Вести към младите

Правилно използване на талантите

На всеки човек Бог е дал определена работа, “според способностите”. Господ е измерил нашите възможности и знае точно какво да ни възложи. За верния е дадена заповедта: “Поверете му още по-голяма отговорност. Ако се установи, че е пак верен, ще се каже отново: “Поверете му още повече.” Така чрез благодатта на Христос той расте до “пълната мярка на ръста в Христа Исуса”.

Един талант ли имате само? Дайте го на банкерите, чрез мъдри инвестиции увеличете го на два. С дадената ви сила, вършете това, което ръцете ви могат да вършат. Употребете таланта си така мъдро, че да изпълни предназначената си мисия. Всичко си заслужава, за да чуете накрая дума: “Добре.” Но тя ще се каже само на наистина работилите добре.

Няма време за губене

Всеки истински, себепожертвувателен работник за Бога е готов да изразходва и да бъде изразходван за другите. Христос казва: “Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.” Чрез сериозни, обмислени усилия да помага, когато е нужна помощ, истинският християнин показва любовта си към Бога и към своите ближни. В службата той може да загуби живота, но ще го намери, когато Христос дойде да събере Своите скъпоценни камъни (“Младежки наставник”, 10 септември 1907 г.).

Правилно употребените богатства ще донесат голямо добро. Души ще бъдат спечелени за Христос. Човекът който следва Христовия план за живота, ще види в Божиите дворове онези, за които той е работил и за които се е жертвал тук на земята. С благодарност изкупените ще си спомнят онези, които са били инструменти за тяхното спасение. Скъпо ще бъде небето за верните в душеспасителното дело (“Притчи Христови”, стр. 373).

ДУХ НА ПОЖЕРТВУВАТЕЛНОСТ

В света се шири дух на алчност, на стремеж към най-високото положение и към най-високата заплата. Старовременният дух на себеотрицание и себежертване твърде рядко може да се види някъде. Но това е духът, който трябва да движи истинския последовател. Нашият Божествен учител ни е дал пример как трябва да работим. И на тези, на които заръча: “Следвайте ме и ще ви направя ловци на човеци”, Той не предложи никаква определена сума като награда за тяхната служба. Те трябваше да споделят с Него себеотрицанието и жертвоготовността.

Претендиращите за последователи на Господаря Работник и ангажираните в служба за Него като Негови съработници трябва да внасят в работата си точност и умение, такт и мъдрост, каквито Богът на съвършенството изисква при изграждането на земното светилище. И сега, както и в онова време, а и във времето на земната служба на Христос, на посвещението на Бога и на духа на себепожертвувателност трябва да се гледа като на първите изисквания за приета от Него служба. Бог не иска в делото Му да бъде втъкана и една-единствена нишка на себелюбие (“Ривю енд Хералд”, 4 януари 1906 г.).

Белезите на благодатта в сърцето

ДЕСЯТЪКЪТ

Великото дело, което Исус обяви, че е дошъл да извърши, бе поверено на Неговите последователи на земята. Христос, като наша глава, води великото дело на спасението и ни заръчва да следваме Неговия пример. Той ни е дал всесветска вест, което трябва да се разпространи на всички народи, езици и племена. Силата на Сатана трябваше да бъде съкрушена и – Сатана победен от Христос и Неговите последователи. Щеше да се води голяма борба срещу силите на мрака. И за успешното извършване на това дело щяха да са нужни средства. Господ не възнамерява да изпрати средства направо от небето, но дава в ръцете на Своите последователи таланти под формата на средства, които бъдат вложени за тази цел – поддържането на борбата.

Бог е дал на народа Си план за събирането на достатъчно суми за самоиздръжката на делото. Божият план с десятъчната система е красив в своята простота и равенство. Всички могат да го прилагат с вяра и кураж, защото произходът му е Божествен. В него са съчетани простота и полезност, и не се изисква голяма ученост, за да се разбере и изпълнява. Всички могат да участват в скъпото спасително дело на. Всеки мъж, жена могат да станат касиери за Господа, а могат да бъдат и вложители в касата. Апостолът казва: “Нека всеки един от вас да си слага настрана според както Господ му е дал успех.”

