84 Граф Карминуола, Франческо Бусони (1380-1432 г.) – кондотиер; бил на служба при Филипо Мария Висконти (1415-1424 г.) и при венецианците, 1425 г. Нанесъл поражение на миланските войски и завладял Бреша и Бергамо. Някои военни неудачи били причина да бъде съден за измяна и обезглавен през 1432 г
85 Бартоломео да Бергамо (1400-1475 г.) – именит кондотиер, служил първоначално при венецианците и разбит от Франческо Сфорца в битката при Караваджо през 1448 г. По-късно служил на Висконтите в Милано и накрая свързал отново честта и оръжието си с венецианците.
Роберто да Сан Северино (1418-1487 г.) – кондотиер при венецианците по време на войната срещу Ферара (1482-1484 I.).
Граф ди Питиляно-Николо Орсини – кондотиер на служба при венецианците във войната (1508-1509 г.)
86 Вайла – село в северна Италия, където венецианците претърпели тежко поражение през май 1509 г
87 Феранд (в оригинала) – става дума за крал Фердинанд V Католик – крал на Арагон и на Кастилия (1452-1516 I.). Царувал от 1468 до 1516 г., премахнал владичеството на маврите в Испания и постигнал почти пълното й обединение
88 Става дума за походите на Карл VIII 1497 г.; на Лудо-вик XII през 1499 г. и на Фердинанд Католик, подчинил Неапол през 1502 г
89 След неуспеха при Ферара през 1510 г., като изоставя Болоня, пана Юлий II сключва военен съюз с Испания (1511 г.) – Светата лига.
90 В борбата за императорския престол срещу Йоан V Палеолог, Йоан VI Кантакузин се обръща за помощ към турския султан Орхан. През 1353 г. армия от 10 000 турци под командването на Сюлейман се отзовава. След свършването на войната в 1355 г. турците останали в пределите на империята и създали благоприятни условия за масово нахлуване на турци, които завладяват Византийската империя
91 Филопомен (252-183 г.пр.н.е.) бил начело на Ахейския съюз по време на войните, водени от римляните в Гърция
92 Междупартийните борби в Пистоя (1501-1502 г.) довеждат до безредици, грабежи, насилия. Флорентинското правителство предпочело да не се намесва. Ограничило се само с арестуването на партийните водачи
93 Вергилий, „Енеида“ – превод Г. Батаклиев
94 Сципион-Публий Корнелий – именит римлянин, разрушител на Картаген (185-129 г.пр.н.е). Военен трибун в Испания. Отличил се в Африка с превземането на Картаген (147 г.) и Нуманция (133 г.) – град, който в продължение на 10 години спирал походите на римските войски. Сдържан и просветен, покровител на поети. Убит при заговор.
95 Анибале I Бентивольо – владетел на Болоня, убит през 1445 г.
96 Анибале II Бентивольо (1469-1540 г.
97 Джовани Бентивольо (1445-1508 г.) – управител на Болоня от 1463 до 1506 г., когато е изгонен от папа Юлий II.
98 Санте Бентивольо (1426-1463 г.) – братовчед на убития Анибале, управлявал Болоня от 1445 до 1462 г
99 Става дума за римските императори през периода 161—238 г. от н.е.:
- Марк Аврелий Антонин, (121-181 г.) – царувал от 160—180 г. заедно с брат си Луций Вер. Водил успешни войни срещу варварите. Добър политик, известен е и като философ-стоик. Преследва християните. Написал на гръцки произведението „Мисли", в което резюмира моралната доктрина на стоическата школа.
- Луций Хелвий Аврелий Комод (161-192 г.) – син на Марк Аврелий. Управлявал Рим от 180 г. Алчен, жесток и подъл, погубва стотици граждани, за да обсеби имотите им. Живял в охолство и разврат.
- Публий Хелвий Пертинакс – управлява Рим само 3 месеца от 193 г. и загива при заговор, убит от преторианците.
- Марк Юлиян Север Дидий (133-193 г.) – избран за император на Рим от преторианците и убит насилствено след двумесечно царуване.
- Луций Септимий Север Аврелий Антонин (146-211 г.) – император от 193 г., известен като реорганизатор на римската държава. Водил успешни войни срещу партите и заздравил границите на империята. Извършил законодателни реформи и закрилял писмеността. Умрял по време на поход в Британия.
