приятелка изпробвала различни търговски тънкости, за да ги пласира. Опитвала се да привлече вниманието на купувачите към тях, като ги сложила на централно място, но без резултат. Дори накарала продавачите в магазина да „пробутват“ настойчиво въпросните бижута, но отново без никакъв успех. Най-накрая, вечерта преди да замине извън града за нова стока и вече напълно изгубила търпение, тя оставила набързо написана бележка на отговорника по продажбите в магазина: „Всичко от тази витрина - на цена х 1/2.“ И се надявала по този начин, макар и със загуба, да се отърве от проблемните бижута. Когато няколко дни по-късно тя се върнала, не се изненадала, че всички били продадени. Онова, което я шокирало обаче, било откритието, че написаното като „1/2“ в бележката било разчетено погрешно и всички тюркоази били продадени на два пъти по-висока цена. След това тя се обадила на мен. Аз си помислих, че разбирам какво се е случило, но казах, че за да мога да обясня нещата, ще трябва и аз да ѝ
12 разкажа една история. Всъщност това не е точно история, става дума за относително новата наука етология, която изучава поведението на животните в тяхната естествена среда. Спомних си за онова, което етолозите наблюдават при пуйките-майки. Пуйките се добри майки. Любящи, грижливи и готови да защитават малките си. Голяма част от времето си те прекарват в грижи, топлене, почистване, прикъткване. Но все пак има нещо много специфично в тяхното поведение. Всъщност всички тези майчински чувства се задействат от едно-единствено нещо: от звука „пиу-пиу“, който издават техните малки.