Големи цели са постигнати чрез десятъчната система. Ако отделният човек и всички заедно биха я приели, всеки би могъл да стане бдителен и верен касиер за Бога; и не биха липсвали средства, с които да се проведе великото дело за прогласяване на последната предупредителна вест за света. Ако всички възприемат тази система, съкровищницата ще бъде пълна, а дарителите няма да обеднеят. Чрез всяка инвестиция те ще стават все по-предани на делото на настоящата истина. Те ще “полагат” “сигурна основа за бъдещето, за да могат да се сдобият с вечен живот” (“Свидетелства”, т. III, стр. 388,389).

Признаване на Божията собственост

Принадлежност на Бога

“ПОЧИТАЙ ГОСПОДА ОТ ИМОТА СИ”

“Колко дължиш на моя господар?” Трябва ли да приемаме всяко благословение от ръката на Бога, а да не Му връщаме нищо – даже да не Му даваме десятъка си, частта, която Той е запазил за Себе Си? Станало е обичай да се използва за собствена облага всичко, което е трябвало да бъде пожертвано за другите. Но постоянно ли ще отговаряме на Неговите благоволения с безразличие и без да откликнем на Неговата любов?

Не искате, драги младежи, да станете мисионери за Бога? Желаете ли, както никога преди това, да научите скъпоценния урок на даване дарове за Господа, като сложите в съкровищницата онова, което Той ви е дарил, за да му се радвате? Каквото и да получите, една част върнете на Дарителя като благодарствено приношение. Една част сложете и в касата за мисионска работа, която трябва да бъде извършена както у дома, така и в чужбина.

Съкровища на небето

“За да има храна в дома Ми.” Наш дълг е да бъдем умерени във всичко: в ядене, пиене и обличане. Нашите къщи и мебелировката на домовете ни трябва да бъде внимателно обмислена, със сърдечното желание да върнем на Бога Неговото не само под формата на десятъци, но и доколкото е възможно, във вид на дарби и приношения. Много хора биха могли да си събират съкровища на небето, ако поддържаха пълна съкровищницата на Господа чрез онази част, която Той твърди, че е Негова, и чрез дарби и приношения.

Искрено желаещите да узнаят какви са Божиите изисквания по отношение на имуществото, което те смятат за свое, трябва да потърсят в Старозаветните писания и да разберат какво Христос, невидимият водител на Израил, наставляваше народа Си да върши в това отношение по време на дългите му странствания в пустинята. Иска лично да сме готови да посрещнем всяко неудобство, да бъдем притеснени, отколкото да ограбим Бога от Неговата част, която трябва да дойде в дома Му. Библейските читатели и библейските вярващи ще придобият интелигентно познание за това, “какво казва Господ” по този въпрос.

Без извинение

Себелюбието е смъртоносно зло. То, заедно с безгрижното безразличие към специфичните условия на съглашението между Бога и човека, отказът да се постъпва като Негови верни стопани, е довело до предвиденото от Него проклятие. Тези души са се отделили от Бога; чрез думи и пример те са подвеждали другите да не зачитат Божиите ясни заповеди и Той не би могъл да им дари Своето благословение.

Десятъкът

Тогава ще рискува ли някой да задържи нещо от Божието, както направи неверният слуга, скривайки парите на Господа в земята? Ще се опитаме ли като него да оправдаем нашата невярност, оплаквайки се с думите: “Господарю, аз те знаех, че си строг човек, жънеш дето не сял и събираш, дето, не си пръскал; и като се обоях, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.” Няма ли по-скоро да представим на Бога нашите благодарствени приношения? (“Младежки наставник”, 26 август 1897 г.).

ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ

Нашият небесен Баща не изисква нито повече, нито по-малко, отколкото ни е дал способност да извършим. Той не възлага на служителите Си товари, които те не могат да носят. “Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.” Всичко, което изисква от нас, ние можем да Му отдадем чрез Божествената благодат.

“И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква.” Ние поотделно ще бъдем държани отговорни дори за извършването на йота по-малко от способността ни да извършим. Бог измерва с голяма точност всяка наша възможност за служба. За неизползваните възможности, както и за използваните. Той ще ни държи отговорни за всичко, което бихме могли да станем чрез правилната употреба на нашите таланти, Ще бъдем съдени според това, което е трябвало да направим, но не сме го направили, защото не сме използвали силите си за прослава на Бога. Даже и да не загубим душите си, ще осъзнаем през вечността резултата от неизползваните наши таланти. Вечна ще бъде загубата за всичкото познание и способност, които сме могли да придобием, но не сме придобили.

Но когато се предадем изцяло на Бога и в работата си следваме Неговите наставления, Той поема отговорността за нейното изпълнение. Не иска да се опасяваме за успеха на нашите искрени усилия. Нито веднъж не трябва дори да си помисляме за неуспех. Нека да сътрудничим с Бога, Който не познава неуспех.

Не трябва да говорим за нашите слабости и неспособност. Това е проява на недоверие към Бога, отричане на Неговото Слово. Когато роптаем от товарите си или отказваме да носим отговорностите, които ни е призовал да носим, ние буквално казваме, че Той е жесток господар, че изисква нещо, за което не ни е дал сила да извършим (“Притчи Христови”, стр. 362,363).

Стойността на парите

Парите имат важна стойност, защото чрез тях може да се направи много голямо добро. В ръцете на Божиите чада парите са храна за гладните, питие за жадните и облекло за голите. Те са защита за подтисканите и средство за облекчение на болните. Но парите нямат по-голяма стойност от пясъка, ако не се употребяват за посрещане на житейските нужди, за благословение на другите и за напредъка на Христовото дело (“Притчи Христови”, стр. 351).

ПРАЗНИЧНИ ПОДАРЪЦИ

Празниците наближават. Предвид на този факт ще бъде добре да поразмислим колко много пари се изразходват годишно за подаръци на хора, които не се нуждаят от тях. Навиците да се изпълняват обичаите са толкова силни, че да не дадем подаръци на нашите приятели при тези случаи би ни изглеждало почти като че не ги зачитаме. Но нека помним, че нашият благ небесен Благодетел има над нас много по-висши права от правата на който и да било земен приятел. Не е ли добре по време на идващите празници да принесем нашите жертви на Бога? Даже и децата могат да участват в тях. Дрехи и други полезни предмети могат да бъдат дадени на наистина бедните и по този начин може да се извърши добра работа за Господа.

Злините на себеугаждането

Да си напомним, че Коледа се празнува в памет на раждането на Изкупителя на света. Този ден обикновено се прекарва в пируване и лакомия. Големи суми пари се харчат за ненужно себеугаждане. Апетитът и плътските желания се задоволяват за сметка на физическите, умствените и моралните сили. И все пак това е станало навик. Гордостта, модата и задоволяването на небцето са поглъщали огромни суми пари, които всъщност не са ползвали никого, но са подбуждали към разточителност, която не е угодна на Бога. Тези дни се прекарват по-скоро за прославяне на собственото “аз”, отколкото за прослава на Бога. Жертва се здравето, парите се употребяват по-лошо, отколкото, ако се хвърлят, мнозина загубват и живота си чрез преяждане или чрез деморализираща разпуснатост, и души са били загубвани по този начин. Бог би бил прославен от Своите деца, ако те се радват на скромна, проста диета и използват поверените им средства за малки и големи приноси в Неговата съкровищница. А те да бъдат използвани да се изпрати светлината на истината на души, намиращи се в мрака на заблудата. Сърцата на вдовицата и сирачето могат да бъдат зарадвани от подаръци, утешаващи ги и задоволяващи на глада им.