- Каракала – Марк Аврелий Антонин Басиан (186-217 г.) – син на Септимий Север, роден в Лион, умрял в Едеса. Името си дължи на названието на галската наметка, която въвежда в Рим. Наследил престола заедно с брат си Гета в 211 г., когото убил още през 212 г. Воювал успешно срещу германските племена. Неуравновесен и жесток, организирал масови кланета в Александрия. Убит от недоволен войник през 217 г.
- Марк Опелий Макрин (164-218 г.) – провъзгласен за император през 217 г. от източните легиони след убийството на Каракала. Пленен и убит от войниците си след битката при Антиохия.
- Варий Авит Басиан Хелиогабалус – римски император от сирийски произход, роден в 204 г. Царувал от 218 до 222 г. Останал в историята с лудата си жестокост и разврат. Преторианците въстанали и го съсекли в Рим.
- Марк Аврелий Север Александър (208-235 г.) – царувал от 222 I.; наследил братовчед си Хелиогабал, който го осиновил. С политиката и победите си възвърнал достойнството на римската империя. Водил успешни битки срещу Сасанидите в Азия и отхвърлил германците отвъд Рейн. Убит по време на военен бунт.
- Гай Юлий Вер Максимин–Тракиеца – издигнат за император от войниците си през 235 г. Роден в Тракия през 173 г. През 238 г. пада убит от войниците си, защото бил груб, жесток и с твърд характер. Сенатът бил враждебен към него
101 Гай Юлий Песциний Нигер – легат на Сирия, обявен от войниците си за император в Антиохия през 193 г. Разбит от Септимий Север през 194 г., убит през 195 г
102 Деций Клодий Албин – главнокомандващ римските легиони в Британия. Избран за император от войниците си след смъртта на Пертинакс. Победен и обезглавен от Септимий Север при Лион през 197 г
103 Пандолфо Петручи (1450-1512 г.) господар на Сиена. През 1500 г. убива тъста си и взема цялата власт в свои ръце. Изгонен от Чезаре Борджия (1503 г.) след заговора в Маджоне. Върнал се на власт с помощта на французите
104 Николо Вители – умрял през 1497 г. Военачалник, авантюрист, превзел с помощта на Медичите Чита ди Кастело. Папа Сикст IV го изгонил през 1474 г. След смъртта му той се върнал отново през 1482 г. и разрушил двете крепости, издигнати от краля
105 Гвидо Убалдо от Монтефелтро – син на Фридрих, смел пълководец, мъдър и образован владетел. През 1502 г. Цезар Борджия му отнел властта. През октомври същата година той възстановил властта си, но след клането в Сенегалия се почувствал несигурен и се скрил във Венеция. Именно тогава, преди да тръгне, разрушил всички крепости до основи. Върнал се в Урбино след смъртта на Александър VI
106 Бентиволи – наследник на Джовани, изгонен от папа Юлий II през 1506 г. Върнали се в Болоня през 1511 г. и разрушили крепостта, издигната от паната при Порта Галера.
107 Графиня Катерина Сфорца – смела и решителна жена. При нея Макиавели е имал първия си дипломатически пост през 1449 г
108 Граф Джероломо Риариа – внук на папа Сикст IV, станал жертва на заговор през 1448 г
109 Става дума за борбата на Феранд против Гренада (1482-1492 г.), чийто щастлив изход е бил поздравен като победа на християнството.
110 Маври – мохамедани, които са били заставени да се откажат от религията си, но я спазвали тайно. Против тях Феранд водил ожесточена, безжалостна борба през 1501– 502 г
111 Бернабо – внук на архиепископ Джовани, чието място заел заедно с брат си през 1354 г. и след смъртта му властвал сам до 1385 г. Той раздавал присъдите си по твърде оригинален начин. Бил надарен и със здрав политически усет.
112 Флорентинците не взели страната. Те се откъснали от французите, но не се осмелили да влязат в Свещения съюз (1512 г.) Неутралитета си заплатили с разграбването и опустошаването на Прато от испанските войски и с възстановяването на Медичите
113 Антонио де Венафро – прочут законодател и дипломат, роден през 1459 г., умрял в 1539 г
114 Свещеник Лука Рейналди – доверено лице на австрийския император Максимилиан. Макиавели се запознал с него когато бил дипломатически представител на императора (декември 1507 – януари 1508 г.)
115 Намеква за големите промени, станали в Италия след падането на Карл VIII (1494 г.)
116 Припомня чудесата, които посочили Божието благоволение над Мойсей. Тук Макиавели се увлича в патриотичното си въодушевление и заговаря с пророчески тон на религиозен фанатик