Водата лекува, лекарствата убиват Лечение на всички болести чрез пиене на вода д-р Ф. Батманжелидж

Пиша, за да ви благодаря, че ме преведохте по целия път на излекуването от рак на простатата.

През юли 1999 г. минах на медицинска комисия; оказа се, че моят ПСА (простатен специфичен антиген) се е вдиг­нал до 4,6. Обърнах се към уролог и нещата стигнаха дотам, че през октомври той ме изпрати за биопсия. Беше ми пос­тавена диагноза „рак". През януари 2000 г. минах на конт­ролен преглед в медицинския център „Уолтър Рийд". Тогава този показател беше се покачил до 5,7 и лекарите потвърди­ха диагнозата „рак".

Когато се върнах вкъщи за Коледа, в разговор майка ми каза много хвалебствени думи за вашата книга „Тялото жа­дува за вода". Накрая аз я помолих да престане да говори на тази тема — исках да изкарам спокойно празника с внучки­те, но обещах на връщане със самолета до Германия да про­чета материалите, които тя ми даде. Докато лежах в центъ­ра „Уолтър Рийд" във Вашингтон, научих всичко за въз­можните начини за лечение, както и за болниците и клини­ките, които могат да бъдат използвани като алтернативни варианти, понеже всички, към които се обръщах, ме угова­ряха да си направя операция. Фактически ми бяха предложе­ни три варианта: да чакам и да наблюдавам, да мина курс на лъчева терапия или да се съглася на хирургическа операция. Последния вариант ми беше препоръчван особено настой­чиво.

Започнах да пия вода още в центъра „Уолтър Рийд, след като изтеглих информация от вашия сайт www.watercure.com . Изпратих ви по електронната поща ня­колко уточняващи въпроса, а когато се върнах в Европа, на­мерих покана да ви позвъня в офиса и веднага се възполз­вах от нея. Вие ми зададохте много въпроси и ми препоръ­чахте да започна да пия вода, сок от моркови и портокали, да добавям в храната сол (което не правех от 20 години) и да включа колкото може повече плодове и зеленчуци. Единственото ограничение стана забраната на всичко пържено. Освен това ме помолихте да се откажа от кафето, от ал­кохолните и газираните напитки и ме посъветвахте задължително да правя разходки по един час сутрин и половин час вечер. Позволихте ми да ви се обаждам по всички възникващи въпроси и когато попитах колко ще ми струва това, ми отговорихте, че не трябва да плащам ни­що... Дори не знаех какво да кажа!

Оттогава започнах да ви се обаждам редовно, отначало веднъж седмично, а от скоро приблизително веднъж месеч­но. Всеки месец давах анализи за ПСА и от февруари насам (един месец след започване на програмата за лечение с во­да) резултатите обикновено не предизвикваха особени без­покойства. През март заминах за Панама, а оттам за Виет­нам и не можех да спазвам стриктно режима, но продължа­вах да пия ежедневната норма вода. През април пак дадох анализ: ПСА се оказа малко по-висок от обикновено. Отно­во започнах да спазвам режима и през следващия месец ПСА спадна.

Края на юли и началото на август прекарах в Панама, къ­дето се срещаха мои роднини; там се наложи да си позволя малко бира и кафе, затова след като се върнах в Европа изс­ледването отново показа повишаване на ПСА. Това ме разт­ревожи и ви се обадих, за да се посъветвам по този повод. Вие много подробно ме разпитвахте дали съм пил алкохол и аз признах, че в Германия, където произвеждат най-добрата бира в света, обикновено не мога да откажа една-две халби на вечеря. Настояхте да не пия никакъв алкохол и аз обе­щах. Освен това ми казахте' че високата стойност на ПСА е показател за повишена киселинност на организма и ми пре­поръчахте да ям повече зеленчуци, особено зелени, за да се повиши равнището на рН. През следващия месец моят ПСА спадна до 3,3.

Отначало, когато разказвах на лекарите за лечението с вода, те не обръщаха внимание на думите ми, но неотдавна бях радостен да намеря няколко души, които са проявили интерес към това.