Подаръци за Бога

Нека всички, които изповядват, че вярват в настоящата истина, пресметнат колко много харчат годишно и особено по време на празниците за задоволяване на себелюбиви и несвяти желания..., колко за задоволяване на апетита и колко за надпревара с другите за нехристиянски показ. Изчислете така ненужно похарчените средства и след това пресметнете колко много би могло да се спаси, като се посветят на Божието дело дарения, без да се вреди на душата или тялото.

Могат да се дадат лепти или по-щедри дарения според възможностите на дарителя с цел да се изплатят дълговете на някои църкви, които се били посветени на Бога. Освен това има и мисионери, които трябва да бъдат изпратени в нови полета, и други, които да бъдат подкрепяни в труда им в съответните полета. Тези мисионери се подлагат най-строга икономия, даже се лишават от нещата, на които вие се наслаждавате всеки ден и които смятате за насъщни. Малко луксове могат да си позволят те (“Ривю енд Хералд”, 11 ноември 1878 г.).

ИКОНОМИЯ В ОБЛЕКЛОТО

Вярващите от Божия народ трябва да практикуват строга икономия при харчене на средствата си, за да могат да занесат и на Бога, казвайки: “От Твоето Ти даваме.” Така те принасят благодарност на Бога за получените от Него благословения. Също по този начин събират за себе си съкровища при Божия престол.

Светските хора харчат за облекло големи суми пари, които би трябвало да бъдат използвани за нахранване и обличане на страдащите от глад и студ. Много хора, за които Христос е отдал живота си едва имат достатъчно за най-евтиното и просто облекло, докато други изразходват хиляди долари, стараейки се да задоволят никога несвършващите изисквания на модата.

Господ е наредил Неговият народ да се отдели от света. Блестящо или скъпо облекло не подхожда на хора, които вярват, че живеят в последните дни на благодатното време за изпит. Апостол Павел пише: “И тъй искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат ръце святи, а не гневни и припирливи. Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери, или скъпи дрехи, а с добри дела, както приляга на жени, които са се посветили на благочестието.”

Даже и сред изповядващите се, че са деца на Бога, има такива, които харчат за облекло повече от необходимото. Трябва да се обличаме спретнато и с вкус. Но сестри мои, когато купувате и когато сами приготвяте дрехите на децата си, мислете за работата в лозето на Господа, която все още очаква да бъде извършена. Правилно е да купувате добър плат и той да бъде грижливо ушит. Това е икономия. Но богатите гарнитури са излишни и да се обличате така означава да пилеете за себезадоволяване пари, вместо да ги вложите в Божието дело.

Не дрехите ви придават стойност в очите на Господа. Вътрешното украшение, добродетелите на духа, любезните думи, сериозното уважение към другите – Бог това цени. Научете се да минавате без ненужните гарнитури и спестените средства отделяйте за напредъка на Божието дело.

Себеотрицанието е приятно на Бога

Научете урока на себеотрицанието, научете на него и вашите деца. Всичко, което може да бъде спестено чрез себеотрицание, е нужно сега за предстоящото дело. Страданията на страдащите трябва да се облекчават, голите да се обличат, гладните да се нахранят; истината за това време трябва да бъде разказана на онези, които не я знаят...

Ние сме Христови свидетели и не трябва да позволяваме светските интереси така да поглъщат нашето време и внимание, че да пренебрегваме нещата, за които Бог е казал, че трябва да стоят на първо място. Много по висши интереси са поставени на карта. “Търсете първом Божието царство и Неговата правда.” Христос даде всичко свое за делото, което дойде да извърши, и Неговото слово към нас е: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.” “Така ще бъдете Мои ученици.” Христос доброволно и с радост отдаде Себе Си за провеждането на Божията воля. Той стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Ще чувстваме ли, че е трудно да се отречем от себе си? Ще се дръпнем ли назад от привилегията да бъдем участници в Неговите страдания? Смъртта Му би трябвало да развълнува всяка фибра на нашето същество, като ни накара с готовност да посветим на Неговото дело всичко, което имаме и което сме. Когато мислим за онова, което Той е направил за нас, сърцата ни трябва да се изпълват с любов.

