Владетелят Николо Макиавели хитростта на ренесансовия политически разум
ГЛАВА XXVI ПРИЗИВ ДА СЕ ОСВОБОДИ ИТАЛИЯ ОТ НАШЕСТВЕНИЦИТЕ
Изтегляне 1.38 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- (Цитат от Петрарка „Моя Италия"). СЪДЪРЖАНИЕ
| ГЛАВА XXVI
ПРИЗИВ ДА СЕ ОСВОБОДИ ИТАЛИЯ ОТ НАШЕСТВЕНИЦИТЕ След като прецених всичко изложено дотук, се питам дали условията днес в Италия биха позволили на някой мъдър и смел владетел да създаде такова управление, което да го прослави и да донесе добро на целия народ. Струва ми се, че никое друго време не е било по-благоприятно от настоящето. Ако, както казах, е било необходимо израелският народ да бъде поробен от Египет, за да се видят бляскавите качества на Мойсей; персите да бъдат подтиснати от мидийците, за да се изявят величието и мъжеството на Кир; да бъдат разпръснати атиняните, за да се проявят извънредните качества на Тезей, така, за да се оценят ловкостта и смелостта на някой италиански освободител, е трябвало Италия да изпадне в днешното си окаяно положение – да бъде по-поробена и подтисната от евреите и персите, и по-разпръсната от атиняните; да бъде без водач, без закони, смазана, ограбена, разкъсана, минала през горчилката на всички изпитания. Наистина, имало е личности с качества, които са карали хората да вярват, че са изпратени от Бога, за да освободят Италия, но щастието ги е изоставяло насред пътя. Италия, която е на смъртно легло, все още очаква човека, който ще излекува гангренясалите й рани и ще сложи край на грабежите в Ломбардия, Неаполското кралство и Тоскана. Само да я види човек как се моли на Бога да й изпрати някой, който да я освободи от издевателствата и жестокостите на чужденеца, да я види как е готова да тръгне след едно знаме, стига да има кой да го издигне! Днес тя може да се надява единствено на Вашия славен Дом, който, надарен с мъдрост и смелост, подпомогнат от съдбата и облагодетелстван от Бога и Църквата, може да застане начело на такова велико дело, каквото е освобождението на Италия. Това дело няма да Ви се стори много трудно, ако се вгледате в делата и живота на споменатите владетели, които са били велики и прославени, но, в крайна сметка, са били хора. При това никой от тях не е бил в такова благоприятно положение, в каквото се намирате Вие. Никое дело не е било по-справедливо и по-лесно и към никого от тях Господ не е бил така благосклонен, както към Вас. Войната, която е необходима, е справедлива; оръжието, което е единствената надежда за спасение, е свещено. Всички обстоятелства благоприятстват щастливия край на това дело, стига да се следват стъпките на великите хора, които вече посочих. При това Господ е изразил волята си с изключителни поличби116: хората видели как се разтворило морето, как облак Ви посочил пътя, как от един камък бликнала вода и от небето паднала мана. Останалото трябва да сторите Вие. Господ не желае да извърши всичко, за да не ни отнеме свободата на волята и за да не ни лиши от онази слава, която се пада нам. [*.] Няма нищо чудно в това, че нито един от споменатите в това съчинение италиански владетели, не е могъл да извърши това, което се очаква от Вашия славен род, и въпреки многобройните преврати в Италия и толкова много военни начинания, на пръв поглед изглежда, че военната доблест е изгаснала. Обяснението е, че предишните институции в нея са били лоши и не се е намерил човек, който да въведе нови. Нищо друго не издига тъй много в очите на гражданите владетеля, както го издигат нововъведените добри закони и учреждения, които