува ужасната опасност по този начин да препънем Божиите деца, „малките", за които Господ е казал: „А който съблазни (или под- веде към грях) един от тези малките, които вярват в Мен, за него би би- ло по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потъ- неше в морските дълбочини." (Матей 18:6) Нашите сигурности са безбройни; съмненията ни, ако въобще имаме такива, са малко. Нека споделяме един с друг сигурностите си. Още Гьоте е казал: „Дайте ми ползата от вашите убеждения, ако имате таки- ва, но си задръжте съмненията за себе си, понеже аз си имам достатъч- но свои." 39
„Зная, че Ти можеш всичко и нито едно Твое намерение не може да бъ-
Никое намерение на Бога не може да бъде предотвратено. Човекът мо- же да върви в своето безбожие, но Бог върви по Своя път. Човекът мо- же да има много да каже, но Бог има последната дума. Соломон ни на- помня, че „няма мъдрост и няма разум, и няма съвет срещу Господа" (Притчи 21:30). И Еремия свидетелства, че „ще се изпълнят намерени- ята на Господа" (Еремия 51:29). Братята на Йосиф решили да се отърват от него, като го продадат на мадиамския керван. Но всичко, което постигнали по този начин, било само изпълнение на Божията воля. Мадиамците осигурили на Йосиф безплатно пътуване до Египет, където той се издигнал до вицекрал и станал спасител за своя народ. Когато слепороденият прогледнал и повярвал в Господа, юдеите го из- ключили от синагогата. Победа ли било това за тях? Не, тъй като Гос- под Иисус и без това щял да го изведе оттам, тъй като Добрият Пастир „вика своите овце по име и ги извежда" (Йоан 10:3). Така те просто спестили на Господа труда да прави това сам. Безбожието на хората достига абсолютната си връхна точка, когато те убиват Господ Иисус, като Го приковават на кръст. Но Петър им обясня- ва, че Той е бил „предаден според определената Божия воля и предузна- ние" (Деяния 2:23). Бог преодолява чудовищното престъпление на хо- рата, като възвисява Христос за Господ и Спасител. Доналд Грей Барнхаус (1895 - 1960, американски пастор, радиопропо- ведник и библейски учител) разказва историята на един богат земевла- делец, който имал в имението си красиви дървета. „Имал обаче един заклет враг, който казал: „Ще отсека едно от дърветата му, от това ще го заболи." В мрака на нощта врагът прескочил оградата, отишъл при най- хубавото дърво и се хванал на работа с триони и брадви. При първите лъчи на зората видял отдалеч двама мъже, които яздели по хълма към него, и в единия от тях познал земевладелеца. Бързо избил клиновете и оставил дървото да падне, но един от клоновете го повлякъл и го затис- нал на земята, така че той умрял от тежката рана. Но издъхвайки изви- кал: „Ха, аз отсякох хубавото ти дърво!" Земевладелецът обаче го пог- леднал жалостиво и казал: „Това е архитектът, когото доведох. Плани- раме да построим нова къща и трябваше да се отсече едно дърво, за да се освободи мястото. Точно това е дървото, над което си се трудил цяла нощ." 40 6. февруари „Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си." Яков 1:22 Сред нас често цари опасната самоизмама, че посещаването на съби- рания, конференции и семинари вече представлява вършене на Божие- то дело. Ние слушаме проповедите и си говорим за това, което - както всички добре знаем - би трябвало да вършим, и лека-полека сред нас се прокрадва илюзията, че изпълняваме Неговата воля. Но всъщност това, което в действителност правим, е, че увеличаваме отговорността си и мамим сами себе си. Ние се самоизлъгваме, като се считаме за духовни, докато в действителност може би сме изцяло плътски. Самоизлъгваме се, като мислим, че растем, докато всъщност тъпчем на място. Самоиз- лъгваме се, като се смятаме за мъдри, докато сме окаяно глупави. Господ Иисус казва, че мъдър е този, който чува Неговите думи и ос- вен това ги върши. Безумният също чува думите Му, но не ги обръща в дела. Не е достатъчно да чуем една проповед и след това да си отидем с ду- мите: „Какво прекрасно послание!" Решаващо е да си отидем у дома и да кажем: „Това, което чух, сега и ще го извърша." Някой е казал, че добрата проповед не само разширява духа и затопля сърцето, но и мо- тивира волята за действие. Веднъж насред проповедта един проповедник попитал слушателите си коя песен са изпели като въведение. Никой не помнел. Попитал кой текст от Библията бил прочетен. Никой не можел да се сети. Попитал какви съобщения са били направени. Всички били забравили. Тези хо- ра си играели на събрание. Добре ще направим, ако преди всяко събиране си зададем следните въпроси: Защо съм дошъл тук? Готов ли съм да оставя Бог да ми гово- ри лично? Ще Му се подчиня ли, ако ми говори? Мъртво море с право се нарича така, понеже в него постоянно се вли- ва вода, но нищо не се оттича. И в нашия живот поучението без прило- жение води до застой. Упоритият въпрос на Господа звучи в ушите ни: „Защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам?" 41
„ Съразпьнат съм с Христос." Галатяни 2:20 Когато Господ Иисус е умрял на кръста, Той е умрял не само като мой Заместник, Той е умрял и като мое въплъщение. Той не само е умрял за- ради мен, но и като моята личност. Когато Той е умрял, в един съвсем реален смисъл и аз съм умрял. Всичко, което съм бил като син на Адам, цялото ми старо, зло, неновородено „аз", е било приковано на кръста. В Божиите мисли това е бил краят на моята история като човек в плътта. Но това още не е всичко! Когато нашият Спасител е бил погребан, и аз съм бил погребан. Аз съм съединен с Христос в Неговото погребе- ние. Това означава отмахване на старото „аз" от Божиите очи за вечни времена. И когато Господ Иисус е възкръснал от мъртвите, и аз съм възкръснал. Но тук вече картината се променя. Не този, който е бил погребан, е въз- кръснал - не старото „аз". Не, това е новият човек - Христос, живеещ в мен. Аз съм възкръснал заедно с Христос, за да ходя в нов живот. Бог вижда всичко това като свършени факти - що се отнася до моето положение. Сега Той иска те да станат действителност и в практиката на моя живот. Той иска да осъзная и да призная като факт, че съм пре- минал през този цикъл на смърт, погребение и възкресение. Но как мо- га да осъществя това на практика? Когато изкушението за зло ме връхлети, трябва да реагирам на него, както би реагирал един труп — никак! Трябва на практика да кажа: „Аз съм мъртъв за греха. Ти вече не си ми господар. За теб съм мъртъв." Ден след ден трябва да приемам като факт, че моето старо, покварено „аз" е намерило края си в гроба на Иисус. Това означава, че няма нуж- да постоянно да се занимавам с него и да го изследвам. От него не очак- вам нищо добро и затова и вече не се разочаровам от пълната му поква- ра. От друга страна, вече ще живея всеки миг като човек, който е възкръс- нал с Христос за нов живот — с нови цели, нови желания, нови мотиви, нова свобода и нова сила. Георг Мюлер разказва как за първи път е разбрал тази истина за сво- ето единение с Христос: „Дойде един ден, в който аз умрях. Умрях за Георг Мюлер с неговите мнения, предпочитания, наклонности и воля; умрях за света, за негови- те аплодисменти и неговото презрение, дори и за похвалите или укори- те на моите братя и приятели. И оттогава се стремя само към едно - „да се представя одобрен пред Бога." Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|