Когато познаващите истината практикуват изискваното в Неговото Слово себеотрицание, вестта ще напредва със сила. Господ ще чува нашите молитви за обръщането на души към Него. Божият народ ще направи светлината му да свети силно и невярващите, виждайки добрите му дела, ще прославят нашия небесен Баща (“Ривю енд Хералд”, 1 декември 1910 г.).

Любовта към външен показ

Любовта към показ поражда екстравагантност и в много млади хора убива стремежа за по-благороден живот. Вместо да се стремят към по-голямо образование те още отрано започват да работят, за да изкарат пари и да задоволяват страстта към облеклото. И чрез тази страст много млади момичета са били омаяни, и след това погубени (“Възпитание”, стр. 247).

Пуританска простота

Пуританска простота и скромност трябва да характеризират жилищата и облеклото на всички, които вярват в тържествените истини за това време. Всички ненужно изхарчени за облекло или за украсяването на домовете ни средства са прахосване на Господни пари. Това е ограбване на Божието дело, за да се удовлетвори гордостта (“Свидетелства”, т. I, стр. 189).

СЕБЕЗАДОВОЛЯВАНЕ

Когато посещавам домовете на нашите хора и нашите училища, виждам, че свободното място по масите, етажерките и полиците над камините е запълнено с фотографии. Наляво и надясно се виждат снимки на човешки лица. Бог желае да се промени този ред. Ако Христос беше на земята би казал: “Махнете тези неща оттук”. Инструктирана бях, че фотографиите са като многото идоли, които заемат времето и мислите, вместо да бъдат посветени на Бога.

Тези снимки струват пари.Правилно ли е, след като знаем работата, която трябва да бъде извършена в това време, да харчим Божиите пари, за да правим снимки на лицата си и на лицата на нашите приятели? Не трябва ли всеки долар, който можем да спестим, да бъде употребен за изграждането на Божието дело? Тези пари трябва да бъдат посветени като неприкосновени нещо за Божията служба. Освен това снимките отвличат ума от истините на Божието слово.

Форма на идолопоклонство

Изработването и разменянето на фотографии е вид идолопоклонство. Сатана прави всичко, възможно, за да затъмни небето пред очите ни. Нека не му помагаме, като правим снимки – идоли. Нуждаем се да достигнем по-висок образец от този, който човешки лица могат да ни предложат. Господ казва: “Да нямаш други богове освен Мене.” Претендиращите, че вярват в Христос нека да осъзнаят, че трябва да отразяват Неговия образ. В ума нека винаги да присъства Неговият образ. Изговаряните думи да бъдат наситени с Божествено вдъхновение...

Първите неща на първо място

Участвалите в тържествения обред на кръщението са обещали да се стремят към небесните действителности, където Христос седи отдясно на Бога; обещали са си да работят сериозно за спасението на грешници. Бог пита носещите Неговото име:”Как употребявате силите, които са били изкупени чрез смъртта на Моя Син? Правите ли всичко, що е във ваша власт, за да се издигнете до по-висока степен в духовното разбиране? Поставяте ли интересите и действията си в хармония с тържествените изисквания на вечността?

Нека се извърши реформа сред Божия народ. “И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.” Хората, върху които Господ е поставил товара на Своето дело, се трудят да прогласят вестта, за да могат загиващите души да бъдат предупредени. Не можете ли чрез себеотрицание да направите нещо, за да им помогнете в тяхната работа? Станете и покажете чрез несебелюбивата си ревност и сериозност, че сте обърнати към Бога.