почиват на добри основи и са създадени с широк замах. В Италия не липсват условия за въвеждане на каквато и да било нова форма. Италианците са много смели, но нямат водачи. При двубоите и частичните сблъсквания те превъзхождат неприятеля по сила, ловкост и съобразителност, но когато са във войската, изпадат в беда. Това се дължи на слабостта на началниците, които не са могли да се наложат нито на тези, които познават военното изкуство, нито на тези, на които се струва, че го познават. Затова войните, които италианците са водили само със свои войски в продължение на двадесет години, не са имали успешен край. Достатъчно е да си припомним Таро, Александрия, Капуа, Генуа, Вайла, Болоня, Местре.117 Ако вие пожелаете да последвате стъпките на великите мъже, които са освободили земите си от властта на чужденеца, трябва преди всичко да се снабдите с национална войска, на която можете да се доверите напълно. И ако всеки войник поотделно е добър, всички заедно ще бъдат отлични, щом видят, че ги командва техният владетел и ги удостоява с почитта и приятелското си отношение. Необходимо е да се образува войска от местните жители, за да може да се устои срещу врага. Швейцарската и испанската пехота се считат за много добри и всички се боят от тях, но те имат и недостатъци, които могат да се избегнат при създаването на нашата войска. Нашата пехота би превъзхождала швейцарската и испанската, защото испанците не могат да устоят на кавалерията, а швейцарците, когато се сблъскат с пехотинци, смели като тях, изгубват смелостта си. Вече има опит и той ще се потвърди, че испанците не могат да издържат на френската кавалерия, а швейцарците могат да бъдат сломени от испанската пехота. Наистина испанците и швейцарците не са се сблъсквали, но за потвърждение на мнението ми може да послужи сражението при Равена между испанските и немските войски, които са организирани като швейцарските. В това сражение испанците се впуснали със свойствената си ловкост, защитавайки се с щитовете си сред немците, които щели да бъдат избити до един, ако на помощ не им се притекла кавалерията. Следователно, щом се знаят недостатъците на швейцарската и испанската пехоти, може да се създаде нов тип пехота, която да се съпротивлява на кавалерията, и да не се бои от пехотинците. Такива нововъведения прославят всеки владетел. Време е Италия да види своя освободител! Аз не мога да изразя с каква любов, с каква жажда за мъст, с каква непреклонна вяра, с какво страхопочитание, с колко сълзи ще бъде посрещнат той във всички провинции, които са страдали от чужденеца-нашественик! Кои ще му затворят вратите и кои ще откажат да му се подчиняват? Чия завист ще се изпречи на пътя му? Ще се намери ли италианец, който да не му отдаде почитта си? На всички тежи подтисничеството на тези варвари! Поемете тази задача със смелостта и надеждата, с която се предприемат справедливите дела, за да може под знамето Ви нашата Родина да придобие отново нявгашното си величие и под закрилата му да се осъществят думите на Петрарка: Virtu contro a furore Premier a I'arme; е fia el combatter corto: Che I'antico valore Nelli italici cor поп е ancor morto. Доблестта срещу беса оръжие ще грабне и битката ще бъде кратка, защото още жива е в сърцата италиански древна храброст... (Цитат от Петрарка „Моя Италия"). СЪДЪРЖАНИЕ ХИТРОСТТА НА РЕНЕСАНСОВИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ РАЗУМ (акад. Кирил Василев) ГЛАВА I
КОЛКО ВИДА ДЪРЖАВИ ИМА И ПО КАКЪВ НАЧИН СЕ ПРИДОБИВАТ ГЛАВА II