От самото начало на изпълнението на вашата програма започнах да се чувствам по-добре. Бях в доста добра форма, обаче след три седмици забелязах, че за се да повиши сър­дечният ритъм до 150, при същите упражнения за сърдечно­съдовата система трябваше значително да увелича натовар­ването. По-рано при същото натоварване пулсът ми стига­ше само до 130. Попитах защо е така и вие ми казахте, че ве­роятно сърдечните ми мускули са били обезводнени, а сега не им се налага толкова да се напрягат. Сега при същото на­товарване пулсът ми се повишава само до 115 или 120.

В продължение на 4 г. при ходене или тичане усещах болка в коленете и в тазобедрената става. Когато ставах от стола и правех няколко крачки, ме боляха коленете... След три месеца лечение с вода тези болки напълно преминаха. Тъпата болка в кръста изчезна и сега действително се чувствам отлично. Аз съм на 60 г. и, честно казано, се чувствам почти като на 40, а освен това се излекувах и от рака на простатата.

Израснал съм във ферма, летях с изтребители, строих къщи, в зряла възраст имах няколко консултантски фирми в сферата на строителството и като човек с практически ум смятам, че теорията за лечението с вода се основава на здра­вия разум. Мога съвсем отговорно да потвърдя ефективно­стта на вашата методика и само се изненадвам, че толкова много мои приятели я смятат за прекалено просто решение. Особено ме разочарова неосведомеността, която проявяват представителите на традиционната медицина. Изглежда, че когато трябва да се вземе под внимание вашата информа­ция, образованието и професионалното високомерие не им позволяват да виждат най-очевидни неща. Много съм ви благодарен, д-р Батмангхелидж. Моля се ЗАЕДНО С ВАС да успеем да доведем тази информация до хората, на които тя може да бъде полезна.

Моля ви, не се стеснявайте да разказвате за моя случай на всички, на които той може да бъде от полза.

Преди всичко искам от все сърце да ви благодаря за съз­даването на тази книга! Вашата борба с медицинската общ­ност ми напомня за собственото ми търсене на алтернатива на такива традиционни начини на лечение като химиотерапията, лъчевата терапия и хирургическата намеса, както и мъките, които трябваше да изтърпя от „западната медици­на", но това вече е друга история.

Не ви познавам лично, но се гордея с вас! Вие сте исти­нски герой!

Ето кратка предистория. През април 1997 г. при изслед­ване в Станфордската ракова клиника ми откриха плоскоклетъчен карцином на лявата сливица с разсейки в лимфните възли на шията. Казаха ми, че случаят е много тежък и ве­роятността да оживея е 15-30 %, и то ако се съглася на пре­поръчаното лечение — радикална операция на шията с пре­махване на 11-и черепен нерв, част от челюстта и голямо ко­личество тъкан в гърлото, след което трябваше да мина курс на лъчева терапия и 16 седмици химиотерапия. Ако се отка­жех от това лечение, ми оставало да живея най-много пет седмици! Никой не искаше да отговори колко ще струва то­ва, но накрая неохотно и неофициално беше посочена циф­рата 350 000 долара, БЕЗ химиотерапията. (Трябва да кажа, че имах много добра медицинска застраховка, която толко­ва силно подразни апетитите на лекарите, че едва не ме осъ­ди на смърт.)

След като внимателно проучих възможните варианти, категорично отказах операция, химиотерапия и облъчване. Започнах органична и вегетарианска диета, освободих се от токсините в дома и около него, започнах да водя здравосло­вен живот, да използвам билки, упражнения ци гун, а по-късно и хипербаричен кислород, който се оказа много ефи­касен.

През последните 4,5 г. ракът изглежда е бил във фаза на ремисия, но след няколко години постепенно започнах да нарушавам диетата. Ракът отново започна да прогресира и ми се появиха четири нови тумора. С помощта на същия ре­жим успях да спра неговото развитие, но не можех да върна процеса обратно. Един лекар ме убеди да изключа солта от храната и след няколко месеца към предишните тумори се добавиха още шест. До неотдавна нямах силни болки и не прекарах нито един ден на болничен режим. Преди 20 дни ракът предприе решителна атака. Туморите започнаха бър­зо да се увеличават и да притискат сънната артерия и може би периневриума (обвивката на нерва). Върху сливицата се появиха некрозни тъкани, които за три дни я покриха напъл­но. Изглежда съм загубил и част от костната тъкан на челю­стта; но най-лошото беше появата на мъчителна остра невралгична болка, която не можеше да се понася. Лекарите ми казаха, че или след няколко дни тази болка ще ме принуди да се предам на милостта на медицинската система, или ще умра от кръвоизлив.

