човешката природа и е скрит източник, направляващ поведението ни. Изразява се. най-просто казано, в нашето почти маниакално желание да бъдем (и да се показваме) последователни в онова, което вършим. Щом веднъж сме направили избор или сме изразили становище, ние сами - или под чужд натиск - си налагаме да действаме в съответствие със заявената позиция. Чувстваме се задължени да реагираме по начини, които потвърждават нашето по- ранно решение. Вземете за пример хората, които залагат на конни надбягвания. Трийсет секунди преди да заложат, те са разколебани и несигурни; трийсет секунди след залога са много оптимистични и самоуверени. Взимането на окончателно решение - в този случай, да се купи билет - е
84 решаващият фактор. Веднъж след като е заявена някаква позиция, необходимостта от последователност кара тези хора да приведат своите чувства и убеждения в съответствие с онова, което вече са направили. Те просто убеждават себе си, че техният избор е правилен, и без съмнение това ги кара да се чувстват много по-добре. И преди да решим, че този вид самозаблуда е присъща само на редовните посетители на хиподрума, нека да видим историята на моята съседка Сара и нейния приятел Тим, който живее при нея. Те се запознали в болницата, където той работел като рентгенов лаборант, а тя - като диетолог. Известно време се срещали; продължили да се виждат и след като Тим загубил работата си. После решили да заживеят заедно. Нещата за Сара не били много лесни - тя искала Тим да се ожени за нея и да престане да прекалява с алкохола. Тим се противопоставял и на двете идеи. След особено тежък период на конфликти Сара