ЗА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ МОНАРХИИ ГЛАВА III ЗА СМЕСЕНИТЕ ВЛАДЕНИЯ. ГЛАВА IV
ЗА ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО КРАЛСТВОТО НА ДАРИЙ, ЗАВОЮВАНО ОТ АЛЕКСАНДЪР, НЕ СЕ РАЗБУНТУВА ПРОТИВ ВЛАСТТА НА НЕГОВИТЕ ПРИЕМНИЦИ СЛЕД СМЪРТТА МУ ГЛАВА V
ЗА ТОВА КАК ДА СЕ УПРАВЛЯВАТ ГРАДОВЕТЕ И ДЪРЖАВИТЕ, КОИТО ПРЕДИ ЗАВОЮВАНЕТО ИМ СА СЕ УПРАВЛЯВАЛИ ПО СОБСТВЕНИ ЗАКОНИ ГЛАВА VI
ЗА НОВИТЕ ВЛАДЕНИЯ, ЗАВОЮВАНИ СЪС СОБСТВЕНО ОРЪЖИЕ ГЛАВА VII ЗА НОВИТЕ КНЯЖЕСТВА, КОИТО СЕ ЗАВЛАДЯВАТ ГЛАВА VIII ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СТАВАТ ВЛАДЕТЕЛИ ЧРЕЗ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ГЛАВА IX
3А ГРАЖДАНСКИТЕ ВЛАДЕНИЯ ГЛАВА X
КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗМЕРВАТ СИЛИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ГЛАВА XI
ЗА ЧЕРКОВНИТЕ ДЪРЖАВИ ГЛАВА XII ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ВОЙСКА И ЗА НАЕМНИТЕ ВОЙНИЦИ ГЛАВА XIII ЗА СПОМАГАТЕЛНИТЕ, СМЕСЕНИТЕ И НАЦИОНАЛНИТЕВОЙСКИ ГЛАВА XIV ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ВЛАДЕТЕЛИТЕ КЪМ ВОЕННОТО ИЗКУСТВО ГЛАВА XV
ЗА ОНЕЗИ КАЧЕСТВА, ЗА КОИТО ХОРАТА, И ОСОБЕНО ВЛАДЕТЕЛИТЕ, СА ХВАЛЕНИ И ПОРИЦАВАНИ ГЛАВА XVI ЗА ЩЕДРОСТТА И СКЪПЕРНИЧЕСТВОТО ГЛАВА XVII ЗА ЖЕСТОКОСТТА И МИЛОСЪРДИЕТО И ЗА ТОВА ДАЛИ Е ПО-ДОБРЕ ДА БЪДЕШ ЛЮБИМ ИЛИ ДА ВЪЗБУЖДАШ СТРАХ ГЛАВА XVIII ПО КАКЪВ НАЧИН ВЛАДЕТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА УДЪРЖА ОБЕЩАНИЯТА СИ ГЛАВА XIX КАК ВЛАДЕТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА ИЗБЯГВА ПРЕЗРЕНИЕТО И ОМРАЗАТА НА НАРОДА ГЛАВА XX
ДАЛИ КРЕПОСТИТЕ И ДРУГИТЕ ЗАЩИТНИ УКРЕПЛЕНИЯ, КОИТО ВЛАДЕТЕЛИТЕ ПОСТОЯННО ГРАДЯТ, СА ПОЛЕЗНИ ИЛИ НЕ ГЛАВА XXI КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИ ЕДИН ВЛАДЕТЕЛ, ЗА ДА БЪДЕ ПОЧИТАН ГЛАВА XXII ЗА СЪВЕТНИЦИТЕ НА ВЛАДЕТЕЛЯ. ГЛАВА XXIII КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВАТ ЛАСКАТЕЛИТЕ ГЛАВА XXIV ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО ИТАЛИАНСКИТЕ КНЯЗЕ ИЗГУБИХА ДЪРЖАВИТЕ СИ ГЛАВА XXV КАКЪВ ДЯЛ ИМА СЪДБАТА В ЧОВЕШКИТЕ ДЕЛА И КАК МОЖЕМ ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯМЕ ГЛАВА XXVI ПРИЗИВ ДА СЕ ОСВОБОДИ ИТАЛИЯ ОТ НАШЕСТВЕНИЦИТЕ Niccolò Machiavelli Il Principe, написан през 1513 г., публикуван през 1532 г. © Издава: Еспас-2007, 1991 г. © Преводач: М. Г. Янков Сканирал и разпознал: sir_Ivanhoe Последна редакция: NomaD – 2 декември 2007 г. 1 Маркс К., Энгельс Фр., Соч., 2 изд., т.1., стр.11 3 Николо Макиавели, „Князът", Предговор от П. Бицили, С, 1933, стр.4. 4 Е. Федорова, „Знаменитые города Италии, Рим, Флоренция, Венеция", М., 1985, стр.207. 5 Эрнст Лависс, Альфред Рамбо, „Всеобщая история", М., 1898, т. IV, стр. 17. 6 Эрнст Лависс, Альфред Рамбо, „Всеобщая история", М., 1898, т.IV, стр.2 7 Георг Вебер, „Всеобщая история", М„ 1888 г., т.Х, стр. 218. 8 Макиавели, представен от Карло Сфорца, Библ. „Безсмъртни мисли", стр.206 9 Макиавели, представен от Карло Сфорца, Библ.„Безсмъртни мисли", стр.217. 10 Макиавели, представен от Карло Сфорца, Библ.„Безсмъртни мисли", стр.218 11 Якоб Буркхарт, „Култура и изкуство на Ренесанса в Италия", С„ 1987, стр.280-281 12 Жорж Нурижан, „Макиавели", С, 1941, стр. 24 13 Юзеф Богош, „Фома Аквинский", М., 1975, стр. 123 14 Николо Макиавели, Избр. съч., С, 1985, стр. 55-56 15 Николо Макиавели, Избр. съч., стр. 75 16 Николо Макиавели, Избр. съч., стр.74 17 Николо Макиавели, Избр. съч., стр.75 18 Георг Вебер, „Всеобщая история", т. Х, стр. 220. 