Точно преди това прочетох книгата „Тялото жадува за вода", преиздадена през 1992 г., и повярвах, че ракът е след­ствие от продължително обезводняване на организма. По-рано пиех много малко вода. Срещу болката ми предписва­ха оксиконтин и перкосет. Не желаех да изпитам медикамен­тозен шок и затова реших да пия по два литра вода с щипка сол, както се препоръчва във вашата книга. За мое изумле­ние водата се оказа по-силно средство срещу болката от ле­карствата! Само след 12 дни туморите започнаха да се про­менят. Изглежда, че постепенно започнаха да се свиват, във всеки случай да стават по-меки и гладки по форма. Болката рязко започна да намалява.

Може би е още рано да говоря за това, но некрозните тъ­кани върху сливицата изглежда намаляват. Надявам се, че благодарение на вашата книга съм успял навреме да науча, че просто в организма ми не е имало достатъчно вода. Ако успея да се излекувам от рака чрез лечение с вода, нима мо­ят случай няма да стане ярко доказателство за вашата пра­вота? Моето оздравяване върви с пълни темпове.

Докато пиех по 1,5 л вода на ден, болката продължаваше да ми налага своите условия. Това ме накара да увелича нор­мата на водата до 3-4 литра на ден. Аз съм на 52 г., капитан на чартърен катер за подводни екскурзии и здравето ми е отлично, ако не се смята този проклет рак.

Благодаря! С уважение: Е. К.

* * *

Мускулна дистрофия

Към 1. 11. 1994 г. положението с краката ми стана много зле. Те се покриха с черно-сини петна от коляното до бедро­то и ужасно ме боляха. Лекарят ми каза, че равнището на мускулните ферменти се е покачило до 660 (за нормално се смята 90). Друг лекар ми каза, че имам мускулна дистрофия.

Свързах се с вас и вие ме посъветвахте да пия по 2,5 л вода на ден. Направих както казахте и се почувствах мно­го по-добре, а след два месеца всички симптоми напъл­но изчезнаха. Освен това започнах обилно да соля храната с морска сол.

Неотдавна отново бях на лекар и дадох кръв за ново изс­ледване. Стойността на ферментите в мускулите се е върна­ла в нормата, а лекарят не можеше да разбере как е станало това. До момента, 15 март 1995 п, изчезнаха всички симп­томи и усещания, които ми предизвикваха дискомфорт. До­ри не си спомням кога съм бил толкова енергичен и съм се чувствал толкова здрав.

Забележка: До момента (май 2003 г.) при Е. Д. продължа­ва ремисията и не е имало нито един рецидив на първона­чалните симптоми.

Неотдавна прочетох вашата книга „Тялото жадува за во­да" и от първи януари стриктно следвам съвета ви да пия по 8-10 чаши вода на ден.

След като започнах твърдо да изпълнявам вашите препоръки, във физическото ми състояние настъпиха три про­мени. Първо, проблемите с простатата, която ме безпокои вече повече от 8 г., станаха много по-малко. Живея в плани­нска, суха местност и по-рано нощем не можех да спя зара­ди сухота в носа и устата. След като прочетох вашата книга, се избавих от проблемите със съня. И накрая изчезнаха гъ­бичките под ноктите на краката, които хванах още в корейс­ката война!

Знам, че ви пишат за много по-сериозни неща, но аз ви разказах това, което е важно за мен. Високо ценя това, с ко­ето се занимавате.

Пожелавам ви всичко най- добро. Р. Д. Б.

* * *

Рак на костния мозък

През ноември 1988 г. ми откриха рак на костния мозък. Казаха ми, че тази болест е смъртоносна. За 12 г. не напра­вих нито един курс по химиотерапия.

Лекарите не разбират как успявам толкова дълго да жи­вея със смъртна форма на рак. Обикновено повечето паци­енти с такава диагноза живеят не повече от три-шест годи­ни, а и на мен навремето ми даваха толкова. Те не могат да разберат защо в костите ми и досега не са се образували дупки.

