признаха, че забележките на колегата са били смислени и „изискват да им се обърне внимание“. По-интересен за мен беше ефектът, който това произведе сред аудиторията. Когато времето за въпроси свърши, двамата младежи, набиращи желаещи за програмата по ТМ, бяха притиснати от голяма група хора, които бързаха да си платят 75 долара и да се включат. Докато събираха парите, двамата лектори се смушкваха взаимно, свиваха рамене и се подсмихваха, явно напълно изумени от ставащото. След на пръв поглед абсолютен провал на тяхната лекция, незнайно как, тя се превърна в главоломен успех, породил фантастично високо ниво на съгласие сред публиката. Макар че бях доста озадачен от реакцията на публиката, аз я приписах на това, че хората не са схванали аргументите на моя приятел. Както се оказа обаче, вярно беше точно обратното.
90 След края на срещата пред вратата на залата ни очакваха трима души от аудиторията, всеки от които незабавно се беше записал в програмата. Те ни попитаха защо сме дошли на лекцията. Ние обяснихме и ги попитахме същото. Първият беше начинаещ актьор, който много искаше да успее в избраното поприще и беше дошъл, за да разбере дали ТМ ще му помогне да постигне необходимото ниво на самоконтрол, за да се усъвършенства. Лекторите го увериха, че ще му помогне. Втора беше жена, която страдаше от остра форма на безсъние и се надяваше, че ТМ ще ѝ помогне да се отпусне и да заспива лесно. Третият човек работеше като неофициален говорител. Той също имаше проблеми със съня. Опасяваше се, че ще се провали на изпитите в колежа, защото не му оставало време да учи.