19 Николо Макиавели, Избр. съч., стр.76 20 Георг Вебер, „Всеобщая история", т. Х, стр. 220 21 Николо Макиавели, Избр. съч., стр.47,49. 22 Жорж Нурижан, „Макиавели", стр.84 23 Николо Макиавели, Избр. съч., стр.77 24 Николо Макиавели, Избр. съч., стр.96 25 Георг Вебер, „Всеобщая история", М., 1888, т. Х, стр. 219 26 Георг Вебер, „Всеобщая история", М., 1888, т.Х, стр.219 27 А.Лосев, „Эстетика Возрождение", М., 1978, стр. 257 28 „Макиавели, представен от Карло Сфорца", С, Библ. "Безсмъртни мисли", стр. 187 29 „Макиавели, представен от Карло Сфорца", С„ Библ.. „Безсмъртни мисли", стр.190 30 „Макиавели, представен от Карло Сфорца", Библ. „Безсмъртни мисли", стр. 223, 225, 245 31 Виж „Хрестоматия по Западноевропейской литературе", М., 1947, стр. 141. 32 Виж Жорж Нурижан, „Макиавели", С, 1941, стр.68-69 33 Лоренцо де Медичи (1492-1519 г.) – син на Пиеро Медичи и внук на Лоренцо Великолепния, е представител на видния флорентински търговско-занаятчийски род, управлявал Флоренция от 1494 до 1512 г. и от 1527 до 1530 г. Самият Лоренцо Медичи става управител на Флоренция през 1513 г. и херцог на Урбино през 1516 г. Според обичая, Макиавели му посвещава труда си, ръководен от дълбоко чувство на патриотизъм 34 Франческо Сфорца (1401-1466 г.) – син на Муцио Атендоло (наричан Сфорца), представител на знаменитото италианско семейство, играло през XV и XVI век важна роля в развитието на Милано и Италия. След смъртта на тъста си херцог Филипо Мария Висконти бил натоварен да ръководи военните действия срещу Венеция. Чрез таен договор с противниците си през 1450 г. станал господар на Милано 35 Става дума за Фердинанд Католик, крал на Испания, който в съюз с френския крал Луи, XII през 1500 г. завзема от Федерико Арагонски Неаполското кралство. Скоро след това прогонил и своите съюзници французите 36 Авторът има предвид съчинението си „Размишления върху първите десет книги на Тит Ливий", написана през 1512 г. Всъщност трите трактата на Макиавели: „II principe", „I discorsi sulla prima deca di Tito Livio"-, „Del'arte della guerra", трябва да се разглеждат като три части на едно неделимо цяло 37 Дукът на Ферара, представител на стария почитан род д'Есте, който е владял Ферара от 1208 г. 38 Джулиано де ла Ровере (1443-1513 г.) – избран за римски папа през 1503 г., като папа Юлий II 39 Людовик XII, дошъл на власт през 1498 г., като успял, благодарение на съюза си с венецианците и с помощта на папа Александър VI, да завземе Милано през 1499 г 40 През пролетта на 1500 г. изпъденият преди това от Людовик XII през 1499 г. Людовико Моро, използвайки недоволството на въстаналите срещу французите миланци, успял да си възвърне града. 41 В битката при Навара през 1500 г. Людовик XII (Луи XII) завзема за втори път Милано. Загубва го „втория път" след битката при Равена н поражението при Невара през 1513 г 42 Става дума за организираната през 1510 г. Света лига (съюз) между Венеция, Испания, Свещената Римска империя и Англия, която имала за цел да изгони французите от Апенинския полуостров. Централна фигура в Светата лига е папа Юлий II 43 Филип II присъединява Нормандия към Франция през 1204 г. Карл VII присъединява Гаскония през 1453 г. Людовик XI присъе динява Бургундия през 1477 г. Бретан се пада като зестра при брака на Карл VIII с Ана Бретанска през 1491 г 44 Споменавайки Гърция, Макиавели всъщност има предвид земите на Балканския полуостров, а това става след падането на Византийската империя през 1453 г. 45 Държавите от Средна Гърция, обединени в тъй наречения Етолийски съюз, се обединява с римляните срещу натиска на Филип V Македонски и сирийците. Това съвпаднало с интересите на римляните, които воювали срещу Филип. Била постигната обща победа през 205 г.