На 4. 08. 2000 г. ме закараха в отделението за бърза по­мощ на медицинския център „Рагклуау" със следната кли­нична картина:

— безсъзнание;

— дихателна недостатъчност;

— температура 40,5°С;

— пулс 222 удара в минута;

— кръвно налягане 200/130;

— пневмония;

— бактериален менингит (възпаление на гръбначния мозък и на обвивката на главния мозък);

— силна аглутинация на кръвта;

— кръвотечение от носа;

— множество меланоми (рак на костта);

— нулева имунна реакция (поради рака на костта).

Малко по-рано същата седмица по телевизията съобщи­ха, че двама здрави млади мъже, на 17 и 21 г., умрели от менингит. Лекарите казаха, че ако ме бяха закарали в болница­та два часа по-късно, съм щял да умра веднага след влизане­то. Бактериалният менингит е най-лошата форма на менингит.

Лежах 10 дни в интензивното отделение в безсъзнание и с изкуствена белодробна вентилация. Лекарите не се надя­вали, че ще оживея. Лекарят, който ми оказал първа помощ, съобщил на роднините ми, че най-вероятно ще ми направят трахеотомия, ще ми вкарат сонда за изкуствено хранене и ще ме включат към апарат за изкуствено поддържане на жизнената дейност. На семейството ми казали, че ако дойда в съзнание, може само да вегетирам, тъй като при повечето пациенти, които лежат дълго време в безсъзнание в такива условия, обикновено мозъкът умира.

По божия милост, когато на 11-ия ден се събудих, се бя­ха запазили способността ми самостоятелно да дишам, всичките ми физиологични функции и здрав разум. Оттога­ва изминаха 9 седмици и аз по огромната милост на Всевиш­ния, продължавам да живея и да Го прославям. Излекувах се и при мен се върна божественият дар на здравето. Освен то­ва продължавам да пия по 5,5 л вода на ден с една чаена лъ­жичка сол. Благодаря за вашите изследвания!

Като прочетете това писмо, ще разберете защо с Кен по­вече се грижехме да използваме всички достъпни средства за борба с неговия запуснат рак на простатата, отколкото да водим подробно историята на неговата болест. Постарах се колкото може по-точно да възстановя събитията по фактурите на доставчиците, по документите на „МесНсаrе", смет­ките на лекарите и прочие бумаги.

Резултатите от изследването с простато-специфичен ан­тиген (ПСА), направени на 4 и 9 юли, както и биопсията, направена на 9 юли, потвърдиха прогнозата на д-р Сайпърд, който каза, че въпреки всички лечебни мерки Кен ще умре след 18 месеца от рак на простатата. На 6 юли поръчах вашите книги, видео— и аудиокасети, които ми бяха изпра­тени към 14 юли. На 13 юли поръчах минералните капки „Consen Trace" и ги получих, струва ми се, на 21 юли.

Кен увеличи пиенето на вода още щом като получихме резултатите от второто изследване с ПСА (50,8). Доколкото помня, Кен премина на този режим още на следващия ден, след като получихме книгата и видеокасетите. В продълже­ние на пет дни урината му беше тъмночервена и миришеше толкова отвратително, че сериозно се обезпокоихме. „Изхвърляш раковите клетки" — опитвах се да го обод­ря аз. Кен буквално се обливаше в пот, която също мири­шеше силно и отвратително. Налагаше се по няколко пъти в денонощието да му сменям долното и спалното бельо (все­ки път след душ). Той изпиваше по 11-13 чаши дестили­рана в домашни условия вода. На петия ден следобед внезапно урината му стана светла, потенето намаля, а потта започна да мирише нормално.

Не мога да кажа кога точно Кен започна да добавя в дес­тилираната вода „Consen Trace". Вкусът на течността, която се получаваше при добавянето на 30 капки в 4 л вода, не му харесваше и няколко дни той опитва различна конце­нтрация, накрая се спря на 18 капки в 4 л вода.