В делото за спасяването на души е нужен всеки долар. Вложените от изповядващите се за Божи народ пари в правенето на снимки на човешки лица биха могли да издържат няколко мисионери в полето. Когато много малки поточета се съберат заедно, се превръщат в голяма река. Присвояваме си Господните блага, когато за себелюбиво удоволствие харчим средствата, които би трябвало да бъдат използвани за последната предупредителна вест. Ако изразходвате Господните пари за себезадоволяване, как можете да очаквате Той да продължи да ви дарява благата Си? Как гледа Господ на онези, които влагат парите си за фотографии? Тези пари биха могли да бъдат употребени за изкупуване на печатни материали и изпращането им на потъналите в мрак и невежество хора.

Дадената ни от Бога истина трябва да бъде прогласена на света. Ние имаме тази привилегия. Трябва да сеем семето на истината край всички води. Господ ни призовава да практикуваме себеотрицание и себепожертвувателност. Евангелието изисква пълно посвещение. Нуждите на делото изискват всичко, което можем да дадем. Правенето на снимки е било себелюбиво задоволяване, което безмълвно свидетелства срещу нас. Така в основите се натрупва голямо количество дърво, сено и слама, които ще изгорят в огъня на последния ден.

Дълг на себеотричане

След като бях ходила в много домове и бях виждала много снимки, получих напътствие да предупредя нашия народ срещу това зло.

Това поне можем да направим за Бога. Можем да махнем от погледа си снимките идоли. Те нямат никаква сила за добро, но застават между Бога и душата. Не помагат за сеене семената на истината. Бог зове наричащите се Негови последователи да облекат цялото Божие всеоръжие.

Нашите образователни институти трябва да почувстват реформиращата сила на Божия Дух. “Ако солта обезсолее с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.” Учителите в нашите училища и санаториуми трябва да стигнат до по-висш образец на посвещение. А и учещите в тези институти, подготвящи се да работят като мисионери, трябва да свикнат да практикуват себеотрицание.

Ние сме Божии домакини, а “от настойниците се иска да бъдат верни”. Парите, които Бог ни е поверил, трябва да бъдат внимателно стопанисвани. Способността и ефикасността ни трябва да нарастват чрез употребяване на дадените ни таланти по най-добрия възможен начин, та при Божието идване да можем да Му върнем Неговото с лихва (“Ривю енд Хералд”, 13 юни 1907 г.).

Постоянното правене на снимки

Сърцата на младите са изпълнени с любов към себе си. Това се проявява в желанието им да гледат лицата си снимани и ретуширани от фотограф; и не правят това само един път, но сядат отново и отново, за да снимат лицата си като всеки път се надяват, че следващия ще изглеждат наистина по-хубави и от оригинала. По този начин парите на Господа се пръскат и какво се печели? (“Свидетелства”, т. I, стр. 500).

ИКОНОМИЯ И БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

Мнозина презират икономията, бъркайки я със скъперничеството и стиснатостта. Но икономията е съвместима с най-голямата щедрост. Наистина без икономия не може да има истинска щедрост. Трябва да пестим, за да можем да даваме.

Никой не може да практикува истинска благотворителност без себеотрицание. Само чрез живот на простота, себеотрицание и голяма икономия е възможно да изпълним делото, в което сме назначени като Христови представители. Гордостта и светската амбиция трябва да бъдат отстранени от сърцата ни. Във всичката си работа трябва да подхождаме с несебелюбието, разкрито в живота на Христос. Върху стените на нашите домове, върху картините, мебелировката трябва да се чете: “Доведи в дома си бедните.” На гардеробите си трябва да виждаме записано като че с Божи пръст: “Облечете голите.” В трапезарията на отрупаната с изобилна храна маса трябва да виждаме написано: “Не е ли да разделяш хляба си с гладния?”