пр.н.е. По-късно Етолийският съюз преминал на страната на сирийския цар Антиох III. С помощта на Филип V и Ахейския съюз римляните постигнали победа през 189 г.пр.н.е. И в двата случая римляните се възползвали от съюзниците си без да ги възмездят за оказаната им помощ. 46 Става дума за Карл VIII и Людовик XII. 47 Катерина Риарио Сфорца (1493-1509 г.), – управлявала Имола и Форли след смъртта на съпруга си Джироламо Риарио. 48 Става дума за Асторе Монфреди – владетел на Фаенца (1488-1502 г.); Джовани Сфорца – владетел на Пезаро (1466-1510 г.), Пандолфо Малатеста – владетел на Римини (1475-1534 г.), Джулио Чезаре Верано – владетел на Камерино; Якопо IV д'Апино, – владетел на Пиомбино. Всички са прогонени или убити от Чезаре Борджия между 1500 и 1502 г 49 В резултат на съглашението Венеция получава само Кремона, Бергамо и Бреша, а Людовик XII – по-голямата част от Миланското херцогство, с което засилва политическото си влияние 50 Става дума за Жорж д*Амбоз – архиепископ на Руан (1460-1510 г.), избран за кардинал през 1498 г. 51 Това става по времето на първата дипломатическа мисия на Макиавели във Франция през 1300 г. 52 Александър Велики (350-323 г.пр.н.е.) – цар на Македония, завоювал огромни територии в Европа и Азия. 53 След смъртта на Александър Велики отначало е възложено империята да се управлява от 7-те стратези на генералния щаб. Съперничеството между тях за кратко време довежда до разделянето на империята на отделни царства, между които Египет, Сирия, Македония и др 54 Дарий III Ахеменид (336-330 г.пр.н.е.) – последен цар на Персия, разбит от Александър Македонски при Ис (333 г.пр.н.е.) и при Гавгамела през 331 г. 55 Има се предвид въстанието на келтиберите и лузитанците (155-154 г.пр.н.е.) под водителството на Версенгеторикс (53-52 г.пр.н.е.); на Етолийския съюз и Ахейския съюз, които през 146 г.пр.н.е. превръщат гръцките земи в римска провинция. 56 От 404 до 403 г.пр.е., след Пелопонеските войни, Спарта налага на Атина управлението на 30-те тирани. През 403 г. Атина придобива свободата си. Проспартанското правителство в Тава е на власт от 382 до 379 г.пр.н.е. когато е смъкнато от Пелпоид и Епаминонд 57 Вследствие въстанието на Капуа срещу римляните, след битката при Кана в 216 г.пр.н.е., му е била отнета автономността; Картаген е разрушен през 146 г.пр.н.е., а Нуманция (Северна Испания) е разрушена през 133 г.пр.н.е 58 През 1405 г. флорентинците закупуват Пиза от висконтите. Въставайки през 1494 г. срещу господарите си, Пиза е освободена, но през 1309 г. изпада отново под господството на Флоренция 59 Мойсей (13 в.пр.н.е.) – древноеврейска митологична личност, почитан като законодател, посредник между еврейския народ и Бога, извел на евреите от Египет; Кир (600-530 г.пр.н.е.) – основател на Персийската империя; Ромул (7 в.пр.н.е.) – легендарна личност, един от основателите на Рим; Тезсй (12 в.пр.н.е.) – цар на Атина и митологичен герой, на който се приписва убийството на Минотавъра 60 Джироламо Саванарола (1432-1498 г.) – монах, доминиканец, църковен н политически реформатор. Един от основателите на Флорентинската република, основана след прогонването на Медичите през 1494 г., отлъчен от църквата и изгорен като еретик. 61 Хиерон Сиракузки – тиран, управител на Сиракуза от 265 до 215 г.пр.н.