Преди няколко години купихме домашен дестилатор на фирмата „8еаг$" и оттогава непрекъснато го убеждавах, че трябва да подсилва действието на водата с минерали. През 1967 г. легнах с клинична депресия, която през 1970 г. приз­наха за следствие от дисбаланс на калция и магнезия, пре­дизвикан от пиенето на вода, минала през устройството за омекотяване на фирмата „Culligan". Оттогава станах убеде­на привърженичка на минералните добавки. Но Кен не правеше нищо, за да компенсира минералите, загубени при дестилацията на водата.

Когато в клиниката Бужински в Хюстън дойдоха резул­татите от предоперационното изследване на ПСА, го попи­тали как е възможно показателят да е спаднал толкова. Той препрати въпроса към мен и едва след няколко дни се сетих, че единствената разлика между второто и третото изследва­не на ПСА беше многократното увеличаване на количество­то изпита вода. По-рано Кен пиеше много кафе и само една чаша вода на ден, обикновено на вечеря.

Изглежда, че туморите на Кен са били напълно унищоже­ни, а раковите клетки в костните тъкани бързо отстъпват. Той продължава да пие по осем чаши вода всеки ден.

Можете да използвате всички документи както сметнете за необходимо.

С уважение: С. Б.

* * *

Депресия, алергия, свръхтегло, спадане на силите

Преди няколко седмици прочетох едно интервю с д-р Батманджелидж и то ми направи много силно впечатление. Отказах се от всички тонизиращи напитки, съдържащи ко­феин. Въпреки че следвам тази програма само няколко сед­мици, се чувствам нов човек!

Искам да ви разкажа за някои успехи, които постигнах. Най-много ме поразиха и зарадваха не толкова физическите, колкото емоционалните и психологичните резултати. Разбира се, физическите резултати също се оказаха добри: отслаб­нах, изчезнаха симптомите на алергията и почувствах огромен прилив на енергия; но много повече съм доволна (и учудена) от победата в дългогодишната борба с депресия­та и с други емоционални и психологични проблеми.

Стигнах до това състояние, когато моята нервна система се оказа на ръба на срива. Реагирах остро на най-незначи­телните дразнители. Възприемах всяка дребна неприятност като глобална катастрофа. Не можех да се справям дори с обикновените житейски проблеми, да не говорим за истинските стресови ситуации. Навивах се като пружина от дребо­лии и избухвах по най-незначителни поводи, а след това из­падах в депресия, мразех се и исках да умра. Скъсах отно­шенията с най-близките и неведнъж ми идваше мисълта за самоубийство.

Започнах да вярвам, че съм психично болна. Обръщах се към много психиатри и социални работници, но състояние­то ми практически не се променяше. Все по-често настъпва­ха резки промени в настроението и живеех така, сякаш над мен бе надвиснал огромен черен облак. Но след като започ­нах да изпълнявам препоръките на д-р Батманджелидж, то­зи огромен черен облак започна бързо да се отдалечава. И ето, че накрая иззад него се показа слънцето. Усетих спо­койствие, умиротворяване, станах по-уравновесена, по-разсъдлива — и просто щастлива.

Вече не избухвам по всеки дребен повод и душата ми за­почва да се изпълва с радост и облекчение. Не ми се струва, че с мен става нещо ужасно. Мога да вървя с високо вдигна­та глава и смело да гледам околния свят, вместо да се държа като човек, обхванат от параноидална агорафобия.

Не знам дали и други хора със същите проблеми ще мо­гат да усетят същото облекчение, но, както казвате вие, ако човек е изпробвал всички възможни начини и не е получил резултат, не пречи да опита нещо от този род. Познавам много хора, които не изпиват на ден дори една чаша вода. Не мога да си представя, че увеличението на количеството на водата няма да донесе на някого полза.

Много ви благодаря за публикуването на това увлекател­но интервю. В него има повече трезв разум, отколкото във всичко, което съм прочела досега за здравето (а аз съм че­ла твърде много) и то ми помогна повече от всичко, което съм опитала (а аз съм опитала твърде много неща!).

Впрочем, чаша вода не струва нищо, а последният ми психиатър вземаше по 65 долара за 45 минути разговор. Още веднъж благодаря.

С уважение: К. М.

