придвижвали равномерно, но бавно. Всичко започвало,
когато две коли една зад друга едновременно давали знак,
че искат да се престроят в съседното платно. Само след
секунди шофьорите от колоната след тях масово следвали
техния пример, защото си правели извода, че има нещо -
закъсала кола или бариера, - което е блокирало платното.
Именно при опитите да се вмъкнат в свободното
пространство в съседната лента ставали катастрофите.
Според моя студент странното нещо във всичко това било,
че обикновено нямало никакво препятствие на пътя, което
да се налага да бъде избегнато, и второ, към момента на
инцидента това вече ставало ясно за всички. Той каза, че
много пъти бил свидетел на такива инциденти, когато
пътят пред престрояващите се шофьори очевидно е бил
чист.
Наблюденията на този полицай ни помагат да разберем как
реагираме на социалното одобрение. Първо, изглежда,
приемаме по презумпция, че щом много хора действат по
един и същи начин, те сигурно знаят нещо, което ние не
знаем. В моменти, когато се чувстваме несигурни, ние сме
особено склонни да проявим огромно доверие към
колективното знание на тълпата. Второ, много често
тълпата греши, защото не действа въз основа на повече
информация, а също реагира на принципа на социалното
одобрение.
216 Така че ако двама шофьори на пътя по съвпадение решат да се преместят в съседната лента в един и същ момент, много е вероятно другите двама шофьори зад тях да направят същото с презумпцията, че тези отпред са видели някакво препятствие на пътя. Впоследствие социалното одобрение ще има голяма сила за всички останали шофьори Изтегляне Сподели с приятели: |