е 62 Чезаре Борджия – роден 1475 г., е убит през 1507 г. Син е на папа Александър VI, който го издига за архиепископ през 1492 г. и за кардинал през 1493 г. Скоро захвърля църковния сан и се отдава на политика. През 1501 г. завладява Романя. Вероломен, безчовечен и развратен, но заедно с това пример за политически реализъм и липса на предразсъдъци 63 Орсини и Колона – знатни римски родове, съперничещи помежду си 64 Събранието се е състояло през октомври 1502 г. и се свързва с организиране на заговор срещу Чезаре Борджия 65 Ремиро д'Орко – наместник на Чезаре Борджия в Романя, действал жестоко за омиротворяването на тамошното население. Впоследствие, през 1502 г. бил убит по заповед на самия Борджия 66 Папа Александър VI умира на 18 август 1503 г 67 Сан Пиетро ад Винкола – патрон на църквата Сан Пиетро във Винкола, бъдещият Юлий II; Колона е кардинал Джовани Колона; Сан Джорджо е кардинал Рафаело Риарио; Асканио с кардинал Асканио Сфорца. Всички тези духовници са били преследвани от Борджиите. 68 Акатокъл – сиракузки тиранин от 317 до 289 г.пр.н.е., оставил в историята името си на жесток потисник 69 Амилкар Картагенеца – водил война в Сицилия от 319 до 313 г.пр.н.е., дядо на известния военачалник Амилкар Барка 70 Оливерето Фермианеца, Оливерото де ли Ауфредучо от Фермо (1475-1503 г.) – станал пълновластен господар на Фермо през 1501 г. с цената на убийството на вуйчо си. Участвал е в събранието в Маджоне. (Виж 32). Убит от Чезаре Борджия 71 Набид – тиран на Спарта от 205 до 192 г.пр.н.е., успял да се задържи на власт и след поражението, нанесено му от римляните в 195 г 72 Тиберий и Гай, братя Гракхи – римски народни трибуни, провеждали демократични реформи. Убити по време на въстания, предизвикани от патрициите. 73 Джорджо Скали – един от водачите на въстанието на пополаните през 1378 г. Става жертва на заговор на нобилите 1382 г 74 Александър VI, Родриго Борджия – избран под това име за папа от 1492-1503 г 75 Папа Сикст IV, Франческо де ла Ровере (1414-1484 г.) – избран за папа през 1513 г 76 Папа Лъв X, Джовани Медичи (1475-1521 г.) – син на Лоренцо Великолепния, избран за папа през 1513 г 77 Завладяването на Италия от французите става без трудности. Необходимо било само да се отбележат с тебешир къщите, където следва да бъдат разквартировани френските войници. Тази мисъл се приписва на папа Александър VI 78 Епаминонд – прочут тивански пълководец, роден между 420 и 410 г.; умрял през 362 г.пр.н.е.; един от владетелите на Тиванската република; красноречив оратор, сръчен военачалник и виден представител на елинизма. Победил спартанците при Левктра и Мантинса. Утвърждава хегемонията на Тика над цяла средна Гърция. След смъртта му величието на Тива запада. 79 Филип II – цар на Македония (356-346 г.пр.н.е.). Царува след смъртта на Епаминонд. В съюз с тесалийците и тиванците водил свещена война с фокийците (356-346 г.пр.н.е.). Сражавал се и срещу Тива и Атина като ги покорил и си осигурил надмощие над цяла Гърция 80 Филип Мария Висконти (1392-1447 г.) – херцог на Милано. Последен представител на рода Висконти. 81 Муцио Атендоло (1369-1424 г.), наречен Сфорца – Един от най-известните пълководци на Италия. Служил при Неаполитанския крал, след това при сестра му Джована II. През 1420 г. напуска службата си при неаполитанския двор 82 Джон Аукут (в оригинала Джовани Акуто) – англичанин, кондотиер, служил на Пиза, на Висконти, на папата, на Флоренция. 83 Брачо-Андреа Фортебрачо (1368-1424 г.) – кондотиерски капитан, съперник на Сфорца Каталог: books books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Изтегляне 1.38 Mb. Сподели с приятели:
|