Отворени врати за полезност

Хиляди врати за полезност са отворени пред нас. Често оплакваме оскъдните източници, които са ни на разположение, но ако бяхме напълно сериозни християни, бихме могли да умножим източниците хилядократно. Себелюбието, себеугаждането са пречките по пътя ни към полезността.

Колко много средства се харчат за неща, които са просто идоли, неща, които поглъщат мисълта, времето и силата, а трябваше да бъдат използвани за по-висши цели! Колко много пари се прахосват за скъпи домове и мебелировка, за себелюбиви удоволствия, луксозна и непълноценна храна, за вредни удовлетворявания! Колко много се пръска за подаръци, не носещи полза никому! За неща ненужни, често вредни, изповядващите се християни днес харчат много пъти повече средства, отколкото харчат в усилията си за избавянето на души от изкусителя.

Много от изповядващите се за християни прахосват толкова много пари за облекло, че не им остават, за да отделят за нуждаещите се. Те мислят, че трябва да имат скъпо струващи украшения, скъпо облекло, без оглед нуждите на онези, които трудно могат да си набавят дори най-простото облекло.

Спестяване на остатъците

Сестри мои, ако съобразите обличането си дадените правила в Библията, бихте имали изобилие от средства, с които да помогнете на по-бедните сестри. Не само ще имате средства, но и време. Често то е най-нужно. На много хора бихте могли да помогнете с вашите съвети, такт и умение. Покажете им как да се обличат просто и в същото време с вкус. Много жени не идват в Божия дом, защото оръфаното им, неподходящо облекло е в поразителен контраст с облеклото на другите. Много нежни души чувстват горчиво унижение и несправедливост поради този контраст. И затова мнозина започват да се съмняват в реалността на религията и да затвърдяват сърцата си срещу евангелието.

Христос ни заръчва: “Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.” Докато хиляди хора загиват всеки ден от глад, кръвопролития, огън и нещастия, дълг на всеки, обичащ ближните си, е да внимава нищо да не се прахоса, да не се похарчи без нужда нищо, чрез което би могло да се помогне на някое човешко същество.

Погрешно е да пилеем времето си, погрешно е да пилеем мислите си. Всеки момент, посветен на нашето “аз”, е загубен. Ако всеки момент беше оценен и правилно използван, бихме имали време за всичко, което ни е нужно да направим за себе си и за света. При харченето на парите, при използването на времето, силата, възможностите нека всеки християнин търси Бога за ръководство. “Но ако на някому от вас недостига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява и ще му се даде” (“По стъпките на великия Лекар”, стр. 206-208).

Ръководство за икономия

Не е необходимо тук да определяме точно как да се практикува икономия при всеки отделен случай. Тези, на които сърцата са напълно предадени на Бога и се ръководят от Неговото Слово, ще знаят, как да се държат при всички житейски задължения. Ще се научат от Исус, Който е смирен и кротък по сърце; и култивирайки у себе си кротостта на Христос, ще затворят вратата за безброй изкушения (“Основи на християнското възпитание”, стр. 152).

Каталог: dataup -> SDABG.NET-IZDANIA -> SDABG.NET%202005 -> SDABG.NET -> KNIGI-ZIP-SDABG.NET
SDABG.NET -> Книга откровение 25. Великата блудница Мистичния Вавилон
SDABG.NET -> Книга за нас, между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме
SDABG.NET -> Слава на Исус Христос! + Т. Откр
KNIGI-ZIP-SDABG.NET -> Писма от самотния остров
SDABG.NET -> Апокалипсис-сега!
SDABG.NET -> Книга за нас (кн. Откровение), между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме
SDABG.NET -> Книга откровение 29. Дарбата на пророчеството днес
SDABG.NET -> Семинара върху Откровение с Дъг Бачелър. Това е програма 20, урок 19 "Съвременни пророци и видения"

Изтегляне 1.27 Mb.

Сподели с приятели: