споменава в тези разговори професорската си титла. Винаги, когато го правел, отношението моментално се е променяло. Хората, които първоначално са спонтанни и се радват на възможността да поговорят е някого, изведнъж стават почтителни, съгласяват се с всичко и сякаш затъпяват. Неговите мнения, които половин час по-рамо са предизвиквали оживен спор, изведнъж започват да пораждат пространни и витиевати потвърждения. Раздразнен и леко изненадам от този феномен - „Нали съм същият човек, с когото са говорили през последния половин час?“, - моят приятел в такива ситуации вече редовно лъже за своите занимания. Това обаче е свежо изключение и по-често срещания модел, при който човек, който се стреми към нечие съгласие, лъже за титлите, които реално не притежава. И в двата случая обаче подобна измама говори за това, че дори само символът на авторитета стига, за да се влияе на поведението.
291 Чудя се обаче дали приятелят ми с професорска титла - който е малко нисък на ръст - с такава готовност ще крие своята титла, ако знае, че тя не само кара непознатите да са по- сговорчиви с него, но и го прави по-висок в техните очи. Изследванията на начина, по който статусът на авторитета въздейства на възприятието за размер, установяват, че престижните титли водят до изопачаване на височината. При експеримент, проведен при пет групи студенти в австралийски колеж, един човек бива представен като посетител от Кеймбриджкия университет в Англия. Но във всяка от групите неговият статус в Кеймбридж бил представен по различен начин. В първата се казвало, че той е студент. Във втората - асистент. В третата -