* * *

Болка в коленете, артритна болка, депресия, суицидни настроения, стенокардия, киселинен рефлукс, сол, пристъпи на безпокойство, свръхтегло, астма

Аз съм на 67 г., майка и домакиня. Откакто минах 40-те, здравето ми не е много добро, макар че нито веднъж не съм лежала в болница. След травма на коляното вече 30 г. ме мъ­чат артритни болки. Не вярвам в болкоуспокояващите лека­рства. Затова цял живот съм се старала по възможност да не прибягвам до лекарите.

През последните 20 г. спазвах безсолна диета, тъй като вярвах, че солта е вредна за здравето. Страдах от мускулни спазми, киселинен рефлукс, постоянна умора, задух, остеопороза (открита след анализ на костната плътност), стенокардични болки, болки в краката при ходене, мигрена, горе­щи вълни, диплопия (раздвояване на образа), артрит, пови­шен холестерол, депресия и какво ли още не.

През ноември 2000 г. изпаднах в изключително дълбока депресия. Чувствах, че повече не мога да понасям труднос­тите на ежедневието,,не можех нито да ям, нито да спя и бях близо до самоубийство. От отчаяние се обърнах към моя ле­кар и започнах да вземам антидепресанти. Няколко дни те като че ли ми помогнаха, но след това състоянието ми за­почна неизменно да се влошава. Освен депресията започна­ха да ме обземат пристъпи на безпокойство. Лекарят каза, че се е нарушил химичният баланс в мозъка, затова очевид­но ще се наложи да живея на лекарства до края на живота си.

Аз не повярвах на обясненията му. Три седмици след за­почване на лечението с антидепресанти, напълно спрях ле­карствата и повече не отидох на лекар. Молех Господ да ми прати отговор. След три дни, през май 2001 година, случай­но видях по телевизора интервю с д-р Лорейн Дей. Тя раз­казваше как се е излекувала от рак на гърдата. Дължала оздравяването си главно на пиенето на голямо количество вода, тъй като преди това никога не била особена любителка на водата.

В този момент разбрах, че може би и при мен всички проблеми са свързани с обезводняване, тъй като и аз по-рано не пиех много вода. Винаги съм утолявала жаждата си с плодови сокове, чай, мляко и пресни плодове, включително дини. Обикновена вода пиех много малко. Веднага купих ва­шата книга и започнах да пия на ден по два литра вода с по­ловин чаена лъжичка сол. Всички останали течности зачерк­нах от списъка на средствата за утоляване на жажда. След два дни изчезна депресията и почувствах необикновен при­лив на енергия. Забелязах, че храната започна да се усвоява по-добре. Изведнъж отново се почувствах жив човек. За шест месеца постепенно изчезнаха и всички останали симп­томи. Не можех да повярвам на тези промени!

Нивото на холестерола стига до 7,7 ммол/л, а до септе­мври 2002 г. падна до 4,6. Вече 2 г., откакто се избавих от всички болки, всеки ден ходя от 5 до 10 км. Освен това про­мених диетата и през последната година свалих доста килог­рами, като отслабнах от 68 до 58 кг. Висока съм 153 см, та­ка че за мен това е напълно нормално тегло. Станах щастлив човек с положително и благодарно отношение към живота и ми е приятно да разказвам на хората за своя опит в лечени­ето с вода, за ползата от здравословната диета и физически­те упражнения.

Съпругът ми е висок 170 см, той също отслабна от 81 на 68 кг и за мъж на 71 г. изглежда направо идеално. Не взема­ме никакви лекарства, което е твърде необичайно за хора на нашата възраст.

Моят внук, който сега е на 12 г., от петгодишен страда­ше от силна астма, от алергии и болки в ушите. Преди 2 г. го привлякох към лечението с вода и сол. Сега тези болести при него ги няма. Той е здраво и щастливо дете. Внучката ми, която е на 9 п, също пие вода с малко количество сол и се избави от астмата в най-ранния стадий.

Огромна благодарност на д-р Батманджелидж, че откри ролята на водата и солта в организма. Оценявам неговата книга „Тялото жадува за вода" като изключително разумна.

Нямам думи да изразя огромната си благодарност. Вие на­истина сте пратеник на Бога. Още веднъж благодаря. Може­те да използвате писмото ми така, както сметнете за нужно.

Искрено ваша: М. Ф.